РЕШЕНИЕ
№538/15.12.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесети септември, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..……………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №448 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на З.А.И. ***, против Решение № 1012-26-120-1/13.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, отхвърлящо жалбата ѝ срещу Разпореждане №262-00-1359-3/24.02.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което ѝ е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 14.09.2020г. до 13.01.2021г. в размер на 9.00 лв. дневно.
Жалбоподателката счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и производствените правила. Твърди, че не е напускала по собствено желание работата си, а причината за прекратяване на правоотношението била, че получила тревожни новини за тежко заболяване на бащата на съпруга ѝ, който спешно се нуждаел от помощ. Твърди, че въпреки поискан отпуск, работодателят прекратил едностранно договора, тъй като не можел да си позволи да заплаща отпуската ѝ. Счита, че неправилно са определени срокът и размерът на обезщетението, и моли същите да бъдат определени в съответствие с дохода ѝ и положения от нея трудов стаж.
По изложените съображения моли да се отмени оспореното решение.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено като законосъобразно процесното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№1631/15.09.2020г., подадено чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ Димитровград до Директора на ТП на НОИ – Хасково (вх. №262-00-1359/15.09.2020г.), З.А.И. е заявила желанието си да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание Кодекса за социално осигуряване. В т.2 от Заявлението е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в Ирландия за периода от 24.08.2018г. до 02.09.2020г. и посочила работодател.
Във връзка с подаденото заявление , с писмо изх. №Ц1029-26-2041/30.09.2020г. на ТП на НОИ-Хасково на З.А.И. са изпратени формуляри (Анкета и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004), изисквани от компетентната институция на Великобритания за потвърждаване периоди и доходи от осигурена заетост, като е указано, че следва да попълни формулярите и да приложи копия от документите, с които разполага от Великобритания.
С Разпореждане №262-00-1359-1 от 29.09.2020г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление №262-00-1359/15.09.2020г., подадено от З.А.И.. Посочил е следните мотиви: Образувано производство по издаване на СЕД U 017 и СЕД U 004 за периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Великобритания.
С вх. №262-00-1359-2/03.12.2020г. (л.25), като документ за парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО е приет Преносим документ U1.
С Разпореждане №262-00-1359-2/18.02.2021г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл.55 от АПК е възобновил производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, вх. №262-00-1359/15.09.2020г., поради потвърждаване на ПД U1 с периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Великобритания.
С Разпореждане №262-00-1359-3/24.02.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54ж ал.1 и във вр. с чл.54а ал.1 и чл.54б ал.3 от КСО, на З.А.И. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 14.09.2020г. до 13.01.2021г. в размер 9.00 лева дневно. Същото е изменено с Разпореждане №262-00-1359-4/24.02.2021г. (на основание чл.54ж, ал.1 от КСО и §2, ал.1 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2020г. (обн., ДВ, бр.84 от 2020г.), в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО като определеният нов размер на паричното обезщетение за безработица е 9.00 лв. дневно, считано от 14.09.2020г., а новият период на обезщетението е от 14.09.2020г. до 13.01.2021г.
Разпореждане №262-00-1359-3/24.02.2021г. и Разпореждане №262-00-1359-4/24.02.2021г. са изпратени на З.А.И. и получени на 08.03.2021г., видно от представеното известие за доставяне (л.13 гръб). Разпорежданията са обжалвани пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, който се е произнесъл с Решение №1012-26-119-1/06.04.2021г. и с Решение №1012-26-120-1/13.04.2021г. като е отхвърлил жалбите.
В мотивите на оспореното
в настоящото производство решение, след обосноваване приложението в случая на
Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент №987/2009, е посочено, че настоящата
жалбоподателка отговаря на изискванията за придобиване право на обезщетение за
безработица съгласно чл.54а ал.1 от КСО. Прието е, че в настоящия случай, след
като в структурирания електронен документ СЕД U1 за жалбоподателката е посочена
причина за прекратяване на трудовия договор – оставка от служителя, е приложим чл.54б,
ал.3 от КСО и последната следва да получава минималния размер на паричното
обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Жалбата до съда е подадена на 27.04.2021г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е депозирана чрез административния орган.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес,
срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение, постановено по реда и
условията на чл.117 от КСО, представлява валиден административен акт, издаден
от материално и териториално компетентен орган. Обективирано е в изискуемата
писмена форма, като е подписано от издателя си.
Решението съдържа посочване на фактически и прави
основания за издаването му. Не се установява при издаването му да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Спорът
по делото е относно правилното приложение на материалния закон и в тази връзка
съдът намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че Република България е
част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да
бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и
от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент
тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент(ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите
за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване
на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на
вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в
регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко
приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за
спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална
сигурност и от съдилищата , и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от
националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1,
параграф "л" ) относно посочените клонове на социална сигурност
(обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3,
параграф 1, б."з").
Няма спор по делото, че жалбоподателката като гражданка на държава - членка на ЕС, е лице, спрямо
което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004г. (чл. 2 от Регламента).
С Регламент (ЕО) № 883/2004г. са въведени
материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на
системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация
на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за
безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че
лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за
социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно
заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че
държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за
предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от
Регламент (ЕО) № 883/ 2004г.
Спорният
въпрос по делото се свежда до това дали правилно обезщетението за безработица
на жалбоподателката е било отпуснато за минималния срок от 4 месеца и в
минималния размер от 9.00 лв на ден.
В случая като основание за отпускане на обезщетение за безработица на жалбоподателката за срок от 4 месеца и в размер 9.00 лв дневно са посочени разпоредбите на чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО.
В чл. 54а, ал. 1 от КСО (редакция ДВ бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1 – имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 – не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и т. 3 – не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Между страните не е спорно, че към момента на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл. 54а ал. 1 от КСО. Не е спорна регистрацията ѝ в Агенцията по заетостта, а последната ѝ трудова заетост преди прекратяване на осигуряването, при конкретно удостоверено по периоди месечно възнаграждение, се установява от приетите по делото писмени доказателства, представляващи СЕД U1, потвърден със СЕД Н002, издадени от компетентните органи във Великобритания.
Както се посочи по-горе, жалбоподателката като българска гражданка попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, във връзка с който е издаден СЕД U1, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателката по издадения от друга държава-членка СЕД U1.
Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, като според ал. 2 на същата норма, минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 54в от КСО , паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок (от 4 до 12 месеца), определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.
Според приетото от фактическа страна в оспореното решение, както и в потвърденото с него Разпореждане №262-00-1359-3/24.02.2021г., паричното обезщетение на жалбоподателката е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2020 г. от 9.00 лева, поради това, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение , респ. осигуряването от 13.09.2020 г. е „оставка от служителя", т. е. приложен е чл. 54б, ал. 3 от КСО.
Според тази разпоредба „Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.“
Установеното в чл. 54б, ал. 3 от КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.
Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).
В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава-членка на ЕС, но с оглед текста "или по други закони" следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.
Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (Наредбата), е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г. е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО се отпускат въз основа на заявление декларация по образец съгласно приложение № 1, към което се прилага акт за прекратяване на правоотношението.
В процесния случай жалбоподателката не е приложила към подаденото от нея Заявление (по образец Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата) Акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирала причината за прекратяване на правоотношението. Такава причина е посочена в представения СЕД U1, т.3.4, а именно „оставка от служителя”. Тази причина се оспорва от жалбоподателката, но следва да се отбележи, че поддържаното от нейна страна твърдение, че трудовият договор е бил прекратен едностранно от работодателя, не е подкрепено с каквито и да било доказателства.
В случая по реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. В представения пред осигурителните органи документ, а именно СЕД U1, в т. 3.4 като причина за прекратяване на заетост е отбелязано: "оставка от служителя", поради което правилно обезщетението за безработица е отпуснато в минималния размер и срок по чл. 54б, ал. 3 от КСО.
Неправилно обаче е прието, че размерът на обезщетението следва да е от по 9. 00 лв. дневно за целия срок, за който жалбоподателката има право да получава такова, като настоящият състав не споделя твърдението, че този размер е изменен с Разпореждане № 262-00-1359-4/24.02.2021г., както е посочено в оспореното решение.
Съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (Oбн. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), дневният минимален размер на обезщетението за безработица за 2020г. е в размер на 9.00 лева. Със Закона за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2020г., обнародван в Д. в. бр. 84 от 29.09.2020г., е изменен текстът на чл.11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като е определен следният дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2020г.:
1. от 1 януари до 30 септември – 9, 00 лв.;
2. от 1 октомври до 31 декември – 12, 00 лв.
В размер на 12.00 лева е и дневният минимален размер на обезщетението за безработица за 2021 г. съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.
Според посочените норми от ЗБДОО за 2020 г. и ЗБДОО за 2021г. размерът на паричното обезщетение на жалбоподателката следва да е 09.00 лева за периода 14.09.2020 г. -30.09.2020г. вкл. и 12.00 лева за периода 01.10.2020г. - 13.01.2021г.
Неправилно с обжалваното решение е възприето, че определеният размер на обезщетението от 09.00 лева на ден е изменен с Разпореждане № 262-00-1359-4/24.02.2021г. Това разпореждане е налично по преписката и видно от съдържанието му с него в действителност не се изменя Разпореждане № 262-00-1359-3/24.02.2021г., тъй като се запазват както периода, така и размера на паричното обезщетение за безработица, и същевременно липсва административно разпореждане, с което за времето от 01.10.2020г. до 13.01.2021г. този размер да се увеличава от 9.00 лв. на 12.00 лв. В Решение № 1012-26-119-1/06.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково /също налично по преписката/, потвърждаващо това разпореждане, са изложени съображения, според които с Разпореждане № 262-00-1359-4/24.02.2021г. размерът на паричното обезщетение за безработица е увеличен на 12.00 лева за периода от 01.10.2020г.-14.01.2020г., но доколкото те се съдържат в акт, подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд и който не е подготвителен документ по издаване на оспорения в настоящото производство такъв, то не могат да се приемат за мотиви и на оспорения в настоящото производство решение. Освен това, тези съображения противоречат и на съдържанието на проверяваното с него Разпореждане 262-00-1359-4/24.02.2021г., в което както вече се е посочи, на практика липсва разпоредителна част, определяща нов, различен размер на дневното парично обезщетение за безработица и/или период на отпуснатото с Разпореждане № 262-00-1359-3/24.02.2021г.
Друго разпореждане, с което да е увеличен размера на отпуснатото на жалбоподателката дневно парично обезщетение за безработица за част от периода, в който последната има право да получава такова, не е представено по преписката и не се твърди от ответника да съществува. Приложения по преписката документ, озаглавен „Справка за изготвяне на разпореждане изменям № 262-00-1359-4 от 24.02.2021г.“ /л.14/ не представлява такъв акт, нито може да се приеме за неразделна част от визираното разпореждане, за което се твърди да е изменително такова. Ето защо следва да се приеме, че твърдяното от органа надлежно изменение на размера на отпуснатото на жалбоподателката парично обезщетение за безработица от 09.00 лева, не е доказано по делото. От доказателствата се установява единствено, че на оспорващата е отпуснато обезщетение за безработица в размер на 09.00 лева дневно за периода 14.09.2020г. - 13.01.2020г., който размер не е съобразен с нормата на чл. 11 от ЗБДОО за 2020г. и чл.11 от ЗБДОО за 2021г. относно периода 01.10.2020г. -13.01.2021г. Като не е определил минимален размер от 12.00 лв. на отпуснатото на жалбоподателката обезщетение за безработица за периода след 1 октомври 2020г. съобразно ЗБДОО за 2020г. и чл.11 от ЗБДОО за 2021г., Ръководителят на осигуряването за безработица е постановил незаконосъбразно разпореждане, което е следвало да бъде отменено или изменено от Директора на ТП на НОИ – Хасково. Съответно, като е отхвърлил жалбата срещу Разпореждане № 262-00-1359-3/24.02.2021г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
На основание чл. 173, ал.2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
Независимо от изхода на спора, на жалбоподателката не се следват разноски, тъй като до приключване на съдебното производство по делото не е направено надлежно искане за присъждането им. Искането за присъждане на разноски, обективирано в Молба вх.№6067/28.09.2021г. не следва да бъде вземано предвид, доколкото е направено от адвокат без приложено по делото пълномощно за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-120-1 от 13.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 262-00-1359-3/24.02.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Хасково.
ИЗПРАЩА административната преписка на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
На основание чл.119 от КСО, вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Съдия: