ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3348
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. К.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К. Частно наказателно дело №
20251110205198 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 243,ал. 5 от НПК.
ОБРАЗУВАНО е въз основа на писмена жалба с вх. № НСН-83/22 от
04.04.2025г. от ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Н. Г. (подадена в качеството му на
пострадало лице) ЧРЕЗ УПЪЛНОМОЩЕНИЯ МУ ПОВЕРЕНИК
АДВОКАТ К. Е. (с надлежно пълномощно по делото) СРЕЩУ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СОФИЙСКА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 17.03.2025г., с което на основание чл.199 вр.
чл.243, ал.1 вр. чл.243, ал.1, т.1 и ал.2 вр. чл.24, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от
НПК, поради недоказаност на обвиненията, е било прекратено досъдебното
производство (ДП) с № ****** - ******/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР и
пр.пр. № НСН -******/2022г. (стар пр.пр. № *******/2021г.) по описа на СРП
за престъпления по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.216, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
В ДЕПОЗИРАНАТА ЖАЛБА се инвокират обосновани, изчерпателни
доводи и професионални съображения срещу обжалваното постановление на
Софийска Районна прокуратура. Счита се същото за незаконосъобразно и
неправилно. Релевира се искане за отмяната му с приложимите към това
законни последици.
Съдът като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени и
гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното
производство, намира за установено следното:
II.). ЖАЛБАТА ОТ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Г. Н. Г. (подадена в
качеството му на пострадало лице) ЧРЕЗ УПЪЛНОМОЩЕНИЯ МУ
ПОВЕРЕНИК АДВОКАТ К. Е. (с надлежно пълномощно по делото) е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – депозирана е в законоустановения 7
(седем) дневен преклузивен срок на 04.04.2025г. (петък - присъствен
1
работен ден), от активно процесуално и материално легитимиран субект -
пострадало физическо лице от престъпления по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК - при това престъпление личността се използва като средство за
постигане на основната съставомерна цел, която е част от обществените
отношения, които са обект на закрила на състава на „едрото хулиганство“; по
чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; чрез надлежен процесуален представител с
валидно пълномощно; с обоснован правен интерес; пред родово, местно и
функционално компетентен районен съд и срещу акт на прокурор от СРП -
постановление, връчено по надлежния ред на 31.03.2025г. (понеделник -
присъствен работен ден) по данните от разписката на лист 9 от НЧД №
5198/2025г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав; който подлежи на
инстанционна проверка в производство по съдебен контрол на основание
чл.243, ал.5 от НПК.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО – ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ОБВИНЕНИТЕ ЛИЦА М. Р. С. и П. Г. П. (и двамата със снети
самоличности в наказателното производство) са били обвинени поотделно
по съставите на чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; чл.216, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК, за това, че двамата в съучастие като съизвършители съответно на
27.10.2021г. от около 11:30 часа до 11:51 часа в гр.София, ж.к. „Младост“ 1А,
бл. 503, п., в офис на „А.” и пред блок 503 в гр.София, ж.к. „Младост“ 1А:
1.). извършили непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесли
удари с юмруци в областта на главата и тялото на Г. Н. Г., и унищожили
противозаконно - 1 (един) брой монитор “HP Pro Display p201” на стойност
120.00 (сто и двадесет) лева; 1 (един) брой мултифункционално устройство -
копир-скенер-принтер марка „Brother” на стойност 168.00 (сто шестдесет и
осем) лева; 1 (един) брой мобилен телефон марка и модел “Samsung Galaxy
A71 DS” на стойност 370.99 (три и седемдесет лева и деветдесет и девет
стотинки) лева, и повредили - 1 (един) брой преносим компютър марка и
модел “Lenovo Idea Pad” (повредата се изразявала в дефектирал хард диск) със
стойност 130.00 (сто и тридесет) лева;
2.). унищожили противозаконно чужди движими вещи (собственост
на Г. Н. Г.), както следва - 1 (един) брой монитор “HP Pro Display p201” на
стойност 120.00 (сто и двадесет) лева; 1 (един) брой мултифункционално
устройство - копир-скенер-принтер марка „Brother” на стойност 168.00 (сто
шестдесет и осем) лева; 1 (един) брой мобилен телефон марка и модел
“Samsung Galaxy A71 DS” на стойност 370.99 (три и седемдесет лева и
деветдесет и девет стотинки) лева, и повредили противозаконно чужда
движима вещ - 1 (един) брой преносим компютър марка и модел “Lenovo Idea
Pad” (повредата се изразявала в дефектирал хард диск) със стойност 130.00
(сто и тридесет) лева, или всичко на обща стойност от 788.99 лева
2
(седемстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки) лева, и
3.). чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото
са причинили лека телесна повреда на Г. Н. Г., изразяващи се в подкожни
хематоми, кръвонасядане и охлузване в областта на челото в ляво; охлузвания
в областта на лакътя на лявата ръка и по трети пръст на дясната ръка,
кръвонасядания в областта на лявата скула на лицето и по лявата ръка,
реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“, като деянието
е извършено по хулигански подбуди, без смислена причина, при брутално и
демонстративно незачитане на обществения ред на публично място, в
противоречие с възприетия морал и добрите нрави и демонстрирайки явното
си неуважение към човешката личност, нейната телесна неприкосновеност и
достойнство и при липса на личен мотив във взаимоотношенията.
ЗА ДА ПОСТАНОВИ ОБЖАЛВАНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
представителят на държавното обвинение е приел от фактическа страна, че на
27.10.2021г., около 11:30 часа, пострадалото лице Г. Н. Г. се намирал сам в
своя офис на „Агенция за недвижими имоти “*********”, в който работел на
адрес гр.София, ж.к. „Младост“ 1А, блок 503, п. На посочената дата и място
при него влезли две непознати на пострадалия Г. лица - обвиняемите М. Р. С. и
П. Г. П. Последните двамата търсели отговори от пострадалия Г. с въпросите
си защо е спукал една от гумите от автомобила на обвиняемия
П.Пострадалият Г. заявил на двете лица, че нямал връзка със случая и че не
бил автор на деянието. Възникнал двустранен конфликт чрез словесен спор.
Обвиняемите С. и П. се ядосали и започнали да нанасят удари с юмруци в
областта на главата и тялото на пострадалия Г.. Последният се свил, докато
седял на стола си и опитвал да се предпази от ударите, които получавал.
Впоследствие, обвиняемите С. и П. започнали да разхвърлят в различни
посоки по земята вещите в офиса, които възприели - 1 (един) брой
мултифункционално устройство - копир-скенер-принтер марка „Brother”; и 1
(един) брой монитор “HP Pro Display p201” на стойност 120.00 (сто и
двадесет) лева. При тези вещи настъпило унищожение, доколкото станали
негодни за ползване. Накрая обвиняемите С. и П. замерили по ръцете свИ. се
пострадал Г. с една от вещите в офиса, а именно с 1 (един) брой преносим
компютър марка и модел “Lenovo Idea Pad”. Тази вещ след това паднала на
земята, като при нея дефектирал (засегнал се) хард диска. Обвиняемите С. и
П. преустановили действията си. Излезли навън пред блок № 503 в гр.София,
ж.к. „Младост“ 1А и зачакали. След нападението над пострадалия Г., същият
видял телефона си - а именно 1 (един) брой мобилен телефон марка и модел
“Samsung Galaxy A71 DS”. Взел го и излязъл от офиса навън, за да последва
обвиняемите С. и П. Искал да ги заснеме. Вдигнал с ръцете си телефона пред
себе си и започнал да снима обвиняемите С. и П.. Последните двама видели
действията на пострадалия Г. и се насочили към него. Те подгонили снимащия
ги, който побягнал. Обвиняемите С. и П. стигнали, обаче, пострадалия Г.,
хванали го и започнали да го удрят с юмруци по главата и тялото му. Обектът
на нападението паднал на земята. Те взели телефона му и го хвърлили със
сила в земята. Чул се пукот (шум) от съприкосновението между телефона и
твърдата настилка. Двамата обвиняеми С. и П. нанесли още удари с юмруци
3
по главата и тялото на пострадалия Г.. Последният опитвал да се предпази и
отговарял на въпросите на нападателите към него, че не е бил спукал която и
да е от гумите на лекия автомобил марка „Форд Фокус“ (който бил паркиран в
близост до бл.503). Пострадалият Г. признал, че е бил вдигнал само
чистачките на същия автомобил, който бил паркиран неправилно в зелената
площ на блока. Обвиняемите С. и П. преустановили действията си и си
тръгнали. Пострадалият Г. се прибрал в жилището си в същия блок 503 и
подал сигнал на телефон 112. След това излязъл навън и опитал да намери
своя телефон, но без успешно. Телефонът му не бил намерен и в последствие
от органите на СДВР. В резултат на нанесените юмручни удари по тялото и
главата на пострадалия Г., на същия били причинени телесни увреди -
изразяващи се в подкожни хематоми, кръвонасядане и охлузване в областта на
челото в ляво; охлузвания в областта на лакътя на лявата ръка и по трети пръст
на дясната ръка, кръвонасядания в областта на лявата скула на лицето и по
лявата ръка, реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“.
Общата стойност на движимите вещи, които били унищожени, а именно - 1
(един) брой монитор “HP Pro Display p201” на стойност 120.00 (сто и
двадесет) лева; 1 (един) брой мултифункционално устройство - копир-скенер-
принтер марка „Brother” на стойност 168.00 (сто шестдесет и осем) лева; 1
(един) брой мобилен телефон марка и модел “Samsung Galaxy A71 DS” на
стойност 370.99 (три и седемдесет лева и деветдесет и девет стотинки) лева и
на движимата вещ, чийто хард диск бил повреден по отношение на главната
вещ 1 (един) брой преносим компютър марка и модел “Lenovo Idea Pad” на
стойност 130.00 (сто и тридесет) лева, възлизала на 788.99 лева (седемстотин
осемдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки) лева.
След изложението на възприетата от държавния обвинител фактическа
обстановка, основана на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, приложимият закон и неговото независимо конституционно
вътрешно обвинение, се отчитат изложени подробни мотиви по правото в
постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ СЛЕДВА ДА ИЗВЪРШИ в
хода на настоящата наказателна процедура съответен съдебен контрол върху
постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство
в рамките на възприетите от същия фактически и правни констатации, за да
прецени законосъобразно и обосновано ли са изведени от него като
ръководно-решаващ орган фактите от доказателствата и доказателствените
средства; същите подкрепят ли се от тяхното действително съдържание;
правилно ли е приложен материалния закон; могат и следва ли да се извършат
допълнителни процесуално-следствени действия по разследването;
възприетите факти намират ли се в корелация с приложимото право от НК и
възможно ли е прокурорът да докаже обвинителната си теза с наличната
доказателствена съвкупност към днешна дата, респективно тя доказва ли се
въобще, с оглед предявените обвинения на двамата обвиняеми М. Р. С. и П. Г.
П. по съставите на чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; чл.216, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
4
За да се обективират по-пълни и по-обосновани отговори на
поставените въпроси, следва да се възприеме, че съдът може да анализира
доказателствата и доказателствените средства в хода на производството по
чл.243, ал.5 от НПК, за да посочи дали обвинителната теза се доказва не само
с преките доказателства, но и с косвени такива, ако преките например липсват
или не са закрепени по съответния ред.
На 27.10.2021г. от 13:40 часа до 13:55 часа бил извършен оглед на
местопроизшествие по НПК в присъствие на поемни лица - в офиса на
„Агенция за недвижими имоти “Noble Estate”, в който работел на адрес
гр.София, ж.к. „Младост“ 1А, блок 503, . При огледа били установени на
земята разделен от основата си монитор на компютър, клавиатура (опряна до
компютърна кутия) и чаша. Установило се разпилени на различни места
документи. Последвал е на същата дата след огледа разпит на пострадалия Г.
Н. Г.. Очевидец на част от случая по хвърлянето на телефона на пострадалия Г.
пред блок 503 в гр.София, ж.к. „Младост“ 1А бил свидетелят В. К. К. Този
свидетел видял (освен хвърлянето на телефона), но и бутането между трите
лица и че лицето на пострадалия Г. е било зачервено. Отчита се, че
досъдебното производство е било образувано на 01.11.2021г. с постановление
на наблюдаващия прокурор след постъпване на жалба от пострадалия Г. Н. Г.
от 27.10.2021г., адресирана до Началника на 07 РУ-СДВР. В постановлението
си, прокурорът указал на разследващия орган да извърши процесуално-
следствените действия по събирането и проверката на доказателства и
доказателствени средства по реда на НПК. В хода на досъдебното
производство са налице реализирани разпознавания на лица от пострадалия Г..
Същият разпознал двамата обвиняеми С. и П. като своите нападатели. Били са
приложени медицински доказателства, писмени доказателства, аудио-запис от
телефон 112 и изпълнени съдебно-медицинска експертиза и съдебно-
оценителна експертиза. Настоящата съдебна инстанция установява, обаче, на
аудио-записа от телефон 112 не е била извършена съответна съдебна
техническа експертиза, респективно не е снето съдържанието му на хартиен
носител. Липсва предявяване на аудио-записа по чл.284 от НПК със съответен
оглед на веществено доказателство, ако прокурорът прецени да не допуска
експертиза, но няма да може да се отговори с огледа на вещественото
доказателство дали аудио-записът не е евентуално манипулиран.
IV.). При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК в рамките на
образуваното досъдебно производство, СЪДЪТ ИЗЛАГА ОТ ПРАВНА
СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ постановлението
на Софийска районна прокуратура, с което е било прекратено досъдебното
производство е неправилно и незаконосъобразно.
Същественият въпрос (или проблем) в наказателното производство
започва своето начало на проявление от начина на формулиране на
обвиненията от прокурора в постановленията му за привличане на
обвиняемите лица М. Р. С. и П. Г. П.. Следва да бъде, отчетено, че
5
релевантните (правно значими) юридически факти по делото се съдържат
основно в доказателствените материали, събрани под надзора на държавния
обвинител от досъдебното производство. Тези доказателствени материали са
достатъчни по убедителност и съдържание прокурорът по негова
изключителна преценка да вземе решение дали следва да внесе обвинителен
акт в съда. Налице са извършени престъпления. Събрани са и доказателства за
това. Тези престъпления са от общ характер, а не от частен такъв. Въз основа
на фактите съдът извежда съставомерните действия на обвиняемите С. и П.
като престъпления от общ характер. Съставомерните белези от елементите на
изпълнителните деяния на съставите по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК; чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130,
ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК се основават на правилното тълкуване на
фактите, на доказателствената стойност на доказателствата и
доказателствените средства и на точното приложение на материалния закон
според позитивното право. Според съда прокурорът следва да обхване
фактите от доказателствата в тяхната пълнота, и въз основа на тях да прецени
кои съставомерни елементи на посочените състави са изпълнени, като очертае
с необходимата точност и прецизност механизма на престъпленията чрез
изпълнителните им деяния - с достатъчно ясни факти и приложимо право
едновременно.
Налице е една усложнена фактическа деятелност и многообразие в
извършените от обвиняемите лица С. и П. противоправни действия. Тази
усложнена деятелност следва да бъде преценена много внимателно от
държавния обвинител.
Хулиганските подбуди по закон могат да предшестват, да съпътстват
и/или да са последващи на непристойните действия на т.нар. „едър хулиганин“
(за всеки поотделно). По делото липсват възникнали хулигански подбуди у
лицата С. и П. в техните действия преди събитието, които да са резултирали в
последващите им прояви като продължение на хулиганските им подбуди
спрямо пострадалия Г.. Но те (двамата извършители) са имали известен мотив
и лично желание - да се саморазправят не по законоустановения ред с лицето,
което е било „спукало гумата“ на лек автомобил марка „Форд - Фокус“.
Хулиганските подбуди на двамата извършители С. и П. съпътстват
инкриминираните им действия и са последващи на престъпленията, които са
реализирали. Свидетелят В. К. К. заявява в показанията си, че предния ден, от
преди събитието от 27.10.2021г., е разговарял с единия от двамата обвиняеми
и като им е казал, че гумата на лек автомобил марка „Форд - Фокус“ е била
спадната, а не спукана - все пак този автомобил се движел със спадната гума
(такова е било виждането и на самия водач при разговора му със свидетеля К.).
В показанията си свидетелят Г. излага, че от него е била търсена сметка
(образно казано), че е бил спукал гумата на лекия автомобил. Този детайл е
важен, тъй като спадането на гума се счита, че е деликт, а нейното спукване -
се възприема за повреждане, ако гумата може да бъде залепена (ремонтирана)
- т.е. налице е довършено престъпление. Не е извършен оглед на този
автомобил, обаче, за проверката дали съответната гума е била спукана или
спадната. От друга страна, пострадалият Г. подчертава в показанията си, че е
6
бил вдигнал чистачката на лекия автомобил на обвиняемия П. предходния ден
преди 27.10.2021г., тъй като е бил паркиран неправилно в тревната площ
около блок 503 в гр.София, ж.к. „Младост“ 1А. Съдът подчертава, че
пострадалият Г. и обвиняемите С. и П. не са се познавали въобще един друг
преди събитието. Не са имали никакви лични отношения. Последните двама
не са възприели пряко действията на лицето по спадането или спукването на
гумата на ползвания лек автомобил марка „Форд - Фокус“, за да се приеме, че
имат евентуален личен мотив за последващата им деятелност. Обвиняемите С.
и П. (след като събрали предварителна информация за възможното
съпричастно лице към действията по спадането или спукването на гумата на
лекия автомобил „Форд-Фокус“), решили да се саморазправят физически, не
по установения от закона ред чрез предвидените по закон институции (съд,
прокуратура и полиция), спрямо личността на пострадалия Г.. Искали са да го
накажат. За целта двамата извършители С. и П., видимо разгневени и
интензивно агресирали, нахлули на 27.10.2021г. от около 11:30 часа до 11:51
часа в офиса на пострадалия Г. посред бял ден в средата на развиващото се
обичайно работно време. Офисът се помещавал на адрес гр.София, ж.к.
„Младост“ 1А, бл. 503, п. Ползвал се за дейността на фирма на „Агенция за
недвижими имоти “*****”. Т.е. мястото, от което пострадалият Г. е работел, е
било публично и общо достъпно, дори в него да не е имало присъствие на
хора в офиса или около офиса, и доколкото лицето Г. е било управител на
фирма „Агенция за недвижими имоти “******”. Съдът отчита по
наименованието на това юридическо лице, че работата на пострадалия Г. в
посочения офис е била свързана с недвижимите имоти. В тази насока е
фотоалбума от огледа на местопроизшествието, с който е било заснето
търговското наименование на същата фирма, нейната дейност и посочен
телефон за контакти. Офисът на пострадалия Г. не представлявало жилище, в
което достъпът до него да се счита по-ограничен, от мястото на офиса на
фирмата му. Събитията не са се развили, обаче, само в офиса на пострадалия
Г., а и извън него в района пред блок 503 в гр.София, ж.к. „Младост“ 1А.
Очевидец на хвърлянето на телефона в земята, който се ползвал от
пострадалия Г., бил свидетелят В. Костадин К., който възприел от същото
разстояние хвърлянето на въпросния телефон в земята, но не видял в същия
момент, че след хвърлянето му, са били последвали събарянето (или
падането) на пострадалото лице Г. с нанасянето на последвали юмруци по
главата и тялото му. Т.е. спрямо показанията на свидетеля К. съдът се отнася
изключително критично, доколкото няма логика да не е видял нанасянето на
ударите с юмруци на двамата извършители спрямо пострадалия Г. (с
последвалото му падане на земята), което е било оприличено от него като вид
„бутане“, но да казва, че е видял (същият свидетел К.) от същото разстояние
хвърлянето на телефона на нападнатият субект в твърдата настилка.
Съдът подчертава, че хулиганските действия на двамата извършители С. и
П. не са само във физическите им действия по нанасянето на удари с юмруци в
главата и тялото на пострадалия Г., докато е бил седнал на бюрото в офиса си,
но и навън на публично място, по което могат да преминават множество хора,
дори и да не е имало многобройно човешко присъствие на там по време на
7
инцидента, с изключение на свидетеля К., а именно - действията им са
продължили и пред блок 503 в гр.София, ж.к. „Младост“ 1А. Хулиганските
действия се изразяват и във физическите прояви на двамата извършили по
засягането на имуществото на пострадалия Г. - на неговата компютърна и
телефонна техника. Но хулиганските действия (от първото до последното
такова), като част от цялостната им хулиганска престъпна деятелност, се
съдържат и в словесните реплики на двамата обвиняеми, съпровождащи
физическите им прояви по телесното нараняване на пострадалия Г. и по
засягането на неговото имущество преди, по време на и след деянията им -
например съгласно обективираните обида - „боклук, ще те пребием“; и
заплахи: „свършен си, ако оттук нататък пуснеш жалба срещу нас“;“ти ли
ме снимаш бе“; „казахме ти, че ако пуснеш жалба, ще имаш проблеми, знаем
кварталния, знаем къде ще те намерим и ще те убием“; „не знаеш с кой се
захващаш, какъв си да пукаш гуми“; че „няма да те убият сега, защото
„имам бебе“, като последвали многократни други заплахи към пострадалото
лице за неговото ликвидиране. Съдът подчертава, че в офиса на пострадалия Г.
- същият не е бил удрян само с юмруци, но дори и с една от движимите вещ,
хвърлена към главата му - а именно с монитора от компютъра, намерен на
земята в разпаднало положение (виж фотоалбум от огледа). Т.е. личността на
пострадалия Г. е била изключително принизена и злепоставена, като двамата
негови нападатели с проявите им в тяхната цялост и при общност на умисъла,
който се извежда от обективните им действия, са се били поставили над
ценностите на обществото за телесната неприкосновеност на гражданите,
проявявайки своето грубо нахалство, демонстративност, безочие, наглост и
арогантност в изключително груба, упорита, продължителна - на два пъти
дори с отделно прекъсване, и трайна форма. Била са водени от чувството си за
безконтролност и безнаказаност, следвани от хулиганските си подбуди да
въздадат правосъдие за „спуканата или спадната гума“ на лекия автомобил
„Форд - Фокус“. Хулиганските действия на извършителите С. и П. в тяхната
цялост се отличават с изключителна дързост. Същите притежават висока
степен на обществена опасност, която се предопределя като интензивна, както
и поради това, че в тях участват двама съизвършители (при общност на
умисъла). Искали са да наранят, да увредят, да сплашат, да унижат, да
„смачкат“ определено човешко лице, но такова поведение е недопустимо и не
е по установения в обществото ред - с използване на законни средства по
метода на жалбата, тъжбата и/или гражданския иск. Налице е онази престъпна
упоритост в изявена, активна, груба, дори арогантна, нахална форма на
непристойните действия на обвиняемите С. и П., грубо нарушаващи по
брутален начин обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Те са и изключително дръзки, нахални и упорити (по интензивен
начин) сами по себе си - заедно и в тяхната съвкупност, при което негативните
правни последици от засегнатите обществени отношения по състава на чл.325,
ал.2 вр. ал.1 от НК са по-високи, по-интензивни и дори по-увредени
(накърнени). При дръзкото „едро хулиганство“ по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК,
обаче, престъплението „едро хулиганство“ е по-изявено по неговата висока
степен на обществена опасност в рамките на реализирания квалифициран
8
състав. Съгласно ППВС № 2/1974г. на ВС, според което изключителна
(особена) дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите
на обществото или личността, като непристойните действия упорито не се
прекратяват (интензивни са – изводът е на съда), изразяват пренебрежително
отношение към обществения ред и към други обществени и/или лични
интереси, като се показва по-грубо нахалство или по-тежко оскърбление (за
разлика от деянията от същия вид). От друга страна, свидетелят Г. излага в
показанията си, че след като бил пребит отвън, към двамата обвиняеми С. и П.
се е било присъединило и трето лице, с което тези три лица разговаряли
съвсем спокойно. Третото лице е бил свидетелят К., който бил разказал
предварително на С. и П. какво се било случило с техния автомобил относно
„спаднатата гума“. Следва да бъде отчетено, че обвиняемите С. и П. не са
знаели кой е пострадалия Г. и къде същият се намира, освен ако тази
информация не им е била споделена от самия свидетел К., разговарял с единия
от обвиняемите преди техният инцидент. След това тези три лица са се качили
в автомобил „Форд Фокус“, след събитията, според пострадалия Г. и са
напуснали местопроизшествието. Т.е. съдът отчита наличие на
заинтересованост в показанията на свидетеля К.. В тази насока са показанията
на пострадалия Г. от 27.10.2021г., които са снети непосредствено към момента
на проявлението на деянията на лицата. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ със
свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение
по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма изискване едно
обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от
НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече
свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него
възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е
възможно прокурорът или съдът да основе изводите си за доказаност на
престъплението от обективна и субективна страна и само въз основа на тях, а
в настоящото наказателно производство те не са единственото
доказателствено средство – събрани са множество от писмени доказателства;
веществени доказателства; както и гласни доказателствени средства с
приетите в досъдебното производство съдебни експертизи и с оглед
приложените по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на
чл.136 от НПК. Според съда прокурорът може да възприеме и да се позове на
цялостната фактическа деятелност, съдържаща се от възприятията на
пострадалия Г., чийто показания от отделните му разпити са изключително
конкретни, пълни, подробни, логични, достоверни, добросъвестни и
кореспондиращи на данните от оглед на местопроизшествието, фотоалбума
към него, на заключението на съдебно-медицинската експертиза и на
показанията на свидетеля К. за хвърления в земята телефон на нападнатото
лице. Тези факти според съда могат да бъдат подкрепени от прокурора и с
проверката със съответна експертиза за записаните данни от сигнала на
пострадалия Г. до Национален телефон 112. Следва да се провери какво точно
е бил казал пострадалия Г. на телефонния оператор, тъй като аудио-записите
от телефон 112 съдържат във висока степен закрепени преки доказателства за
непосредствено възприети факти от непосредствено настъпило събитие, така
9
както е било запомнено от човешкото съзнание на сигналиста. Т.е. тези
доказателства са изключително достоверни. Освен това, данните от аудио-
записа от телефон 112 могат да подкрепят констатациите от огледния
протокол, от извършените разпознавания, но и от показанията на пострадалия
Г.. Чрез тези факти могат да се проверят и показанията на останалите
свидетели по делото.
Съдът съобразява, че от движимите вещи неработел или нефункционирал
- хард диска на лаптопа - 1 (един) брой преносим компютър марка и модел
“Lenovo Idea Pad”. Тази вещ на пострадалия Г. е била повредена. Напълно
унищожен бил намереният на земята разпилян на две части 1 (един) брой
монитор “HP Pro Display p201”. Пострадалият Г. излага в показанията си, че
неговия 1 (един) брой мултифункционално устройство - копир-скенер-
принтер марка „Brother”, имало спукано стъкло. Същият посочва в
показанията си, че вещта му - 1 (един) брой мобилен телефон марка и модел
“Samsung Galaxy A71 DS”, не е била намерена на местопроизшествието.
Безспорно има разлика между увреждане чрез унищожаване и увреждане чрез
повреждане на една движима вещ. Унищожаването води до наличие на
непълно негодна (нефункционираща) вещ - например напълно негодна
движима вещ е намерения на земята разпилян на две части 1 (един) брой
монитор “HP Pro Display p201”. Засегната вещ се явява и 1 (един) брой
мултифункционално устройство - копир-скенер-принтер марка „Brother”,
който имал спукано стъкло. Ако стъклото, обаче, което е принадлежаща
(вторична) вещ, нямаща самостоятелно значение, но явяваща се да е част от
главна вещ, би могло да се отремонтира чрез смяната му, при което увредата
на главната вещ не е от унищожаване, а от повреждане. Ако стъклото на този
скенер-принтер-копирна машина не може да се смени или има увреда в
паметта или функционирането на вещта, то увредата е от унищожаване, а не
от повреждане. Същите изводи съдът съотнася към другата вещ - а именно
към повредения хард диска на 1 (един) брой преносим компютър марка и
модел “Lenovo Idea Pad”. Ако хард диска може да се отремонтира като
принадлежаща вещ към друга главна вещ, увредата е от повреждане, а не от
унищожаване. Ако хард диска не може да се отремонтира, но имайки
самостоятелно значение извън главната вещ, която продължава да
функционира, то е налице унищожаване на принадлежата вещ - на хард диска.
Ако увредата касае хард диска като отделна главна вещ (той не може да
функционира въобще) - тогава увредата не е от повреждане, а от
унищожаване само на харда диск. Тези факти могат да се изяснят с
експертиза, но ако вещите се пазят по някаква причина към днешна дата, тъй
като фактите следва да се проверят с отделен оглед на самите вещи - такива
първоначални данни не са били закрепени в огледния протокол. От друга
страна, тези факти се явяват вменени в част от хулиганските действия спрямо
подсъдимите С. и П.. Само прокурорът може да прецени дали да повдигне
обвинение при идеална съвкупност между хулиганство и повреждане и
унищожаване на имущество чрез хулиганството. Ако прокурорът прецени да
повдигне само обвинение за „едро хулиганство“ спрямо всеки обвиняем, дори
и да са налице засягане на имущество чрез хулиганството им, това решение не
10
се приема за закононарушение. От друга страна, приемането на такъв развой
от прокурора, би рефлектирало върху броя на обвиненията спрямо
обвиняемите чрез тяхното редуциране, с последване на прекратяване на
досъдебното производство частично в частта на обвиненията по нормата на
чл.216 от НК (но при нови факти - поради липса на предявен предмет; и с
оглед липсата на обвинения). Ако от друга страна, прокурорът поддържа
обвинителната си теза по чл.216 от НК следва, тогава, обаче, да изясни по
прецизен начин кои факти водят до унищожаване, и кои до повреждане на
противозаконно чуждите на двамата обвиняеми П. и С. движими вещи. Съдът
съобразява, че стойността на вещите е под 1000.00 лева. Но този факт само по
себе си - само размера на вредата, не води до наличие на маловажен случай за
обвиненията по чл.216 от НК, освен ако фактите и обществената опасност на
извършителите не бъдат преценени съвкупно съгласно чл.93, т.9 от НК.
Нормата на чл.216, ал.4 от НК не касае частно имущество, а т.нар. „маловажен
случай“. При маловажния случай, ако престъплението е свързано с частно
имущество, тогава е приложим частноправният наказателен ред за
преследване с тъжба. В случая, според съда не може да има маловажен случай
по чл.216, ал.4 от НК - предвид високата обществена опасност на личността на
извършителите и доколкото действията им по повреждането и унищожаването
на движимите вещи са и действия по чл.325 от НК от извършеното от тях при
изключителна дързост „едро хулиганство“. Смесването на общия и частния
ред за едни и същи факти е недопустимо. Прокурорът не е изяснил, обаче,
дали повредените и унищожени вещи са били зачислен дълготраен актив на
фирмата „Агенция за недвижими имоти “Noble Estate”, доколкото чрез тях
пострадалият Г. е работел. Ако са били имущество на формата, то вещите не
биха били частни (лични), и но в двата случая те ще са чужди за двамата
обвиняеми. Прокурорът, обаче, няма доказателства за телефонния апарат на
пострадалия Г., който не е бил намерен на местопроизшествието. Но самият
пострадал Г. заявява, в показанията си, че на позвъняване телефонът му е
давал свободен сигнал. Или е бил взет от двамата обвиняеми, или е останал на
неизвестно място. Липсват доказателства за унищожаването и/или
повреждането на телефонния апарат - не е извършен оглед на същия, не е
изследван с експертиза. За тези факти са налице показанията на пострадалия
Г.. Увреждането на телефонния апарат има доказаност при хулиганските
действия, но при унищожаването или повреждането й като движима вещ -
доказателствената съвкупност не е достатъчно пълна по обективни причини.
Посоченото не изключва напълно отговорността на обвиняемите П. и С. по
чл.216, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК. Следва да се провери чрез СТЕ на аудио-записа на телефон 112
от какъв телефон номер е бил подаден сигнал и да се уточни от какъв телефон
апарат е говорел пострадалия Г. с оператора на телефон 112.
По отношение на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от
НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Спорът е има и правен аспект, доколкото
следва да се отговори на въпроса, а именно налице ли са „хулигански подбуди“
за извършването на престъплението по посочения състав. Ако не са налице
„хулигански подбуди“, престъплението е от частен характер и се преследва по
11
частна тъжба на пострадалия по реда на чл.161 от НК вр. чл.130, ал.2 от НК,
която тъжба следва да се адресира до съда. Ако деянието е престъпление от
общ характер по състава на чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, то наказателното преследване на дееца е по наказателен
ред по служебната инициатива на Държавата чрез прокурора. ПЪРВАТА
ИНСТАНЦИЯ СЧИТА, ЧЕ установеното от доказателствения анализ
поведение на обвиняемите С. и П. на инкриминираните дата и място сочи,
именно наличие на хулигански подбуди при нанасянето на леката телесна
повреда на свидетеля Г. Н. Г.. Лишени от основания са формираните от
прокурора изводи за наличие на лични мотиви у обвиняемите С. и П. към
извършване на деянието, изключващи съставомерността на действията им,
като извършени по хулигански подбуди по смисъла на НК. Само по себе си,
наличието на лични отношения, възникнал двустранен спор, породена
раздразненост и/или конфликтна ситуация между извършители на действия по
хулигански подбуди и друго лице, засегнато от такива действия, не изключва
наличието на хулигански подбуди, нито може да бъде приравнено на
наличието на лични мотиви, каквито по смисъл да са предпоставени от
съществуването на предходни отношения между съответните лица.
Действията на извършителите С. и П., документирани по последици в огледа
на местопроизшествието, и в извършеността им в показанията на пострадалия
Г., които доказателства са най-обективният, независим и безпристрастен
източник на факти, категорично показват явното пренебрежение от страна на
извършителите П. и С. на обществените правила, както към телесната
неприкосновеност и имуществото на пострадалото лице в ползваният му имот
като публична точка за приемане на клиенти и за полагане на месторабота, и
публично пред блок 503 в гр.София, ж.к. „Младост“ 1А, така и към
установените в обществото норми на дължимо отношение между гражданите,
включително и спрямо предписанията за следващия се начин за мирно
решаване на конфликтните ситуации, особено между зрели хора, без да се
използва насилие, нападение или закани за физическо посегателство.
Действията на обвиняемите П. и С. са довели и до нарушаване на
обществения ред, като същите са станали достояние и на други граждани на
открито обществено място (около търговския офис отвън пред жилищния
блок) – според показанията на разпитаните свидетели Г. и К..
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ личният мотив за
извършване на едно престъпление, в случая за реализирането на телесно
нараняване и накърняването на чуждо движимо имущество не изключва
„хулиганските подбуди“, ако това деяние е реализирано публично пред
обществеността; на често посещаемо място, по което се движат или
присъстват множество хора и лица по различно часово време; на публично
или обществено място, на което е станало въпросното телесно нараняване и
засягане на чуждо движимо имущество с възможност да бъде възприето от
множество лица и граждани (дори такива да е липсвало в конкретния момент,
а в настоящия случай - е имало такова присъствие и на други хора - визира се
свидетелят К.). Сбиванията на публични места, на места, където гражданите
полагат труд, независимо от възникналите от по-рано взаимен спор или
12
раздразнение, в които няма изрично противоправно нападение от пострадалия
Г., за да бъде поставен дееца в условията на неизбежна отбрана, се приемат, че
се извършват по „хулигански подбуди“, дори и при наличие на личен мотив
или при възникнал спор от всякакво естество, когато мотивираните от тях
действия са възмутителни, вандалски, аморални, необясними, скандални,
агресивни, съпровождащи и съпътстващи инкриминираният побой; доколкото
чрез телесното нараняване на пострадалия Г. и с оглед засягането на
движимото му имущество (показателно е и начина, по който бил хвърлен
монитора от компютъра към главата му), всеки от двамата нападатели при
общност на умисъла е показал, че поставя себе си над правилата на
обществото, приемайки, че не е обвързан от принципите за телесната
неприкосновеност на гражданите и тяхното имущество, проявявайки явно
неуважение към обществото и съществуващите в него порядки и добри нрави.
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ от страна на обвиняемите П. и С. е била
проявена брутална, безпричинна, немотивирана и лишена от житейска логика
агресия спрямо личността на пострадалия Г.. Нападението над пострадалия Г.
и неговото имущество е било реализирано по безспорно установени
„хулигански подбуди“. Следва да бъде отчетено, че всеки от двамата
обвиняеми имат правен интерес да не се самоуличават в престъпление (или
който е да е от тях).
Обвиняемите П. и С. реално са се показали чрез престъпленията си по
чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК и чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК в
“надмощно“ положение „contra legem” спрямо пострадалият Г. Н. Г. - 1.). при
незачитане на нормите на принципа на телесната неприкосновеност, живот и
здраве, съществуващи за всяка човешка личност, независимо от произхода й, в
национален и международноправен мащаб и регламентирани като върховна
ценност от конституционен ранг във всяка правова и демократична Държава
– обект на нормирана закрила и защита, 2.). в нарушение на принципа за
неприлагане на изтезаващи и унизяващи методи на тормоз или нападение,
причиняващи физическо и/или психическо издевателство, над който и да е
човек и личност, от който и да е човек и личност, 3.). при несъобразяване на
принципа на равнопоставеност на хората, независимо от произхода им,
ценностите им и мирогледа им на живот, които дадености не нарушават
закона по никакъв начин, както и 4.). при погазване на принципа на
позитивното право, обичайте и добрите нрави споровете между хора да се
съотнасят по законният метод на жалбата само пред компетентните в
Държавата органи – съд, прокуратура и полиция.
Изложените съображения мотивират съдебният състав да постанови
определение, с което да отмени постановлението на прокурора като
неправилно и незаконосъобразно, а делото - върнато в предходна процесуална
фаза за продължаване на производствените действия по НПК.
По тези съображения и на основание чл. 243, ал. 5 вр. ал.6, т.3 от НПК,
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ
СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
13
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СОФИЙСКА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 17.03.2025г., с което на основание чл.199 вр.
чл.243, ал.1 вр. чл.243, ал.1, т.1 и ал.2 вр. чл.24, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от
НПК, поради недоказаност на обвиненията, е било прекратено досъдебното
производство (ДП) с № ******* - ******/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР и
пр.пр. № НСН - *****/2022г. (стар пр.пр. №******/2021г.) по описа на СРП за
престъпления по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.216, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК.
ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕТО НА СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА на материалите по досъдебното производство (ДП) с №
*******/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР и пр.пр. № НСН - *******/2022г.
(стар пр.пр. № *******/2021г.) по описа на СРП за престъпления по чл.325,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК
и по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за
изпълнението на указанията на съдебния състав по приложението на закона.
Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано и/или
протестирано пред Софийски Градски съд в 7 (седем) дневен срок от
съобщението до страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт за всяка от страните, както и на
двете обвинени лица и техния защитник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14