Решение по дело №2330/2020 на Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

 

Номер   1746                       14.12.2020  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на трети декември, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                        2. МАРИНА НИКОЛОВА

Секретар: С. Х.

Прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2330 по описа за 2020 година.

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба З.В.В., с ЕГН **********,***, против решение № 260014/12.10.2020г.  постановено по а.н.д. № 297/2020г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-0237-000259 от 19.07.2018 г. на Началник Група към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекс на застраховането, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че РС - Айтос е постановил неправилно решение. Навеждат се доводи за ограничаване правото му на защита и за изтекла давност.

В съдебно заседание касаторът З.В.В.,  редовно и своевременно призован,  се явява лично като поддържа жалбата си.

Ответникът по касация - ОДМВР Бургас, РУ Айтос, редовно и своевременно призован, не се представлява.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор Христо Колев от Окръжна прокуратура – гр. Бургас, който  дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като намира жалбата за неоснователна.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С обжалваното пред Районен съд – Айтос постановление, отговорността на В. е ангажирана за това, че на 15.07.2018 год. около 08.05 часа в гр. Айтос, по ул. „Станционна“, управлява МПС – МОТОР Испаня Фурия с рег. № А 5056 М, собственост на П.Д.Д., без МПС да има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за 2018г. към момента на проверката.

            За така установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) връчен и подписан от В.. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според съдът не са налице формални предпоставки за отмяна на оспореното постановление. По същество първоинстанционният съд е приел, че В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.638, ал.3 от КЗ. Изложил е изводи, че не е изтекла давността и не е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

           Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

            Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

            Напълно се споделят изводите на въззивният съд относно липсата на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Изложените от касатора възражения са обсъдени от районния съд.

            Безспорно се установява, че на посочените в НП дата, място и час при извършена проверка касаторът е управлявал МПС, без същото да е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство не се отрича от В. и се потвърждава от доказателствата по делото.

            Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на касатора досежно изтекла давност. В ЗАНН институтът на давността е уреден в чл. 82. Видно от съдържанието на  чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, давността за изпълнение на наложено административно наказание започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Тази предпоставка в случая не е налице, тъй като процесното НП, с което е наложено наказанието на В., не е влязло в сила и визираната давност за изпълнение на наказанието не е започнала да тече. В случая предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, приложими са нормите на чл. 79 - чл. 81 от НК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, изтичането на предвидената от закона давност е обстоятелство, което изключва както наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието.

Действително, давността като срокове за изключване на наказателно преследване е уредена в чл. 80 от НК, но нейното прилагане се регламентира от нормата на чл. 81, в чиято ал. 3 е конкретизиран срокът, след изтичане на който се изключва наказателното преследване. В разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е определен срок от 3 години за всички останали случай и съобразно изискването на чл. 81, ал. 3 от НК следва да се завиши с една втора с цел законосъобразна преценка относно датата, на която е изтекла давността, изключваща възможност за държавна репресия, т. е. за наказателно (административнонаказателно) преследване. С прибавяне към този срок на още една втора, следва от датата на извършване на административното деяние до претенцията на наказващия орган за изпълнение на санкцията да са изтекли четири години и шест месеца. По делото е установено, че административното нарушение, е извършено на 15.07.2018 г. и считано от тази дата срокът от четири години и шест месеца не е изтекъл към настоящия момент.

Неоснователно е възражението на касатора досежно недостатъчният срок за възражение по АУАН. Това че НП е издадено непосредствено след изтичане срока за възражение не е препятствало санкционираното лице да организира защитата си. Същото се е защитавало адекватно именно срещу вмененото му с АУАН и НП нарушение.

            По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260014/12.10.2020г.  постановено по а.н.д. № 297/2020г. по описа на Районен съд – Айтос.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                               

                                                                                               2.