Присъда по дело №1560/2023 на Районен съд - Русе

МОТИВИ KЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 1560/2023г., на РРС, I
н.с.

Наказателното производство е образувано по внесена тъжба от Ю.Д.,
с която С.И.П. е предадена на съд, като й е повдигнато обвинение за това, че
през периода от 04.07.2022г. до 11.02.2023г. в гр. Русе, при условията на
продължА.но престъпление, на осем пъти, на датите: 05.07.2022г.,
26.07.2022г., 02.08.2022г., 16.08.2022г., 23.08.2022г., 28.01.2023г. и 11.02.2023г.
попречила и осуетила изпълнението на съдебно Определение №
1558/30.06.2022г. поставановено по гр.д.№ 32/2022г. по описа на РРС, в сила
от 04.07.2022г., относно осъществяване на лични контакти с детето А. Ю.Д., с
ЕГН: ********** – престъпление по чл.182, ал.2 във вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител Ю.Д. се явява лично и с адв.
Д.С. и адв. Д.И., двамата от АК-Русе, в качеството им на упълномощени
повереници.
В хода на съдебната прения адв. С. и адв. И. пледират за доказаност
на обвинителната теза, с оглед събраната по делото доказателствена
съвкупност, като в тази насока молят подсъдимата С.И.П. да бъде призната за
виновна в извършване на престъплението, предмет на повдигнатото с тъжбата
обвинение и да и наложи съответно наказание. Претендира направените по
делото разноски
Подсъдимата С.И.П. не се явява, в с.з. се явява адв. О.Б. от АК-Русе, в
качеството му на упълномощен защитник В хода на пледоарията си адв. Б.
излага подробни съображения касателно липсата на състававомерно деяние по
смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК. В тази насока моли подзащитната му да бъде
призната за невинна. Претендира направените в настоящото производство
разноски за процесуално представавителство.
Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност събрания
доказателствен материал по делото - писмените доказателства и пледоариите
на защитата на страните, приема за уставановено следното от фактическа и
правна страна:
С протоколно Определение № 1558/30.06.2022г. поставановено по
гр.д.№ 32/2022г. по описа на РРС влязло в сила на 04.07.2022 год. са
поставановени привременни мерки, като е определен режим на лични
отношения на Ю.Д. с дъщеря му А. Ю.Д., както следва: до 01.09.2022 год.
всеки вторник от 10:00 до 12:00 часа в гр. Русе, в присъствие на социален
работник по възможност знаещ английски език и при желание от страна на
майката, в нейно присъствие. След 01.09.2022 год. до навършване на 6
годишна възраст на детето, всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00
часа до 18:00 часа на територията на гр. Русе, както и 20 дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. След навършване на 7-
годишна възраст на детето, всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00
1

часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
Отношенията между родителите били много изострени и още в
началото подсъдимата дА.ла ясно да се разбере, че поначало няма никакво
намерение да спазва така уставановения режим на лични отношения, като
били изтъквани най-различни причини, поводи и обстоятелства за
неспазването му, основно свързани със здравословното състояние на детето.
На 04.07.2022г. на тъжителя бил издаден изпълнителен лист с оглед
изпълняване режима на личните отношения с малолетното дете.
На 05.07.2022г. Ю.Д. по сетил ОЗД в 9:45 часа, във връзка
провеждане на среща на детето А. с бащата г-н Д.. Социалния работник К.
направила опит да се свърже с майката С.П..В 9:58 часа подс.П. върнала
обаждане и съобщила, че тя и детето са болни и не могат да присъстват на
срещата. В 10:25 г-жа П. отново се свързала със социалния работник и
предложила бащата да посети дома им в с.Бъзън за среща с детето. Обяснили
на г-н Д., че тъй като с.Бъзън е извън територията на гр.Русе, следвало да се
изготви заповед на директора на ДСП-Русе за пътуване извън града. В
последствие С.П. представавила и медицинска бележка от която е видно, че А.
Д. е била болна и за периода от 05.07 – 18.07. 2022г.
На следващата среща на 12.07.2022г. не са се явили нито г-н Д., нито
г-жа П. и детето А., тъй като А. все още била болна.
На 19.07.2022г. също не се провела среща, тъй като никой от
родителите и детето не са се явили.
На 26.07.2022г. в 10:00 часа в ОЗД се явил само г-н Д., който заявил,
че г-жа П. и детето А. няма да се явят, а това го разбрал от С.П. при проведен
между тях разговор на 23.07.2022г. Поради тази причина среща на тази дата
също не се провела.
На 02.08.2022г. и двамата родители и детето се явили в ОЗД, но среща
не се провела, тъй като С.П. заявила, че А. я било страх и не искал да влезе
вътре, след което си тръгнали.а г-н Д. споделил, че от като е получил
решението на съда не е виждал дъщеря си.
На 09.08.2022г. среща отново не се провела, тъй като на 08.08.2022г.
С.П. уведомила социалния работник К., че детето не искало да се вижда с
баща си, тъй като той не и честитил рождения ден и коледа, споделила, че А. я
е страх от баща й, и обмисляла да я заведе на психолог.
На 16.08.2022г. С.П. и А. се явили в ОЗД с аде. В., като там бил и
бащата – Ю.Д.. А. пожелала да се разходят до близкия детски магазин. А г-х
Д. трябвало да върви на 20 метра зад тях. Не желаела да с евижда с баща си, а
искала да бъде на площадката в с.Бъзън. Д. не успял да осъществи разговор с
детето, а придружен от социален работник тръгнал след детето си. Докато
вървели така Д. извадил телефона си, за да снима дъщеря си А., при което
възникнал конфликт, между С.П., Ю.Д. и адв.В., като от тази ситуация А. се
2

разстроила и заедно с майка си продължили към магазина.
На 22.08.2022г. потърсила се обадила на социален работник в ОЗД, за
да ги информира, че няма да доведе А. на 23.08.2022г. за среща с баща й, тъй
като се спънала и се наранила по уставата. С.П. не е представавила
медицински документ за твърдяното обстоятелство. Поради тази причина и
срещата на 23.08.2022г. между Ю.Д. и дъщеря му А. не се е състояла.
На 13.01.2023г. по подадена молба от Ю.Д. е образувано
изпълнително дело № 19 по описа на ЧСИ В.Н., с район на действие
Русенския Районен съд.
ЧСИ В.Н. изпратил призовка на С.П., в която я уведомява, че следва
да спазва определения режим на лични контакти и отношения и следва да
предаде детето на 28.01.2023г., на 11.02.2023г., на 25.02.2025г., на 11.03.2023г.,
на 15.03.2023г., на 08.04.2023г. и 22.04.2023г. от 10:00 часа на взискателя на
територията на гр.Русе. на 11.02.2023г. предА.нето следвало да ставане в
кантората на ЧСИ В.Н.. Като освен това я предупредил, че ако не изпълни
доброволно задължението си, ще бъде наложена глоба в размер на 400 лв. тази
призовка била връчена лично на С.П. на 23.01.2023г. на същата дата подс.С.П.
е уведомила ЧСИ В.Н., че на 28.01.2023г. в 10:00 часа пред кантората, ще
предаде детето А. Д. на баща му. След което на 27.01.2023г. го уведомила, че
няма да може да предаде детето А. на баща му, тъй като било болно, за което
представавила медицинска бележка, в която изрично е посочено, че А. Д. по
време на лечението не трябва да напуска дома си от 26.01.- 05.02.2023г. В
резултат на това на 28.01.2023г. е изготвен протокол от съдия изпълнителя, от
който е видно, че на тази дата режима на лични отношения между бащата
Ю.Д. и детето А. Д. не са осъществени. ЧСИ В.Н. извършил проверка на
представавената медицинска бележка, при която д-р Ф., отговорила, че тази
медицинска бележка е издадена от нея, представавено е заверено копие на
същата.
В последствие на 10.02.2023г. С.П. отново уведомила ЧСИ В.Н., че
няма да предаде детето А. на баща му, тъй като отново било
болно.Представавила и нова медицинска бележка за домашно лечение за
периода от 08.02. до 14.08.2023г. За срещата на въпросната дата отново бил
издаден протокол от съдия изпълнителя, от който е видно, че на тази дата
режима на лични отношения между бащата Ю.Д. и детето А. Д. не са
осъществени.
От показанията на ЧСИ В.Н., става. ясно, че освен със С.П. е
контактувал и с нейната майка, във връзка с изпълнението,защото П. го била
блокирала контактите и той не можел да осъществи връзка с нея и по
телефона. Бил търсил майка й, за да разбере къде да й изпрати призовките за
осъществяване режима на личните отношения. Освен това твой твърди, че по
образуваното изпълнително дело, пред него не са се осъществявали лични
контакти между баща и дъщеря.
В тази посока са й показанията на социалните работници от ДСП-
3

Русе, според които като изключим, срещата при която майката и детето са
вървели напред, а Ю.Д. и социалния работник зад тях, друг контакт между тях
не е осъществяван в тяхно происъствие.
Горната фактическа обставановка се уставановява изцяло от
събраните по делото доказателства – гласни такива – показанията на
свидетелите Д. К., В.Н., В. И., Т. В. и М.С., както и от приобщените писмени
доказателства и доказателствени средства – преписи от цялата налична
документация за детето А. Д. : протокол от проведена среща във връзка с
изразяване на ставановище по чл.15 от ЗЗДетето, социален доклад,
изпълнителен лист, Протоколи от провеждане на срещи между дето А. Д. и
баща й Ю.Д., медицински бележки, езиково говорна характеристика на А. Д.,
психологично ставановище за психичното състояние на С.П.; препис от
изпълнително дело №19/2025г., присъда № 89/2024г. по НЧХД № 1747/2022г.
по описа на РРС и свидетелство за съдимост.
По делото не е налице спор и че през инкриминирания период от
време частният тъжител не е могъл да осъществи така определения му режим
на лични контакти.
За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от
свидетелите.
При кредитиране на показанията на свидетеля В.Н. съдът съобрази,
че същият се явява напълно незаинтересован от изхода на делото, тъй като
свидетелства за обстоятелства, ставанали му известни в служебно качество –
при упражняване на правомощията му като частен съдебен изпълнител, и
изложеното от него е вътрешно непротиворечиво и кореспондиращо с
изготвените в хода на извършените от него изпълнителни действия по
образувано изпълнително делото с предмет осъществяване режим на лични
отношения писмени доказателства – покана за доброволно изпълнение и
протоколи от не състояли се срещи между детето А. Д. и нейния баща Ю.Д..
Отчитайки така изложеното и доколкото показанията му кореспондират с
оставаналата доказателствена съвкупност, то същите следва да се кредитират
в цялост.
От показанията на свидетеля Н. се уставановява, че на
инкриминираните дати 28. 01. и 11. 02.2023 г. режим на лични отношения не е
бил осъществен, тъй като подсъдимата П. го уведомявала, че детето е болно и
нямало да се явят в кантората му.
Съдът кредитира в цялост и показанията на свидетелките Д. К., Т. В. и
М.С., като последните също като свидетелят Н. са незаинтересовани от изхода
на делото, доколкото свидетелстват за обстоятелства ставанали им известни в
служебно качество – при работата им с родителите на детето А. Д..
От показанията на свидетелката К. и С., става. ясно, че от всички
насрочени срещи, С.П. само два пъти се е явила пред ДСП гр.Русе със детето
4

А., като първия път А. отказала влезе вътре, след което двете си тръгнала, а
при втория случай А. също отказала да влезе, а поискала да иде в съседен
детски магазин. При което бащата Д. със сужител от дирекция социално
подпомагане вървял след тях и при снимане на детето от негова страна
възникнал конфликт за това, че той снима А.. При тази среща не бил проведен
диалог – разговор между детето и бащата. В тази насока за въпросната втора
среща са и показанията на св. Т. В.. От нейните показания става. ясно, още че
при направена от нейна страна забележка за на г-н Д., че вместо да снима А.,
по добре да отиде при тях и да се опита да проведе разговор с детето, той
избухнал и започнал да я обижда, като дори я стиснал за ръката. От тези
показания, съдът прави извод, че отношенията между Ю.Д. и С.П. са
изключително влошени. Освен влошени отношения със С.П., Д. има такива и
с цялото й семейство, а именно майка й – В. И. и Т.Ш. – пратньор на майката
на С.П., това обстоятелство се уставановява и от присъда № 89/2024г. по
НЧХД № 1747/2022г. по описа на РРС, от която е видно, че Ю.Д. е бил признат
за виновен в това, че през периода от о1.07. до 11.09.2022г. на осем пъти
разгласил позорни обстоятелства за Т.Й.Ш. от гр. Русе. Това обстоятелство се
уставановява и от писмата, които регулярно г-н Д. изпраща и до съда.
Показанията на свидетелката В. И. – майка на подсъдимата, съда
кредитира относно отношенията между Ю.Д. и нейното семейство, също така
за неосъществения режим на лични контакти между детето А. и нейния баща
Ю.Д.. Не кредитира показанията й относно нейните съждения, че А. искала да
вижда баща си, но пречка за осъществяване на контактите им било държането
на последния. Свидетелката нито има данни по делото да е специалист детска
психология, нито може да говори от името на детето, какви са неговите
желания и чувства към баща му. За уставановяване на тези обстоятелства
дали е налице родителско отчуждение между А. и нейния баща, ако има каква
е причината, и желае ли да контактува с баща си и дали е приживяло
психологичестка травма, съдът е назначил съдебно-психологическа
експертиза, тъй като детето А., към онзи момент е била едва на 6 години, и не
може да бъде разпитана без това да повлияе на психиката й. Поради това съда,
за да щати в максимална степен психиката на детето назначи въпросната
експертиза и дори поставанови, ако С.П. не желае да заведе А. в кабинета на д-
р Л., срещите да осъществят в „Синята ставая“ в сградата на Окръжен съд
Русе. Но и в този случай С.П., както и по други дела, не е завела детето А., при
определеното вещо лице, поради което и в този случай оставана неизяснено
обстоятелството, дали самата А. не желае да се среща с баща си Ю.Д. или под
постоянни предлози, че детето е болно С.П. отказва да го заведе на срещите с
баща му.
Съдът изцяло кредитира и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, доколкото същите
кореспондират с оставаналата доказателствена съвкупност.
При така приетото за уставановено от фактическа страна, съдът
счита, че извършените от страна на подсъдимата С.И.П. деяния осъществяват
5

от обективна и субективна страна състава. на престъплението по чл. 182, ал. 2,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимата периода от 26.07.2022 год. до
11.02.2023 год., в гр. Русе, при условията на продължА.но престъпление, на
три пъти, като родител - майка на детето А. Ю.Д., не е изпълнила
Определение № 1558 от 30.06.2022 год. поставановено по гр.д.№ 32/2022 г. по
описа на Русенски районен съд, в сила на 04.07.2022 год., относно режима на
лични контакти на бащата Ю.Д. с детето А. Ю.Д.,както следва: на 26.07.2022
год., на 23.08.2022 год. и на 11.02.2023 год. Деянието е извършено в условията
на продължА.но престъпление, тъй като извършено е с повече от две деяния,
осъществяващи съставав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обставановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК предвижда две алтернативни
възможности – неизпълнение или осуетяване на изпълнението на съдебно
решение във връзка с личните контакти на родителя.
Неизпълнението може да се състои в непредА.не на детето, което е
едно формално престъпление. При другата форма на изпълнително деяние на
чл. 182, ал. 2 от НК-осуетяване на изпълнение е необходимо да бъде създадена
обставановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено
решението и става. дума за резултатно престъпление.
В хода на съдебното следствие се доказа, че опитите на бащата да се
срещне с детето са остава.ли неуспешни не защото същото е изразявало лично
нежеланието си, а защото майката не е допускала да бъде осъществен такъв
контакт. Действията на подсъдимата, а именно - категоричния й отказ да
предоставави детето предвид здравословното му състояние, водят до
единствения възможен извод, че подсъдимата съзнателно е отказвала да
изпълни съдебното решение в периода от 26.07.2022 год. до 11.02.2023 год. на
следните дати: на 26.07.2022 год., на 23.08.2022 год. и на 11.02.2023 год. като
за дата 23.08.2022г., въпреки твърденията на подсъдимата, че детето била
болно няма представавено такова доказатеслтво, нито в документацията на
Д“СП“ гр. Русе, нито по делото. А за датите 26.07.2022г. и 11.02.2023г.,
въпреки, че подс.П. е представавила медицински бележки, съдът счита, че в
тях изрично не упоменато, че не може да напуска дома си. Още повече от
събраните доказателства по делото е видно, че почти за всяка дата, която
дойде ред за лични контакти между детето А. и с баща й, детето се е
разболяло. Т.е. подс.П. злоупотребява с тази причина, за да осуети
осъществяването личните контакти.
От субективна страна подсъдимата е действала умишлено при форма
на вина – пряк умисъл. Същата е съзнА.ла, че има издадено съдебно
Определение, регламентиращо нейно задължения спрямо тъжителя, както и че
последният я е търсил многократно по повод неговото изпълнение и въпреки
6

това не го е изпълнявала. Подсъдимата била търсена не само от тъжителя за
изпълнение на задълженията, но и от служители на Д“СП‘ гр. Русе, а след
образуване на изпълнителното дело и от ЧСИ В.Н..
В случая е неприложима привилегията по чл. 182, ал. 3 от НК, тъй
като не се представавиха никакви доказателства подс. П. да е изпълнила
съдебния акт впоследствие.
Въз основа на изложеното съдът намира, че подс. С.П. следва да бъде
призната за виновна в извършването на престъплението по 182, ал. 2, вр.
чл.26, ал.1 от НК и да и се наложи наказание.
При определяне на наказанието съдът счете, че в случая са налице
предпостававките за прилагане на чл. 78а от НК. Видно от справката за
съдимост на подсъдимата е, че към момента на извършване на престъпните
деяния същата е била пълнолетно лице, не е осъждана и не е освобождА.на от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание
пробация и глоба. Престъплението е формално и от него няма и не са
предвидени настъпването на състававомерни имуществени вреди.
Повдигнатото с тъжбата обвинение е за извършено престъпление при
условията на чл. 26, ал. 1 от НК и с оглед задължителните указания в
Тълкувателно Решение № 2/21.10.2010 г. на ОСНК на ВКС при продължА.но
престъпление няма пречка за приложение на института на чл. 78а, ал. 1 от НК,
който се явява и по – благоприятен за дееца. Следователно в случая са налице
всички предпостававки за освобождА.не на подсъдимата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в полза на
държА.та.
При определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчА.щи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и ниската степен на
обществена опасност на подсъдимата, а като отегчА.щи такива - липсата на
изразена критичност към деянията и тяхната продължителност и към
настоящия момент, упоритостта й да не изпълнява решението на съда, както и
ниското правно съзнание и незачитане на уставановения правов ред. Съдът
намира, че за постигане целите на наказанието определеното наказание следва
да бъде в минималния предвиден в правната норма размер, а именно в размер
на 1000.00 лв., което в доставатъчна степен би постигнало целите на
наказанията, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът на основание чл. 304 от НПК оправда подсъдимата П. по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл.
26 от НК на дати 05.07.2022г.., 02.08.2022г., 16.08.2022г. и 28.01.2023г, тъй
като от всички събрани по делото доказателства се уставанови, че 02.08.2022г.
подс.П. е изпълнила съдебното определение и завела детето А. пред сградата
на Д“СП“ гр. Русе, но детето не е пожелало да влезе вътре. А на 16.08.2022г.,
срещата не се е осъществила, по вина на бащата Ю.Д., който предизвикал
конфликт между него, адв.В., която е била със тях и подс.П.. На датата
7

05.07.2022г. срещата не била проведена, поради заболяване на детето А., при
което подс.П. предложила на г-н Д. д аги посети в дома им в с.Бъзън, но той
отказал. На дата 28.01.2023г. срещата отново не се провела поради заболяване
на детето, като в медицинската бележка изрично е посочено, че то не трябва да
напуска дома си, като П. отново предложила срещата да се осъществи в дома
им в с.Бъзън. В посочените случаи подс.П. с поведението си не е осуетила
осъществяването на личните на контакти между баща и дъщеря, а точно
обратното когато детето е било болно е предлагала те да се осъществят в дома
й. За провалените срещи на 02.08.2022г., 16.08.2022г., също не може да й се
търси вина, тъй като тя е завела детето да се срещне с баща си, но то не е
пожелало това да ставане в сградата на Д“СП“ гр. Русе, като на втората дата
дори е пожелало те с майка си тръгнат към детски магазин, а баща им да
върви след тях. Но прекратяването на едва започнали контакт ставанал по
причина в самия Ю.Д..
В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че
действителният проблем в настоящото производство не състававлява
обстоятелството, че е налице многократно неизпълнение на поставановеното
съдебно решение, а в съществуващия и задълбочА.щ се конфликт между
двамата родители, който несъмнено нанася сериозни вреди на общото им
малолетно дете А..
Формалното изпълняване на режима на лични отношения с бащата не
би допринесъл с нищо за засилване на връзката на детето с двамата му
родители, като същите следва да осъзнаят и възприемат необходимостта от
провеждане на беседи и консултации (в това число професионални такива),
както и да приемат, че в случая техните лични взаимоотношения не са от
значение, тъй като с поведението си, с открито демонстрираната си
нетърпимост един към друг, те отдалечА.т дето си и го постававят в
недопустимото положение да избира между двамата си родители.
Без да се съмнява в загрижеността и любовта и на двамата родители
към своето дете, съдът счита, че липсата на личен контакт между тях е във
властта на всеки един от тях, а не на държавните органи. И със все по-
задълбочА.щия се конфликт между двамата родители и семейството на
майката на детето на практика единствено се уврежда здравословното
състояние, в частност психиката на детето.
Поради което и следва двамата да мислят за отглеждането и
възпитА.нето на детето си много повече отколкото за себе си, предвид
неговата крехка възраст - 7 години.
При този изход на процеса съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК подсъдимата С.И.П., ЕГН: **********, да заплати направените
деловодни разноски в полза на Районен съд – гр. Русе в размер на 275.93 лв.
По така изложените съображения съдът поставанови присъдата си.

8

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	1
Дата:	7 януари 2025 г.
Съдия:	Биляна Силвионова Кисева

Дело:	20234520201560
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	10 август 2023 г.

Присъда по дело №1560/2023 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите