№ 74
гр. Сливен, 20.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора Х. Д. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно
наказателно дело № 20242200200058 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Окръжна прокуратура – гр. Сливен, редовно призована, се представлява
от прокурор Х. Х..
Осъденото лице Д. П. И., редовно призована, се явява лично и с адв. Т.
Г. от САК, надлежно упълномощена.
Началникът на Затвора, гр. Сливен – Й. Д., редовно призован, се явява.
Явява се и ст.юрисконсултът на Затвора-Сливен П. С., редовно
упълномощена.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът НАМИРА, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба на осъденото лице Д. П. И., за
допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, наложено с влязла в сила Присъда от
06.07.2020 г. по ВНОХД № 314/2019 г. по описа на Апелативен
специализиран наказателен съд – С., изменена с Решение № 49/09.11.2022 г.
по нак. д. № 340/2021 г. на Върховен касационен съд на Република България.
САМОЛИЧНОСТ на осъденото лице.
Д. П. И. - родена на ******** в гр. С., с постоянен адрес гр. С., ж.к.
1
„М." *, бл.**, вх. *, ет.*, ап.**, /по лична карта за самоличност: гр. С., ж.к.
„М.“ *, бл.** вх.* ет.* ап.**/, българска гражданка, с висше образование,
неомъжена, осъждана, ЕГН **********.
Съдът разясни на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. По доказателствата, ще се
ползвам от наличните по делото, в това число и затворническото досие.
Г-Н Д.: Нямам искания за отводи. Представям актуална справка за
изтърпяната част от наложеното наказание на лишената от свобода, както и
справка за предлагани дейности и участие на Д. И..
СТ. ЮРИСК. СТОЯНОВА: Нямам искания за отводи.
АДВ. Г.: Уважаема г-жо Председател, не правя искания за отводи,
нямам искания за такива. Ще представя доказателства, но ще помоля за
кратка почивка да се консултирам с подзащитната ми. Отделно подзащитната
ми г-жа И. желае лично да се запознае с материалите по делото с оглед
упражняването й на право на лична защита. Затова ще Ви моля за почивка.
Считам, че 30 минути ще са достатъчни за запознаване с определените
доказателства, които искам да представя и с материалите по делото. Аз се
запознах от 11.20 часа до 12.45 часа с материалите по делото. За мен лично,
като професионален защитник на госпожа И. ми беше абсолютно достатъчно
времето за запознаване с материалите по делото.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ И.: Нямам искания за отвод. За половин час на
мен не ми става ясно нищо. Това са три тома, като искам да намеря
доказателство, че на два документа съм написала, че приемам присъдата.
Някъде съм писала, че приемам, признавам, разкайвам се и т.н., тъй като в
становището пише, че не приемам присъдата и разни такива доказателства,
тъй като не познавам съдържанието на документите. Един час да обсъдим с г-
н Г. какво мисля и възнамерявам да споделя като защита.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените със
становището на Началника на затвора-Сливен писмени доказателства,
материалите по затворническо досие, представените в днешното съдебно
заседание справка относно предлаганите дейности и участие на лишената от
свобода Д. П. И., справка за изтърпяно наказание, изисканите по служебен
2
път 5 бр. жалби, с вх. № 8/13.01.23г., № 24/21.03.23г., № 29/03.04.23г., №
30/03.04.23г. и № 2/10.01 24г., както и приложенията към жалбите.
Съдът предоставя възможност на Началника на Затвора-Сливен,
ст.юрисконсулт Стоянова и прокурора за изразяване на становище по молбата
на осъденото лице.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед твърдението за необходимост за запознаване с
материалите по делото и тъй като същото е относимо към правото на защита,
считам, че следва да бъде уважено.
Г-Н Д.: Не възразявам. Считам, че следва да се уважи г-жо
Председател.
СТ. ЮРИСК. СТОЯНОВА: Аз също не възразявам.
Съдът намира, че следва да уважи молбата на осъденото лице за
запознаване с материалите в затворническото досие, състоящо се от три тома.
Освен в днешното съдебно заседание, такова искане е направено и с отделна
писмена молба от лишената от свобода И.. Съобразявайки гореизложеното и
след като отчете изразеното становище на Началника на Затвора-Сливен,
ст.юрисконсулт Стоянова и прокурора съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ възможност на лишената от свобода Д. И. да се
запознае с материалите по делото.
Съдът прекъсна заседанието за един час.
Заседанието ще продължи в 14.15 часа.
Заседанието продължава в 14.15 часа.
На поименното повикване се явиха представителят на Окръжна
прокуратура – гр. Сливен прокурор Х. Х., осъденото лице Д. П. И., адв. Т. Г.
от САК- защитник на осъденото лице, Началникът на Затвора, гр. Сливен – г-
н Й. Д. и ст.юрисконсулт П. С..
ОСЪДЕНАТА И.: Честно казано не се запознах с материалите по
делото. Не открих докладни, поне до една част, където разлистих, тъй като
3
наблягам на какво евентуално повече да говоря. Нито успях да се
консултирам с адвоката, нито успях да открия множеството докладни,
свързани с конфликтното ми поведение в групата.
Г-Н Д.: Относно посочените в становището ми множество докладни
записки, уточнявам, че това е на база на докладните на длъжностните лица,
които работят с г-жа И.. Това включва доклади от надзиратели, доклади от
инспектори „Социална дейност и възпитателна работа“, които отговарят за г-
жа И. и са свързани основно с микроклимата в затворническата група и по
месторабота, както и приложената дисциплинарна преписка за пълнота при
вземането на решение за налагането на наказание. В кориците на делото, в
досието се съдържа заповедта за имуществена отговорност във връзка с
неизпълнение на служебните задължения, за затворническата кухня, където
работи г-жа И.. За това става въпрос.
Адв. Г.: Аз съм се запознала с материалите от досието. Там са
заповедите за поощрение и за инцидента в кухнята.
Г-Н Д.: Това е имуществена отговорност по чл. 124 от ЗИНС, във връзка
с изпълнение на възложена задача. Става въпрос за цялата работна смяна,
провалено е едно хранене и фактически отговорността е имуществена. По
време на проверката се установи комплексно на цялата работна смяна, които
са били на работа към него момент в затвора. Всички солидарно са били
санкционирани, за което е разговаряно с всички жени. Солидарни са към това,
че са провали това хранене. Наложи се да се замени, доколкото се сещам с
консервирана храна. Не е нещо, което не се случва в практиката, абсолютно
нормално е, рядко е, но се случва.
Докладните записки са комплекс от абсолютно всички, които сме
посочили доказателства. Става въпрос и за регистрираните 5 бр. жалби, които
дават известна яснота какво се случва в обкръжението, където е настанена г-
жа И.. Всичко това е довело до шест случая на преместване в различни
жилищни помещения. Понякога съжителството с различни хора води до
такива конфликтни ситуации и съответния социален работник търси най-
благоприятното за съответния лишен от свобода, за да преминава по-
безболезнено изтърпяване на наказанието в конфликтни ситуации. Затова се
налагат тези 6 размествания, защото постъпват нови жени, настаняват се,
докато напаснат взаимоотношенията и т.н. В зависимост от характера на
различност, търсим баланс в отношенията им, което е в известна степен не
4
малък ангажимент да се занимават с битовизми, което е ежедневие при
социалната работа.
Адв. Г.: Г-жо Председател, прилагам и моля да приемете като относими
към предмета на настоящото производство - декларация от Д. Д. - експерт
управление на стратегически клиенти във фирма „Неогея“ ЕООД, който е
заявил готовност да наеме на работа на трудов договор подзащитната при
излизане от местата за лишаване от свобода. В момента, в който бъде
освободена от Затвора Сливен, той ще я наеме на трудов договор. Представям
още 3 бр. характеристики от В. Т. - Директор на храм „Рождество Х.о“, гр. С.,
Младост 3, от гражданско сдружение „Зелен Младост“ и третата
характеристика от Д. Й.а, епикриза за здравословното състояние на Д. И. от
19.01.24г., удостоверение, че подзащитната ми е имала фирма за
международен автобусен превоз на пътници, договор за продажба на
дружествените дялове, студентска книжка - копие, свидетелство за
професионална квалификация, още едно свидетелство за професионална
квалификация, трудова книжка, трудов договор от 2011г. и 3 бр. грамоти.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да се запознаят с
представените от адв. Г. писмени доказателства.
ОСЪДЕНАТА И.: Предоставям на съда да се запознае с картичките за
рождения ми ден и лексикона във връзка с това, че не съм агресивна и
конфликтна личност.
АДВ. Г.: Оттеглям искането на моята подзащитна да представи за
запознаване лексикона и картичките, получени от нея за рождения й ден от
лишени от свобода лица в Затвора - Сливен от нейната група – 4-та група.
ОСЪДЕНАТА И.: Поисках от защитника си да представим копие от
дипломи за завършено средно специално образование и грамоти във връзка
образователния ми ценз.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приемат.
Г-Н Д.: Не възразявам да се приемат представените от осъденото лице
писмени доказателства. Предоставям на съда дали същите са относими към
делото.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмени доказателства-декларация от Д. Д. -
5
експерт управление на стратегически клиенти във фирма „Неогея“ ЕООД, 3
бр. характеристики от В. Т. - Директор на храм „Рождество Х.о“, гр. С.,
Младост 3, от гражданско сдружение „Зелен Младост“ и от Д. Й.а, епикриза
за здравословното състояние на Д. И. от 19.01.24г., копие от лиценз за
международен автобусен превоз на пътници, договор за продажба на
дружествените дялове, студентска книжка - копие, свидетелства за
професионална квалификация - 2бр., трудова книжка, трудов договор от
2011г. и 3 бр. грамоти.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
АДВ. Г.: Уважаема г-жо Председател, моля да уважите така
депозираната молба за предсрочно освобождаване на подзащитната ми, тъй
като считам, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки. На
първо място, подзащитната ми е изтърпяла повече от половината от
наложеното й наказание Лишаване от свобода, което бе определено в размер
на 6 години. На следващо място, твърдя и моля да приемете, че подзащитната
ми вследствие на престоя в затвора, гр. Сливен се е поправила и
превъзпитала, осъзнава своите грешки. По-конкретно, какво имам предвид.
Съображенията ми за твърдението, че подзащитната ми е осъзнала своите
грешки, са следните: От момента на постъпване в затвора, гр. Сливен,
подзащитната ми по своя инициатива е подала молба, която е била уважена от
администрацията на затвора, гр. Сливен и е настанена на работа в кухнята на
затвора. От началото на престоя си и до настоящия момент подзащитната ми
работи в кухнята като стриктно изпълнява всички задължения, които са й
възложени. За подготовката на храната, в зависимост коя смяна е, различни са
й били задълженията: или да прави заготовка, или самата храна. Видно от
документите по делото, подзащитната ми действително се допитва кога какво
трябва да изпълнява, но полага големи усилия и аз твърдя, че успява да
6
изпълнява служебните си задължения. Аргумент за горното е разбира се, че
към настоящия момент продължава да изпълнява задълженията си в затвора.
На следващо място, разбира се, както в началото на делото стана ясно, имало
е инцидент с цялата група, която подготвя храната, но така или иначе всички
лишени от свобода са възстановили сумата, която всъщност е следвало да
възстановят за похабената суровина за приготвянето на храната. В никой
случай не може да се вменява във вина на подзащитната ми, че тя нещо е
объркала. Аз твърдя, че по време на работа, тя освен изпълнение на
служебните си задължения, е поддържала и добра лична хигиена, няма
никакви забележки от страна на администрацията в това отношение. На
следващо място, видно и от справката, която администрацията на затвора
приложи, подзащитната ми от момента, в който е постъпила в затвора, гр.
Сливен, е участвала в множество дейности. Аз ги изброих - 10 на брой. Още
от м.12.22г. включително и до 2023г. подзащитната ми участва в дейността на
клуб „Историка“, който е създаден отпреди нейното постъпване в затвора, но
към настоящия момент това е нейна отговорност и тя с удоволствие я
изпълнява. Подзащитната, ми освен тези изброени в справката дейности, е
подавала и молба, проявявала е инициатива да създава нови клубове по
занятия в затвора, гр. Сливен като клуб за „Тихи игри“, имала е и други
инициативи. Разбира се, не всяка една молба и всяко нейно желание може да
бъде удовлетворено. Предполагам, че има някакви съображения в тази
насока, но е видно, че извън служебните си задължения, които стриктно
изпълнява, на нея й остава време и се занимава и с културни дейности в
затвора. На следващо място, доказателства, че подзащитната ми се е
поправила, вследствие на усилената работа на администрацията на затвора е,
че подзащитната ми управлява своите финанси. Тя, вследствие на положения
труд има трудови доходи и се самоиздържа. Отделно от горното, въпреки
неголямото възнаграждение, успява и да изпрати пари на майка си за
отглеждането на единствения й син. Моля да отбележете, въпреки че аз лично
не успях да намеря в кориците на делото доказателство, но подзащитната ми е
изплатила всички разноски по съдебното дело в гр. С., наложената й глоба,
абсолютно всички разноски по делото са заплатени. Подзащитната ми беше с
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ и след като съдът върна
паричната гаранция, моментално и с мое съдействие подзащитната ми, чрез
мен заплати абсолютно всички разноски по делото. На следващо място, моля
7
да обърнете внимание, че към настоящия момент подзащитната ми поддържа
много добри отношения със своето семейство, с майка си и с нейната голяма
радост - 2 годишния й син. Те се чуват непрекъснато, виждат се, когато
подзащитната ми има прекъсване благодарение решенията на затвора, имат
наистина чудесни отношения. Когато подзащитната ми е в процедура на
прекъсване, тя се прибира в къщи при майка си и при сина си. Чуват се
непрекъснато, пишат си писма, поддържат едни нормални чудесни семейни
отношения. Считам, че подкрепата на семейството е изключително важна
един човек да не се обезкуражава, когато в една такава трудна ситуация,
защото няма спор по отношение на това, всеки човек, който е в местата за
лишаване от свобода изпитва трудности, но нейното семейство я подкрепя
безрезервно. На следващо място, моля да обърнете внимание, следва да се
отбележи, че първо за нея, а и за семейството си, подзащитната ми се стреми
да подобрява здравословното си състояние. За съжаление, след постъпването
й в затвора, гр. Сливен, нейното здравословно състояние се влошава. Видно
от епикризата, която приехте, освен основните заболявания, й откриват още
заболявания, но тя полага усилия да се грижи за себе си. Подава всякакви
молби. За съжаление в затвора, гр. Сливен няма професионални лекари
достатъчно, които да могат да обърнат внимание на подзащитнитата ми,
защото тя се нуждае от специалист ендокринолог, има последна фаза
пародонтоза и по този повод подзащитната ми е подавала молби, които са
уважавани от представителя на Окръжна прокуратура, гр.Сливен и
подзащитната ми е ползвала няколко пъти прекъсвания в размер на повече от
месец и половина, като всяко едно прекъсване, моля да обърнете внимание, че
е използвано от подзащитната ми по предназначение. Т.е., тя е постъпвала в
болница, лекувала се, консултирала се е с различни специалисти, назначавано
й е лечение. Тук неприятният момент е, че когато се получи положителен
резултат вследствие на постъпване в болница и лечението й, към момента на
връщането й в затвора, гр. Сливен, въпреки че са полагани усилия от
медиците, нейното здравословно състояние пак търпи едно влошаване, което
е съвсем житейско обяснимо, тъй като лечението спира в затвора и ми е
пределно ясно, че няма специалисти, които да й обърнат достатъчно внимание
и по този начин здравословното й състояние не може да се подобри до степен,
която е задоволителна. Подзащитната ми сподели, че сега наново й предстои
постъпване в болница, даже две болници различни. Предполагам, че тя по-
8
подробно ще ви разкаже за нейните здравословни проблеми. Идеята ми беше,
че тя има уважение към своето здраве, за да е здрава за себе си и второ, да е
здрава за сина си и за майка си, която е на 80 г. и изпитва големи затруднения
с отглеждането на единствения й син. Трудно е за 80 годишен човек да се
грижи за малко дете, със сигурност. Тя се справя, дава всичко от себе си, но
годините си оказват своето влияние. На следващо място, считам, че
подзащитната ми е доказала, че се е коригирала, защото при разговорите й с
мен, аз разбирам, че тя наистина полага всякакви усилия да се докаже като
добра работничка в кухнята, да има добро поведение. Хвали ми се с това, че
има добри отношения с повечето от лишените от свобода и че на рождения й
ден са присъствали една голяма група от лишени от свобода и че си поддържа
добри отношения с тях. Разбира се, към момента на постъпването й в затвора,
гр. Сливен и първоначалните отношения с няколко - три лишени от свобода
не са в най-добрите отношения, каквито могат да се постигнат. Разбира се,
всеки човек има някакви специфики на характера. Подзащитната ми за първи
път постъпва в затвора, гр. Сливен. Нормално е в това състояние, отделена от
едногодишния й син, даже нямаше една година, когато се наложи да постъпи
в затвора, гр. Сливен, да има някакви отношения, които не са приятелски. То
няма човек, който да се хареса на всеки. И когато трябва да съжителстват
заедно, очевидно че не всеки път могат да се харесат, което, както каза и
началникът на затвора, се е наложило да бъдат сменени дамите от една стая в
друга, което аз считам, че не е голяма беда. Очевидно, че към настоящия
момент няма отношения, които да не са приятелски. Всеки си има своите
отношения, свои приятели и хора, които не са му приятели. Разбира се, към
2022г., жалбите, които се коментираха, подзащитната ми е дала едно коректно
обяснение по повод на тези жалби. Администрацията ги е отбелязала. Аз ги
прочетох внимателно всички жалби. Те са продиктувани от това, че
подзащитната ми се е опитала, (защото тя е един много честен човек), да
обясни на дамите, които са депозирали жалби, че няма никаква съпричастност
към някакви вестникарски писаници и моля да обърнете внимание, че никоя
от дамите, които са пуснали жалба срещу нея не твърди, че тя е някаква
агресивна личност. Подзащитната ми се е опитала да се защити. Разбира се,
всеки, който е несправедливо обвинен, има право да се защити и да каже, че
няма нищо общо с някакви писания по жълти вестници. Няма някакво
поведение, което да е довело до наказание. В смисъл, коментирано е, всеки си
9
има право да си пише жалби. Подозирам, че някои дами там скучаят. Пише
се, взема се отношение, тя дава обяснение, няма наказание. Единственото й
наказание е писмено предупреждение, което й е наложено от
администрацията, е от 22.05.23г., което (вие сте запознати със заповедта) е
отново, че имало опити от страна на подзащитната ми да разкаже на
определено лице, лишено от свобода, че тя не е замесена в някаква
публикация на жълт вестник, „Уикенд“, ако не се лъжа. Т.е., пак няма някакво
поведение, което за мен да е обществено укоримо. Всеки човек има право да
каже това, което смята за вярно. Някой, ако се е почувствал обиден,
наклеветен, както и администрацията съвсем коректно в множеството
докладни е записала, че има си съд, нека се пусне тъжба, да се разгледа спора
между страните, да се излезе с едно съдебно решение и да не се занимава
администрацията с всякакви дребнавости. Това са едни битовизми, които са
направили досието на подзащитната ми огромно. Подзащитната ми има една
похвала, която е след наложената заповед за наказание, което за мен говори,
че тя действително, дори и да не е виновна в случая, тя разбира, че тонът, с
който трябва да говори с другите лишени от свобода, трябва да е по-смекчен
и да се проявява повече търпимост и толерантност към различните хора.
Подзащитната ми е един човек, който е много открит и казва наистина това,
което мисли на момента. Има много такива честни хора, които го правят
непрекъснато. На следващо място, най-важното за мен към настоящия момент
е това доказателство, че подзащитната ми се е поправила, че тя е приела
присъдата си. Няма никакви данни, че подзащитната ми не го сторила към
настоящия момент. Напротив, тя го е заявявала, видях и в делото, че е приела
присъдата си, приела е вината, осъзнала е грешката си и иска с най-голямо
желание да се върне при сина си. Вероятно съдът се е запознал, защото има
епикризи по досието й, че подзащитната ми много е искала това дете и е
направила невъзможното, за да го има. Родила е на 46 г., чрез операционна
интервенция и наистина за нея е най-важното синът й да живее с майка си.
Затова, аз вярвам и моля да приемете, че подзащитната ми се е поправила,
администрацията си е свършила чудесно работата, макар че така като гледам,
не си вярва, но аз мисля, че си е свършила работата. Подзащитната ми се е
поправила, има семейство, има къде да живее, ще бъде наета на трудов
договор при г-н Д. и ще си гледа сина. Затова аз Ви моля да уважите нашата
молба. Аз съм сигурна, че подзащитната ми ще го каже, но в случай, че
10
забрави, тъй като сме го коментирали, в случай че бъде уважена молбата,
подзащитната ми е съгласна и няма нищо против да й бъдат наложени
пробационни мерки, каквито съдът прецени, че са подходящи.
Г-Н Д.: Г-жо Председател, поддържам становището, изготвено на
25.01.24г. Становището е достатъчно обширно, анализира в детайли всички
доказателства, отнасящи се за поправителното въздействие, оказано от
специализираната администрация по изпълнение на наказанието лишаване от
свобода по отношение на лишената от свобода И.. Изводите от този анализ са,
че поправителното въздействие към настоящия момент не е приключило. По
отношение на същата има предвидени по изготвения план за продължаване
изпълнение на присъдата дейности, които следва да се осъществят в следващ
период, включително и има предвидено включване в специализирани групови
програми, които се провеждат на територията на затвора, гр. Сливен и са
утвърдени от ГД „Изпълнение на наказанията“, които са приобщени към
доказателствата на делото. На база на цялостния анализ на доказателствата,
намиращи се между кориците на делото, считам, че поправителното
въздействие следва да продължи, не са изпълнени основните цели на
наказанието лишаване от свобода, залегнало в закона и моля да оставите
молбата на лишената от свобода И. без уважение към настоящия момент.
Ние сме посочили в т.5.2 от становището – „Анализ на реализираните
цели и активността на осъдената в поправителния процес“ и сме извлекли от
оценката на правонарушителя, че следва да продължи поправителното
въздействие в насока „Преодоляване на нагласите за манипулативност в
поведението“, която е текуща задача за този период, преодоляване на
демонстративността в поведението и стремеж да доминира над останалите,
което генерира напрежение в отношенията с останалите жени в
общността.Също в пункт пети от становището сме посочили, че друга текуща
цел е „Подобряване на уменията за разрешаване на проблеми“. Има се
предвид, че поддържането единствено и основно към собствения опит не й
позволява да намира алтернативни решения при решаване на възникналите
проблемни ситуации в общността. Задържане има в „Начин на живот и
обкръжение“, „Емоционално равновесие“, „Мисловни умения и поведение“ и
„Нагласи“, където поправителното въздействие по отношение на И. е
насочено именно към тези зони, за да може да мотивираме позитивния
потенциал, който се надяваме, че тя притежава, да се атакуват
11
криминогенните фактори в личността, с оглед да постигнем целта на
наказанието, а именно за водене на законосъобразен начин на живот след
нейното освобождаване.
СТ.ЮРИСК.СТОЯНОВА: Уважаема г-жо Председател, считам че
становището е доста подробно, затова само ще кажа, че се присъединявам
към казаното от Началника на Затвора-Сливен и моля да оставите без
уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на Д. И..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, базирайки се на данните
по делото, считам, че същите подкрепят становището на началника на
затвора, представено пред Вас и коментирано току-що във връзка, с което
намирам, че на този етап не са налице условията за постановяване на
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието на г-жа И.. Ще се
опитам съвсем накратко да прецизирам доводите, които имам в тази насока.
Няма спор, че на фона на останалите, на по-голямата част от останалите
лишени от свобода в затвора, г-жа И. изпъква като личност, която ги
превъзхожда по образователен, социален ценз, интелектуално ниво. Това
обаче, в конкретния случай с нея, всъщност е част от проблема. Доколкото са
налице данни, че това свое превъзходство, тя в определени случаи е
използвала в ситуации, които са преценяни като опити за манипулиране, за
създаване на конфликти, както и за отправяне на претенции по отношение на
дейностите, провеждани с нея от страна на администрацията. Именно този
момент, от моя гледна точка, води на извод за недостатъчно постигната цел
на специалната превенция и по-конкретно на изискването осъденото лице да
коригира поведението си по отношение на околните. Ще доизясня и какво
имам предвид в тази връзка. Това, за което е осъдена г-жа И. предполага
деяние, при което тя от позицията си на длъжностно лице, разполагаща с
властнически правомощия, е използвала това си положение по отношение на
другиму, за да получи съответния дар. Т.е., налице е в някаква степен
манипулиране на лице, което е било в положение на зависимост от
конкретната ситуация и от позицията, която И. е имала към момента. Ето
защо, съм на мнение, че при нея трябва да продължи работата, както е
посочено в становището на началника на затвора, за да се достигне до такава
качествена промяна в нагласата за поведение към околните, при която
собствените лични качества, обуславящи превъзходство, да не се използват за
собствено облагодетелстване. А иначе е напълно нормално и мислимо всичко,
12
което бе изложено в молбата като доводи, както и от защитника на г-жа И. в
днешното съдебно заседание за негативните последици, които тя търпи в
резултат от изолирането й в затвора. За съжаление на такъв тип последици на
практика са подложени всички останали, които изтърпяват наказание
лишаване от свобода. С оглед на всичко казано от мен, както вече казах,
намирам, че молбата не следва да бъде уважавана и да се постановява на
настоящия етап предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието с
определения съответен изпитателен срок.
Съдът ДАВА право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на осъдената Д. И..
ОСЪДЕНАТА И.: Съгласна съм това, което заяви адв. Г..
Почитаема г-жо Съдия, моля за Вашето търпение и снизхождение,
свързано с моето виждане на твърденията от страна на затвора, които мисля в
частност да кажа. Делото е изключително важно за мен, тъй като става дума
не само за моята съдба, а за съдбата и на майка ми, която гледа сина ми и
малкия ми син, който е на 2 години. Те двамата, заедно с мен, изтърпяват
почти реално наказанието, което е наложено на мен, въпреки че те самите, за
разлика от мен, нямат никаква вина. Вярвам на институциите, вярвам на
безпристрастността и на равнопоставеността между мен, лишената от
свобода, и другата страна, от страна на почитаемия съд и вярвам, че моите
твърдения, които са доказани с факти, ще бъдат кредитирани. Тръгвайки
насам и разговаряйки с различни приятели, четейки статистиката, която е за
затвора в Сливен, положителни становища, началника на затвора дава, може
да се каже, че единствено и само на лишени от свобода по чл.115 от НК, поне
видно от миналогодишната статистика, четири положителни становища са
дадени за условно предсрочно освобождаване, почти на 90% излежаване на
присъдите и следователно съдът е потвърдил въпросното положително
становище и е направил условно предсрочно освобождаване на лица, осъдени
по чл.115 от НК. Въпреки проектираното мислене, че няма смисъл да се явя,
моето вътрешно усещане е, че трябва да го направя и вярвам все още в
институциите. В становището, което е приложено в кориците на делото пише,
че моят риск е среден, не се открива риск от вреди, както за самото лице, така
и за останалите осъдени и служители, има спад в точките на рецидив,
свързано с образование, обучение и трудови дейности. Също така има спад в
управление на финанси и доходи. Моето виждане е, че в тези области съм се
13
поправила, е най-важно, тъй като вида и характеристиката на извършеното от
мен престъпление и по присъда е за поискан подкуп и деянието се води като
финансово. И сега малко шеговито, въпреки, че съм за подкуп в затвора,
винаги помагам на лишените от свобода, винаги давам, но нищо не съм
вземала, винаги помагам. Увеличението на точките по рецидив са ми в начин
на живот и обкръжение, отношението спрямо хората и емоционално
равновесие. Това донякъде, вследствие ще кажат, че е само твърдение и няма
доказателство. Общо взето аз и всички, които ме познават знаят, че никога не
съм имала проблем с околните, никога не съм била злонамерена. Във връзка с
това са подадени тези характеристики от църквата, от „Зелен Младост“.
Грамотите, които са приложени, само тях приложих, едната грамота е
номинация - награда на „Българския хелзински комитет“ за принос към
правата на човека и правозащитността, другата грамота, която прибавих, чрез
адвоката си към Вас е грамота „Всички сме равни“ от Столична община, от
адаптивна физическа активност и спорт, от спортното сдружение „Младост“ и
НСА „Васил Левски“, и третата грамота, която реших да приложа –
„Доброволец на годината“ е от фондация „Астика“. Прилагайки тези за мен
доказателства е, че във външния свят аз нямам такива промени с
отношенията спрямо спрямо останалите хора. Вероятно е съвсем нормално
при тази изолирана среда, че може и да няма нормални отлични
взаимоотношения с всички, дори в реалния живот няма. Тук се опитвам да
докажа в тази точка, за която говорят, че не съм агресор, че не съм
конфликтна, че нямам доминантно държание и също съм в емоционално
стабилно равновесие. Твърденията в становището голяма част не отговарят на
истината. От момента на задържането през 2018г., с някакви официални
документи, дали са протоколи, справки, докладни, отчети и т.н., свързани с
мен като следствена, обвиняема и подсъдима, също и други източници, които
са свързани с моето поведение, са били в насока, че имам добро, нормално,
недоминантно, неагресивно и нормално, балансирано отношение и държание.
Смяната на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен
арест“, от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“, също говори за моето
поправяне, още преди затвора. Плюс това имам предишен престой през 2018
г. и 2019 г. в Затвора – Сливен, където също очевидно няма такива
твърдения. Съдиите в предишния наказателен период, който е доста дълъг,
също не са твърдели, че имаме намерение да злоупотребим с това, че съм под
14
„Домашен арест“, коректно постоянно поведение, няма опасност от укриване,
от извършване на ново престъпление. Така че мнението на Вашите колеги
също е една добра основа да докажа, че аз съм започнала да се поправям и е
видно, че съм се поправила в добра насока. Въпреки, че на първа инстанция
получих 20 годишна присъда, аз бях съвсем балансирана и в емоционално
равновесие. Това, което според мен ме доведе до емоционален дисбаланс, е
свързано с биологичните ми характеристики, вследствие на което са довели
до хормонален дисбаланс и са се превърнали в психически. Един живот на
човек му стига да си мълчи, винаги човек се учи цял живот и се поправя. Една
година и четири месеца е голям престой, макар че аз споделям и не
претендирам, че за един възпитан образован човек е достатъчно време да
анализира грешките си. В затвора времето тече бавно и имаш време да
разсъждаваш, въобще върху всичко, въпреки че работя. Аз имам голяма
мотивация, с която да направя възможно най-бързо моето поправяне. В плана
на присъдата за 2023 г. пише трудова дейност. Аз вече работя, имам правилно
отношение към труда. Не съм допуснала самоотлъчки, изпълнявам отговорно
възложените ми задачи. Осъзнала съм необходимостта от осъществяване на
системна трудова дейност, за бъдеща положителна промяна в правния ми
статус. По точката за план на присъда за 2023г. - управление на финанси и
доходи, правилно разпределям получаването на материалните средства,
влизам във финансовите рамки на определения бюджет. Не допускам
нарушение на забрана в чл. 97, т.2. - липса на прекомерно разчитане на
близките. Осмислих необходимостта от добра финансова култура и наличие
на изграден финансов план. Колкото изкарам, толкова харча и съм си
направила финансов план, с който съм си закупила телевизор, пекарна, радио,
което ми е необходимо, нямам излишни разходи. Даже, както адв. Г. каза,
помагам със скромни суми - 50 лв. на месец на майка ми и на сина ми и
отделно участвам със скромни суми в три дарителски кампании, които
затвора е организирал. Взаимоотношения - също имам поправка. Семейството
и близките ми винаги са били близко до мен. Просто помолих майка ми да не
идва. Имам коректно и уважително отношение към семейството и близките.
Съхранила съм изградените взаимоотношения с тях. Осъществявам писмена
кореспонденция, свиждане, както свиждане по скайп и телефонни разговори
по няколко пъти на ден. Мислене и мисловни умения и поведение - влизайки
в затвора в Сливен, живеейки със среда, която е здравословна, семейна и
15
социална, сблъсквайки се с хора, които са конфликтно заредени, на всеки
нормален човек ще му е трудно три месеца да може да се вмести в
обстановката. При мен беше трудно, тъй като в нашия отряд има лица с
доживотни присъди, лица за убийство, които са убили други лица и заедно с
биологичните ми проблеми това психически ме срина, но ще говоря малко
по-късно. Разбирайки и анализирайки и опознавайки конфликтно заредените
хора, успях да се науча да комуникирам с тях така, че превенция с
определени ситуации и подбиране на умения и предвиждано избягване и
преодоляване на проблемите вече от доста време работя и имам положителни
резултати. Откакто пия въпросното хапче, липсват действия, носещи
негативни последствия за мен или за лишените от свобода или за
служителите. Не участвам в конфликтни ситуации. Осъзнах последиците от
действията си. Що се отнася до нагласи, приемане и зачитане на обществения
ред, недопускане на действия, нарушаващи законите и правилата, също съм се
справила. Моето вписано дисциплинарно наказание е свързано с невлизане в
обяснителен режим спрямо обясняване текста на статия. В смисъл не е нещо,
с което да чупя имущество, да наранявам някой физически, нещо, което е
свързано със закона. Осъзнавам необходимостта от законоустановените
правила. Също искам да спомена, че и съдействам на администрацията. Имам
два документа, не помня как са озаглавени, които са в подкрепа на служител
на НОП, където ги има вече в кориците на делото за лица, лишени от
свобода, които се държат лошо със служителите на НОП. Доброволно са
написани, така съм ги почувствала, въпреки че са срещу лица лишени от
свобода, които са супер конфликтно заредени. По чл. 439 от НК - според мен
съм изпълнила, поне както зависи от мен, добро поведение, участие в трудови
и образователни, обучителни, квалификационни, спортни дейности, плюс
църква има там, където често ходя, в специализирани програми за
въздействие, обществено полезни прояви. Имало е и неучастия в някои от
курсовете, но това са от независещи от мен неща. Исках да се запиша в така
наречения курс за мислене. Инспектор Ц. не ме записа. След това имаше
втори курс, пак не бях записана. Курс за майки имаше, не бях включена.
Имаше курсове за в бъдеще. Сега има курс за кухненски работник, помолих
да бъда включена, тъй като в повечето случаи завършвам с грамоти, пак не
бях включена. Вероятно си имат основание инспекторите, които отговарят за
курсовете. Видно от кориците на делото често съм пускала и молби да бъда
16
включена във всички общо взето мероприятия, които се извършват на
територията на затвора. Обичам да участвам в курсове, тъй като всеки курс
дава различно познание. Може след време да ти влезе в употреба. От
документите, които съм приложила е видно, че обичам да се образовам. В чл.
439а ал.3 пише - неприлагането на мерки за поощряване, неучастването в
програми на дейността по ал.1, когато такива не са достъпни за последния за
неизтърпяната част от наказанието, не могат да бъдат единственото
основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване,
без да се издаде цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване
на наказанието. Санкционирана съм многократно с писмено предупреждение
и имам 2 бр. писмени похвали. Също така имах и две писмени похвали, които
се реализираха като писмени похвали и две предложения за писмени похвали,
като едно от предложенията е за отмяна или заличаване на писменото
предупреждение. Тези две писмени похвали бяха отхвърлени от инспектор Р..
За да има такова предложение означава, че аз си върша работата доста добре
и отговорно. Всичко доказва, че аз съм готова и се поправям и съм готова за
тъй наречения външен свят. Всичко това, което правя е заради мен и малкия
ми син и майка ми, която е доста възрастна. Прекомерното задържане на
изтърпяване на наказанието вреди на лишеното от свобода лице. Лишеното от
свобода лице се поправя до едно време и след това става вреден през това
време. Това го доказват много документи, факти, статии и т.н., не само в
България, но и в Европейския съюз.
Сега ще говоря за една много чувствителна тема за мен. Ще се опитам
да докажа, че доминантно агресивно държане е само твърдение, без факти и
моите факти са, че в началото на 2023г. психическото ми състояние беше
влошено, бях се затворила в себе си, плачех непрекъснато, бях супер
чувствителна и ранима, не можех да говоря и да се защитя дори словесно.
Стоях си в стаята, четях си книги, гледах телевизия, слушах радио и се бях
превърнала в призрак, за това състояние, което описвам, са описани по
човешки начин в протоколите на външен специалист от Сливен - психиатър
д-р М. М., където доказах, че всичко, това което изживявам,…/пауза/…
добре, това са ми доказателствата за състоянието, в което се намирам.
Другото, което е биологично оказване на психиката ми е, че аз от 2015г. съм
хоспитализирана, диспансеризирана от ендокринологията в С.. С тази
диагноза затворническата администрация е запозната по причина за
17
постъпването ми през 2018 г.- 2019 г., но въпреки налична стара информация
в досието и въпреки, че знаят, че пия хапчета, които са свързани с
балансирането на хормона на стреса, те не ми дават при положение, че е на
рецептурна книжка до юни месец въпросното лекарство. Когато е увеличен
този хормон, също допринася за стрес и депресивно състояние. На някои от
изследванията, които са ми направени в затвора е видно, че биотинът е бил
3,5 след това е станал 3, след това е станал 3,5. Благодарение на моя адвокат -
Н. К. заведохме дела, свързани с това мое състояние. Мои приятели са ходили
до Омбудсмана и сме писали за привременни мерки да бъда изследвана и
лекувана, което се осъществи и на 20.06. ме изписаха. Имам епикриза, в която
е посочено, че имам хормонален дисбаланс. С тези две неща аз доказвам, че
психическото ми биологическо и т.н. състояние е невъзможно аз да бъда
агресивна, деспотична, доминантна и т.н. Може и съдът да запита въпросният
експерт д-р М. дали е така. Другото, което да ви кажа е, че съм силно
разочарована относно становището. Аз знам, че това становище е съгласувано
с господин началника, но е писано от инспекторката, тъй като тя има
наблюдение от моето ежедневие. За мен не може едно административно лице
да може така в документ, който е за пред съда, да напише за мен недоказано
манипулативно, дори го усещам като уронващо и нараняващо името и
личността ми. Ще го цитирам: „Относно споделяне на информация в
социалните мрежи и обществените медии чрез телефонни разговори за
вътрегруповия живот, правния статус и личния им живот, поради което
възниква периодично напрежение в групата“. Не може едно длъжностно
лице, което се базира единствено на вменяваните ми твърдени от една, две
лица, не може да напише това непотвърдено твърдение с доказателства, което
грубо казано ми вдига около 3 % от точките на риск за рецидив. Всичкото,
което се върти в почти цялата характеристика, се върти върху точно така
нареченото проблемно изграждане. Имаше две излезли статии в „Уикенд“, не
помня, към януари или март. Моето виждане е, че би трябвало
администрацията, в момента визирам инспекторката, която е в групата и би
трябвало да обясни, че вестник „Уикенд“ не е сериозна медия и да балансира
нещата, а те вероятно са ескалирали. Става дума, че единствено и само съм
имала, да се нарече проблем, макар, че не е проблем, с две-три лица, лишени
от свобода, а в групата сме 33 примерно. С останалите 30 сме в нормални, да
го наречем съседски отношения. Затова носих лексикон, в който поне 20
18
човека от групата са писали положителни неща за мен, доброволно, тъй като
бях извикана от г-жа И. и ми беше почти намекнато, че правя незаконни
неща. Другото е, че с тези картички, които ги приложих също като
доказателство, на рождения ми ден всяка група си има различни групички,
които нормално, поради различния статус, разбиране и начин на живот и т.н.
успяха и дойдоха в моята стая, да уважат моя рожден ден. Дойдоха и други
лишени от свобода, които ми подариха различни подаръци, имах изненада,
което също говори, че аз съм положително настроена и също не отговаря това
описание, което е в становището. Общувам с всякакъв вид лишени от
свобода, в това число и с циганки В затвора не е забранена дума. Аз общувам
с циганки и българки. Даже две от циганките ми почистиха косата от въшки,
за което съм им много благодарна. Също съм била в тяхната стая да си
комуникираме, разговарям с хора с по-малко финанси и с по-големи финанси,
с хора, които са в ъгъла, тъй като са по-тихи, по –скромни, по-незабележими,
с хора, които са по-буйни. Няма някаква такава обстановка, в която
инспекторката Р. се опитва да останете с такова впечатление.
В становището пише, че имам шест премествания, което отговаря на
чл.27. Съвсем нормално е, тъй като там сме различни хора, с различни
виждания за съвместно съжителство, но стаите, които обикновено са
свободни, са две или три с по едно свободно място. Това е нещо ежедневно,
непрекъснато се местят. Тези, които са писали в сайта, също са се преместили
два, три пъти. Въпросната Р. поне шест човека от стаята си е изхвърлила. За
мен това е много често явление. Едни обичат да живеят на тъмно, други
обичат в 5.30 ч. да стават и да се светва лампата, без да се съобразяват, че
други спят, различни хора. Едните пушат, другите не пушат. Рядко можеш да
намериш отговарящи по чл. 27. Сега съм ок в стаята. Другата точка, която
пише в характеристиката - неприемане на присъдата ми. Макар че от 1 май
до г-н началника съм пуснала молба. Там пише, че приемам присъдата и се
поправям. На 11.12., тъй като съм имала усещане, че не само устното ми
споделяне, говорене с инспектор Р., съм решила и писмено да го направя,
съм написала, че приемам присъдата си за справедлива, осъзнавам вината си,
разкайвам се за стореното, разбирам грешката си, поправила съм се и имам
добро поведение. Това е достатъчно като факт, като доказателство. Относно
внасянето на забранени вещи и предмети: всички протоколи за претърсване и
изземване, било свиждане, било прекъсване, делегации, завършват, че не са
19
намерени забранени вещи и предмети, което също доказва, че спазвам
законността. Може би има едно визиране. Става дума за един протокол за
внасяне на образователни игри, които беше идеята да се направи клуб, който
чрез игра да се подобри мисълта, правописа и смятането. Игрите са „Аз чета и
пиша българските букви“, „Пътешествие из света“, игра на думи, маркери,
тиксо, лепило, скрабъл, кръстовословици. Това може би г-жа Р. в работната
група в протокола, който е за въздействие, е написала за внасяне на
неразрешени вещи, което не е неразрешени вещи. И другото, което е- внасяне
на вълнени чорапки 12 бр. Така наречения Надзор е написал, че не открива
неразрешени вещи, аз вярвам на него. Всичките тези неща съм ги внесла не за
моя лична употреба, а за ползване на групата, което означава също, че съм
добронамерена и не съм конфликтна и арогантна.
Здравето ми - става дума, че условното предсрочно освобождаване също
е една от положителните неща, че ще мога да се лекувам свободно, тъй като,
както адв. Г. каза, че ще постъпвам скоро ендокринологията за проследяване,
за магнитен резонанс. Малко след това ще се постъпи пак в болницата за
това, че съм астматичка. Отделно трябва да отида в пулмология, тъй като
имам натрупване на калций. Отделно имам проблеми с пародонтологията,
където в момента ми е прекъснато лечението. Хващането на въшки 40 дни не
е лечение. Пародонтология и т.н е едно от основанието ми да остана здрава.
Финанси- в частта, в която съм - това е основното, което ми е присъдата. Тук
и в самото становище пише, че съм се поправила. За работата искам да кажа,
че въпросните нанесени щети са за това, че нашата смяна е провалила едно от
изхранванията. Моята щета се е определила на 10 % цялата стойност, което за
10%, нещо за това, че се случва в моята смяна, мисля че можеше просто да
бъде пропуснато. Другото, което не искам да пропусна, че се занимавам с
елементарни неща, в заготовка. Зависи от смяната, ако си втора смяна,
основната ти дейност е да подготвиш продукцията за следващия ден, за да
може да се готви, имаш едно изхранване, да се сервира. Когато бях втора
смяна, бях в началото на годината - пролетта. През другото време съм първа
смяна. Първа смяна се занимавам с поставяне на храна от предишната смяна
във фурните и със сервиране и т.н. в столовата. А смяната, която е междинна,
е тази смяна, която се занимава с готвенето. Общо взето, г-жа С., която е
началник на затворническата кухня, тъй като има стари кухненки и основно
готвят те, но аз също готвех в кухнята. Скоро даже два пъти готвих, горе долу
20
за около 220 човека плюс в сезона, когато имаше нужда съм готвила за 12
човека, така че съм се занимавала с абсолютно всичко, не с елементарни неща
и имам три похвали от г-жа С.. Справила съм се много добре с работата и се
надграждам.
За хигиената няма да го коментирам, защото е обидно.
Намерих си една молба за работа на 28.11., където моля да ми се
осигури работа в едно от основните щатни места, свързани с образованието
ми като отчетник. Тук съм се похвалила, че съм образована.
Допълнила съм, че имам добро поведение, че от времето на
задържането от 2018 г. нямам законови нарушения, че съдебните инстанции
са ми заменили мярката в по-лека, че през 2018 и 2019г. имам пет месеца
престой в сливенския затвор и за това време нямам забележка, че повече от ½
съм изтърпяла от наказанието си, че работя и се издържам сама, полагам
доброволен труд, благодарение на администрацията на затвора. Също
благодарение на администрацията на затвора съм се поправила и имам вече
финансова култура, знам какво е финансов план. Не съм прекъснала
отношенията си с майка ми и сина ми, роднини и близки. Зачитам правата на
всички, както на администрацията, така и на лишените от свобода, не съм
уронила достойнството им и нямам обидно отношение към никой. Нямам
саморазправа с лишени от свобода или служители, както и не съм отправила
закана срещу тях. Нямам опит за внасяне на забранени вещи и предмети,
поддържам стаята си и всички части на затвора чисти, с грижа на добър
стопанин. Сама се пера, не плащам на никой да ме пере, не увреждам
имущество, не нарушавам вътрешния ред и правилника на затвора, чета книги
мои и от библиотеката на затвора, скоро ще изпиша библиотечния ми картон.
Интересувам се от света и какво става в България. Имам клуб и участвам и в
други клубове на лишени от свобода. Водя разговори с лишени от свобода и
ги мотивирам да работят честно, да не изоставят децата си, да се образоват и
т.н. Спазвам законите на Република България. Посещавам културни, спортни,
образователни, обучителни и религиозни събития. На 25.04.23г. направих
изповед пред отчето, което е в нашия параклис. Участвам в проекти. Няма
смисъл да ги изписвам. Имате приложение. Изплатила съм си запорите 18 000
лв. Изплатила съм си глобите и разноските по делото. Имаше факт, че
въпреки възможността ми за финанси, че се справям сама, пак се придържа
умишлено поставяне във финансова зависимост, от лица получава средства
21
извън семейния кръг. От това изречение ми стана неприятно. Тези 18 000 лв. -
наистина са 10 000 лв. от дарителска кампания, която бях използвала от моята
парична гаранция. Тъй като банковите ми сметки и цялото ми имущество
беше запорирано, се преведоха в погасяването на разходи по делото. Всичко
ми е било запорирано. Няма как, по 20 лв. общо взето са ми изпращани от
различни хора. Изпълнявам съвестно задълженията и заповедите, които са ми
издадени, надградила съм се. Имам голяма мотивация и стимул да се поправя
и правя всичко това отговорно. В затвора имаш много време да анализираш,
преосмислиш деянията си, грешките си, времето в затвора тече много бавно,
монотонно, безсмислено, безвремие му викам. И както многократно заявих,
че разбирам грешките си и признавам присъдата си, много от грижите, които
има мама, а те са да плати ток, парно и храна, детски играчки и т.н. в затвора
нямаме такива притеснения. Затова е една от причините да изляза и да поема
своите отговорности, финансови, морални и образователни спрямо сина си.
Притеснявам се, че оставайки по-дълго време сама ще загубя човешките си
добродетели. Не че в живота не става и извън изолираната среда, ако падне
някой и да го прескочиш и да продължиш. Това, че някой се бие и стоиш и
наблюдаваш и не можеш да реагираш. Това силно ме възмущава, потиска и се
обвинявам, че ставам лош човек. Голяма част от лишените от свобода се
чувстват добре, като на почивка. Храната е невероятно разнообразна, има
топла вода, парно, виждат се с познати и приятели. Пеят, играят кючеци,
животът им е купон. Но това за мен, че ми е отнета свободата и съм далеч от
близките, означава, че не живея пълноценно, живуркам, но не живея. Обичам
да се занимавам с обществени дейности, да разговарям с хора, да помагам, да
бъда полезна в обществото. Това ме кара да се чувствам жив, далеч от
семейството ми, от сина ми. Живея болезнено и трудно.
Днес се надявам да бъдете бялата лястовица и да донесете благата вест,
че ще бъда свободна, ще се върна при мама и малкия ми двугодишен син В.
А., на който сега съм му най-необходима, когато открива света. Всеки ден
благодаря на Господ, че той е до семейството ми, в семейна среда, при баба
си, защото той си има само баба му и мен, майка му, която е в затвора. Както
знаете той е бебе, няма си татко, втора баба или втори дядо. С баба му сме
единствените му роднини, неговият свят, неговото всичко. Благодаря на
Господ всеки ден и за мама, да е жива и здрава още дълго, защото ще е нужна
още дълго време, за да мога да вляза на 100 % в живота им и в живота като
22
цялост. За някои година и четири месеца престой ден за ден е кратък. За мен и
за тях е чудовищно дълъг и болезнен, изпуснах най-сладките, най-важните
моменти в живота на детето ми - прохождане, първи стъпки, първи думички,
първи зъбки. В. А. е много сензитивно дете, кротко, умно, така че разбира и
ме търси из стаите и повтаря думата „мамо, мамо“. Сутрин чака, като стане да
ме види, да го гушна, да го поздравя и иска да го вземат от креватчето, като
казва „Ммама дойде, мама дойде, мама иди“ и „Гуш, мамо“. Чуваме се,
разговаряме се с него, но всеки път след това и двамата сме разстроени. Става
ми много болно, че подлагам сина си на това, както и майка ми. Изпитвам
вина и грях, че и двамата са подложени на наказание, без да са виновни. Не
мога да забравя един израз на майка ми. Макар че не е уместно да го кажа,
защото е много болезнен и личен. И двете си го мислим с нея, много ни
притеснява, но се опитваме да не го засягаме, да не говорим и обсъждаме,
това е въпросът колко дълго още време ще бъде тя с нас. Какво ми казва
моята майка: „Моля те, поправяй се по-бързо, изпълнявай всичко, бъди
търпелива, смирена, защото може да не те дочакам да излезеш, а имаш
прекрасно и добро дете, което не заслужава такъв живот и могат да ти го
вземат и да го дадат на чужди хора, защото мен ме няма на света, ако се
забавиш. Аз съм на 82 години. Колко още ще съм до вас, с вас, вероятно няма
да е много дълго. Само двамата ще сте си. Той - в чужд дом, а ти - в затвора.
Това ли искаш да се случи? Помисли, такова бъдеще ли искаш? Побързай, за
да не видиш дома ти празен, без нас“.
Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдената Д. И..
ОСЪДЕНАТА И.: Моля, тъй като съм се поправила и съм изпълнила
условията по условно предсрочно освобождаване, да уважите молбата ми за
условно предсрочно освобождаване.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
След проведеното тайно съвещание, съдът ОБЯВИ определението си на
страните, като им РАЗЯСНИ правото им на жалба и/или протест.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 16.35 часа.
23
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
24