ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 15.04.2013 година град Бургас
Бургаският окръжен съд първо гражданско
отделение,
на петнадесети
април две
хиляди и тринадесета
година
В закрито
заседание в следния
състав:
Председател Илияна
Балтова
Членове
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Ил. Балтова
гражданско дело № 2421
по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод исковата молба на Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********, Н.С.Т.,
ЕГН **********, тримата с адрес: гр. Б.***, тримата чрез пълномощника си адв. Е.А., с адрес за
връчване: гр. Б.***, Н.П.К.,
ЕГН **********, С.К.К., ЕГН **********, двамата с адрес:***, и Е.К.Д., ЕГН **********,***,
тримата чрез пълномощниците си адв. Н.Ч. и Н.Х., с адрес за връчване: гр. С.*** против Българската държава,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Администрацията
на Министерския съвет на Република България.
Ищците твърдят, че са наследници
на бившия жител на гр. П. С.К.А., починал на *** г., който е бил собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. П., област Б., включващ
УПИ * за имот пл.№ * и част от УПИ * в кв. * по плана на гр. П. от 1962 г. с площ от 2500 кв.м.
Сочи се, че с решение № 2229/
13.07.1994 г. на Върховния касационен съд е било възстановено правото на
собственост на ищците върху имота, описан в съдебния акт като съставляващ в
една своя част имот пл. № *** по плана на града от 1962 г.
Ищците твърдят, че по ПУП на гр.
П., одобрен със заповед № 700/
17.07.2006 г. притежаваният от тях имот от 2,5 дка е инкорпориран в
урегулирания с този план УПИ * с площ от 6080 кв.м., кв.*, владян от ответника. Бил е съставен акт за държавна собственост за имота
№ */ 23.06.2008 г.
Подчертава се, че ответникът –
Българската държава, в лицето на втория ответник, владее имота и понастоящем.
На тази база се претендира приемане
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен
имот, включващ УПИ * за имот пл.
№ * и част от УПИ * в кв.* по плана на гр. П. от 1962 г. с площ от 2500 кв.м.,
който имот е част от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри за град П., одобрени със заповед № РД-18-106/ 09.12.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК с площ от 6497 кв.м., и осъждане на Държавата да предаде на ищците
владението върху описания имот.
Предявеният иск е с правно
основание чл.108 ЗС.
При преценката си за допустимост
на иска, съгласно чл.140, ал.1 ГПК, съдът констатира следното:
Не е спорно, че със заповед №
РД-18-106/ 09.12.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена
кадастралната карта за гр. П..
В настоящия случай ищците се
позовават на правата си, произлезли за тях като наследници на собственик на
одържавен определен недвижим имот – парцел в гр. П., по силата на вещноправния ефект
на реституцията, без да заявяват права на съсобственици, редом с ответниците,
върху същия имот. Макар да са изложили фактически твърдения именно за
притежаван от тях самостоятелен обект на правото със статут на поземлен имот, в
петитума на исковата си молба те претендират идеална част от поземлен имот. При
дадените от съда указания да индивидуализират претендирания имот, ищците
преповтарят индивидуализацията на имота, дадена в исковата молба, като идеална
част от поземлен имот с идентификатор ***. Не се представя скица – извадка от кадастралната карта
за претендирания имот.
За да е допустим за разглеждане
по същество предявеният ревандикационен иск с предмет самостоятелен поземлен
имот, намиращ се в територия с одобрена и влязла в сила кадастрална карта,
претендираната недвижимост следва да е описана съобразно данните, въведени в
картата, като се посочи уникалният идентификатор, който разграничава имота от
всички останали, обективирани в картата и се представи скица. Горното следва от
комплексното приложение на нормите, регламентиращи процедурата по вписване на
исковите молби, касаещи права върху недвижими имоти чл.114, б.”в”, вр.чл.112,
б.”з” ЗС, вр.чл.11,б.в”, вр.чл.4, б.”з” и „и”, вр.чл.6, ал.3 от Правилника за
впиванията, вр.чл.60, т.1-7 ЗКИР и е нееднократно потвърдено от съдебната
практика.
В настоящия случай за ищците,
видно от изложените в исковата молба твърдения, е налице непреодолима пречка да
посочат идентификатор на имота и да се снабдят със скица на същия, тъй като
обектът не фигурира в кадастралната карта. Защитата на правото на собственост
върху възстановения им имот не би могла да се осъществи преди въвеждането на
същия в картата, за което приложима е процедурата по чл.53, ал.2 ЗКИР.
Единствено за пълнота следва да
се отбележи, че реституцията, така както е регламентирана в действащото ни
право, има за цел да възстанови собствеността върху одържавен имот, като
създаде реален обект на правото, в което се корени конститутивното й действие.
Не почива на правна основа разбирането, че реституцията създава права върху
идеална част от поземлен имот на друг титуляр, каквито се претендират в
настоящия случай.
Като констатира, че не налице
годен обект на защита – въведен в кадастралната карта имот, съдът намира, че
предявеният иск е недопустим. В този смисъл задължителното за настоящия съд
решение на ВКС по чл.290 ГПК № 81 от 08.03.2011 г.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявения от Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********, Н.С.Т., ЕГН **********,
тримата с адрес: гр. Б.***, тримата чрез пълномощника си адв. Е.А., с адрес за връчване: гр. Б.***, Н.П.К., ЕГН **********, С.К.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес:***, и Е.К.Д., ЕГН **********,***, тримата чрез
пълномощниците си адв. Н.Ч. и Н.Х., с адрес за връчване: гр. С.***, иск против Българската държава,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и
Администрацията на Министерския съвет на Република България, за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен
имот, включващ УПИ * за имот пл.
№ * и част от УПИ * в кв.* по плана на гр.П. от 1962 г. с площ от 2500 кв.м.,
който имот е част от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри за град П., одобрени със заповед № РД-18-106/ 09.12.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК с площ от 6497 кв.м., и осъждане на Държавата да предаде на ищците
владението върху описания имот.
Определението е обжалваемо с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: