Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен,
02.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 08.07.2021г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5396 по описа на съда за 2020г., въз основа на данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Искове
с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът
***, против К.И.В., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.415 ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца сумата от общо
1494.58 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на заявлението – 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането. Сочи се, че вземанията са начислени в 3 бр. фактури, включващи
задължения по различни договори, за незаплатени далекосъобщителни услуги в това
число абонаментни такси, услуги, лизингови вноски и неустойки. Сочи се, че е
образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и че издадената
заповед за изпълнение връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
обуславящо воденето на исковото производство. Претендират се разноски.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, оспорва исковете, възразено
е, че са били налице валидни договорни правоотношения, че устройствата по
лизинговите договори са му били предадени, че ответникът не е ползвал услугите
на ищеца по посочените мобилни номера. Завява, че не са му предоставяни ОУ и
той не се е съгласявал с тях, счита, че клаузата за неустойка по договорите е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, че е неравноправна на осн. чл. 143 т. 5 от ЗЗП. Заявява, че договорите са били
бланкови и ответникът не е можел да влияе върху съдържанието им. Моли съда да
отхвърли исковете, възразява за прекомерност на адв.
хонорар на ищеца.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното: Със Заповед № 358/05.02.2020г. по ч.гр.д.№ 616/2020г.
на ПлРС, съдът е разпоредил ответникът да заплати на
кредитора ***, сумата от 1494.58 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението – 03.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и съдът е указал на заявителя – “Т.Б.” ЕАД да подаде в
едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв
е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.
Видно
от представените от ищеца доказателства в кориците на ч.гр.д.№ 616/2020г. на ПлРС, между страните са съществували сключени следните
договори: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 14.05.2018г.; Договор
за лизинг за временно и възмездно ползване устройство марка *** от 14.05.2018г.;
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 15.05.2018г.; Договор за
лизинг за временно и възмездно ползване устройство марка *** от 15.05.2018г; Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от 22.05.2018г.; Договор
за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка *** от 22.05.2018г. Ищецът е изпълнил задълженията си по
тези договори, видно от приложените справки за общо потребление на гърба на
всяка от приложените по делото фактури, както следва: фактура № ***/25.05.2018г.
за отчетен период 14.05.2018г. - 24.05.2018г., със срок за плащане - 09.06.2018г.,
фактура № ***/25.06.2018г. за отчетен период 25.05.2018г. - 24.06.2018г., със срок
за плащане - 10.07.2018г., и фактура № ***/25.08.2018г.
за отчетен период 25.07.2018г. - 24.08.2018г., със срок за плащане - 09.09.2018г. Незаплащането на сумите по всяка от фактурите от
страна на ответника е видно от отбелязването във всяка следваща такава, напр.
сумата 71.97лв. от фактурата от 25.05.2018г. е включена като баланс от
предходен период във фактурата от 25.06.2018г. и т.н. Ответникът не твърди или
доказва плащане по тези фактури, което сочи, че е било налице неизпълнение от
негова страна на договорните му задължения. В трите договора за мобилни услуги,
страните са уговорили, че в случай на прекратяване на договора по вина на
потребителя или при нарушение на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ
карта неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В членове 11
ал. 2 от договорите за лизинг също е уговорена неустойка при разваляне на
договора по вина на лизингополучателя в размер на
неплатените и оставащи лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в
писмения договор. Цените на абонаментите и устройствата са посочени в
приложените договори.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното: С представените и неоспорени от страните Договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, се доказа наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника по договор за услуги и договор за лизинг, като възражението на
ответника, че липсват валидни договорни правоотношения, се опровергава както от
наличието на договори, така и от издадените фактури, които сочат потребление на
услугите от предпочетените номера от ответника. Във всеки един от договорите е
налице декларация, подписана от потребителя, че същият е получил ОУ на ищеца, а
липсват данни той да не се е съгласил с тези ОУ. В договорите за лизинг – чл. 4
на всеки от тях, е посочено, че при подписване на договорите мобилното
устройство по договора се предава във вид, годен за употреба на потребителя,
т.е. в самите договори са инкорпорирани приемо-предавателни протоколи, каквито
представителя на ответника заявява, че не са налице. С представените три бр.
фактури за начисляване на месечни абонаментни вноски и услуги ищецът доказа
както своето изпълнение по договорите, така и неизпълнението на ответника за
заплащане на задълженията му – във всяка от фактурите е било отбелязвано
неплащането на предходната такава. Фактурите не са оспорени от ответника по
предвидената в чл. 31 от ОУ процедура – в 6 месечен срок от тяхното издаване
пред оператора, поради което съдът приема, че записаното в тях като информация
за размерите на абонаментни такси, използвани услуги, вноски за лизинг, реално
не е оспорено и е прието като размер от ответника. Следва също да се посочи, че
договорите са сключени в рамките на м. май 2018г., като неизпълнението по тях е
започнало още при първото отчитане на предоставени услуги за периода 14.05.2018г. - 24.05.2018г., видно от последващата фактура, която сочи, че не е имало никакво
заплащане на сумите, начислени за м.май 2018г., т.е. налице е пълно
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника.
От
посоченото може да се направи извод, че е налице основанието - неизпълнение, за
начисляване на предвидените в двата вида договори неустойки за предсрочно
прекратяване, изрично посочени във фактурите. Възражението на представителя на
ответника за неравноправност на претендираните
неустойки е неоснователно – неустойка в размер на тримесечните абонаментни
такси изпълнява своите обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функция, и не представлява необосновано високо обезщетение или
неустойка, доколкото претърпените вреди
за ищеца са лишаване от абонат при сключен срочен договор. Неустойката при
разваляне на договора по вина на лизингополучателя в
размер на неплатените и оставащи лизингови вноски до размера на общата цена на
устройството също се явява справедлива, т.к. последиците за ищеца са лишаване физически от мобилно устройство, което не може
да бъде отдадено от него на лизинг на друг абонат. Такова възражение би могло
да бъде основателно при твърдение за връщане на устройството, но такива факти
по делото не се твърдят. Възражението, че ответникът не е можел да влияе на
съдържанието на договорите е неконкретизирано от особения представител, липсват
реално данни, че ответникът е имал възражения по съдържанието на договорите при
тяхното сключване, за да може да бъде разглеждано такова възражение, а при
преглед на тяхното съдържание съдът не констатира
неравноправна клауза в тях.
Поради
горното, съдът намира, че претенцията на ищеца в размер на общо 1494.58 лв., включваща
всички задължения по договорите, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, се явява доказана и следва да се уважи.
Съобразно
изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното:
Общо направените разноски на ищеца са в размер на 794.62лв.: 125лв. – ДТ, 334.62лв.
– адвокатско възнаграждение и 335.00лв. - внесен депозит за особен представител
на ответника, които следва да бъдат присъдени изцяло. Възражението за
прекомерност на адв.възнаграждение на представителя
на ищеца е неоснователно, то е определено в минимален размер, а в случая е дори
по-ниско от възнаграждението на самия особен представител. Съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски съобразно уважената част от исковете, които се изчисляват в размер на 389.89лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с
чл. 124 от ГПК, ЧЕ К.И.В., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на кредитора “Т.Б.”
ЕАД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата общо в
размер на 1494,58 лв., представляваща
задължения за незаплатени далекосъобщителни услуги в т.ч. абонаментни такси,
услуги, лизингови вноски и неустойки, по Договор за мобилни услуги от
14.05.2018г.; Договор за лизинг за устройство марка *** от 14.05.2018г.;
Договор за мобилни услуги от 15.05.2018г.; Договор за лизинг за устройство
марка *** от 15.05.2018г; Договор за мобилни услуги от 22.05.2018г.; Договор за
лизинг за устройство марка *** от 22.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 358/05.02.2020г. по ч.гр.д.№ 616/2020г. на ПлРС.
ОСЪЖДА
К.И.В., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Т.Б.” ЕАД, ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, разноски по исковото производство в
размер на 794.62лв лв. и разноски по ч.гр.д. № 616/2020г. на ПлРС, в размер на 389.89лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: