Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260003
гр.Свищов, 25.01.2021г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 15.01.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТЕОДОРА
СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№546 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление ***, представляван от И.Ц.К.и Я.Я., чрез пълномощника юрисконсулт И.Т. твърди, че на 4.07.2018г. ответникът Н.М.К. е сключил Договор за
паричен заем № ** с „В“ООД. Подписвайки договора за заем,
удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор . Съгласно договора, заемателят има право да
прехвърли вземането си по договора за паричен заем на трето лице. На 2.05.2019г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.12.2016 г. сключен между
„В“ООД и „А.з.к.н.п.з.“ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н.
„А.з.к.н.п.з.“ЕООД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен за продажбата на
вземането. Съгласно договора за кредит,
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 700,00 лева, която сума била предоставена с подписване
на договора и с което заемодателят изпълнил задължението си по договора.
Длъжникът се задължил да върне отпуснатата сума, ведно с договорна лихва в
размер на 122,69лева,
като общо дължимата сума следвало да
бъде заплатена на 9 месечни погасителни
вноски. Длъжникът дължал и такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на заем в размер на 330,75 лева. Поради
неизпълнение на задължения от страна на заемателя, за предоставяне на
обезпечение на задълженията по договора, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 330,75 лева. При настъпване на конкретните предпоставки,
кредитополучателят е бил длъжен да предостави обезпечение, което той не е
сторил. Неустойката за неизпълнение се начислява в момента на допускане на неизпълнението и за
същата не е налице период на начисляването й.
Начислено било и обезщетение за забава в размер на 41,25 лева. На длъжника била
начислена и такса разходи за събиране в общ размер на 245 лева. По договора
длъжникът не е извършил плащания. Целият заем е следвало да се изплати до 1.04.2019г. За посочената сума, включително главница, неустойка и
лихва ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 1014/2019г. на
СвРС е издадена Заповед за изпълнение № 588/14.11.2019г. Заповедта за
изпълнение е връчена при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск. Моли съда
да признае в отношенията между страните, че
„А.з.к.н.п.з.“ЕООД има вземания срещу Н.М.К. за сумата 700 лв. (седемстотин лева и 00ст.) – главница, 122,69 лв. (сто двадесет и два лева и 69ст.) –
договорна лихва от 04.08.2018г. до 01.04.2019г.,
330,75 лв. (триста и тридесет лева и 75ст.) – такса за експресно разглеждане на
документи, 330,75 лв. ( триста и тридесет лева и
75ст.) – неустойка за неизпълнение на задължение; 245 лв. (двеста четиридесет и
пет лева) – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 41,25 лева (четиридесет и
един лева и 25ст.) – законна лихва за периода от 05.08.2018г. до 05.11.2019г.;
законна лихва от подаване на заявлението – 13.11.2019г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
В
едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът
не е подал писмен отговор.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 12.11.2019г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 1014/2019г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 588/14.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение, съгласно която длъжникът Н.М.К. следва да заплати на
кредитора сумата 700 лв. (седемстотин лева и 00ст.) –
главница, 122,69 лв. (сто двадесет и два лева и
69ст.) – договорна лихва от 04.08.2018г. до 01.04.2019г., 330,75 лв. (триста и тридесет лева и 75ст.) – такса
за експресно разглеждане на документи, 330,75
лв. ( триста и тридесет лева и 75ст.) – неустойка за неизпълнение на
задължение; 245 лв. (двеста четиридесет и пет лева) – разходи и такси за
извънсъдебно събиране; 41,25 лева (четиридесет и един лева и 25ст.) – законна
лихва за периода от 05.08.2018г. до 05.11.2019г.; законна лихва от подаване на
заявлението – 13.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.Във връзка с горното е даден
срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият
иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.
Представен е Договор за паричен
заем „В. ПЛАН“с № ** от 4.07.2018г. , сключен между „В“ООД /Заемодател/ и
ответника Н.М.К. /Заемател/. Съгласно
него страните договорили заемодателя да предостави на заемателя сумата от 700лв.
Съгласно чл.1 ал.3 от Договора е начислена такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на заем в размер на 330,75 лева. Заемателят се задължил да
върне отпуснатата сума, ведно с договорна лихва и такса за
разглеждане на документи ,
като общо дължимата сума била в размер на 1153,44
лева, която следвало да бъде заплатена на 9 месечни погасителни вноски по 128,16 лева. Падежът на
първата погасителна вноска е 3.08.2018 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 31.03.2019г. Договорът е подписан при уговорен годишен лихвен процент по
заема – 40,29%, Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%,
общ размер на всички плащания 1153,44лв., годишен лихвен процент на разходите
на заема - 49,45%. Страните са уговорили също така, според обективираното в чл.4,
задължение в тежест на заемателя в срок до три дни, считано от сключване на
договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1).
физическо лице-поръчител, отговарящо на определени изисквания или 2). Банкова
гаранция с бенефициер - заемателя. При неизпълнение на това задължение са
предвидили в чл. 4, ал.2 неустойка в размер на 330,75лв., която да бъде
заплащана от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като
по този начин размерът на общото задължение нараства на 1484,19лева. Постигнали
са съгласие , че ако заемателя забави заплащането на някоя от погасителните
вноски, ще дължи законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Съгласно чл.8 при неизпълнение на задължението , заемодателят може да
предприеме действия за събиране на вземането, които да доведат до увеличаване
на размера на задължението , в това число и заплащането на разходи за изпращане
на писма, телефонни разговори, посещения на адреса и др. Видно от заявлението
са начислени такива такси в размер на 245,00лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 5.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 41,25 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
На 2.05.2019г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.12.2016 г. сключен между
„В“ООД и „А.з.к.н.п.з.“ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н.
„А.з.к.н.п.з.“ЕООД с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. В договора страните са се
уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които
не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на
неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП. /. Уговорено е за целите на рамковия
договор всяко поредно Приложение 1 да има силата и значението на допълнително
споразумение към него, изменящо го съответно. В
рамковия договор е уговорено, че след потвърждаване на приемането на
съответното Приложение №1 от страна на Купувача, Продавачът се задължава да
предостави на Купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно
императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Купувачът е упълномощен да изпрати
писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на
един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение №1 от
Купувача.
По делото е приложено изготвено
от цедента уведомление до ответника за сключения договор за цесия, за което
няма данни да е получено от ответника.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД са
предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор н. „А.з.к.н.п.з.“ЕООД срещу ответника Н.М.К. .
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на
сключен договор за потребителски паричен
кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като докаже,
че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорено в договора и
обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите
за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите,
които погасяват, изключват или унищожават спорното право.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор
за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена.По
принцип прехвърлянето на вземането и достигналото до ответника уведомление за
това не се оспорва.Ответникът не е заплащал суми нито на новия , нито на
първоначалния кредитор.
Налице е нарушение на чл.11 от ЗПК, водещо до недействителност на
процесния договор. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит,
който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му ; лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски .
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 от ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното в
конкретния случай при сключване на процесния договор за потребителски кредит
между ответника и „В.“ ООД не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10
от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен, като
за недействителността на договора съдът следи и служебно.
В настоящия случай не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е регламентиран и размерът на надбавката,
представляваща „печалба на кредитора" (възнаградителна лихва) и не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима
сума и какви вземания се включват в нея. Освен това посочен е годишен лихвен процент, от който
обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните
вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Имайки
предвид последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата
стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9, т.10 от ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива. По делото не е направено възражение в тази насока , но съдът следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем.
Сключеният договор за заем освен,
че попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, същевременно
към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/ 13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не
е било направено от потребителя.
По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.
143 - чл. 148 от ЗЗП.
На първо място клаузите на
процесния договор не са индивидуално уговорени съгласно на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда. Липсват
твърдения и представени доказателства, че условията по договора са били
уговорени с ответника индивидуално или че при предварително изготвени клаузи от
договора заемателят е бил поставен пред достатъчно информиран избор и ги е
приел. По тези съображения съдът намира, посочените клаузи на чл. 3 от процесния договор, не са индивидуално
уговорени.В случая не е ясно по какъв начин е начислена такса за експресно
разглеждане на документи, при положение че размерът на същата -330,75 лева е
еднакъв с този на начислената неустойка и близък до половината стойност на
кредита. Приложена е тарифа , изходяща от „В“ ООД, в която произволно са
определени такси, без особена яснота на какъв принцип са определени.
На следващо място съгласно приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В случая съдът намира, че
клаузата за неустойка в сключените между страните договор за заем е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Преценката за нищожност се
извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и на примерно
посочени от ОСТК критерии. В случая размерът на уговорената неустойка е
приблизително равен на половината от получената в заем парична сума. Освен това
процесната неустойка е уговорена за неизпълнение на задължение на
заемополучателя да осигури на кредитора обезпечение след сключване на договора-
осигуряване на поръчител, отговарящи на определени условия, сред които нетен
осигурителен доход, определен трудов стаж при един работодател, липса на
задължения по други договори за кредит или ако имат такива - да са изрядни
платци, или като втори вид обезпечение - банкова гаранция в размера на
дължимата по процесния договор главница и възнаградителна лихва. Касае се за
обезпечения, осигуряването на които обикновено е условие за отпускане на
кредит, за да бъде гарантиран кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията
си. Може да се приеме, че свободата на волята на договаряне допуска едно такова
задължение да възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче
въпроса какви са вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на
това задължение на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да обезщети
очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при липса на
обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере вземанията си
доброволно и разходи за принудителното им събиране, в това число воденето на
съдебни дела и разноски в изпълнително производство. Съдът намира, че уговорената
парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в
същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране,
т.к. те са по Закон дължими на кредитора и в исковото и изпълнителното
производство. Напротив, начислената неустойка увеличава значително дълга на
заемателя и естествено води до затрудняване доброволното му погасяване, както и
до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това
навежда на извод, че целта й е неоснователно обогатяване на кредитора. При тези съображения, съдът
счита, че целта, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение за по-големите вреди. Според чл.5 от договора неустойката е дължима
не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се
предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или
банкова гаранция. Предвид горното, съдът счита, че ответника не дължи на
кредитора по процесния договор за заем уговорената неустойка в размер на 330,75
лв.
Добрите нрави по смисъла на закона
са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата
правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора.
По процесния договор в чл.3,
т.5 страните са договорили ГЛП в размер на 40,29 %. Към датата на сключването
му следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на
добрите нрави. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената
парична сума. Към датата на сключване на договора обективен критерии за преценка дали с клаузата
за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени
условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази
размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като
максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената
съдебна практика по сходни казуси за договори се приема, че максималният
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. В
случая договорената между страните годишна лихва в размер 40,29 % надхвърля четири пъти размерa на законната
такава за времето на сключване на договора. От горното съдът приема, че
уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна, тъй като нарушава принципа
на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице са условия при явна нееквивалентност между двете престации, като
кредиторът не е посочил обстоятелства, които да обосновават определянето на лихвен
процент по процесния договор в такъв висок размер.
По отношение на начислените
245,00лева- разходи по извънсъдебно събиране на вземането. Тази сума не е
предварително фиксирана в договора, освен това няма никакви доказателства, че е
направен такъв разход. Съгласно чл.8
от Договора , при неизпълнение на задължението , заемодателят може да
предприеме действия за събиране на вземането, които да доведат до увеличаване
на размера на задължението , в това число и заплащането на разходи за изпращане
на писма, телефонни разговори, посещения на адреса и др. Видно от заявлението
са начислени такива такси в размер на 245,00лева. В самия договор няма посочена
сума. Приложена е тарифа , изходяща от „В“ ООД, в която произволно са посочени
такси, без особена яснота на какъв принцип са определени и не е ясно какви действия са извършени по събирането на този
кредит, за да се калкулира сумата 245,00лева. Въпросните клаузи са нищожни,
като противоречащи на добрите нрави.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Както
бе посочено по-горе според чл. 23 от ЗПК, който е специален по отношение на
потребителските кредити , когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ответникът не е заплатил никакви суми на
първоначалния кредитор, които да следва
да се приспаднат. Поради това потребителят дължи връщане на 700,00 лева-главница и законната лихва върху
нея.
Предвид изложеното по-горе,
предявеният установителен иск, с който се иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д.№588/2019г. е основателен за сумата 700,00 лева-главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 13.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането ,а по
отношение на останалите суми- 122,69 лв. (сто двадесет и два лева и
69ст.) – договорна лихва от 04.08.2018г. до 01.04.2019г., 330,75 лв. (триста и тридесет лева и 75ст.) – такса
за експресно разглеждане на документи, 330,75
лв. ( триста и тридесет лева и 75ст.) – неустойка за неизпълнение на
задължение; 245,00 лв. (двеста четиридесет и пет лева) –
разходи и такси за извънсъдебно събиране; 41,25 лева (четиридесет и един лева и
25ст.) – законна лихва за периода от 05.08.2018г. до 05.11.2019г., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските-ищецът е претендирал
разноски, които съгласно представен списък са 620,82лева, от които в исковото
производство ДТ-35,41лева, 350,00лева- юрисконсултско възнаграждение и разноски
в заповедното производство- 235,41 лева.
Разноските не са изчислени коректно. На първо място в заповедното производство
с разпореждане от 14.11.2019г., което е влязло в села са определени разноски
85,41 лева , като за разликата до 235,41лева заявлението е отхвърлено, т.е.
ищецът няма основание да претендира разноски повече от 85,41 лева. Т.е общия
размер на направените разноски е 470,82 лева, от които 385,41 лева в исковото
производство и 85,41 лева в заповедното. С
оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски , съобразно с
уважената част от иска, съответно остават за сметка на ищеца, съобразно
отхвърлената част от иска. Искът е предявен за сумата 1770,44 лева, а е уважен
за 700,00 лева, т.е.
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в процентно
съотношение в размер на 186,25 лева. общо
за исковото и заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза н.
„А.З.К.Н.П.З.“ЕООД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ИК и Я.Я. – управители съществува вземане против Н.М.К. с ЕГН **********, с настоящ адрес
*** за сумата 700,00 лв. (седемстотин лева
и 00ст.) – главница,ведно
със законна лихва от 13.11.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 588/14.11.2019г. по ч.гр.д. № 1014/2019 г. на
Свищовския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ИК и Я.Я. – управители против Н.М.К. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** иск за признаване за установено, че същият им дължи сумата 122,69 лв. (сто двадесет и два лева и 69ст.) –
договорна лихва от 04.08.2018г. до 01.04.2019г.,
330,75 лв. (триста и тридесет лева и 75ст.) – такса за експресно разглеждане на
документи, 330,75 лв. ( триста и тридесет лева и
75ст.) – неустойка за неизпълнение на задължение; 245 лв. (двеста четиридесет и
пет лева) – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 41,25 лева (четиридесет и
един лева и 25ст.) – законна лихва за периода от 05.08.2018г. до 05.11.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.М.К. с
ЕГН **********, с настоящ адрес *** да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ИК и Я.Я. – управители сумата 186,25
лева , представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: