Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

№  ……                                                                25.11.2019г.                                гр.Ямбол

                                                             В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                              гражданско отделение,  втори състав,

в открито съдебно  заседание на 12.11.2019 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                       ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар И.З.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №268 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Застрахователна компания "Лев Инс"АД гр.София, подадена от адв.Т.П. от САК, против Решение №524/08.07.2019г. по гр.д. №4699/2018г. на Ямболски районен съд, в частта, с която въззивното застрахователно дружество е осъдено да заплати на Р.Д.И. сумата 2036.00лева - обезщетение по покрит застрахователен риск, настъпил на 26.02.2018г. по застраховка "Каско" от 10.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 26.11.2018г., както и да заплати на Р.И. сумата 139.68лева - обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на законната лихва за периода 26.03.2018г. - 26.11.2018г.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон. Сочи, че от заключението на съдебната авто-техническа експертиза по делото е установено, че липсва обективна информация, която да позволи да се анализира и опише механизма на процесното ПТП и че по делото не е установена причинно-следствена връзка между предполагаемия механизъм на ПТП и настъпването на вредите, при което неправилен е изводът на районния съд, че посредством експертното заключение е установена причинната връзка между застрахователното събитие и имуществените вреди. Въззивникът твърди, че ищецът не е представил нито един документ, удостоверяващ обстоятелствата във връзка с настъпването на ПТП и че вредите са резултат от това ПТП, че погрешно районният съд е кредитирал с доверие твърденията на ищеца за настъпило ПТП и че неправилно районният съд е анализирал и кредитирал като доказателство писмото на Дирекция "Национална система 112" и представения аудиозапис за извършеното телефонно обаждане на 26.02.2018г., с което е установена конкретната вреда по застрахованото имущество. Застрахователят счита, че с телефонен разговор не може да се установи отговорността му и настъпилата вреда по застрахованото имущество, но дори и да се приеме, че ищецът се е обадил на телефон 112, това обаждане на установява реално събитие. Според въззивното дружество, представените с отговора на исковата молба Общи условия на застрахователя са неразделна част от сключения застрахователен договор, с подписването на който договор Общите условия се приемат автоматично и не е задължително подписването им, както неправилно е приел районният съд. При постановяване на решението ЯРС извършил и процесуално нарушение, като не допуснал представените от ответника, сега въззивник, въпроси към авто-техническата експертиза, с които е следвало да бъде установен механизма на ПТП. По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваните части и за постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият Р.И., чрез пълномощника си адв.Т., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна, излагайки съображения, според които обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство.

В o.с.з. страните не се представляват, като от пълномощниците им са депозирани писмени молби, с които въззивникът настоява за уважаване на жалбата, а въззиваемият - за оставянето й без уважение.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Р.Д.И. ***, с която против ЗК"Лев Инс"АД- София е предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата 2 036лв. (след допуснато увеличение по реда на чл.214, ал.1 ГПК), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско", сключен с полица №93001710021464, за настъпило на 26.02.2018г. застрахователно събитие - ПТП със застрахования лек автомобил марка "Дачия", модел "Логан", рег. №У 4159 АС, в резултат на което на автомобила са причинени материални вреди. Предявен е и иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за забава върху обезщетението в размер на сумата 152,70лв. (след увеличение на иска) за периода от уведомяването на застрахователя - 27.02.2018г. до предявяване на иска,  като е претендирана и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане. Твърденията на ищеца са, че на 26.02.2018г., при управление от него на застрахования автомобил на автомагистрала "Тракия", в района на 222-ри километър, автомобилът е попаднал на заснежен участък и образувани коловози, при което автомобилът е поднесъл, завъртял се е и се е ударил в страничните мантинели и така са причинени материалните вреди по същия.     

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по по чл.131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възраженията, че е не е настъпило соченото от ищеца ПТП по описания в исковата молба начин и че не е налице настъпил застрахователен риск; както и че е налице основанието по т.14.10, вр. с т.28 и т.29.5  от Общите условия на застраховятеля, на което основание същият е отказал плащането на обезщетението, тъй като застрахованият не е изпълнил задължението си да регистрира ПТП незабавно чрез компетентните органи по места (КАТ, полиция и др.) и да изиска от тях необходимите констативни документи, удостоверяващи събитието.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и същата правилно е разкрита от районния съд.

Установено е и не е налице спор, че със застрахователна полица №3001710021464/10.03.2017г. между страните е сключен застрахователен договор по имуществената застраховка „Каско“ относно собственото  на ищеца МПС - л.а. марка "Дачия", модел "Логан", рег. №У 4159 АС, покриваща и риска "ПТП по време на движение и/или в паркирано положение". Срокът на застраховката е от 00.00ч. на 11.03.2017г. до 24.00ч. на 10.03.2018г., с лимит на отговорност 5 100,00лв. (застрахователна сума) и застрахователна премия, възлизаща в размер на 385,08лв., разсрочена на четири вноски. Не е спорно между страните, че дължимите по договора вноски от застрахователната премия са платени от застрахования.

Въз основа на уведомление от ищеца за настъпило застрахователно събитие- ПТП от 26.02.2018г., при ответника е била образувана щета № 2801-1201-18-402518, по която на 26.02.2018г. и на 02.03.2018г. застрахователят е извършил опис на щетите и е съставил описи-заключения за нанесените на автомобила щети. С писма - изх. №9974/07.09.2018г. и изх.№ 11443/19.10.2018г. ответното дружество е уведомило ищеца, че на основавние т.28, вр. с т.29.5 и т.14.11 от Общите условия на застрахователя  отказва да му изплати обезщетение по образуваната щета, т.к.  застрахованият не е представил официален документ, издаден от компетентните органи, удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие; че уврежданията по застрахования автомобил са възникнали след самокатастрофа и липсват оглед и констативен документ, удостоверяващи събитието, издадени от компетентните органи.

От писмо рег. №105840-113, екз.№2 от 26.03.2019г. на Дирекция „Национална система 112“,“Районен център 112“-Бургас по делото е установено, че на датата 26.02.2018г., в 10.12ч. е било регистрирано повикване от телефонен номер ********** от лице, представило се с името Р.И., като е представен 1 бр. CD с 1бр.запис на разговор.

Със заключението на вещото лице - инж.М., извършило назначената по делото автотехническа експертиза, е установен размера на пазарната стойност на  материалите и труда, необходими за възстановяване на нанесените на застрахования автомобил вреди - в размер на сумата 2036лв. Вещото лице е остойностило вредите съобразно описите на същите, извършени от застрахователя и  макар да е посочило, че поради липса на обективна информация не е възможно да се опише механизма на ПТП, от инженерно - техническа гледна точка е допустимо вредите да са настъпили като резултат именно от пътно-транспортно събитие - при движение по заледен /заснежен/ пътен участък, при който коефицентът на сцепление на гумите с пътната настилка е значително занижен, при което може да настъпи безконтролно движение на автомобила, независимо от реакциите на водача. С оглед на това, при изслушването му по реда на чл.200, ал.2 ГПК, вещото лице е изяснило, че съпоставяйки увредените елементи по лекия автомобил, същите са и биха могли да бъдат в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието.

При тази фактическа обстановка, за да постанови обжалваното решение, с което е уважил изцяло предявения иск по чл.405 КЗ, а иска по чл.86 ЗЗД - до размера на сумата 139,68лв., районният съд е приел, че ищецът е доказал всички предпоставки на чл.405 КЗ за изплащане на дължимото му се застрахователно обезщетение. Съдът е счел за неоснователен отказа на застрахователя да заплати обезщетението, основан на Общите условия на дружеството, тъй като е приел, че тези Общи условия не са приети от застрахования съобразно изискването на чл.348 КЗ. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.106, ал.5 КЗ, която не допуска изискване от застрахователя на доказателства, с които застрахованият не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или липса на правна възможност за осигуряването им, като е посочил, че в случая, съобразно приложимата Наредба №Iз-41/12.01.2009г. не се съставят документи за ПТП, което не е причинено от друго ППС, освен ако участникът е МПС, което не е в състояние да се придвижи на собствен ход, за което няма данни по делото.            

Съдът е отхвърлил иска по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 139,68лв. до предявения размер от 152,70лв., в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от надлежната страна - ищеца и е влязло в сила.

Решението на ЯРС в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

 Съгласно чл.343,  ал.1, чл.394 и чл.405, ал.1 КЗ,  с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по 106 КЗ. Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с  чл.9 ЗЗД свобода на договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение са посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ и се свеждат до: умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение (т.1); умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице (т. 2); неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие (т.3); в други случаи, предвидени със закон (т. 4).

Следователно, предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ са: наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; изпълнение на задълженията на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. При въведено от ответника възражение, че са налице основания за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, респ. за намаляването му, в негова тежест е да докаже фактите, на които основава възражението си.

В случая между страните не е спорно и по делото е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по имуществената застраховка "Каско" относно процесното МПС, покриваща и риска "ПТП по време на движение и/или в паркирано положение". Не се спори и относно изпълнението на задълженията на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие - в деня на настъпване на ПТП застрахованият ищец се е явил пред застрахователя, уведомил го е за настъпилото ПТП и е предоставил увредения автомобил за оглед и опис на щетите. Действително, по делото не е установен точния механизъм на ПТП, но при положение, че застрахователят не е направил възражение за умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахованото лице и като се има предвид, че са касае за ангажиране на отговорност по имуществената застраховка "Каско", а не по застраховката "Гражданска отговорност", без правно значение е поведението на водача на лекия автомобил при настъпването на ПТП, неговата противоправност и вината му, т.е. механизмът на ПТП. От значение за случая е обстоятелството, че причинените на застрахования лек автомобил вреди са резултат именно от ПТП, доколкото вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка е допустимо вредите да са настъпили като резултат именно от пътно-транспортно събитие - при движение по заледен (заснежен) пътен участък, при който коефицентът на сцепление на гумите с пътната настилка е значително занижен, при което може да настъпи безконтролно движение на автомобила и че съпоставяйки увредените елементи по лекия автомобил, същите са и биха могли да бъдат в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието. Или налице е причинна връзка между настъпването на застрахователното събитие и вредите по застрахования автомобил, като е установен и размерът на вредите.   

      Спорът по делото се свежда до това налице ли е основанието, предвидено в Общите условия на застрахователя, даващо му право да откаже възстановяване на вредите поради неизпълнение от застрахования на задължението по т.10.14 от ОУ за регистриране на ПТП, както и наличието на уговорка, задължаваща застрахования да представи документ от надлежен държавен орган, установяващ настъпилото увреждане.

Този спорен въпрос е разрешен от първоинстанционния съд при правилно приложение на нормата на чл.348 КЗ, според която Общите условия на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема.  В случая от страна на застрахователя не са представени надлежно приети по реда на чл.348 КЗ Общи условия по застраховката "Каско", които да обвързват ищеца. Липсват доказателства застрахователят да е запознал застрахования с тях, съгласно чл. 356, ал. 1 и 2 КЗ и  последният да ги е приел. Върху представената по делото застрахователна полица липсва изявление на ищеца в този смисъл. Единствено в полицата е отбелязано, че последната влиза в сила след оглед и заснемане на МПС, съгл. т.17, Раздел VI от ОУ, но това не води до автоматична обвързаност с останалите  клаузи от Общите условия. Следователно, представените с писмения отговор от ответника ОУ, които не съдържат подпис на застрахования и не са приети от него, не са неразделна част от застрахователния договор и не са основание за застрахователя да откаже да изплати застрахователното обезщетение, както неправилно се твърди във въззивната жалба.

Неоснователно е и оплакването на въззивника, че по делото липсват документи, удостоверяващи застрахователното събитие и настъпилите вреди, като същите не се установяват от представеното писмо на Д"Национална система 112". Както се посочи по-горе, за настъпилото застрахователно събитие и вредите от него, по делото са събрани съставените от застрахователя два броя опис-заключения и заключението на съдебната експертиза. Обсъжданото писмо на Д"Национална система 112" установява факта, че застрахованият ищец добросъвестно е изпълнил задълженията си по сключения застрахователен договор, като непосредствено след настъпване на ПТП е направил необходимото да уведоми органите на полицията за събитието. Няма спор, че местопроизшествието не е посетено от полицейските органи и за него не са съставени документи, като в същия ден ищецът е предоставил автомобила за оглед пред застрахователя. При тези данни, законосъобразно районният съд е приел, че е налице забраната на чл.106, ал.5 КЗ застрахователят да изисква от застрахования доказателства, с които той не може да се снабди поради нормативни пречки, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 6, т.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. В случая застрахованият е заявил, че участник в ПТП е само засрахованият автомобил, същият се е придвижил на собствен ход и е бил предоставен за оглед на застрахователя в същия ден, в който е настъпило ПТП. С оглед на това и въззивният  съд приема, че несъставянето на протокол за настъпилото ПТП от органите на пътна полиция, не представлява неизпълнение на задължение от страна на застрахования, даващо основание на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

В обобщение, преценявайки доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,  въззивната инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е приел ищцовата претенция за заплащане на зстарахователното обезщетение за основателна и доказана в пълен размер, съобразно направеното изменение на предявения иск. В тази му част обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а жалбата - да се остави без уважение.

Неоснователна е жалбата на застрахователя и в частта на присъденото от районния съд обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на законната лихва за периода 26.03.2018г. - 26.11.2018г. В тази й част жалбата е бланкетна, като в нея не са посочени пороци на решението в частта на уважения иск по чл.86 ЗЗД, а само твърдение, че решението е неправилно и се иска отмяната му. Настоящата инстанция действа при условията на ограничен въззив и не следи служебно за правилността на решението, освен при неправилно приложение на императивни материалноправни норми, каквото нарушение не е допуснато в разглеждания случай. При това положение, с оглед липсата на конкретни оплаквания, ЯОС счита за правилно решението на първата инстанция и в частта на уважения иск за лихва в размер на сумата 139,68лв., поради което следва да го потвърди и в тази му част.

Поради съвпадане в крайните решаващи изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да се потвърди и в частта на разноските, сторени пред първата инстанция.

При този изход на спора пред въззивния съд, право на разноските за тази инстанция има въззиваемият Р.И., на който следва да се присъдят разноски в размер на 400лв. - изплатено адвокатско възнаграждение

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №524/08.07.2019г. по гр.д. №4699/2018г. на Ямболски районен съд, в частта, с която ЗД"Лев Инс"АД е осъдено да заплати на Р.Д.И. сумата 2036.00лева - обезщетение по покрит застрахователен риск, настъпил на 26.02.2018г. по застраховка "Каско" от 10.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 26.11.2018г., както и сумата 139.68лева - обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на законната лихва за периода 26.03.2018г. - 26.11.2018г. и разноски пред първата инстанция.

В останалата му част, като необжалвано, решението е влязло в сила. 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС"АД със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Черни връх" №51 Д, представлявано от  изпълнителните директори М. М. - Г. и П.В.Д., с ЕИК *********, да заплати на Р.Д.И. *******, с  ЕГН  ********** сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, изр.2 ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                    2.