№ 17978
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110108334 по описа за 2023 година
"Ф" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез юриск. Е А е
предявило срещу С. П. Г, с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., искове по реда на чл. 422, във
вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК за установяване по отношение на ответника С. Г, че дължи на
ищеца сума в размер на 2 390, 21 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.02.2020г. и 750, 26 лв. - лихва за забава, начислена за
периода от 10.01.2017г. до 14.02.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10509 от 2020г. по описа на СРС, за
задължения по договор за потребителски паричен кредит с № *** – ..../20.06.2014г., сключен
между „Б“ ЕАД като кредитор и С. П. Г като кредитополучател.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът обяви договорът за кредит за
недействителен, се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Ищецът твърди, че вземането е възникнало на основание договор за потребителски
паричен кредит № *** -.... от 20.06.2014г., сключен между „Б“ ЕАД и С. П. Г за сума в
размер на 2 534, 17 лв. В исковата молба излага съществена част от клаузите на договора.
Исковете основава на обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнил всички
задължения по договора за кредит и е преустановил плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска е настъпил на 18.07.2014г. Последвали са частични плащания на
задължението като последното плащане е на 26.11.2014г. Крайният срок за изпълнение на
задължението по договора е настъпил на 20.06.2016г., но задължението на ответницата по
процесния договор е останало неизпълнено в цялост.
1
Ответникът чрез назначеният особен представител оспорва предявените искове, тъй като
счита, че процесните вземания са погасени по давност. Оспорва действителността на
договора за потребителски паричен кредит № *** - .... от 20.06.2014г., от който произтичат
процесните задължения.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо
отношение:
Между „Б“ ЕАД като кредитор и ответника С. П. Г на 20.06.2014г. е сключен договора за
потребителски паричен кредит № *** – .... за сума в размер на 2 534, 17 лв., от които:
главница в размер на 2287, 16 лв. и 247, 01 лв. цена на застраховка „защита на плащанията“.
Договорната лихва, която е следвало да плати ответницата е в размер на 2 417, 30 лв.
Лихвата върху платената застраховка възлиза на 261, 06 лв. Общата стойност на всички
плащания е 5 212, 53 лв. Договорът е сключен при годишен лихвен процент в размер на 81,
66 %, а годишният процент на разходите е 120, 42%. Задължението е следвало да се върне на
24 месечни вноски за времето от 18.07.2014г. – първа падежна дата до 20.06.2016г. –
последна падежна дата. От приетата като доказателство съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по процесния договор за потребителски кредит са извършени плащания в
общ размер на 652 лв. като последното плащане е на 26.11.2014г., т. е. платени са първите
три вноски съгласно погасителния план, а четвъртата вноска с падеж на 20.10.2014г. е
частично платена като до края на срока на договора няма други плащания. След приспадане
на извършените плащания от общото задължение, вещото лице е дало заключение, че
неплатения остатък по договора е в размер на 4 560, 53 лв., от които: 2157, 62 лв. –
непогасена главница; 1958, 78 лв. – непогасена договорна лихва ; 232, 59 лв. – непогасена
главница застраховка и 211, 54 лв. – непогасена лихва застраховка.
По силата на договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., сключен между „Б“ като
продавач и "Ф" ЕАД като купувач и приложението към него за прехвърлените вземания,
ищецът е легитимна страна по делото и кредитор а ответницата С. П. Г.
При установеното във фактическо отношение, съдът счита главния иск за неоснователен и
недоказан, тъй като същият е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като накърняващ
добрите нрави в частта на уговорените лихвен процент от 81, 66 %.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД е налице, когато
при договаряне на насрещните задължения на страните се нарушават принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
на недопускането на неоправдано имуществено разместване. Разбирането, застъпено в
съдебната практика за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, е било релевантно преди приемането на чл. 19, ал. 4
и ал. 5 от ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.), докогато в закона не е била определена горна
граница на договорната лихва при потребителските кредити. След 23.07.2014 г. принципът
за автономия на волята при договаряне, установен в чл. 9 ЗЗД, е ограничен от императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите на
потребителя по кредита (съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК в тези разходи се включва и уговорената
2
възнаградителна лихва) не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Тъй като към датата на сключване на
процесния договор законната лихва е била 10%, то уговорената възнаградителна лихва в
процесния договор от 81,66 % е свръх прекомерна и не е в съответствие с добрите нрави.
Нарушаването на принципа на справедливост при уговарянето на насрещни задължения в
разглежданият казус е видно и от съпоставката на сумата, получена като кредит от
ответницата и общия размер на дължимата от нея договорна лихва, т.е. 2287, 16 лв. –
главница и 2 417, 30 лв. – договорна лихва.
Предвид изложеното договор за потребителски паричен кредит № *** – ..../20.06.2014г. е
нищожен на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняващ добрите нрави и по тази
причина не може да обоснове задължение за кредитополучателят да върне суми, различни по
вид и размер от получената и неизплатена в срок главница. На осн. чл. 23 от ЗПК, предвид
установената по делото недействителност на сключения между страните договор за
потребителски кредит, ответницата дължи връщане само на непогасената главница в размер
на 2 157, 62 лв., съгласно съдебно-счетоводната експертиза. Затова искът, предявен в
условията на евентуалност е основателен и доказан в посочения размер, и следва да бъде
уважен.
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца, съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК, в общ размер на 1383, 08 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен иска, предявен от "Ф" ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С..., чрез юриск. Е А, като правоприемник въз основа на договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. на „Б“ ЕАД, срещу С. П. Г, с ЕГН
**********, с адрес: гр. С...., по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК за
установяване по отношение на С. П. Г, че дължи на "Ф" ЕАД сума в размер на 2 390, 21 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК –
26.02.2020г. и 750, 26 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 10.01.2017г. до
14.02.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 10509 от 2020г. по описа на СРС, за задължения по договор за
потребителски паричен кредит с № *** – ..../20.06.2014г., сключен между „Б“ ЕАД като
кредитор и С. П. Г като кредитополучател, поради нищожност на договора за кредит на осн.
чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави в частта на уговорения
лихвен процент.
Признава за установено, че С. П. Г, с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... дължи на "Ф" ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., като правоприемник въз
3
основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. на „Б“ ЕАД сума в
размер на 2 157, 62 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски
паричен кредит с № *** – ..../20.06.2014г., сключен между „Б“ ЕАД като кредитор и С. П. Г
като кредитополучател, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10509 от 2020г. по описа на СРС, на осн. чл. 23
от ЗПК.
ОСЪЖДА С. П. Г, с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... да плати на "Ф" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С... сторените по делото разноски в общ
размер на 1383, 08 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4