Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 29.12.2020 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

като разгледа докладваното от Председателя Административно дело (ГО) № 4 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по Жалба на М.П.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.К., против Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-290 от 14.11.2020 година, издадена от З.К.Г. – Разузнавач, V степен (ДПС) в Група „Противодействие на криминалната престъпност” на Сектор „Криминална полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково.

 В Жалбата, депозирана от К. чрез процесуалния й представител – адвокат М.К., се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, вр.чл. 146 от АПК, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-290 от 14.11.2020 година, издадена от З.К.Г. – Разузнавач, V степен (ДПС) в Група „Противодействие на криминалната престъпност” на Сектор „Криминална полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя М.П.К. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в РУ - Свиленград във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 от НК – подпомагане на чужди граждани да пребивават или преминат в страна в нарушение на закона, като е посочено и образуваното Досъдебно производство (ДП) № 442/2020 година по описа на РУ – Свиленград. При задържането М.П.К. е подписала Декларация, като е отразила, че желае адвокатска защита по личен избор и за нейна сметка, не желае служебна защита, няма здравословни проблеми, не желае преглед от лекар, не желае да се уведоми член на семейството й за задържането, уведомена е за правото да получава колети и храна и не се нуждае от специална диета. Посочила е още, че е запозната с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 75 от ЗМВР. На К. е извършен обиск, за който е съставен Протокол за обиск от 14.11.2020 година. Жалбоподателят К. е задържана в 11.00 часа на 14.11.2020 година.

От представеното по делото ДП № 442/2020 година се установява, че Т.П.има предварителна уговорка с неизвестно лице за нелегален трафик на мигранти във вътрешността на страната, като му обяснило че за целта ще използва товарен автомобил, който ще се намира в района на „Техномаркет” в град Свиленград, област Хасково с оставени в него ключове. На 14.11.2020 година неизвестното лице позвънява на П.и му съобщава, че бусът ще се намира на посоченото място в 07.30 часа, а картата за запалването му ще бъде на седалката, като след като натовари лицата трябва да върне буса, заедно с мигрантите в него, на същия паркинг. Действително на посоченото место П.намира микробус марка „Рено”, модел „Трафик”, бял на цвят, с държавен регистрационен номер В 49 17 СА, отдаден от „рент а кар” на Х.Л.(оставен в близост до паркинга на „Техномаркет” от Х.Л.и от жалбоподателя М.П.К., отключен и с карта за стартирането на микробуса в него) и собственост на „Модул” ЕООД, а на седалката му - картата за запалване. П.взема микробуса, натоварва 19 мигранти, след което е заловен от полицейските служители.

По-късно Х.Л.подава сигнал до ЕЕН 112 за липсата на микробуса, която установяват заедно с жалбоподателя М.К..

В последствие К. е задържана за срок от 24 часа по реда на ЗМВР с атакуваната в настоящото производство Заповед.

ДП е започнало на 14.11.2020 година на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със съставянето на Протокол за оглед на местопроизшествие – първо действие по разследването. На К. до момента не е повдигано обвинение, като разследването продължава.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна (процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото), внесена е дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Тъй като няма дата на Разписката за връчване на Заповедта, доколкото Заповедта е издадена на 14.11.2020 година, а Жалбата е депозирана на 18.11.2020 година, то същата е подадена в срок и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността му да издава Заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по съществото си е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, което в случая е налице. По отношение на тази Заповед са неприложими изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон - ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал Заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правото на лицето по чл. 73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че Заповедта за задържане може да се обжалва пред Съда. В Заповедта е посочено и правното основание за постановяване на задържането, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването на Заповедта за задържане – ДП № 442/2020 година на РУ - Свиленград – подпомагане на чужди граждани да пребивават или преминат в страна в нарушение на закона.

Според Съда оспорената Заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. Компетентността на полицейския орган произтича пряко от нормата на чл. 72, ал.1 от ЗМВР. Доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че издателят на Заповедта заема длъжност „Разузнавач, V степен (ДПС) в Група „Противодействие на криминалната престъпност” на Сектор „Криминална полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”, то настоящият Съдебен състав приема, че Заповедта е издадена от компетентен орган. От посоченото в оспорената Заповед и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя К. е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от нея престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 от НК на 14.11.2020 година в град Свиленград, област Хасково. Съдът намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в оспорената Заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за задържането по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като по отношение на фактическите основания се препраща към ДП № 442/2020 година.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да се укрие и да осуети наказателно преследване. Освен това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следователно, наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В този смисъл е практиката на Върховен административен съд на Република България, обективирана в Решение № 9247 от 18.06.2019 година по адм.д. № 9931/2018 година, VIII o. Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни”, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията „данни” по смисъла ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано ДП по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „Задържане до 24 часа” по чл. 72 от ЗМВР, в хипотезата на ал. 1, т. 1, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на процесната ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Не е необходимо също, като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. В случая са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган за съпричастност на жалбоподателя К. в извършването на престъпление, за чието изясняване е решил, че е необходимо да бъде задържана. Т.е. от събраните до момента данни е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаема съпричастност на К. в извършване на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, вр.ал. 1 от НК. Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страна в нарушение на закона, е въздигнато в престъпление. Нелогично и противоречащо на нормалната човешка логика е да се остави микробус на обществен паркинг с отключени врати и с картата за запалването му на седалката. Не е необходимо като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. Изложеното законосъобразно и обосновано е довело полицейският орган до извод, че към момента на издаване на оспорената Заповед са били налице непротиворечиви данни за извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя К. в него.

Настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ „Задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода, т.е. тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя К. са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната й свобода. Вярно е, че няма данни в срока на задържането с К. да са извършвани процесуално-следствени действия, но преценката за това е на органа, ръководещ разследването – Районна прокуратура - Свиленград и няма отношение нито към издаването на атакуваната Заповед, нито към нейния издател. Обратното би означавало в закона или да се предвиди още едно основание за задържане – за извършване на процесулано-следствени действия, или при задържане на наличните да се постави като условие вземането на своеобразно „разрешение” от разследващ орган.

В заключение Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-290 от 14.11.2020 година, издадена от З.К.Г. – Разузнавач, V степен (ДПС) в Група „Противодействие на криминалната престъпност” на Сектор „Криминална полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона (чл. 74, ал. 1 от ЗМВР) писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона и принципа за съразмерност, поради което оспорването задържане следва да бъде отхвърлено.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, искането за присъждане на разноски, направено от страна на жалбоподателя К. е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Съдът

 

                                             Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на М.П.К. с ЕГН ********** ***, против Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-290 от 14.11.2020 година, издадена от З.К.Г. – Разузнавач, V степен (ДПС) в Група „Противодействие на криминалната престъпност” на Сектор „Криминална полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково.

ОСТАВЯ БУЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.П.К. с ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски по делото.

Решението може да бъде оспорено пред Административен съд - Хасково в четиринадесетдневен срок, който за ответника (полицейски орган към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково) тече от днес, а за жалбоподателя - от съобщаването му.

 

                       

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                     (Кремена Стамболиева)