Решение по дело №147/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца(ЗСПД). Образувано е по жалба на К.С.П.,***, против Заповед № ЗСПД/Д-Я/2705/16.05.2023г. на Директора на Дирекция"Социално подпомагане"-Ямбол, с която на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, на основание чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД и въз основа на заявление –декларация с вх. № ЗСПД-Д-Я/2705 от 04.05.2023г. е отпусната месечна помощ на К.С.П. за детето Д.Г.И., за срок от 01.05.2023г. до 31.12.2024г., размер на помощта 930лв. Обжалва се срока за изплащане на помощта. Твърди се неправилно приложение на ЗСПД досежно началната дата на отпускане на помощта, като оспорващата счита, че случаят касае преосвидетелстване на детето и приложима е разпоредбата на чл.24б, ал.4 от ППЗСПД, като помощта е следвало да бъде отпусната от 01.01.2023година.

В съдебно заседание оспорващата К.С.П., редовно призована, се явява лично и с адв. И.С. ***, поддържа жалбата срещу административния акт като неправилно издаден в частта му досежно началната дата на отпускане на помощта. Представя решение на ТЕЛК и НЕЛК като доказателство за това, че по-късното преосвидетелстване на детето е резултат от реализирано обжалване на първоначалния акт, а не по вина на родителя. Счита, че спорът в настоящото производство се свежда до началната дата на отпускане на помощта на чл.8б от Закона за семейните помощи за деца и намира, че в настоящия случай следва да намери приложение чл.24б, ал.6 от Правилника за прилагане на този закон, който пък от своя страна прехвърля към ал.4 на същия текст и помощта следва да бъде отпусната от 1 януари, месеца следващ този, от който е отпаднало основанието. Намира за безспорно, че оспорващата няма вина за късното представяне на решението на ТЕЛК, тъй като то е било обжалвано и то е било забавяно във времето именно заради тези процедури по обжалване и в същото време тя е спазвала срока от три месеца, в който следва да подаде заявление по ал.4 от получаване на решението на НЕЛК. В този смисъл счита, че помощта следва да бъде отпусната от 1 януари 2023 г. Иска отмяна на процесната заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ и да бъдат дадени указания на административния орган да постанови законосъобразен административен акт.

Счита, че неправилно Дирекция „СП“ Ямбол са преценили, че началната дата трябва да бъде месеца на подаване на заявлението. Моли за отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган с указания за определянето на началната дата на помощта. Адвокат С. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна правна помощ.

Ответната страна, Директорът на Дирекция“Социално подпомагане“ Ямбол, редовно призован, представлява се от юрисконсулт А.. Оспорва така предявената жалба срещу заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, с която е отпусната сума в размер от 930 лева с начален срок 01.05.2023 г. до 31.12.2024 г. Счита, че в настоящото производство се оспорва именно началната дата на отпускане на визираната помощ, както и нейния размер. Заявява, че видно от представения в днешно съдебно заседание констативен протокол, административният орган е взел предвид промените, които са настъпили с постановяване на експертното решение на Националната експертна лекарска комисия, където е било преосвидетелствано лицето, а именно детето, от 80% ТНР на определена 100% ВСУ без чужда помощ. Предвид това обстоятелство, с констативен протокол от дата 06.06.2023 г., на лицето е изплатена визираната разлика до размера, сумата от 960 лева, за месеците - март и април.

Като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

Със заявление-декларация от 04.05.2023г. до Директора на Дирекция“СП“-Ямбол К.С.П., майка на Д.Г.И. е поискала отпускане на месечна помощ по чл.8д от ЗСПД, въз основа на ЕР на НЕЛК от 24.03.2023г. за детето Д.Г.И..

На детето Д.Г.И. е било извършено преосвидетелстване с Експертно решение № 93260 от зас. № 245 на 21.12.22г. на ТЕЛК към МБАЛ “Св.П.“ Ямбол с определени 80% вид и степен на увреждане с чужда помощ поради общо заболяване с начална дата на инвалидност 13.02.2016г. за срок 2 години. Състоянието на детето до експертизата е отбелязано като 100% ВСУ с чужда помощ. В решението е вписано, че по-късното издаване на ЕР не е по вина на пациента. В резултат на реализирано обжалване е било постановено Експертно решение № 90741 от зас.№ 60 на 24.03.23г. на НЕЛК Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, с което е отменено решението на ТЕЛК по оценка на степента на увреждане като са определени 100% ВСУ с чужда помощ, потвърден е срокът на помощта за две години.

Със Заповед №ЗСПД/Д-Я/2705/16.05.2023г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“ Ямбол е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания със срок от 01.05.2023г. до 31.12.2024г. в размер на 930лв. В съдебно заседание от ответната страна беше представен констативен протокол № 6 от 06.06.2023г. видно от който на оспорващата се дължи доплащане по молба с вх. № ЗСПД/Д-Я/3705/04.05.2023г. на стойност 960лв. за месеците март и април 2023г. за детето Д.Г.И., като се позовават на ЕР на НЕЛК № 90741 от 24.03.2023г., с което е установил 100процента ВСУ без чужда помощ.

Срещу Заповед № ЗСПД/Д-Я/2705/16.05.2023г. на Директора на Дирекция"Социално подпомагане"-Ямбол е подадена жалба чрез директора на „Социално подпомагане“, Ямбол до Административен съд Ямбол на 18.05.2023г. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Предмет на контрол по законосъобразност е Заповед № ЗСПД/Д-Я/2705/16.05.2023г. на Директора на Дирекция"Социално подпомагане"-Ямбол. На първо място заповедта е издадена от компетентен орган.

В чл. 2 от ЗСПД са уредени видовете семейни помощи, сред които са включени и тези за отглеждане на дете с трайно увреждане – чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗСПД. Съгласно разпоредбата на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Предмет на оспорване в настоящия случай е заповед на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“ Ямбол за отпускане на месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за дете с трайно увреждане на възраст под 18 години, в частта й на определената начална дата на отпускане на помощта. Между страните не е спорно, че оспорващата има право на поисканата месечна семейна помощ. Спорният в случая въпрос е началната дата на отпускане на помощта (месечна - за отглеждане на дете с трайно увреждане) като се претендира отпускане на същата при наличие условията на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСДП - В случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца. С оспорената заповед месечната помощ по чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗСПД е отпусната, считано от 01.05.2023 до 31.12.2024г., началната дата е определена от първо число на месеца, през който е подадено заявлението за отпускане на помощта(м.май 2023г.). Впоследствие с констативен протокол № 6 от 06.06.2023г. представен от ответната страна е видно, че на оспорващата се дължи доплащане по молба с вх. № ЗСПД/Д-Я/3705/04.05.2023г. на стойност 960лв. за месеците март и април 2023г. за детето Д.Г.И., като се позовават на ЕР на НЕЛК № 90741 от 24.03.2023г., с което е установил 100процента ВСУ без чужда помощ.

Съдът счита заповедта за неправилна относно началния момент на отпускане на поисканата помощ.

Съгласно чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД, месечните помощи по ал. 1 и 2 се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В случаите на преосвидетелстване, какъвто е и настоящият, началната дата на отпускане на месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД се определя по реда на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД. Разпоредбата предвижда, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца.

Разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД въвежда условие заявлението-декларация за отпускане на помощта да е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК и това условие в случая е спазено – решението на НЕЛК е издадено на 24.03.2023 г., а заявлението-декларация е подадено на 04.05.2023 г. Спазено е и условието при преосвидетелстването да няма промяна във вида и степента на трайното увреждане, определени с предходното решение на ТЕЛК, което да води до отпадане на правото. Не се твърди, че периодът между момента на подаването на заявлението-декларация за отпускане на помощта – 04.05.2023 г. и датата, на която е отпаднало основанието за отпускането на помощта е по-малък от една година. При спазване на тези условия разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД е приложима.

Безспорно по делото се установи и липса на вина у родителя за закъсняло преосвидетелстване, това е видно от вписването в Експертно решение № 93260 от зас. № 245 на 21.12.22г. на ТЕЛК към МБАЛ“Св.П.“ Ямбол, при което не е налице обстоятелство, изключващо прилагането на реда по чл. 24б ал. 4 от ППЗСПД.

По горните съображения, в съответствие с условията на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, началната дата, от която е следвало да се отпусне исканата помощ е датата, когато е отпаднало основанието за отпускането й по предходното освидетелстване на детето. Като е определил тази дата от първо число на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, административният орган е издал оспорената заповед в противоречие с материалния закон. Същата съдът счита и за несъответстваща с изискването за форма и при неизясняване на всички относими факти и обстоятелства – липсват мотиви за това как е определен началният срок, не е взето предвид, че освидетелстването на детето с Експертно решение № 90741 от зас. № 60 на 24.03.23г. на НЕЛК е в резултат на реализирано право на жалба, липсват мотиви и за датата, до която е била отпусната помощ при първоначалното освидетелстване на детето.

Очевидно става въпрос за случай на дете с призната инвалидност от датата си на раждане ***г., поради което в случая заповедта е издадена и при несъответствие с целта на закона - да се осигури навременна и непрекъсната помощ на родителите, които се грижат непосредствено за деца с увреждания, за целия период на съществуване на правото.

В случая не е налице и закъснение на преосвидетелстването на детето, а напротив същото е сторено в срока на действие на предходното ЕР на ТЕЛК, като датата на подаване на искането не е свързана със закъснение на заявителя, а с процедурата по обжалване на ЕР на ТЕЛК, поради което не може да бъде тълкувано във вреда на подпомаганото лице.

В заключение съгласно чл.8д, ал.8 от ЗСПД във връзка с чл.24б, ал.4 от ППЗСПД оспорващата има право на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в ЕР на ТЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация. В този смисъл е основателно искането в жалбата процесната помощ да се отпусне от 01.01.2023г.

Предвид изложеното, обжалваната заповед в частта относно началната дата на отпускане на исканата помощ е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т.2, т.3, т. 4 и т. 5 от АПК и следва в тази част да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.И.С. ***, осъществил безплатно правна помощ на оспорващата К.С.П. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата , при което следващото се адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер 486лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на К.С.П.,*** Заповед № ЗСПД/Д-Я/2705/16.05.2023г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Ямбол, в частта, в която е определена началната дата на отпускане на месечната помощ по чл. 8д от ЗСПД за детето Д.Г.И..

ИЗПРАЩА преписката на административния орган Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ Ямбол за ново произнасяне относно началната дата на отпускане на поисканата месечна помощ със заявление-декларация на К.С.П. от 04.05.2023г., за детето Д.Г.И., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Дирекция"Социално подпомагане"-Ямбол, гр.Ямбол, ул.“Марко Бехар“ №2, да заплати на адвокат И.А.С. ***, адвокатско възнаграждение в размер 486(четиристотин осемдесет и шест)лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 АПК.

	Съдия:	/п/ не се чете