№ 43265
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110144361 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 127, ал.
1, т. 4 ГПК и чл. 128, т. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца – А. Н. И., чрез адв. Х. Р., за
която съдът е установил нередовности – иска се прогласяване на нищожността
на договор за кредит, който не е индивидуализиран по никакъв начин – нито с
дата на сключване, нито дори с размер на получената от ищцата сума, и не е
платена такса по делото, и е дал разпореждане на ищеца да ги отстрани в 1-
седмичен срок. Разпореждането на съда е връчено на 19.09.2025 г., но до
изтичане на срока ищцата не е изпълнила указанията.
С молба от 24.09.2025 г. (в срока за изпълнение на указанията) ищцата е
заявила, че иска от съда да издаде съдебно удостоверение, за да се снабди с
текста на договора от ответника. С определение от 26.09.2025 г. е допуснато
издаване на такова, но това е неправилно. В процесуалната теория и в
съдебната практика (включително тълкувателната – вж. т. 2б от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за заповедното производство)
еднозначно е застъпено становището, че предметът на иска не се определя от
документи или доказателства по делото, а от твърденията на ищеца в исковата
молба. Съдът не може да оставя страните да формират волята си по
документи и да ги снабдява с такива, за да може едва от тези документи те да
разберат какво искат и за какво ще предявяват иск. Поради това с исканото
съдебно удостоверение не може да се изпълнят указанията на съда за
уточняване на исковата молба.
По същата причина не следва да се уважава и допълнителното искане на
ищцата от молба от 10.10.2025 г. за задължаване на ответника да представя
документи на съда при условията на изискването им по чл. 190 ГПК – към
момента делото е с неизяснен предмет и съдът дори не може да установи дали
искането е относимо към заведения иск.
На евентуално възражение на ищцата, че това представлява прекален
формализъм, който препятства правото да защити пред съд гражданските си
1
права, поради служебното си задължение да прилага чл. 6 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция
за защита на правата на човека“, „ЕКПЧ“), съдът намира, че липсата на
съдебно съдействие не е никаква пречка за ищцата да установи какво точно
претендира – тя има право да се снабди от кредитора с данни за кредита, който
е изтеглила, като направи искане по реда за достъп до лични данни, или като
провери извлечението от банковата си сметка, или като се свърже с кредитора
и поиска справка за задължението си, или от Централния кредитен регистър на
БНБ. Съдилищата не следва да се ползват като бюро „Справки“ за финансова
информация на потребителите, тъй като имат други задачи, а работа на
адвокатите е да подготвят процеса, преди да предявят иск, а не да чакат съдът
да им помага да уточнят исканията на клиентите си.
Извън изложените съображения, нищо не е пречило на ищцата да
изпълни указанията да заплати държавна такса в указания минимален
размер от 50 лева, а искане за продължаване на срок в тази насока не е
направено, като съгласно практиката на ВКС – Решение № 50265/10.01.2023 г.
по гр. дело № 3517/2021 г., IV ГО, игнорирането на изискването на чл. 64, ал.
1 ГПК да се спазват процесуалните срокове, а ако това е невъзможно – да се
направи изрично искане за продължаването им по чл. 63 ГПК, води до
съществено процесуално нарушение, което накърнява правата на насрещната
стрА. в процеса, и поради това съдът не може без изрично искане за
продължаване на срока за изпълнение на всичките си указания (изтекъл на
26.09.2025 г.) да дава безкрайни отсрочки.
Поради това нередовностите на исковата молба не са отстранени в срок
и делото следва да бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК Разпореждане №
149179/26.09.2025 г. (с характер на определение) по гражданско дело №
44361/2025 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на
ответника да представя документи.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 282776/25.08.2025 г., подадена от А. Н.
И..
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 44361 по описа за
2025 на Софийския районен съд, 28. състав.
Определението може да се обжалва в частта за връщане на исковата
молба с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца
пред Софийския градски съд. В остА.лата си част определението не може да
се обжалва.
Препис от разпореждането да се връчи само на ищцата.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3