М о т и в и
към присъда № 12 от 3 юли 2020 година,постановена по н.ч.х.дело № 550 по
описа за 2019 година на Районен съд Велинград:
С
частна тъжба Е. ЦЕНКОВ К. *** е
повдигнала и поддържа обвинение против А.А.Ч. *** , за това, че:
- на 23.06.2019 година, в около
21.00 часа , в с.Дорково ,ме е причинил лека телесна повреда – причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето - престъпление чл. 130, ал.
2 от НК.
- на 23.06.2019 година в около 21.00
часа, в с.Дорково му е нанесъл обида
- е казал нещо унизително за честта и достойнството му , в негово присъствие ,
на общодостъпно място – заведение ,в присъствие на множество хора, които са
възприели непосредствено значението на извършеното, като го напсувал на майка и
го нарекъл с обидни епитети „боклук“ , „повече да не си стъпил в Дорково“
„забранявам ти повече да идваш тук „ и „да си стоиш в гората - престъпление по чл.148,ал.1,т.1
от НК, във връзка с чл.146,ал.1 от НК
С
тъжбата Е. ЦЕНКОВ К. *** е предявил граждански искове против А.А.Ч. *** – за
сумата 5000.00 лева
/ пет хиляди лева / ,представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.130,ал.2 от НК и за сумата 5000.00 лева / пет хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл.148,ал.1,т.1
от НК, във връзка с чл.146,ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
23.06.2019 година до окончателното им изплащане и
разноски по делото.
Подсъдимият е отказал да даде
обяснение,като в писмен отговор не се
признава за виновен - твърди,че не е
причинил наранявания на тъжителя и не го е обиждал и псувал на майка,не го е
наричал „боклук”,като на инкриминираната дата
тъжителят е бил в явно нетрезво състояние,той го обиждал и
псувал,управлявайки МПС е създал опасност
за деца и за това е подаден сигнал на тел. 112 ,като на място са
пристигнали полицейски служители,които са взели отношение по случилото се – те
са помолили присъстващите на място да
опишат случилото се.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят Е.К. и дъщерята на подсъдимия А.Ч.
имат две деца,като по повод спор за упражняване на родителските права спрямо
децата, отношенията им са влошени.
На 23.06.2019
година в около 21 часа свид. Алексиев,заедно
със свои познати бил в центъра на
с.Дорково и пиел кафе. От съседно заведение излезли две лица – тъжителят и
неговия братовчед – свид. Т.,които били във видимо
нетрезво състояние,и се отправили към спрял джип,като К. се качил на мястото на
водача и с мръсна газ потеглил
надолу - по ул.”Цепина”
към кръстовището с ул.”Марица”.
Поради това обстоятелство Димитър
Александров Алексиев на 23.06.2019 година
в 21:33:48 ч. подал сигнал на
тел. 112,че пиян човек управлява МПС. Същият
свидетел се придвижил към магазина,който се намира на посоченото кръстовище. В
този момент подсъдимият А.Ч. ,заедно със свои съседи,вкл. и свид. Бурев,бил на маса пред същия магазин - в с.Дорково,на кръстовището на ул.”Цепина” и
ул.”Марица”,като играели карти. Първоначално тъжителят пристигнал с джипа
си,като видял „тъста си” и от мястото на водача / джипа е с десен волан/ започнал да вика,да го обижда - наричал го „боклук” и го псувал,като всички
забелязали,че е много пиян и за това подсъдимият тръгнал към него,за да му вземе
ключовете,но той избягал с джипа към центъра. В този момент двамата не са имали
съприкосновение. След известно Е.К. се
върнал отново,като форсирал двигателя
,насочил автомобила към пейките и с това поставил в опасност децата,които
играели наблизо. След това едва слязъл от джипа и със свид. Т. седнали на
една маса,започнали да пият и през цялото време се заяждали ,предимно с
подсъдимия Ч. – тъжителят го псувал и
обиждал. Присъстващите направили забележка на двамата,че са пияни и подсъдимият
отишъл при тъжителя ,за да вземе ключовете от автомобила с думите –
„остави ключовете – баща си на внуците ми”. Свид. Бурев е категоричен,че е чул обиди и псувни от страна на
тъжителя К. към подс.
Ч.,но не е чул подсъдимият да псува,респ. да обижда тъжителя,както и че
никой,вкл. и Ч.,не е нанесъл удари,респ. побой на тъжителя.
По повод на
подадения сигнал на тел. 112 на място/ пред посочения по-горе магазин/ пристигнал полицейски патрул в състав свид. Б. и свид.П.,които установили тъжителя и подсъдимия.Разпитани като свидетели
полицейските служители установяват,че на
мястото имало много хора,които посочили,че К. е управлявал джипа и че е искал
да ги блъска; с тъжителя е било едно момче,като и двамата били много пияни – брат му не е бил с него,както и че на място
не са получили сигнал ,че тъжителя,респ. подсъдимия са били бити или обиждани.
В показанията си свид. Б. често използва думата „подсъдимия” за
тъжителя,тъй като за него явно той е
нарушител. Полицейските служители са категорични,че тъжителят е бил много пиян
и че не е имал видими наранявания,както и че не се е оплакал ,че е бит. Същите
са се обадили на дежурния в РУ Велинград,който е изпратил втори автопатрул ,като колегата им У. – мл. автоконтрольор,е
взел отношение към извършените от К. нарушения по ЗДвП. Свид.
У. установява,че когато са пристигнали
на място е имало много хора,които обяснили ,че К. е управлявал джип,щял да ги
блъсне и да стане ПТП; тъжителят е бил отстрани – на пейка и е отказал да бъде
изпробван за алкохол,като са му съставени три АУАН. Свид.
У. е категоричен,че водачът на джипа е бил в неопрятен
вид и за това го попитал дали има нужда от нещо – съдействие и лекар,но той отказал,като не си спомня да е имал наранявания ,просто е
бил мръсен – и той и джипа са били целите в кал. Същият свидетел освен това
установява,че при пристигането им е имало подвиквания
между събралите се хора на място – от една страна и тъжителя от друга – но не е
чул някой да обижда К.,той е бил във видимо нетрезво състояние и се е
държал арогантно. По делото са изпратени
от РУ на МВР Велинград три
АУАН,съставени на 23.06.2019 година на тъжителя Е.Ц.К.,за това,че е управлявал МПС без СУ на МПС; че
като водач на МПС е отказал да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство и че е управлявал МПС с
несъобразена скорост,като е създал непосредствена опасност за останалите
участници в движението – пешеходци,намиращи се на тротоара,като въз основа на
тях са издадени три наказателни постановления,с които са наложени глоби за
нарушения на ЗДвП.
Свид.
Е.Т. – първи братовчед на тъжителя на
23.06.2019 година е бил с него в с.Дорково и твърди,че са седнали в едно
заведение,поръчали си по една бира и „дедо „ му т.е подсъдимият, е започнал да обижда тъжителя – да го псува,да го нарича
мишка,да го удря,да го бие,като той се опитал да го защити,но присъстващите там
го спрели.Този свидетел освен това твърди,че
са били закарани там от брата на подсъдимия,но впоследствие дошла
съпругата му и той тръгнал с нея,но след това се върнал,когато почти всичко
било свършило. Освен това свид. Т. твърди,че след
побоя тъжителят е имал охлузвания и рани по главата – сочи лявата си
страна,като тези рани се виждали с просто око,както и че двамата не са били
пияни. При проведена очна ставка със свид. К. – Т.
твърди,че тъжителят е бит не само от подсъдимия,но и от други трима дорковци. Свид. К. – брат на
тъжителя ,твърди че е бил с брат си и братовчед си на 23.06.2019 г. в
с.Дорково,но дошла жена му ,отишъл с нея до Ракитово и се върнал след 1
час,тогава брат му вече е бил бит – бил е ударен и е имал кръв от лявата страна
по бузата,бил е одран; бил е бит от дядо му и цялата компания,като при
пристигането му е имало полицейски автомобил на място. При проведените очни
ставки между тези двама свидетели и полицейските служители Б. и П. – първите
продължават да твърдят,че тъжителят е имал наранявания,а вторите – че не са
видели такива,както и че полицаите не са чули думата „боклук”,отправена към
тъжителя,така както твърдят свид. К. и Т..Свид. К. – майка на тъжителя,не е присъствала на място,но
твърди че вечерта сина й Е. е докаран
целия в кръв,в окаяно състояние ,главата му в цицини и тя му е промила раните;
две седмици е бил на легло – не е бил в състояние да стане,като му е нанесъл
побой бившия му тъст.
В представеното Медицинско свидетелство за пред съда № 79 от
25.06.2019 година ,издадено от д-р Х. – хирург на името на Е.Ц.К.,е отразена
кратка анамнеза и обективна находка – на 23.06.2019 г. ,вечерта ме у нанесен побой от познати лица; травма в
областта на главата,с оток и рани 3х2 см. и 3х4 см. по горната част на носа и
дясна скула; няма гадене и повръщане;без данни за фрактура и загуба на
съзнание; има спомен за случилото се. Разпитан в ОСЗ като свидетел д-р Х. няма
спомен за прегледа,който е извършил и за констатираните наранявания; не си
спомня лицето,като доизяснява,че охлузните рани,които
е описал – са охлузвания.
От заключението
съдебно-медицинската
експертиза е видно,че телесните увреждания,получени от тъжителя,са
описани в медицинското свидетелство - травма в областта на главата,с оток и
рани 3х2 см. и 3х4 см. по горната част на носа и дясна скула; няма гадене и
повръщане;без данни за фрактура и загуба на съзнание; има спомен за случилото
се; те са локализирани по лицето на К. – рани в областта на носа и дясната
скула;касае се за охлузвания със
значително големи размери,но ако същите са охлузни
рани – то се касае за временно разстройство неопасно за живота,а ако са
охлузвания – то се касае за болка и страдание за около 3-6 дни. Освен това
вещото лице дава заключение,че тези травматични увреждания могат да се получат
на инкриминираната дата,лекарят е прегледал лицето два дни по-късно,не е дал
характеристика на наранявания ,а само тяхното местоположение,вкл. и вида на
раните; същите са получени в резултат на действие на твърд,тъп предмет чрез
удар с или върху такъв,или неговото тангенционално
/странично/ действие; локализирани са в дясната част на лицето,поради което
могат да се получат и с един удар с юмрук; травматичните увреждания не се
описват от свид. Б.,П.,Алексиев и Бурев,а
последните и някой да е ударил пострадалия,като не е без значение ,че от
инцидента до удара са изминали два дни. Вещото лице определя периода на
лечение седмица,най-много десетина
дни,като те не са оставили трайни последици за здравето на тъжителя. В ОСЗ
вещото лице обясни,че описаните в медицинското свидетелство наранявания са
видими – те са в неокосмената част на лицето и главата,както и че поради описание на допълнителни характеристики на
нараняванията не може с категоричност да определи точния момент на причиняването
им.
За да възприеме
описаната по-горе фактическа обстановка съдът дава вяра на показанията на свид. У., Б.,П. Бурев и Алексиев ,тъй като същите са
правдоподобни,последователни и непротиворечиви,като се подкрепят и от писмените доказателства и заключението на
вещото лице - съдебен лекар. Нещо повече – тези свидетели не са лица,близки на
страните по делото,за да са заинтересовани от изхода на същото и първите трима са полицейски служители и са
възприели установените от тях обстоятелства по време на изпълнение на служебните
си задължения.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите
К., Т. и К. – не само за това,че те като
близки на тъжителя са заинтересовани от изхода на делото,но и за това,че
показанията им са непоследователни и противоречиви. Показанията на тези трима свидетели са в
противоречие с показанията на разпитаните полицейски служители,които са
категорични,че не са забелязали наранявания и кръв по тъжителя,вкл. и че той не
им е съобщил,че е бит и обиждан. Нещо повече – показанията им са в противоречие
и с показанията на свид. Бурев
и Алексиев,които са очевидци на случилото се и са категорични,че никой не е
нанасял удари,съотв. побой на тъжителя Е.К. и че не
само,че не го е обиждал - наричал
„боклук” и псувал,но че той е отправял обиди и псувни към подс.
Ч.. Във връзка с отправяните обиди към тъжителя – свид.
К. твърди,че е наричан „мишка”,но такова обстоятелство не се сочи в тъжбата. И в медицинското свидетелство,и в
съдебно-медицинската експертиза са описани охлузвания в областта на носа и дясната скула,а и свид. Т. и К. твърдят,че тъжителят е имал наранявания
вляво. Свид. К. освен това твърди,че е пристигнал
отново пред магазина,там е имало полицейски служители,но въпреки това
подсъдимият е продължил да обижда брат му,като полицейските служители са
категорични,че пред тях не са отправяни обидни думи към Е.К..Свид. К. не е очевидец на случилото се и възпроизвежда
факти и обстоятелства,които са й споделени от синовете й.
Подсъдимият
А.А.Ч. – не е осъждан.
С оглед на горното е видно,че :
- А.А.Ч. *** следва
да бъде признат за НЕВИНОВЕН , в
това,че на 23.06.2019
година в около 21.00 часа , в с.Дорково е причинил на Е.Ц.К. ***, с ЕГН **********
,лека телесна повреда –
причиняване на болки и страдание без
разстройство на здравето ,като бъде оправдан
по обвинението за престъпление чл. 130, ал.
2 от НК. От доказателствата, събрани в настоящия процес, не
се установи по един безспорен и категоричен начин,че на инкриминираната дата
подсъдимия е нанесъл удари в областта на главата,респ. побой на тъжителя Е.К. , за да се приеме, че му е причинила лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130,ал.2 от НК - така, както е
описано в тъжбата. От събраните по делото доказателства се установява, че на 23.06.2019
година, в около 21:30 часа ,тъжителят в явно нетрезво състояние е
управлявал МПС в центъра на с.Дорково,вкл. и че е създал предпоставки за
ПТПП,както и че на два пъти е минал покрай магазин,находящ се в същото село на
кръстовището на ул.”Цепина” и ул.”Марица”,където се е намирал подсъдимия и че той е отправял псувни и наричал Ч.
„боклук” ,но не се събраха категорични
доказателства, че и при преминаване с автомобила,и впоследствие при престоя на
маса,подсъдимият Ч. му е нанесъл побой – сам или заедно с други дорковци,вследствие на който тъжителят е получил
нараняванията,описани в медицинското свидетелство.Защо съдът приема тази фактическа обстановка,дава вяра
на една група свидетели и не дава вяра
на друга група свидетели – съображенията са изложени по-горе. Не е без значение
обстоятелството,че вещото лице счита,че нараняванията на К. в областта на лицето може да са нанесени в резултат на един удар с юмрук,както и че се касае за охлузвания
,които са видими ,като от показанията на разпитаните свидетели не се
установи нанесен удар от страна на
подсъдимия в дясната част на лицето на тъжителя,вкл. и видими охлузвания
непосредствено след случилото се. Нещо повече - в
медицинското свидетелство не се сочат характеристики на „охлузните
рани”,за да може вещото лице с категоричност да определи точно кога са
причинени на тъжителя К.. Освен това –
пред полицейските служители тъжителят не се е оплакал, нито че е ударен,нито че е обиждан От всичко изложено до тук е видно, че
една осъдителна присъда би противоречала на разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК , тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин.
- А.А.Ч. *** следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това, че
на 23.06.2019
година в около 21.00 часа, в с.Дорково е нанесъл обида - казал е нещо унизително за честта и достойнството на Е.Ц.К. ***, с ЕГН **********
, в негово присъствие , на общодостъпно място – заведение ,в присъствие на
множество хора, които са възприели непосредствено значението на извършеното,
като го напсувал на майка и го нарекъл с обидни епитети „боклук“ , „повече да
не си стъпил в Дорково“ „забранявам ти повече да идваш тук „ и „да си стоиш в
гората“ , като бъде оправдан по обвинение за престъпление по чл.148,ал.1,т.1
от НК, във връзка с чл.146,ал.1 от НК . От събраните по делото доказателства не се установи по един безспорен и
категоричен начин,че на инкриминираната дата подсъдимият публично е казал думите - посочени по-горе , унизителни за честта и
достойнството на К., в негово присъствие. Свидетелите Бурев и Алексиев са
категоричен,че не са чули подсъдимият да отправя обидни думи към тъжителя –напротив,чули
са ,че тъжителят е псувал подсъдимия и
го наричал „боклук”. Нещо повече – дори и да са отправени репликите - „повече да не си стъпил в Дорково“ „забранявам ти повече да идваш тук„ и
„да си стоиш в гората“,трудно би могло да се приеме,че се касае за нещо
унизително за честа и достойнството на лицето. Съображенията си защо дава вяра на част от свидетелите ,
и защо не дава вяра на друга част, съдът е изложил по-горе. Нещо повече – пред
полицейските служители тъжителят не се е
оплакал, нито че е ударен,нито че е обиждан.Следователно една осъдителна присъда би противоречала на
разпоредбата на чл. 303,ал.2 от НК,тъй като обвинението не е доказано по
несъмнен начин.
Предявените граждански искове за заплащане на сумата 5000 лева ,обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението по чл.130,ал.2
от НК и за сумата 5000 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по
чл. 148,ал.1,т.1 от НК във вр. с чл.146,ал.1 от НК,
ведно със законната лихва, считано от 23.06.2019
година до окончателното изплащане и
разноски по делото , са НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и следва да бъдат отхвърлени. Касае се за искове за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД – поправяне
на вредите , причинени виновно и противоправно
другиму. От изложеното до тук е видно, че не се установи по един безспорен
и несъмнен начин,че подсъдимият с противоправното си
и виновно поведение / осъществяване от обективна и субективна страна на състава
на престъпления по чл. 130,ал.1 от НК и
по чл.148, ал.1,т.1 от НК във вр. с чл. 146,ал.1 от НК/ е причинил вреда – причинил е болки и
страдания,респ.унизил е честта и достойнството на гражданския ищец Е.Ц.К. . Съображенията на
съда защо приема,че подсъдимия не е осъществил състава на престъпления по чл.
130,ал.2 от НК и по чл. 148,ал.1,т.1 от НК във вр. с чл. 146,ал.1 от НК ,са изложени по-горе
.
Тъжителят Е.Ц.К. ***, с ЕГН **********
,следва да бъде ОСЪДЕН да заплати на А.А.Ч. *** , с ЕГН **********, сумата
СЕДЕМСТОТИН ЛЕВА – разноски по водене
на делото. Когато подсъдимият бъде признат за невиновен разноските по дела,образувани по тъжба на пострадалия,се възлагат на частния
тъжител ,на основание чл. 190,ал.1,предл. второ от
НПК.
По горните съображения бе постановена настоящата
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :