О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Неделчева
въззивно гражданско дело № 1784 по описа
за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 31218/29.10.2018
г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 1722/22.10.2018 г. по в. гр. дело № 1784/2018
г. по описа на ВОС.
Молителят оспорва присъдените от съда разноски във въззивното
производство в размер на 320,00 лв., като твърди, че е повторно осъден да
заплати същите, доколкото при първото разглеждане на делото пред въззивна
инстанция също е бил осъден да заплати дължимите съдебно-деловодни разходи.
Излага твърдения още, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер да бъде съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП. На
следващо място молителят оспорва и присъдените за производството по чл. 303,
ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 425,99 лв., като сочи че не е станал
причина за извършването им. Посочва, че е направил възражение за прекомерност
на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради което моли същото
да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер. В заключение релевира възражения
относно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение при
първоинстанционното разглеждане на делото, като отново твърди, че същият следва
да бъде съобразен с настоящата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не с
действащата към момента на постановяване на решението на ВРС.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Производството по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК се развива след постановено решение
№55/24.07.2018г. по т. дело №302/2018г. по описа на ВКС, с което е отменено на
осн. чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, влязлото в сила определение от №2164 от
18.06.2015г. по в. гр.дело №1720/15г. по описа на ВОС, с което е
обезсилено постановеното от ВРС решение
№1339/19.03.15г. по гр. дело №10169/14г.
и е прекратено производството по гр. дело №10169/2014г. по описа на ВРС и по
гр. дело № 1720/2015г. по описа на ВОС.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби” АД, против
решение №1339/19.03.2015г., постановено по гр.дело №10169/2014г., по описа на Районен
съд - гр. Варна, с което Енерго-Про
Продажби” АД, e осъдено да заплати на „КНМ Груп”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги
Живков” №22, в качеството му на частен правоприемник
на Джеват Али Селим сумата от 1220,25 лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия
между „КНМ Груп” ООД и Джеват Али Селим,
представляващо платена от цедента Джеват Али Селим без основание сума за
недоставена ел.енергия, по дебитно известие № **********/15.10.2012г., въз
основа на извършена корекция на сметка на неотчетена и неплатена стойност на
ел.енергия за периода от 15.04.2012г. до 11.10.2012г., общо за 180 дни, начислена служебно за обект с абонатен номер
**********, по кл.№ **********, находящ се на адрес с.Браничево, ул.”Васил
Левски”№12, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска –
06.08.2014г. до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД.
С Решение № 1722/22.10.2018 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сума в размер на 745,99 лв., представляваща сторени в производството пред ВКС и ВОС разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането
за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на
разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството,
същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането
си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно
с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на
извършените съдебно-деловодни разходи пред ВОС. Доколкото в настоящото
въззивното производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане
на адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като
ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от
правния спор. Предвид изложеното е неприложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС, само когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, следва да бъде представен договор или друг документ, доказващ заплащането им, като
следва да бъде указан начинът, по който е извършено то, освен когато по силата
на нормативен акт е задължително то да се извърши по определен начин - например
по б. път.
Доколкото претенцията на въззиваемата страна „КНМ ГРУП“ ЕООД за
възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция
не е доказана нито по основание, нито по размер, тези разноски не й се следват.
Не следва да се допуска преразглеждане на въпроса относно размера на
присъденото при първоинстанционното разглеждане на делото юрисконсултско
възнаграждение, тъй като въззивният съд не е бил надлежно сезиран с такова
искане от молителя, доколкото същият не е подал молба за изменение на решението
на ВРС в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че определеният от първоинстанционния съд размер на
възнаграждението съответства на действащата към момента на постановяване на
съдебния акт разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а на последващото изменение на
същата не може да бъде признато обратно действие.
По посочените съображения, молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява частично основателна и като такава следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248
от ГПК, Решение №
1722/22.10.2018 г., постановено по в.гр.дело № 1784/2018 г., в частта му
относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски за въззивна и
касационна инстанция в полза на „КНМ Груп" ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги
Живков" №22 от 745,99 лв. (седемстотин четиридесет и пет лв.
и 99 ст.) на 345,00 лв. (триста четиридесет и пет лв.).
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.