Решение по дело №2429/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 131

гр. Сливен, 05.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2429 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК  за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „ОТП Факторинг България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, против длъжника Н.М.А., ЕГН: ********** ***, на когото заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. При условия на евентуалност са предявени и осъдителни искове с предмет същите вземания с правно основание чл. 432, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото  е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв.  Е.М. ***.

Ищецът твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от 17.10.2014 г. „Банка ДСК” ЕАД била отпуснала на ответницата кредит в размер на 1900 лв. с краен срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, като кредитът се усвоявал еднократно по разплащателна сметка и се погасявал по същата с месечни вноски дължими на всяко 7-мо число на месеца съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора. За предоставения кредит се заплащала договорна лихва, която към датата на сключване на договора била 12,00 % годишно или 0.03 % на ден формирана от стойността на 6-месечния SOFIBOR. Неразделна част от договора били Общите условия, които били приети от кредитополучателя с подписването на договора. Поради преустановяване на плащането по договора за кредит за текущо потребление от 17.10.2014 г. и неплащането на вноските по погасителния план с падежни дати от 07.05.2016 г. до 07.05.2017 г. „Банка ДСК” ЕАД приложил т. 19.2 от Общите условия на договора и с нотариална покана уведомление, връчена на 27.04.2017 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита. На 18.05.2017 г. „Банка ДСК” ЕАД в качеството си на заявител получила Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2265/2017 г. на СлРС и изпълнителен лист за претендираните суми. На 07.08.2017 г.  по силата на договор за покупко-продажба на вземания „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на ищцовото дружество и вземането си срещу ответницата. С изрично пълномощно цедентът упълномощил цесионера да уведоми ответницата за извършената цесия. Моли при условие на евентуалност съдът да приеме, че ответницата е уведомена за извършената цесия с исковата молба. На 04.07.2017 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1444 и издадения изпълнителен лист от 19.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2265/2017 г. на СлРС било образувано изп.д. № 563/2017 г. при ЧСИ Павел Георгиев, като поканата за доброволно изпълнение и заповедта били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Претендира да се признае за установено, че  ответницата им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на името на техния цедент, а именно сумата от 1399,28 лв., съставляваща главница по договора за кредит за текущо потребление от 17.10.2014 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2017 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 172,21 лв., съставляваща лихва за периода от 07.05.2016 г. до 17.05.2017 г., сумата от 06,61 лв., съставляваща лихвена надбавка за забава за периода от 16.06.2016 г. до 17.05.2017 г. и сумата от 120 лв., съставляваща заемни такси.

При условие на евентуалност, ако съдът счете, че положителния установителен иск е недопустим  се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за  сумата от 1399,28 лв., която съставлява главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея. В случай, че съдът приеме, че предявения осъдителен иск е неоснователен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, моли съдът да приеме, че  исковата молба служи  за уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита и да отчете този факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.  В този случай моли съдът да осъди ответницата да плати сумата от 450,68 лв., съставляваща падежиралата към датата на подаване на исковата молба част от главницата по договора за кредит за текущо потребление и включваща анюитетните вноски дължими от 07.11.2014 г. до 07.05.2018 г. съгласно погасителния план ведно със законната лихва, както и предсрочно изискуемата част от главницата по договора в размер на 1449,32 лв., включваща анюитетните вноски дължими от 07.06.2018 г. до 17.10.2024 г. съгласно погасителния план ведно със законната лихва и непогасената по давност част от възнаградителната лихва по падежиралата към датата на подаване на настоящата молба част от главницата в размер на 578,65 лв. включена в анюитетните вноски дължими от 07.06.2015 г. до 07.05.2018 г. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Ответницата била изплатила претендираните от нея суми съгласно погасителния план. Не била надлежно уведомена за извършената цесия, поради което същата не била пораждала действие спрямо нея. Оспорва отбелязванията в погасителния план като неверни, тъй като ответницата била изплатила в срок всички погасителни вноски.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното: С договор за кредит за текущо потребление от 17.10.2014 г. „Банка ДСК” ЕАД е отпуснала на ответницата кредит в размер на 1900 лв. с краен срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, като кредитът се усвоил еднократно по разплащателна сметка и се погасявал по същата с месечни вноски дължими на всяко 7-мо число на месеца съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. За предоставения кредит се заплащала договорна лихва, която към датата на сключване на договора била 12,00 % годишно или 0.03 % на ден формирана от стойността на 6-месечния SOFIBOR. Неразделна част от договора са Общите условия, които били приети от кредитополучателя с подписването на договора. Поради преустановяване на плащането по договора за кредит за текущо потребление от 17.10.2014 г. и неплащането на вноските по погасителния план с падежни дати от 07.05.2016 г. до 07.05.2017 г. „Банка ДСК” ЕАД приложила т. 19.2 от Общите условия на договора и с нотариална покана уведомление, връчена на 27.04.2017 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита. На 18.05.2017 г. „Банка ДСК” ЕАД в качеството си на заявител получила Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2265/2017 г. на СлРС и изпълнителен лист за претендираните суми. На 07.08.2017 г.  по силата на договор за покупко-продажба на вземания „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на ищцовото дружество и вземането си срещу ответницата. С изрично пълномощно цедентът упълномощил цесионера да уведоми ответницата за извършената цесия. На 04.07.2017 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1444 и издадения изпълнителен лист от 19.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2265/2017 г. на СлРС било образувано изп.д. № 563/2017 г. при ЧСИ Павел Георгиев, като поканата за доброволно изпълнение и заповедта били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК

Въз основа установените факти и обстоятелства съдът приема следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени  положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79  ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД  и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД.

Съгласно 10.б. на ТР № 4 от 2013 г. процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. При универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта за изпълнение и предявяването на иска, правоприемниците участват в делото на основание чл.227 ГПК. При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК.

С оглед на изложеното предявените искове се явяват допустими, тъй като са подадени от цесионер на заявител, като цесията е настъпила след издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителния лист,  които са били връчени на длъжника  по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение.

За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.

В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между цедентът на ищцовото дружество, по  договор за кредит за текущо потребление от 17.10.2014 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответницата в размер на 1900 лв. Кредитът следвало да бъде погасен с 120 анюитетни месечни вноски, които ставали изискуеми на всяко седмо число на месеца. От 07.05.2016 г. до 07.05.2017 г. не са постъпили плащания по кредита, била е начислена мораторна лихва в уговорения размер върху падежираните вноски, поради което „Банка ДСК” ЕАД приложила т. 19.2 от Общите условия на договора и с нотариална покана уведомление, връчена на 27.04.2017 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си.  В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), но не и чрез частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ), който може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела или при изрично възлагане от съда в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ГПК. В този смисъл Решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр. дело № 60208/2016 г., ГК, 2-о отд. В случая е налице уговорка в договора за кредит в чл. 22 от общите условия на същия, че всички съобщения изпратени на последния посочен от длъжника адрес ще се считат за редовно връчени и банката с нотариална покана уведомление, връчена на 27.04.2017 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита. Съдът счита, че банката е положила дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 16.05.2017 г, тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на погасителни вноски за определен срок от съответната дата на дължимото плащане,  упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и фингираното по смисъла на договора уведомяване на длъжника с  нотариална покана уведомление, връчена на 27.04.2017 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По отношение на релевираното възражение от страна на особения представител на ответника за неуведомяването на длъжника за извършената цесия следва да се посочи, че действително, от изричния текст на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът (предходния кредитор). Това разрешение обаче, намира приложение само в случаите, когато цесионерът не е снабден с нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването на цесията. В случая видно от изричното пълномощно цедентът упълномощава цесионерът да уведомява длъжниците за извършената цесия. Трайна е практиката на ВКС, че ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши уведомяването по смисъла на чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. Така решение № 156/30.11.2015 г., постановено по т.д. № 2639/2014 г., ВКС, II т.о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС. Пак съгласно константната практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може да се извърши и с връчване на препис от исковата молба. Така решение 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС. В случая на длъжницата и е било изпратено уведомление за извършената цесия на посочения от нея адрес в договора за кредит и по см. на чл. 22 от Общите условия на същия се счита за редовно връчено независимо, че писмото не е било получено от ответницата.

 В договора за цесия  и приемо-предавателния протокол към него е налице индивидуализация на вземанията, които са негов предмет. В приемо-предавателния протокол е посочено, че се издава въз основа на сключения между страните договор за цесия, подписан е от двете страни, съдържа детайлен списък от подробно индивидуализирани вземания, включително и това към ответника. Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че договорът за цесия не е нищожен поради неопределеност на предмета му.

Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и наказателната лихва. Видно от изготвената  и неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза при условие, че съдът признае за датата на предсрочната изискуемост  16.05.2017 г. непогасените задължения на длъжника към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-18.05.2017 г. са следните- 1399,28 лв., съставляваща главница по договора за кредит за текущо потребление от 17.10.2014 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2017 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 172,21 лв., съставляваща лихва за периода от 07.05.2016 г. до 17.05.2017 г., сумата от 06,61 лв., съставляваща лихвена надбавка за забава за периода от 16.06.2016 г. до 17.05.2017 г. и сумата от 120 лв., съставляваща заемни такси. С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им предявени размери, като се признае за установено между страните, че ответникът дължи на банката сумата от 1399,28 лв., съставляваща главница по договора за кредит за текущо потребление от 17.10.2014 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2017 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 172,21 лв., съставляваща лихва за периода от 07.05.2016 г. до 17.05.2017 г., сумата от 06,61 лв., съставляваща лихвена надбавка за забава за периода от 16.06.2016 г. до 17.05.2017 г. и сумата от 120 лв., съставляваща заемни такси. Съдът след като уважава предявените положителни установителни искове не дължи произнасяне по евентуално обективно съединените осъдителни искове, тъй като не се е сбъднало условието да дължи произнасяне по тях, а именно предявените положителни установителни искове да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 133,96 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 682,83/200 лв., депозит за вещо лице, 348,87 лв. депозит за особен представител, 33,96 лв., държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, съставляваща сторени разноски в исковото производство. По изложените мотиви съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответницата Н.М.А., ЕГН: ********** ***, дължи на ищеца „ОТП Факторинг България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, сумата от 1399,28 лв., съставляваща главница по договора за кредит за текущо потребление от 17.10.2014 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2017 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 172,21 лв., съставляваща лихва за периода от 07.05.2016 г. до 17.05.2017 г., сумата от 06,61 лв., съставляваща лихвена надбавка за забава за периода от 16.06.2016 г. до 17.05.2017 г. и сумата от 120 лв., съставляваща заемни такси,  за които суми в полза на „Банка ДСК” АД е издадена заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1444 издадена на 19.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2265/2017 по описа на РС – Сливен и които суми са били прехвърлени на „ОТП Факторинг България” от „Банка ДСК” АД с договор за цесия от 07.08.2017 г.

ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА  ищеца „ОТП Факторинг България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, сумата от  682,83 лв. - разноски по настоящото исково производство, и сумата от 133,96  лв. -разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: