РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Радомир, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730101159 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 14.10.2022 г., около 08,30 ч., ищецът отивал на гости на
баба си и се движел по ул. „П.“ в гр. Радомир. Внезапно срещу него изскочило едро куче,
бяло – бежово на цвят, което го нападнало и го захапало по дясната ръка. Ищецът изпитал
силна болка. Съсед на неговата баба, който също минавал по ул. „П.“, му помогнал и успял
да прогони кучето. След инцидента посетил ФСМП – Радомир, където бил прегледан, а
раната била промита и превързана. На 19.10.2022 г. посетил МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр.
Перник, където му издали съдебно – медицинско удостоверение, в което било отразено, че
същият е получил повърхностна разкъсно – контузна рана по задна повърхност на дясна
предмишница.
Твърди, че изпитвал силен страх от кучета, сънят му станал непълноценен. Не можел да
движи свободно ръката си и да извършва обичайните движения с нея.
С оглед изложеното, моли ответната Община Радомир да бъде осъдена да му заплати сума в
размер на 3000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от
безстопанствено куче на 14.10.2022 г. в гр. Радомир, както и сумата от 20,00 лева –
имуществени вреди за заплатено съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 14.10.2022 г. до окончателното
ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Твърди, че от страна на Община Радомир са взети необходимите мерки за намаляване
1
популацията на бездомните кучета, като на 07.06.2022 г. е подписан договор за изпълнение
на услугата „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на община
Радомир“ с д-р Аглика Василева и по силата на договора д-р В. се е задължила срещу
заплащане да залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира и обезпаразитява
безстопанствените кучета на територията на общината.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител, моли съда
да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представените по делото фиш за спешна медицинска помощ от 14.10.2022 г., както и
съдебномедицинско удостоверение № 228/19.10.2022 г., се установява, че след извършен
преглед на ищеца, е констатирано, че същият има повърхностна разкъсно – контузна рана по
задна повърхност на дясна предмишница, като описаното увреждане се дължи на действието
на твърд, тъпоръбест предмет и е възможно да е получено по време и начин, съобщени в
предварителните сведения, а именно при ухапване от куче. По своята медикобиологична
характеристика по съвкупност то му е причинило страдание.
По делото е представена и фактура № .../19.10.2022 г. за заплатена сума в размер на 25,00
лева за издадено съдебномедицинско удостоверение.
От страна на ответника по делото са представени договор № ../07.06.2022 г. за изпълнение
на услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на община
Радомир“, сключен между Община Радомир и д-р А.П.В., както и доклад за изпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя по договора.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б. И.,
А.Г. и А. В..
От показанията на свидетеля Б.И. се установява, че на 14.10.2022 г. ищецът е бил ухапан от
безстопанствено куче, бежово – бяло на цвят, в областта на дясната ръка. С помощта на
свидетеля ищецът успял да прогони кучето. След случилото се ищецът бил неспокоен и
винаги се отглеждал, когато се движел по улицата, на която станал инцидентът.
От показанията на свидетелката А. Г., която е майка на ищеца, също се установява, че на
процесната дата ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче, след което се наложило да
приема обезболяващи медикаменти. Твърди, че след инцидента ищецът бил неспокоен и
притеснен, когато излизал навън.
От показанията на свидетелката А.В. се установява, че същата е регистриран ветеринарен
лекар и има сключен договор с Община Радомир за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на общината. Сочи, че по улиците на „П.к.“ в гр.
2
Радомир е виждала бяло-бежово куче, което е доста плахо и страни от хората, като
свидетелката е правила няколко безуспешни опита да го залови.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се
установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на ищеца
относно прегледите, извършени на 14.10.2022 г. и на 19.10.2022 г., е отразено следното
травматично увреждане: „повърхностна разкъсно-контузна рана по задна повърхност на
дясна предмишница“. В медицинската документация са налице данни за това, че
нараняванията са били обработени чрез хирургичен тоалет, наложена е превръзка и е била
поставена противотетанична ваксина.
Според вещото лице описаното увреждане в областта на дясна предмишница е възможно да
е получено в резултат от ухапване от куче – от косото действие на островърх предмет,
какъвто представлява кучешкия зъб и отговаря да е получено по начин и по време, за които
се съобщава в исковата молба. Уврежданията в областта на десен горен крайник са
осъществили критериите на медико – биологичния признак „страдание“. Нормалният
период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около десетина дни. В
резултат от уврежданията пострадалият е търпял физически болки и страдания в периода на
възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване
на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на възстановителния период. Не
са налице данни в материалите по делото относно настъпили неблагоприятни последствия за
физическото здраве на ищеца.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетелката Анета Георгиева
прецени и по реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото
съдебно – медицинска експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в
чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана страна и
при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество същият е основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с
оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности
лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
3
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние
(действие или бездействие), с което виновно е причинил на ищеца имуществени и
неимуществени вреди в претендирания размер вследствие на причинено увреждане на
здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна повреда,
изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция, страдания и
неприятни изживявания. Следва да се установи и причинна връзка между вредата и
деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните лица,
осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД
като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът
намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки
на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или
животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди
вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на
общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е
последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната
недостатъчност, или безрезултатност. Ето защо са без значение представените от ответника
доказателства за дейностите на ответната община в изпълнение на задълженията ù по ЗЗЖ.
Основание за отговорността ù е бездействието, довело до причиняване на вреди,
независимо, че ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които
обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване
на вредите.
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна
територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищеца. Съдът не приема
направеното от ответника възражение, че не следва да носи отговорност поради доказване
на предприетите от община Радомир мерки по отношение грижата за безстопанствените
животни. Така предприетите мерки не освобождават ответника от отговорност при
неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и
непредотвратяване на агресивното им поведение. В случая категорично се установи, че на
процесната дата ищецът е бил нападнат и ухапан от куче, което е било безстопанствено.
Вследствие на нападението същият е получил физически увреждания, подробно описани в
медицинските документи, приети по делото. На ищеца е причинено страдание, като
оздравителният период е бил около десет дни. Според възприетото в съдебната практика,
безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от своите
собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място, дори те
да бъдат хранени от хората от квартала - решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело №
4
2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по делото гласни доказателствени средства се
установява, че описаното от ищеца куче е познато на свидетелите, като последните твърдят,
че същото няма собственик. Ето защо, съдът приема, че действително в случая се касае за
безстопанствено животно, поради което отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД
следва да бъде ангажирана при доказаното до момента на ухапването на ищеца бездействие
на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 - 56 от Закона
за защита на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното, съдът приема, че
всички елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.
За определяне на справедливия размер на обезщетение съдът съобрази, че се касае за
физическа травма, свързана с разкъсно-контузна рана в областта на дясна предмишница.
Нараняването, освен физическо страдание, е причинило и стрес, провокиран от инцидента.
Продължителността на оздравителния период на физическото нараняване е около десет дни,
като състоянието на стрес, предизвикано у ищеца, се установява от показанията на
разпитаните свидетели. Следва да се вземе предвид още и силната болка и негативни
емоции, които е изпитал ищецът непосредствено след нараняването. Не без значение при
определяне на справедливия размер на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди са и фактите, че по отношение на физическата му травма е налице
пълно оздравяване. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства води до извода, че
справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде
определено в размера на сумата от 3000,00 лева. Тази сума би репарирала адекватно и в най-
пълна степен търпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед на продължителността им и
създадените неудобства от получените увреждания.
По отношение на претендираните имуществени вреди за сумата от 20,00 лева - за издаване
на съдебномедицинско удостоверение, съдът счита, че исковата претенция е основателна,
тъй като разходите са направени по повод и във връзка с претърпяното от ищеца телесно
увреждане, поради което подлежат на репариране от ответника.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 970,80 лева, от които
120,80 лева – внесена държавна такса, 200,00 лева – депозит за вещо лице и 650,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „С.“ № ., представлявана от кмета
П.С.А.ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Г.“, бл. ., ет. ., ап. .
сумата от 3000,00 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване
от безстопанствено куче на 14.10.2022 г. в гр. Радомир, както и сумата от 20,00 лева
(двадесет лева), представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди за
5
заплатено съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 14.10.2022 г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „С.“ № ., представлявана от кмета
П.С.А.ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „Г.“, бл. ., ет.
., ап. .сумата в размер на 970,80 лева (деветстотин и седемдесет лева и осемдесет стотинки),
представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6