РЕШЕНИЕ
№ 3231
Велико Търново, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
| Членове: | ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ БАНЕВ |
При секретар М.Н. и с участието на прокурора СВЕТЛАНА ПЕИЧЕВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ канд № 20257060600532 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е касационна жалба от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, срещу Решение № 132/08.04.2025 г. по НАХД № 38/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 24-1275-003334 от 29.11.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР – Велико Търново, сектор „ПП“. Касаторът счита, че решението на съда е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, противоречие с установената фактическа обстановка и необоснованост. Според касатора неправилно първоинстанционният съд е възприел, че нарушението не е описано в неговата пълнота, тъй като в текстовата част на съставения AУAH и издаденото въз основа на него наказателно постановление е описано нарушението по време и място. Описана била посоката на движение на MПC, както и самото нарушение. АУAH и НП били издадени въз основа на заведена преписка – подаден сигнал и извършена проверка. B кода на проверката имало предоставени записи от видеорегистратор, приложени по административната преписка. Моли за отмяна на решението на ВТРС и за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – В. Г. М. от [населено място] чрез адв. Пл. И., оспорва жалбата като неоснователна в съдебно заседание. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите на съда за този извод са следните:
С отмененото от районния съд Наказателно постановление № 24-1275-003334 от 29.11.2024 г., издадено от началника група в ОДМВР Велико Търново, сектор „Пътна полиция“, на В. Г. М. на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.6, т. 1 от с.з. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки. М. е санкциониран за това, че на 04.10.2024 г. около 17:39 часа в гр. В. Търново, на ул. „България“ № 35 в посока Център управлява автобус „Мерцедес 0 530“ с рег. номер [рег. номер], собственост на „Надежда-транспорт и строителство“ ООД с Булстат *********, като извършва маневра изпреварване на движещия се в същата посока автобус по линия № 100 и на други два леки автомобила, като не се съобразява с наличната пътна маркировка.
За да отмени НП въззивният съд е приел, че при извършената служебна проверка на АУАН Серия АД, бл. № 744610, № 8058/06.11.2024 г. и на НП № 24-1275-003334/29.11.2024 г. са констатирани нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1, пр. 3 и пр. 4 от ЗАНН, визиращи описание на нарушението, на неговите фактически обстоятелства, както и на доказателствата, потвърждаващи извършването на нарушението. Според съда не ставало ясно каква е била пътната маркировка на мястото на нарушението; при осъществяване на маневрата „изпреварване“ с коя пътна маркировка – надлъжна, напречна, друга – посочени в чл.63-65 от ППЗДвП като тип М 1-20, не се е съобразил жалбоподателя; дали се касае за неправилно изпреварване или за друго нарушение, осъществено при извършване на изпреварването при което действие е нарушена някоя от горепосочените пътни маркировки. Съдът е приел, че описанието на нарушението не е достатъчно пълно, подробно и ясно, а разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 4 от ЗДвП е бланкетна и представлява общо правило за поведение, изискващо запълването на фактическия ѝ състав с конкретно съставомерно задължение на водачите на МПС, посочено в друга норма на приложимото право – в разглеждания казус някоя от хипотезите на чл. 63-65 от ППЗДвП, което не било сторено от контролния и наказващия органи.
При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че описанието на нарушението не е достатъчно пълно и ясно, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочено каква е маркировката на мястото на извършване на нарушението, което е съществен елемент от обективните признаци на нарушението. Това представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП. Следва да се посочи, че в подадения сигнал за извършеното нарушение се сочи маркировка М15, а в справката от 13.11.2024 г. се сочи, че пътната маркировка била М1. Същевременно на съда е известно, че на посоченото място на нарушението – ул. „България“ № 35 в посока Център не е налице пътна маркировка М1.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 400 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132/08.04.2025 г. по НАХД № 38/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново да заплати на В. Г. М., [ЕГН], с адрес [населено място], *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |