Решение по дело №408/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

        

 

 

 

     Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е   № 276

 

                                гр.Кюстендил, 31.10.2019 година

 

                       Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на първи   октомври две хиляди и деветнадесета година    от първи  съдебен състав с

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                              и

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                   ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ БАРАКЛИЙСКА  ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д. №  408  по описа за 2019 г. на  съда ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството пред въззивния съд е  по реда на чл.258  и сл. ГПК,в сила от 01.03.2008 г.То е образувано по  редовната и допустима въззивна  жалба вх.№ 8669 /19.06.2019 година  депозирана  от  ищците М.С.М., ЕГН: ********** и М.С.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,чрез пълномощника им    адвокат Ю.С. от КАК с адрес *** кантора 18 против Решение № 378 от 31.05.2019 г. по гр.д.№ 2172 по описа за 2018 г. на Районен съд-Дупница,с което се отхвърлят предявените от тях срещу Г.Х.М., ЕГН ********** и Л.Х.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на „Имот с проектен идентификатор 68789.20.1501, с проектна площ от 223 кв.м., НТП - ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 68789.20.182, 68789.20.181, ***, проектен *** и проектен ***, който имот по peгулационния план на гр.Дупница, одобрен със Заповед № 222/1999г. на Кмета на община Дупница, представлява имот за обществено обслужване, за който е отреден парцел XII, кв. 204, при съседи по скица: улица с осеви точки 1087 - 1087а , улица с осеви точки 1087а - 10876, имот II-5841 и имот ХІ“ и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху същия имот, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и се признава за установено по отношение на тях  , че Г.Х.М., ЕГН ********** и Л.Х.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, са собственици на Поземлен имот с идентификатор 68789.20.175 по КККР на гр. Дупница, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Черни връх“ № 2, с площ от 1157 кв.м., начин на трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 5841, при съседи: имоти с идентификатори № № ***,както и  се осъждат на осн. чл.78, ал. 1 и ал.3 от ГПК да заплатят на Г.Х.М., ЕГН ********** и Л.Х.М., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, сумата от 579.60 лв. (петстотин седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща сторените разноски по делото.

                         Въззивниците са навели доводи за неправилност на първоинстанционното решение с чл.79,ал.1 ЗС и §1   от ЗИД на ЗС и необоснованост  на  решаващите  изводи на районния съд за придобиването от ответниците по давност на процесния имот  с показанията на свидетелите  и данните от АДС № 723/1965 г. и  Заповед № СО8-00.0095/28.05.1996 г. на МФ и постановлението за възлагане по т.д.№ 6/2014 г. на ОС-Кюстендил. Молят за отмяната му с уважаване на тяхния ревандикационен иск и отхвърлянето на  установителния иск за собственост на ответниците.Претендират и за присъждане на сторените им по делото разноски.

                        В срока по чл.263,ал.1 ГПК чрез  пълномощника им адв.К.Д.  от ответниците Г.Х.М., ЕГН ********** и Л.Х.М.,със съдебен адрес:***  е постъпил отговор с вх.№ 10 456/30. 07.2019 г. на въззивната жалба,с който оспорват основателността  й и  искат да се потвърди правилното и обосновано със свидетелските показания първоинстанционно решение,както  и да им се присъдят сторените по делото разноски.

                        Кюстендилският окръжен съд,преценявайки при условията на чл.269 ГПК служебно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а правилността му съобразно изложеното във въззивната жалба ,за да го потвърди на осн.чл.271,ал.1,пр.1-воГПК,взе предвид следното:  

                         Решение № 378 от 31.05.2019 г. по гр.д.№ 2172 по описа за 2018 г. на Районен съд-Дупница е постановено  в правораздавателната му компетентност от негов законен съдебен състав по редовно   предявени и допустими искове с   осн.чл.108 ЗС и чл.124,ал.1 ГПК.

                         ОС-Кюстендил счита за неоснователни доводите изложени в жалбата на  въззивниците М. и М. С. М. за неправилност с чл.79 ЗС и чл.86 ЗС          на първоинстанционното решение за отхвърляне  на   иска им по чл.108 ЗС и  за установяване собствеността на ответниците върху спорния имот,  и необосноваността му с нотариалните  актове ,  които  според тях прекъсват давността на ответниците и ги  легитимират за собствеността  му ,и с показанията на  свидетелите С. С. и Д. М.   за това ,че след  закупуването му от  ищците през 2008 г. ответниците   са  п    признали  транслативния ефект за собствеността им от сделката и им  предложили да го закупят от тях.

                 Ищците по ревандикационния иск М.С.М. и М.С.М.-въззивници в настоящето производство, заедно с баща си  свидетелят С. М.С., с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, peг. № ***, дело № *** г. на нотариус Л. С., с район на д-вие РС-Дупница, поправен с Нотариален акт за поправка и добавка на нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***. на същия нотариус, са закупили от И. Г. Х. и . М. М. поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Дупница, с площ от 520.00 кв.м., стар идентификатор: кв. 204, имот планоснимачен № 5846 и Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Дупница, с площ от 1255.00 кв.м., стар идентификатор: кв. 204, имот планоснимачен № 5845, които имоти съгласно регулационния план съставляват УПИ парцел ХІ-за безвредно производство, попадащ в кв. 204 по рег. план на гр. Дупница, с урегулирано пространство от 2578.00 кв.м., улична регулация утвърдена със заповед № 543/29.03.1989г. и заповед № 164/20.02.1991г. на Кмета на общ. Дупница, дворищна регулация, утвърдена със заповед № 222/19.02.1999г. на Кмета на общ. Дупница.    Впоследствие, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том ***, рег. № ***, дело № ***. на нотариус Д. Г., с район на д-вие РС-Дупница, С. М.С. и А. Б. С. са продали на съсобствениците си М.С.М. и М.С.М. собствената си 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на гр. Дупница, целият с площ от 1886 кв.м., стар идентификатор № *** и ***; номер по предходен план: 5847 и 5848, парцел ХІ, квартал 204.

                     Част от закупения от ищците по ревандикационния иск недвижим имот е и процесния поземлен имот с проектен идентификатор ***, видно от заключението на вещото лице инж.Л.В. по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, видно от което, със заповед № 2297/15.11.2010г. на Кмета на Община Дупница е одобрен проектът за изменение на плана за регулация и застрояване, с което от УПИ парцел ХІ-за безвредно производство, попадащ в кв. 204 по рег. план на гр. Дупница, с урегулирано пространство от 2578.00 кв.м., са образувани УПИ XI и УПИ XII-за обществено обслужване. Последният съответства по граници и площ на имот с проектен идентификатор 68789.20.1501, предмет на предявения ревандикационен иск.

    

                 С отговора си на исковата   молба ответниците  са релевирали възражение правоизключващо  основателността на предявения срещу тях  ревандикационен иск,че    са собственици     по наследство и давностно владение продължило повече от 60 години на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Дупница, с адрес на поземления имот гр. Дупница, ул. *** № ***, с площ на имота 1157 кв.м., начин на трайно ползване: Урбанизирана, номер по предходен план 5841, при съседи: ***

                            От приетите по делото   гласни и писмени доказателства се обосновават правилните и споделяни от въззивната инстанция  изводи на районния съд ,че   от 1958 г.  Г.Х.М. и Л.Х.М. и техните праводатели владеят и ползват дворно място, находящо се в гр.Дупница, което по плана представ­лява имот пл. № 5841, състоящо се цялото от 1157 кв.м, от които 921 кв.м. са включени в парцел ІІ-5841 в кв.204. По кадастралната карта имот с пл. № 5841 е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1157 кв.м. За този имот ответниците по ревандикационния иск са се снабдили с  нотариални актове № ***, том ***, дело № *** г. и № ***, том ***, дело № *** г. В площта на владения от Г.Х.М. и Л.Х.М. недвижим имот се включва и имот с проектен идентификатор ***, предмет на предявения от М. и М. М. ревандикационен иск,   и тя видно от  показанията на свидетелите Л. Ф. и В.Д.  е владяна постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно. Правилно районният съд не е  кредитирал показанията  на свидетелите С. М.С. и Д. С.М.,  предвид заинтересоваността им от изхода на спора с оглед родствените им връзки с ищците,на които първият е баща и праводател, а вторият    брат, и   противоречието   на показанията между двамата,   с показанията на свидетелките Л. Ф. и В. Д.   и фактът,че когато ищците изградили оградата на закупения си имот спорното място е  останало извън нея и ответниците продължили да го владеят.  

                Въззивната инстанция   счита за неоснователни доводите на въззивниците,че решението е неправилно с чл.79 ЗС и чл.86 ЗС ,тъй като имотът е бил държавен и  поради това не може да се придобива по давност . От приетите по делото актове за държавна собственост  се установява,че  той никога не е бил публична държавна собственост, а е  бил частна държавна собственост,поради което  за периода  след изменението на чл.86 ЗС  / ДВ бр.33 от 1996 г./     е отпаднала законова забрана  за  придобиването му по давност. Придобиването по давност е уредено в чл. 79 - 86 ЗС като един от основните първични придобивни способи и се прилага във всички случаи, освен когато съществува изрична забрана. Подобна забрана по отношение на държавната собственост е въведена с чл. 86 ЗС от 1951 г., според който не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Такива съгласно чл. 2 ЗС /в същата редакция/ са имотите на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации. През 1990 г. чл. 86 ЗС приема редакцията, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост /ДВ, бр. 31 от 1990 г./.С изменението на чл. 86 от ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г.,какъвто е спорният имот давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. В този смисъл ,тъй като имотът е бил частна държавна собственост въззивната инстанция  прие,че забраната  по чл.86 ЗС за  придобиването му давност с изменението на този текст на закона е отпаднала  на 01.06.1996 г.   и от тази дата за ответниците  е   било възможно  да  придобият собствеността му  по давност с 10 годишно владение съгласно чл.79,ал. 1ЗС.    Срокът за придобиването  му по давност с  недобросъвестно владение от  ответниците  е  изтекъл на 31.05.2006 г.   Ревандикационният иск  на ищците е предявен на  26.10.2018 г. ,      поради което   правилно    и обосновано с   доказателствата районният съд е приел, че към тази дата ответниците вече са го били придобили по давност ,владеят го на правно основание,и  поради неоснователността му го    отхвърлил.Окръжният съд приема за неоснователни доводите на въззивниците за неправилност  и необоснованост на изводите районния съд за невъзможност  нотариалните  им актове за сделките , от които те основават собствеността си върху процесния имот  да  прекъснат давността.Той напълно споделя фактическите и правни изводи на първата инстанция,които кореспондират и задължителното ТР  № 10/05.12.2012 г., постановено по тълк. дело № 10/2012г., ОСГК на ВКС    ,че давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Правилно районният съд установил,че не е налице никоя от горепосочените хипотези за прекъсване на давността на ответниците.

                    Аналогични са   съображенията на въззивната инстанция за правилността и потвърждаването на решението и в частта му за  уважаването по присъединеното производство по гр.д.№ 2173 по описа на РС-Дупница на иска с осн.чл.124,ал. ГПК за установяване по отношение на въззивниците М.  ,че въззиваемите  Л. и Г. М.  са собственици на оригинерно основание-придобивна давност по чл.79,ал.1 ЗС на поземлен имот с идентификатор 68789.20.175 по КККР на гр. Дупница, с адрес на поземления имот: гр. Д., ул. „***“ № ***, с площ от 1157 кв.м., начин на трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 5841, при съседи: имоти с идентификатори № № ***.

                 Процесуалният представител адв.К.Д. от КАК  на въззиваемите Л. и Г. М.без да е представила доказателства за сторените им разноски  пред въззивната инстанция,  е заявила от нея  искане за осъждането на въззивниците да  им  ги заплатят,но поради  недоказването им   съдът  не  им ги присъжда.

                  Воден от горните съображения ОС-Кюстендил

 

                  Р Е Ш И:

                    

         ПОТВЪРЖДАВА    Решение № 378 от 31.05.2019 г. по гр.д.№ 2172 по описа за 2018 г. на Районен съд-Дупница.

                  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страната на съобщението за изготвянето му,придружено на осн.чл.7,ал.2  ГПК с препис от него.         

                       

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                         ЧЛЕНОВЕ: