Р Е Ш Е Н И Е № 139
01.02.2019
г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
VІІ-ми гр.състав, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа в.гр.дело № 182 по описа за 2019 г. на Окръжен съд
– Пловдив, VІІ гр.с., докладвано от съдия В.Куршумова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435, ал. 2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№68869/22.11.2018 г. по изпълнително дело № 20188210401960 по описа на
ЧСИ Петко Илиев, с рег.№ 821 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив и с вх.№ 2500/24.01.2019 г. в регистратурата на ПдОС, подадена от К.Г.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** – длъжник по изпълнително дело № 20188210401960
на ЧСИ Петко Илиев, против отказ на ЧСИ Петко Илиев да прекрати изпълнителното
производство по посоченото изпълнително дело. Прави се искане за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.110 от ЗЗД. Посочва се, че
изпълнителният лист по НОХД номер 4175/2013 г. е издаден на 29.07.2013 година и
петгодишния давностен срок е изтекъл на 28.07.2018 година, а така и че
абсолютният давностен срок и изтекъл два месеца преди да бъде образувано от ЧСИ
Петко Илиев изпълнителното дело. Твърди се, че за периода от 29.07.2013 г. до
28.07.2018 г. няма изпълнителни действия, които да променят давностния срок.
Заявява, че за периода от 29.07.2013 г. до 12.10.2018 г. нито един път не е бил
уведомен за дължимата от него сума по посочения изпълнителен лист.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е
постъпило становище от взискателя – Районен съд Пловдив, с което заявява, че
давността не е изтекла, тъй като съгласно ДОПК изтича в края на календарната
година, и ако няма изпълнителни действия делото следва да се прекрати след
01.01.2019 г.
В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Петко
Илиев излага подробни доводи срещу твърденията на жалбоподателите и счита
жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като
разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на
обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за
установено следното:
Изпълнителното производство по
изп.дело № 20188210401960 на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№ 821 от КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд Пловдив е образувано срещу К.Г.С. по възлагане от Районен
съд – Пловдив въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.07.2013 г. от
Районен съд Пловдив на основание съдебен акт № 557/19.07.2013 г. постановен по
НОХД № 4175/2013 г. на ПРС-ХІХ наказателен състав за сумата в размер на 30
лева, представляващи направени по делото разноски и сумата от 5 лв.-държавната
такса за издаване на изпълнителен лист в полза на Държавата, по бюджета на
Съдебната власт.
С молба с вх.№ 63804/31.10.2018
г. длъжникът е поискал от ЧСИ Петко Илиев да прекрати изпълнителното дело на
осн.чл.110 от ГПК и във връзка с Решение от 26.06.2015 г. по Тълкувателно дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради изтекъл петгодишен давностен срок. Посочил
е, че желае да бъде уведомен за решението на ЧСИ на посочения в молбата адрес:
гр.Пловдив, улица „Кукленско шосе“ 12 „СТАТ 2010“ЕООД.
ЧСИ Петко Илиев е оставил без
уважение молбата на длъжника за прекратяване на производството, за което
длъжникът е бил уведомен на посочения от него адрес на 16.11.2017 г., поради
което на 22.11.2017 г. е депозирал жалбата си.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В
случая въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е подадена в срок от процесуално легитимирана
страна, която има правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.426 от ГПК съдебният изпълнител
пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Съдебният
изпълнител няма право на преценка дали притезателното право, което е
материализирано в изпълнителния титул, съществува или не, респективно и дали
същото е погасено по давност. Това е така, тъй като такава преценка може да
бъде извършена само от съда, в рамките на състезателен исков процес, в който
следва да участват както кредитора, така и длъжника, като бъдат обсъдени и
евентуалните техни доводи за спиране и прекъсване на давността, каквато
преценка съдебният изпълнител в рамките на изпълнителното производство не би
могъл да извърши. Именно поради тази причина, давността като материално правен
институт, може и следва да бъде навеждана като процесуален довод или
възражение, само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при
участието на двете страни, което законодателят е предоставил на длъжника чрез
предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК,
по общия исков ред пред съда. Едва въз основа на влязло в законна сила съдебно
решение по такъв иск, съдебният изпълнител на основание чл. 433, ал.1, т. 7 от ГПК, би могъл да прекрати изпълнителното производство,
поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност.
Ето
защо, въпросът относно прекратяването на изпълнителното производство на
осн.чл.110 от ЗЗД - поради изтекла петгодишна погасителна давност за вземането
на взискателя, не може и не следва да бъде решаван в изпълнителното
производство, респективно от окръжния съд по реда на чл.435 от ГПК. Този въпрос
би следвало да бъде предмет на разглеждане по исков ред и единствено влязлото в
сила съдебно решение, ако е в полза на длъжника по изпълнението, би било
основание за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 7 от ГПК.
Воден от горното настоящият съдебен състав приема,
че отказът на ЧСИ Петко Илиев да прекрати изпълнителното производство по изп.дело
№ 20188210401960 по молба на длъжника К.Г.С., поради изтекла петгодишна погасителна
давност за вземането по изпълнителния лист, се явява законосъобразен. Ето защо жалбата ще бъде оставена без уважение
като неоснователна.
В настоящото производство не се
претендират разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№68869/22.11.2018
г. по изпълнително дело № 20188210401960 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№
821 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пловдив и с вх.№ 2500/24.01.2019
г. в регистратурата на ПдОС, подадена от К.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: *** –
длъжник по изпълнително дело № 20188210401960 на ЧСИ Петко Илиев, против отказ
на ЧСИ Петко Илиев да прекрати изпълнителното производство по посоченото
изпълнително дело.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.