Номер 57623.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601025 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с
чл.345 от НПК.
Образувано е по жалба на служебния защитник на осъдения С. И. Х.
срещу определение на Кюстендилския окръжен съд от 01.09.2020 год. по
НЧД № 353/20 год.,с което е оставена без уважение молбата му за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода.
Твърди,че според подзащитният му, определението е необосновано и в
противоречие със събраните доказателства,тъй като изводите на съда не
кореспондират с крайно влошеното му здравословно състояние,което налага
ежемесечното му привеждане в Затвора –гр. *** и че крайно намалената му
трудоспособност е основната причина,която го лишава от възможността да
полага труд,както и да взема участие в други дейности-
социални,възпитателни,културни и др.Прилага експертно решение на ТЕЛК
№ 3933 от 07.11.2018 год.
Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и
доводите в жалбата,приема за установено следното:
Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в
предвидения в закона срок,но по съществото си е неоснователна.
1
С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на
лишения от свобода С. Х. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в
размер на един месец и двадесет и осем дни,определено му по НЧД №
1125/18 год. на РС-Петрич.
От представената от затворническата администрация справка е
видно,че към момента на постановяване на определението, същият е
изтърпял фактически 2 год.,4 м. и 2 дни с остатък от 1 м. и 28 дни,т.е.
налична е първата предпоставка на чл.70,ал.1,т.1 от НК,тъй като е изтърпял
2/3 от наложеното му общо наказание в размер на 2 год. и 6 м.,определено му
по реда на чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК по НЧД № 1125/18 год. на
Районен съд-Петрич.
От първоначалния доклад на ИСДВР се установява,че Х. е с
утвърдено криминално поведение,осъждан многократно,а първоначалният му
риск от рецидив е във високи стойности-122 точки и констатирани 11
дефицитни зони-в отношението му към правонарушението,жилищно
устройване,взаимоотношения,образование и обучение,трудова
заетост,управление на финанси и доходи,начин на живот и
обкръжение,емоционални проблеми,междуличностни проблеми,умения за
мислене.
От текущите доклади става ясно,че същият не желае да положи усилия
за включване в реализирането на поставените задачи и цели,отношението му
е вяло и незаинтересовано,а действията му са доминирани единствено от
здравословното му състояние,за което многократно е писал жалби до
различни институции.С поведението си не е дал доказателства за
положително развитие на личността,нещо повече-налице е негативно-
поведенчески модел по отношение на настоящото правонарушение,не
изразява съжаление за стореното и не изпитва критичност към деянието.За
престоя си в мястото за лишаване от свобода е наказван веднъж с писмено
предупреждение за нарушение на ЗИНЗС-със заповед № П-687/30.08.2018
год. и не е награждаван.При последното планиране на присъдата и текущия
доклад от 13.05.2020 год. отново е потвърден висок риск от рецидив-116
т.,констатирано е,че поведението му не е променено,отношението му към
2
изпълнение плана на присъдата продължава да е незаинтересовано,отказва да
се включва в трудови процеси или в други мероприятия,организирани от
администрацията на затвора.
С оглед на това съдът е приел,че макар и да е налице
първата,формална предпоставка на чл.70,ал.1 от НК за условното предсрочно
освобождаване на лишения от свобода,то не е изпълнена втората такава -
лишеният от свобода да е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне.Съдът е изтъкнал в тази насока,че поправянето на осъдения
изобщо не е завършено,продължава да съществува висок риск от рецидив и
не са изпълнени целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието,свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от
свобода.
По отношение на здравословното му състояние съдът е изложил,че
същото не е от кръга на обстоятелствата по чл.70 от НК,а и в затвора му е
осигурявано медицинско обслужване.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция,че е
налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1 от НК ,тъй като лишения от
свобода Х. е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му общо наказание в
размер на 2 год. и 6 м.,определено му по НЧД № 1125/18 год. на Районен съд-
Петрич,който е кумулирал две присъди,с които е бил осъден на по две години
и шест месеца лишаване от свобода за извършени от него кражби при
условията на опасен рецидив,но досежно обосноваване на извода,че са
налице и предпоставките по чл.439а от НПК, в конкретния случай липсват
доказателства за поправянето на осъдения.
В тази насока се установява от изложените доклади,че Х. се намира за
пореден път в местата за лишаване от свобода,а цялостното му поведение с
нищо не подсказва за положително развитие на личността.Същият е
демонстрирал негативно отношение към присъдата,която изтърпява,отрича
отговорността за собственото си криминално поведение,омаловажава
извършеното деяние,като смята присъдата за завишена.Не е наказван и не е
награждаван,рискът от рецидив е висок-116 т. и продължават да са налице 11
дефицитни зони.Отразено е в последния текущ доклад,че същият заема
ниските социални слоеве на затворническата общност,като с поведението си
3
показва неспазване и незачитане на вътрешните правила и норми и влиза в
чести нерегламентирани взаимоотношения с останалите осъдени.Не проявява
заинтересованост към изпълнение на плана за изтърпяване на присъдата,не
желае да бъде включен в трудов процес,както и да участва в различните
мероприятия,организирани от затворническата администрация.
Видно е,че с определение от 15.01.2010 год. на Окръжен съд-
Кюстендил по НЧД № 580/19 год.,е оставена без уважение молбата му за
условно предсрочно освобождаване,което определение е влязло в сила на
23.01.2020 год. и непосредствено след изтичане на 6-месечния срок по чл.441
от НПК на 23.07.2020 год.,Х. на 24.07.2020 год. е сезирал съда с ново искане
за освобождаване,разглеждано в настоящото производство.
Така посоченото по-горе обосновава извода и на настоящия съдебен
състав,че не са налице предпоставките за приложението на чл.70,ал.1 от
НК,поради което и атакуваното определение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.Не са налице никакви
доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъдения по смисъла на
чл.439а,ал.2 от НПК,които да формират извод в исканата от осъдения посока.
Доводите от здравословно естество,за които както в
първоинстанционното производство,така и пред настоящия съд,е
представено решение на ТЕЛК №3933/18 год. на МБАЛ-Благоевград, също са
неоснователни.С това решение на осъденият Х. е призната 80 % намалена
работоспособност,тъй като същият е емоционално нестабилна личност и
импулсивен тип и страда от чести декомпенсации с дисфории и
автоагресия,ХОББ,хроничен бронхит,белодробен емфизем и
метатуберколозна пневмосклероза.Здравословното състояние на осъдения
обаче е извън кръга на обстоятелствата по чл.70 и освен това е видно от
затворническото му досие,че за него се полагат медицински грижи от страна
на затворническата администрация.
Във връзка с доводите му в жалбата,че не е упражнявал трудова
дейност и не се е включвал в различните мероприятия в затвора поради
здравословното си състояние,следва да се отбележи следното:
По силата на ал.3 на чл.439а от НПК неприлагането на мерки за
4
поощрение,неучастието в програми и дейности по ал.1,когато такива не са
били достъпни за осъдения ,не могат да бъдат единствени основания за отказ
от постановяване на условно предсрочно освобождаване,без да се изследва
цялостно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
В конкретния случай липсата на положен труд и неучастието в други
мероприятия не е основанието за отказ от постановяване на условно
предсрочно освобождаване,а именно цялостното поведение на Х.,което сочи
на липса на напредък от корекционната дейност по отношение на неговото
поправяне и превъзпитание.
Ето защо атакуваното определение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
Водим от горното САС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Кюстендилски окръжен съд от
01.09.2020 год. по НЧД № 353/20 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5