Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26.07.2019
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На петнадесети юли 2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Жоржета Христова
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.дело № 193 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „П.К.Б.” ЕООД гр. София, чрез пълномощник
ю.к. Р.И., срещу решение № 232/08.04.2019г., постановено по гр.д. № 1050/2018
г. по описа на РС-Т, с което са
ОТХВЪРЛЕН предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК хххххххх, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.Н. и И.Г.-управители, действащи чрез
юрисконсулт Р.И. против К.К.Х., ЕГН **********
***, установителен иск за съществуване
на вземане за сумата от 1390.95 лв. - главница, представляваща неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 20.03.2017 год.,
ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018 год. до изплащане на
задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение № 221/07.03.2018 г.,
постановена по ч.гр.д.№ 391/2018 г. по описа на РСТ, като неоснователен, на
осн.чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК. Излагайки подробни
съображения, жалбоподателят счита решението за неправилно, поради което моли за
неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което
предявеният иск бъде уважен. В жалбата са изложени конкретни доводи по
оплакванията на въззивника – тъй като кредитодателят е финансова, а не банкова
институция не намират приложение разрешенията дадени в т.18 от ТР 4/18.06.2014г.
ВКС по т.д. № 4/2013г. ан ОСГТК, в условията на евентуалност – ако съдът
приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост, да бъде присъден сбора от
погасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните
състезания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание пред възивната
интанция въззивникът е представил писмени бележки, с които поддържа жалбата си
и изложените в нея доводи, претендира разноски. Особеният представител на
въззиваемата страна адв. Ц. *** оспорва основателността на възивната жалба и
моли за потвърждаване на решението.
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване
съществуването на вземане за сумата от 1390.95 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 18.03.2017 год., сключен между ищеца и
ответницата, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018 год. до изплащане
на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
221/07.03.2018 г., постановена по ч.гр.д.№ 391/2018 г. по описа на РС-
Търговище, са обосновани с неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответника.
Особеният представител на ответника адв. Ц. оспорва исковете с възражения
за нищожност на договора за кредит като цяло , както и на отделни негови
клаези- за възнаградителна лихва, уговорките за допълнителен пакет услуги; за
липсата на основание- ищецът не е доказал предаването на сумата по кредита;
задължението не е изискуемо, тъй като не е обявена предсрочната изискуемост на
договора- уведомление до ответника не е достигало.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема
за установено следното:
По депозирано от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК, ТРС е издал заповед за
изпълнение за претендираното по заявлението, депозирано от ищеца, вземане срещу
ответницата , описано като 1390.95 лв. –
главница по посочения договор за кредит, 8,70лв.- лихва за забава за периода
03.05.2017г. – 05.07.2017г., законната лихва върху главницата, считано от
06.03.2018г. , както и разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 ГПК във вр.с чл. 79 и сл. и
чл. 86 ал. 1 ЗЗД, след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, в което
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47 ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на съда, дадени на
осн.чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК ищецът е предявил настоящият иск в указания от
заповедния съд срок, с предмет вземанията по заповедта за изпълнение (за сумата
от 1 390,95 лв.), поради което същият е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Заповедта, в останалата част – за сумата от 8.70 лв.- е обезсилена, поради
непредявяване на иск за тази част от вземането.
Видно от приложените доказателства
между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № **********
от 20.03.2017 г. за сумата от 600 лв., подлежаща на възстановяване в срок от 11
месеца, размер на вноската по кредита 66,40 лв. (ведно с възнаградителната
лихва), ГПР 49.88 %, ГЛП 41,17%, лихвен процент на ден 0.11 или общо дължима
сума по кредита – 730,40лв. По избран и закупен пакет допълнителни услуги „Бонус“–
за сумата от 660,55лв., с размер на вноската 60.05 лв. Общо задължение по
кредита 1390.95 лв., общ размер на вноската 126,45 лв. ( тази месечна вноска е формирана от
няколко компонента – главница, възнаградителна лихва и вноска за закупен пакет
от допълнителни услуги), дата на погасяване – 2 ден от месеца. Приложен е
погасителен план, подписан от двете
страни (л. 24 от гр.д. № 1050/2018г. на ТРС), който в подробности посочва:
датата на плащане на всяка една вноска (общо 11 дати), както и вида и
основанието на всеки компонент от месечната вноска – главница, лихва, размер на
вноска по кредит (66,40лв.), размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги (60,05лв), общ размер на месечната вноска (126,45 лв.). Заемодателят е
изпълнил задълженията си. Ответникът не е заплатил нито една вноска.
При установеното от правна гледна точка съдът съобрази следното:
Ищецът и ответника са били в
облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за потребителски
кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
С разпоредбата на чл.12.3. от Общите условия на „П.К.Б.” ЕООД към
договорите за потребителски кредит, приобщени съгласно чл.16 от ЗЗД към
договорния регламент, е прието, че при просрочие на задължението за плащане на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за кредит и предсрочна изискуемост на задълженията по
него без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана,
предизвестие или др. под., т.е. касае се за предсрочна изискуемост по силата на
договора. Като се основава на тази разпоредба, както и на факта, че ищцовото
дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона
за кредитните институции (ЗКИ), въззивникът -
кредитодател по процесния договор за кредит счита, че спрямо него са
неприложими изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, за обявяване предсрочната изискуемост.
Тези доводи на ищеца съдът намира за неоснователни.
Видно от приложения договор за
кредит, същият е сключен в предвидената от чл. 10 ал. 1 от ЗПК писмена форма,
като достатъчно ясно са отразени съществените условия на договора – брой на
месечните вноски – 11, които са в един и същ размер – 66,40 лв., падеж на всяка
вноска – 2 ден от месеца. Макар в самият договор да не е посочено каква част от
вноската по кредита представлява главница, лихва, това е сторено с подписания
от страните погасителен план. С оглед на тези обстоятелства следва да се
приеме, че правата на заемателя не са ограничени и същият е бил в състояние
добре да разбере условията на договора, още повече, че ответникът е подписал и
стандартен европейски фармуляр, съдържащ необходимата информация за този вид
кредит, поради което договорът не е недействителен. Представени са и ОУ към договора за заем, които са подписани от
заемополучателя, удостоверено с подписа му на всяка страница от ОУ.
Предсрочната
изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Във връзка с основното оплакване в жалбата, съдът споделя разбирането, че и
по отношение на договорите за потребителски кредити, сключени с небанкови
институции, важат постановките на т.18 от цитираното търкувателно решение.
Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че надлежното
обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната
изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение
по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато кредитният дълг
се претендира по общия исков ред. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ,
даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери
приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по
същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника
е разсрочено – и то в случай като настоящия когато именно това е основната
дейност на кредитора. Не съществуват правно-логически аргументи, които да
послужат като основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на
кредитите (заемите), отпускани от небанкови финансови институции, и тези,
отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника,
че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило
в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в
заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва и основание за
поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови
институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за
банкови кредити. В следствие на казаното, за да се приеме, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита в конкретния случай е необходимо кредиторът
да е направил изявление за това до длъжника и да са налице условията по
договора за настъпването на тази предсрочна изискуемост. Условията безспорно са
налице, поради наличието на неплатени от страна на кредитополучателя падежирали
вноски по кредита. По делото обаче не са представени доказателства такова
уведомление да е изпращано, още по-малко – да е достигало до длъжника.
Представено е само изготвеното от ищеца уведомително писмо за едностранно
прекратяване на договора (л. 41), но не и доказателства да е предприет какъвто
и да било начин за връчването му.
В случая обаче този факт не е от съществено значение за крайния изход по
спора, доколкото срокът на договора, въз основа на който ищецът претендира
вземането си, вече е изтекъл и следователно вземането по него се явява ликвидно
и изискуемо към настоящия момент. Доколкото последната погасителна вноска по
кредита е уговорена с дата 02.03.2018г. , то към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК всички вноски са падежирали.
Въпреки горния извод обаче, както в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, така и в петитума на исковата молба, вземането, което се претендира
от длъжника - ответник, е посочено като глобална сума, на основание именно
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. В същото време от
обстоятелствената част на исковата молба се установява, че така посочената сума
от 1390.95 лв.- далеч не само е главница по договора. Напротив, въпросната
глобална сума включва главница, възнаградителна лихва и вноска за закупен
допълнителен пакет. Липсва изрично посочване на ликвидните и изискуеми вземания
по отделните пунктове било към датата на твърдяната предсрочна изискуемост,
било към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Съгласно ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС от 02.04.2019 година исковият процес
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е фаза на заповедното производство, инициирано
със заявление за издаване на заповед за изпълнение, с приложенията към което
заявителят - ищец следва да установи не само ликвидност, но и изискуемост на
вземането си. Недоказаното настъпване на предсрочна изискуемост за част от
кредита не препятства уважаването на иска за изискуемите, съобразно падежите в
договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания, след като са включени в
представеното извлечение от счетоводните книги. Не е необходимо в исковата
молба, съответно в заявлението, тези вноски да бъдат посочени самостоятелно,
отделно от сумата, за която се претендира предсрочна изискуемост, за да бъде
уважен искът, в съответствие с основанието, на което е била издадена заповедта
за изпълнение. Поради това няма пречка в заявлението, съответно в исковата
молба да бъде посочено като основание неизпълнението на сключен договор за
кредит и да бъде посочен общият размер на претендираната главница, като само
възнаградителните лихви и лихвите за забава бъдат конкретизирани по период и
размер. Следва да са налице обаче общите предпоставки за редовността на
исковата молба относно индивидуализацията на процесното вземане. Всяко от
отделните вземания на кредитора, породено от сключения договор за кредит,
следва да бъде индивидуализирано със съществените му белези - главница,
възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава,
неустойки, такси, застраховки и други, включени в общия размер на
претендираната в заявлението сума.
Установителният иск, предявен по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от
издадена заповед за изпълнение, поради което предметът на делото е обвързан от
основанието и размера на вземането, заявени
в заповедното производство. И тъй като в случая както в заявлението, така и в
издадената заповед за изпълнение главното вземане в размер на 1 390.95 лв.
е с посочено основание „главница от
неизпълнение по договор за потребителски кредит № **********/18.03.2017
г., липсва възможност за установяване в хода на исковия процес съществуването
на вземания с други основания (договорни лихви, допълнителни възнаграждения и
т.н.).
Като е изложил сходни съображения и е достигнал до същия краен извод,
районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
С оглед размера на исковата претенция, на осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 232/08.04.2019г., постановено по гр.д. № 1050/2018 г. по описа на
РС-Търговище.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.