Решение по дело №229/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№204                                        14.06.2019 год.                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, шести състав на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в състав

                                 

                                                                    Председател: Михаил Русев

 

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №229 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

       

        Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „Реклама консулт“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.„Железни врата“№18, офис 9, представлявано от управителя П.И. Ж., подадена чрез пълномощника му адв. И.П., против Ревизионен акт №Р-16002418000916-091-001 от 11.12.2018 год., издаден от Т.В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.К.С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №132/05.03.2019 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „Реклама консулт“ЕООД са установени задължения общо в размер на 48 386.68 лв., от които отговорност за данък върху добавената стойност в размер на 36 471.01 лв. и лихви за просрочие, изчислени към 11.12.2018 год. в размер на 12 791.11 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт /РА/ и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив извод, че са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на „Реклама консулт“ЕООД за задължения за данък върху добавената стойност на посоченото в РА основание и за посочените фактури. Изразява несъгласие с изводите на органа, че е налице само документално оформяне на сделката, без да е налице фактическо предаване на стоките и реално осъществяване на доставката, които изводи се основават на факта, че нито един от доставчиците не са представени доказателства, доказващи обезпеченост на извършване на доставката. Представени са всички доказателства за реалност на доставките – договори, фактури, приемо-предавателни протоколи, включително и доказателства за плащането им по банков път. Недобросъвестността или некоректността по отношение на финансовата документация и счетоводство на доставчиците, не е основание да се носи отговорността за това от страна на жалбоподателят. Трайната практика на ВАС и на Съда на европейския съюз изключва отговорността на ревизираното лице за пропуските на неговия доставчик. Въз основа на подробно изложените съображения е направено искане за отмяна на ревизионният акт изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в представената молба по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният РА №Р-16002418000916-091-001/11.12.2018 год., е правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в Решение №132/05.03.2019 год. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418000916-020-001 от 16.02.2018 год., издадена от Т.В. П. на длъжност Началник сектор /л. 1762 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „Реклама консулт“ЕООД – гр. Стара Загора, установяване на отговорността му за задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2012 год. - 31.01.2018 год. Извършването на ревизията е възложено на Е.К.С. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Е.С.Д. – главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002418000916-020-001 от 09.01.2018 год. е връчена на "Реклама консулт" ЕООД по електронен път на 28.02.2018 год. /лист 1762/.

По молба на ревизираното лице е постановена заповед №Р-16002418000916-023-001 от 27.04.2018 год., с която заповед е спряно производството /лист 62/, а със заповед №Р-16002418000916-143-001 от 30.07.2018 год. производството е възобновено /лист 63 от делото/. На 31.08.2018 год. е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002418000916-020-002/31.08.2018 год., с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 01.10.2018 год., която заповед е връчена по електронен път на 03.09.2018 год. /лист 35/. На 01.10.2018 год. е издадена нова Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002418000916-020-003/01.10.2018 год., с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 01.11.2018 год., отново връчена по електронен път на 01.10.2018 год. /лист 36/. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Т.В. П. в посоченото му длъжностно качество - Началник сектор в отдел "Ревизии" в ТД на НАП - Пловдив, валиден в периода 06.11.2017-06.11.2018 год. /при направената справка от представеният електронен носител от страна на ответника/.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117, ал. 1 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - Е.К.С. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Е.С.Д. – старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002418000916-092-001 от 15.11.2018 год., с който по отношение на ревизираното лице „Реклама консулт“ЕООД се предлага на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС да бъдат установени задължения - отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, получени от „Реклама консулт“ЕООД, по фактури, издадени за периода м.12/2012 год. - м. 01/2018 год., изчислени към 15.11.2018 год., при общ размер на задълженията 48 650.12 лв. Срещу така съставеният ревизионен доклад не са депозирани възражения от данъчно задълженото лице, поради което и е издаден ревизионен акт, в който размера на публичните задължения е същият. Ревизионният акт е връчен по електронен път на жалбоподателя  и е подписан от Т.В. П. в качеството й на Началник сектор в отдел "Ревизии" в ТД на НАП - Пловдив, с електронен подпис валиден в периода 05.11.2018 - 05.11.2019 год. /при направената справка от представеният електронен носител от страна на ответника/ и от Е.К.С. в качеството й на ръководител ревизия, с електронен подпис валиден в периода 27.11.2018 – 27.11.2018 год. /при направената справка от представеният електронен носител от страна на ответника/. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 11.12.2018 год. /лист 96 от делото/. Срещу ревизионният акт е подадена жалба на 21.12.2018 год., от „Реклама консулт“ЕООД срещу определени задължения по ЗДДС в размер на 36 471.01 лв. и лихви за забава в размер на 12 791.11 лв., представляващо непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика „Дикиос трейд“ЕООД, СФБ България“ЕООД, „Джеф ко ритейл“ЕАД/“Ла форчет“ЕАД, „платиниум юротрейд“ЕООД, „Джи ар ви трейд“ЕООД, „Боми трейд“ЕООД, „Ем фууд трейдинг“ЕООД, „Отиконс“ЕООД и „Смарт системс“ЕООД. По повод на жалбата е постановено и решение №132 от 05.03.2019 год. на Директора на Д“ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което ревизионният акт е потвърден. Решението е връчено по електронен път на 06.03.2019 год. /лист 33/.

Въз основа на събраните в хода на ревизията документи ревизиращият екип е приел за установено по безспорен и несъмнен начин, че през ревизираният период „Реклама консулт“ЕООД е получател на доставки с изпълнител „Дикиос трейд“ЕООД, СФБ България“ЕООД, „Джеф ко ритейл“ЕАД/“Ла форчет“ЕАД, „платиниум юротрейд“ЕООД, „Джи ар ви трейд“ЕООД, „Боми трейд“ЕООД, „Ем фууд трейдинг“ЕООД, „Отиконс“ЕООД и „Смарт системс“ЕООД. Ревизиращите са приели, поради факта, че към датата на ревизията, всички доставчици са били дерегистрирани по ЗДДС, част от тях не са открити на посочените адреси и никой от тях не е представил счетоводни документи за осъществените сделки. В хода на ревизията от страна на ревизираното лице са представени договори, фактури, издадени от доставчиците, приемо-предавателни протоколи, както и извлечения от банковите сметки от които е видно, че плащането е било осъществено по банков път от страна на жалбоподателят. Всички тези документи не са били приети от страна на ревизиращите като такива удостоверяващи реалното осъществяване на доставките, тъй като не е установено доставчиците да имат съответния кадрови потенциал за осъществяването на сделките.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №16002418000916-091-001 от 11.12.2018 год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването на РА №16002418000916-091-001 от 11.12.2018 год., потвърден с Решение №132/05.03.2019 год. на Директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел "Ревизии", с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л. 49-52/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия - Т.В. П., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел "Ревизии" в ТД на НАП - Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Представени са също така заповеди №РД-09-21/10.01.2017 год., №РД-09-1230/11.07.2017 год. – всичките на Директора на ТД на НАП Пловдив за изменение на Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002418000916-020-001 от 16.02.2018 год.; Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002418000916-020-002 от 31.08.2018 год.; Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002418000916-020-003 от 01.10.2018 год., както и тези за спиране и възобновяване на производството, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел "Ревизии" в ТД на НАП – Пловдив – Т.В. П..

Представени са също така Заповеди  №РД-09-363/01.03.2018 год., №РД-09-1215/29.06.2018 год. и №РД-09-1801/28.09.2018 год. всичките на Директора на ТД на НАП Пловдив, с които са определени длъжностните лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи. Следователно възложената за извършване ревизия на „Реклама консулт“ЕООД е извършена от определените със ЗВР №Р-16002418000916-020-001 от 16.02.2018 год. органи по приходите - Е.К.С. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Е.С.Д. - старши инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002418000916-092-001 от 15.11.2018 год. /чл. 117, ал. 1 от ДОПК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №16002418000916-091-001 от 11.12.2018 год. е издаден от Т.В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „Реклама консулт“ЕООД със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002418000916-020-001 от 16.02.2018 год. и от Е.К.С. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.

Както Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002418000916-020-001 от 09.01.2018 год., така и РД № 16002418000916-092-001/22.06.2018 год. и издаденият въз основа на него РА №16002418000916-091-001 от 11.12.2018 год., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. Съгласно чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, респ. чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) №910/2014, квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

Не се твърдят от жалбоподателя, нито са установени при извършената служебна проверка допуснати нарушения на административ-нопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

С обжалвания ревизионен акт №16002418000916-091-001 от 11.12.2018 год. са установени задължения на „Реклама консулт“ЕООД с правно основание чл.177 от ЗДДС - отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „Реклама консулт“ЕООД. Разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС е озаглавена отговорност на лицата в случаи на злоупотреби. Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. В нормата на чл.177, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. Включването на разпоредбата на чл.177 в глава ХХV от ЗДДС, определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на този особен вид солидарна отговорност е за плащане от регистрирано лице - получател по облагаема доставка на дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък.

   Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че отговорността по чл.177 от ЗДДС възниква при наличието на няколко материално правно предпоставки, а именно: 1. Ревизираното лице да е регистрирано по ЗДДС лице - получател по облагаема доставка; 2. Да е  осъществена облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчикът е длъжен да внесе в бюджета;  3. Дължимият данък не е внесен от доставчика; 4. Получателят по облагаемата доставка да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък и 5. Получателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДДС.

         По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 2 600.00 лв. по фактура №904/26.10.2016 год. с предмет хартия размер 70х100 - 100 000 бр., издадена от „Дикиос трейд“ ЕООД, гр. София, ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Данъчният кредит по издадената фактура от горепосоченото дружество е упражнен от ревизираното лице през месец 10.2016 год.

            Видно от материалите по делото, в хода на ревизията на въпросния доставчик е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен Протокол № П-222215180449986-141-001 от 30.04.2018 год. при ТД на НАП София. При проверката е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 25.07.2016 год. /регистрация по избор/ и дерегистрирано при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, считано от 24.03.2017 год. Съставеното за целите на проверката искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице Л4ПДПОЗЛ/ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Към датата на съставяне на протокола за извършване на насрещната проверка изисканите документи не са представени. При проверка в информационните системи на НАП е установено, че процесната фактура е отразена в дневника за продажби на дружеството с получател ревизираното лице през съответния период на нейното издаване.

С цел събиране на информация, на управителя на „Дикиос трейд“ЕООД Д.Ц.К. също е извършена насрещна проверка, приключила с Протокол №П-22221518157327-141-001/31.10.2018 год. при ТД на НАП София. Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ от Д.К. са представени писмени обяснения, според които той твърди, че през 2016 год. се е запознал с лице на име „Симеон“, който му е предложил срещу определена сума да регистрира фирма на свое име и тъй като е бил финансово затруднен, се е съгласил. Задълженото лице е направило пълномощно на въпросния „Симеон“ и след това не е осъществявало контакти с него; няма информация за дейността на фирмата и не разполага с никакви документи за същата.

Във връзка с декларираните доставки от ревизираното дружество са представени копия на процесната фактура, банково извлечение от 27.10.2016 год., копие на договор за доставка от 20.10.2016 год., приемо-предавателен протокол от 26.10.2016 год., хронологичен регистър по фактори, оборотна ведомост по партньори, хронологична ведомост аналитична по сметка 401 /Доставчици/. Ревизираното лице е посочило, че закупените материали са за нуждите на дейността на дружеството. Информация относно транспортиране на стоките от обект на доставчика до обект на ревизираното лице, относно товарене и разтоварване на стоките и лицата, участвали в приемо-предаването им не е представена. Видно от представените в хода на ревизията справки, дружеството не притежава МПС. При преглед на събраните документи, ревизиращият екип е установил, че обследваната фактура е осчетоводена като текущ разход по дебита на сметка 601 /Разходи за материали/.

Органите по приходите също така са извършили проверка в информационната система на НАП, при която е установено, че към датата на издаване на процесната фактура в дружеството-доставчик няма назначени лица по трудови правоотношения, няма изплатени доходи по извънтрудови правоотношения, дружеството не е подало декларация по чл.92 от ЗКПО за 2016 год., няма регистриран ЕКАФП, дружеството има задължения към бюджета по справки-декларации по ЗДДС в значителни размери. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че от страна на доставчика не са представени документи, доказващи обезпеченост за извършване на доставката /наличие на стока от същия вид. която да бъде продадена с обследваната фактура, наличие на обекти, ДМА, трудови ресурси/, информация къде са съхраняваните стоките от момента на покупката до тяхната продажба и къде са предадени, информация за чия сметка и как са транспортирани стоките, както и документи за тяхното транспортиране /пътни листове, товарителници т.н./, ревизиращият екип е приел, че е налице само документално оформена сделка, без да е налице фактическо приемо-предаване на стоки и реално осъществяване на доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, което води до липса на основание за начисляване на ДДС във фактурата, издадена от посоченото дружество. В резултат на гореизложеното и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал. 1, т.1 и ал. 2 и чл. 25. ал. 2 и ал. 6. т. 1 от с.з.. органите по приходите не са признали претендираното право на данъчен кредит по процесната фактура.

 Настоящият съдебен състав намира, че изводите на ревизиращите за липсата на реална доставка не отговорят на установените по делото факти. Безспорно е че в случая са представени изискуемите по закон документи за осъществената сделка – фактура, приемо-предавателен протокол, договор. Липсата на реална доставка се базира на факти, като липса на кадрова обезпеченост на доставчика /не е сключвал трудови договори/, както и че не е доказано с какъв транспорт е осъществена доставката. Предмет на доставка по процесната фактура е хартия – 100 000.00 бр. с размер 70/100. Малкият размер на хартията предполага и малък обем на заемане на процесната хартия. В конкретния случай е безспорно, че процесната фактура е включена в справките декларации на двете дружества за съответния период, че е налице реално заплащане на договорената цена, доколкото плащането е осъществено по банков път. Не звучи логично при една фиктивна сделка, каквата според ответника е налице, да е налице реално заплащане на такава голяма сума и по банков път, в изпълнение на изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Следва да се отбележи, че в представените документи от страна на ответника по делото не се установява доставчика „Дикиос трейд“ЕООД да не е платило дължимото ДДС за процесната фактура. Видно от справката за задълженията му към 07.11.2018 год., публични задължения за периода 01.10.2016 год. – 31.10.2016 год., които е следвало да се декларират до 15.11.2016 год. няма. Следователно дължимото ДДС е било платено, т.е. правомерно е бил ползван данъчен кредит за тази фактура. В този смисъл звучи нелогично да не е налице право на данъчен кредит по сделка, за която е платен данъка, единствено и само поради това, че доставчика не е открит на адреса си и не е установено да е налице ресурс за изпълнението на сделката. Нямаме засягане на държавният фиск и същият не е ощетен по никакъв начин. Като допълнителен аргумент, е необходимо да се тълкуват и клаузите на представеният договор, съгласно който транспорта е за сметка на Изпълнителят в лицето на „Дикиос трейд“ЕООД. Обстоятелството, че същото няма наети работници, както и няма регистриран собствен транспорт, не води автоматично за липсата на реална доставка. Същият би могъл да ползва чужд транспорт, за което да е платил и съответното възнаграждение.

Водим от горното съдът намира, че жалбата против ревизионният акт в частта против непризнат данъчен кредит по тази фактура е основателна.

По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 4 828.00 лв. по фактура ********** от 29.12.2014 год. с предмет изработка на рекламни фланелки /600 бр./, шапки /600 бр./, чадъри /600 бр./, чаши /600 бр./, доставка на хартия хром лукс /4 бр./, издадена от „СФБ България“ЕООД, гр. София, ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Данъчният кредит по издадената фактура е упражнен от ревизираното лице през месец 12.2014 год.

На въпросния доставчик е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен Протокол №П-22220218045092-141-001/14.05.2018 год. при ТД на 2А НАП София. Съставеното за целите на проверката ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Към датата на съставяне на протокола за извършване на насрещната проверка изисканите документи не са представени. При проверка в информационните системи на НАП е установено, че процесната фактура е отразена в дневника за продажби на дружеството с получател ревизираното лице през съответния период на нейното издаване. Органите по приходите са извършили проверка в информационните системи на НАП. при която е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 14.05.2015 год., поради установени обстоятелства по чл.176, т.1 от ЗДДС, не са установени подадени уведомления за сключени трудови договори, изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения, няма регистриран ЕКАФП. Няма данни за притежавани МПС. Не е установен вид на извършваната дейност /в подадената за 2014 год. годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО дружеството не е посочило код на икономическа дейност/, липсват данни за притежавани активи, дружеството има задължения към бюджета в значителни размери. От страна на ревизираното лице са представени копия на фактурата и банково извлечение от м.12.2014 г., копие на договор от 21.10.2014 год., приемо-предавателен протокол от 29.12.2014 год., договор с Община Стара Загора от 19.11.2014 год. за възлагане на поръчка за изготвяне и доставка на рекламни материали с изпълнител ревизираното дружество, приемо-предавателен протокол от 11.02.2015 год., с който на възложителя са предадени различни по вид стоки, като единствено съвпадение с описаните във фактурата са 300 бр. тениски и чаши. Представени са също хронологичен регистър, оборотна ведомост хронологична ведомост аналитична по сметка 401. Съгласно представените счетоводни регистри фактурата е осчетоводена по дебита на сметка 602 /Разходи за външни услуги/. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че от страна на доставчика не са представени документи, доказващи обезпеченост за извършване на доставката/наличие на материали за изработка на съответните артикули и необходимите трудови ресурси, наличие на стока от същия вид, която да бъде продадена с обследваната фактура, наличие на обекти, ДМА/, информация къде са съхранявани материалите за изработка на рекламните артикули, респ. хартията от момента на покупката до тяхната продажба и къде са предадени, информация как са изработени и от кого, информация за чия сметка и как са транспортирани стоките, както и документи за тяхното транспортиране /пътни листове, товарителници т.н./, ревизиращият екип е приел, че е налице само документално оформена сделка, без да е налице фактическо изработване на рекламни материали и тяхното приемо-предаване и реално осъществяване на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, което води до липса на основание за начисляване на ДДС във фактурата, издадена от посоченото дружество. В резултат на гореизложеното и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от с.з., органите по приходите не са признали претендираното право на данъчен кредит по процесната фактура.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на ревизиращите за липсата на реална доставка не отговорят на установените по делото факти. Безспорно е че в случая са представени изискуемите по закон документи за осъществената сделка – фактура, приемо-предавателен протокол, договор. Липсата на реална доставка се базира на факти, като липса на кадрова обезпеченост на доставчика /не е сключвал трудови договори/, както и че не е доказано с какъв транспорт е осъществена доставката. Предмет на доставка по процесната фактура е рекламни фланелки /600 бр./, шапки /600 бр./, чадъри /600 бр./, чаши /600 бр./, доставка на хартия хром лукс /4 бр./ В конкретния случай е безспорно, че процесната фактура е включена в справките декларации на двете дружества за съответния период, че е налице реално заплащане на договорената цена, доколкото плащането е осъществено по банков път. Не звучи логично при една фиктивна сделка, каквато според ответника е налице, да е налице реално заплащане на такава голяма сума и по банков път, в изпълнение на изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Следва да се отбележи, че в представените документи от страна на ответника по делото не се установява доставчика „СФБ България“ЕООД да не е платило дължимото ДДС за процесната фактура. Видно от представената справка за месец декември е издаден ревизионен акт на доставчика, но не става ясно дали в този ревизионен акт е намерила отражение и процесната фактура. Като допълнителен аргумент, е необходимо да се тълкуват и клаузите на представеният договор, съгласно който транспорта е за сметка на Изпълнителят в лицето на „СФБ България“ЕООД. Обстоятелството, че същото няма наети работници, както и няма регистриран собствен транспорт, не води автоматично за липсата на реална доставка. Същият би могъл да ползва чужд транспорт, за което да е платил и съответното възнаграждение.

Като доказателства от страна на жалбоподателят пред приходната агенция е бил представен и договор между жалбоподателят и Община Стара Загора №2443 от 19.11.2014 год. с предмет „Дейности по информация и публичност, изготвяне и доставка на рекламни материали по проект BG 06-101 „Международен младежки център за работа с деца и младежи в риск в град Стара Загора“ с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез финансовия механизъм ЕИП“. В изпълнение на този договор са представени и приемо-предавателни протоколи от 11.02.2015 год., 05.03.2015 год., 12.06.2015 год., 20.07.2015 год. и 05.12.2016 год. /лист 1639-1656/. Видно от тях, Община Стара Загора е получила 1000.00 броя тениски и 300.00 броя чаши на 11.02.2015 год.; 600.00 броя чадъри и 300.00 броя шапки на 05.03.2015 год.; 300.00 броя чадъри и 190.00 тениски на 12.06.2015 год.; 310.00 тениски, 695.00 броя шапки и 700.00 броя чаши на 20.07.2015 год. Видно от така представените доказателства, е налице проследима връзка между доставените от „СФБ България“ЕООД стоки и тази предадени на Община Стара Загора по отношение на рекламните фланелки, рекламните шапки, рекламните чадъри и рекламните маши. Единствено и само по отношение на доставената хартия не може да се проследи последващата реализация. Доколкото обаче предмет на този договор са и доставката на листовки, дипляни и др. информационни материали на български и английски език /1 500.00 бройки/, предполага се, че част от тази хартия е ползвана за изпълнението на този договор.

Водим от горното съдът намира, че жалбата против ревизионният акт в частта против непризнат данъчен кредит по тази фактура е основателна.

            По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 8 052.00 лв. по фактура №**********/29.04.2013 год. с предмет хартия - офсет 90 гр. 330 000 л. /за отпечатване на наръчници по проект „Информирани и здрави“/, издадена от „Джеф ко ритейл“ЕАД /,,Ла форчет“ЕАД/, гр. София, ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Данъчният кредит по издадената фактура е упражнен от ревизираното лице през месец 04.2013 год.

            В хода на ревизията е инициирана насрещна проверка, приключила с Протокол №П-22221218045203-141-001/23.04.2018 год. при ТД на НАП София. При проверката е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 21.12.2010 год. и дерегистрирано по реда на чл.176 от ЗДДС на 11.10.2013 год. Съставеното за целите на насрещната проверка ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. По повод на връченото искане не са представени документи. В хода на проверката, в отговор на изпратено съобщение на деклариран електронен адрес за кореспонденция /о.slavov@jeff.bg/, е получен имейл от О.С., в който лицето уведомява, че не познава посоченото дружество. При извършена проверка в програмните продукти на НАП е установено, че посочената фактура е отразена в дневника за продажби на дружеството за съответния данъчен период с получател ревизираното лице. За месец 04.2013 год. в дружеството няма назначени лица на трудов договор. При извършена проверка от органите по приходите в информационната база данни на НАП относно горепосоченото дружество е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, поради установени обстоятелства по реда на чл.176, т.1 от ЗДДС; в подадената за 2013 год. ГДД по чл.92 от ЗКПО е посочена дейност търговско посредничество с мебели, стоки за бита, железария и метални изделия; няма данни за сключени трудови договори и за изплатени суми по извънтрудови правоотношения; няма данни за притежавано МПС. От страна на ревизираното лице са представени копие на фактурата, банково извлечение от месец 05.2013 год., копие на договор за доставка от 31.03.2013 год., приемо-предавателен протокол от 29.04.2013 год., копие на договор с Министерство на здравеопазването от 02.02.2012 год. за възлагане на обществена поръчка за графично оформяне и отпечатване на четири ръководства и два доклада и приемо-предавателен протокол от 19.03.2012 год. за предаване на 500 бр. доклади, съгласно договора, копие на 2 бр. фактури от 22.04.2013 год. и от 25.04.2013 год., издадени от ревизираното дружество. Видно от представените документи, приемо-предавателният протокол към процесната фактура е с дата, следваща датите на издадените към Министерство на здравеопазването документи /приемо-предавателен протокол и фактури/. Представени са също хронологичен регистър, оборотна ведомост по партньори, хронологична ведомост аналитична по сметка 401. Фактурата е осчетоводена по дебита на сметка 601 /Разходи за материали/. В писмено обяснение ревизираното лице посочва, че транспортът на стоката е за сметка на доставчика. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че от страна на доставчика не са представени документи, в т.ч. доказващи обезпеченост за извършване на доставката - наличие на стока от същия вид, която да бъде продадена с обследваната фактура, наличие на обекти, ДМА, информация къде е съхранявана хартията от момента на покупката си до нейната продажба и къде е предадена, информация за чия сметка и как е транспортирана, както и документи, доказващи това обстоятелство /пътни листове, товарителници и т.н./ ревизиращият екип е приел, че е налице само документално оформена сделка, без да е налице фактическо приемо-предаване на стоки и реално осъществяване на доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, което води до липса на основание за начисляване на ДДС във фактурата, издадена от посоченото дружество. В резултат на гореизложеното и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.25, ал.2 и ал.6, т.1 от с.з., органите по приходите не са признали претендираното право на данъчен кредит по процесната фактура.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на ревизиращите за липсата на реална доставка не отговорят на установените по делото факти. Безспорно е че в случая са представени изискуемите по закон документи за осъществената сделка – фактура, приемо-предавателен протокол, договор. Липсата на реална доставка се базира на факти, като липса на кадрова обезпеченост на доставчика /не е сключвал трудови договори/, както и че не е доказано с какъв транспорт е осъществена доставката. Предмет на доставка по процесната фактура е доставка на хартия за отпечатване на наръчници по проект BG 051РО001-5.3.01-001-С0001 „Информирани и здрави“, хартия офсет 90 г. В конкретния случай е безспорно, че процесната фактура е включена в справките декларации на двете дружества за съответния период, че е налице реално заплащане на договорената цена, доколкото плащането е осъществено по банков път. Не звучи логично при една фиктивна сделка, каквата според ответника е налице, да е налице реално заплащане на такава голяма сума и по банков път, в изпълнение на изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Следва да се отбележи, че в представените документи от страна на ответника по делото не се установява доставчика „Джеф ко ритейл“АД да не е платило дължимото ДДС за процесната фактура. Видно от представената справка дружеството няма публични задължения /справка от НАП лист 275/, т.е. дължимото ДДС е било платено. Следователно правомерно е бил ползван данъчен кредит за тази фактура. В този смисъл звучи нелогично да не е налице право на данъчен кредит по сделка, за която е платен данъка, единствено и само поради това, че доставчика не е открит на адреса си и не е установено да е налице ресурс за изпълнението на сделката. Като допълнителен аргумент, е необходимо да се тълкуват и клаузите на представеният договор, съгласно който транспорта е за сметка на Изпълнителят в лицето на „Джеф ко ритейл“АД. Обстоятелството, че същото няма наети работници, както и няма регистриран собствен транспорт, не води автоматично за липсата на реална доставка. Същият би могъл да ползва чужд транспорт, за което да е платил и съответното възнаграждение.

Като доказателства от страна на жалбоподателят пред приходната агенция е бил представен и договор между жалбоподателят и Министерство на здравеопазването №РД-17-56 от 02.02.2012 год. с предмет „Графично оформяне и отпечатване на четири ръководства добра практика и два доклада от репрезентативни проучвания на познанията, нагласите и уменията за здравословен начин на живот след целевите групи в началото и края на информационните кампании за нуждите на проект BG 051РО001-5.3.01-001-С0001 „Информирани и здрави“, изпълнявана от Министерство на здравеопазването в качеството му на бенефициент, в рамките на процедура за директно безвъзмездно предоставяне на финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013“, бюджетна линия BG 051РО001-5.3.01. В изпълнение на този договор е представен и приемо-предавателен протокол от 19.03.2012 год. /лист 1592/. Видно от него и издадените фактури /лист 1590 – 1591/, Министерство на здравеопазването е получило 60 000 ръководства за добра практика и 500 броя финални проучвания за познанията и нагласите за здравословен начин на живот. Именно в изпълнение на този договор и сключен и договора между жалбоподателят и „Джеф ко ритейл“АД, което е изрично отбелязано и в самата фактура. Видно от така представените доказателства, е налице проследима връзка между доставената от „Джеф ко ритейл“АД стоки и отпечатаните материали предоставени на Министерство на здравеопазването. Договорът между „Реклама консулт“ЕООД и „Джеф ко ритейл“ЕАД е сключен на 31.03.2013 год., приемо-предавателния протокол за предадената стока е от 29.04.2013 год. Именно с този протокол се уреждат окончателно взаимоотношенията между „Реклама консулт“ ЕООД и „Джеф ко ритейл“ АД, което изпълнение съвпада с периода на предаване на Министерство на здравеопазването на материалите по договора.

Водим от горното съдът намира, че жалбата против ревизионният акт в частта против непризнат данъчен кредит по тази фактура е основателна.

По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 9 110,00 лв. по фактура № 801/23.08.2016 г. с предмет изработване на рекламна папка-календар /22 775 бр./, издадена от „Платинум юротрейд“ ЕООД, гр. София, ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Данъчният кредит по издадената фактура е упражнен от ревизираното лице през месец 08.2016 год.

На въпросния доставчик е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен Протокол П-22221918044407-141-001/27.04.2018 год. при ТД на НАП София. При проверката е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 05.07.2016 год. и дерегистрирано на 14.11.2016 год. при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Съставеното за целите на проверката ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Изисканите документи не са представени. При проверка в информационните системи на НАП е установено, че процесната фактура е отразена в дневника за продажби на дружеството с получател ревизираното лице през периода на нейното издаване. Дружеството не е подавало данни за сключени трудови договори. Извършена е допълнителна насрещна проверка на Александър Димитров Станоев, в качеството му на управител на посоченото дружество, приключила с Протокол №П-22221918157344-141-001/18.09.2018 год. Според представените от лицето писмени обяснения, същият не е регистрирал фирма с посоченото наименование и не е упълномощавал лица за нейната регистрация в Търговския регистър, не му е известна дейността на това дружество, не е теглел и внасял пари по банковите сметки на същото и не разполага с негови счетоводни документи.

            Органите по приходите са извършили проверка в информационните системи на НАП, при която е установено, че дружеството е дерегистрирано поради установени обстоятелства по чл.176, т.1 от ЗДДС, не са установени данни за сключени трудови договори и изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения, няма регистриран ЕКАФП, няма данни за обект или за притежавани МПС. Няма подадена за 2016 год. ГДД по чл.92 от ЗКПО, има задължения към бюджета в значителни размери. От страна на ревизираното лице са представени копия на фактурата и банково извлечение от 24.08.2016 год., копие на договор за услуга от 26.06.2016 год., приемо-предавателен протокол от 23.08.2016 год., хронологичен регистър, оборотна ведомост по партньори, хронологична ведомост аналитична по сметка 401. Съгласно представените счетоводни регистри фактурата е осчетоводена по дебита на сметка 602 /Разходи за външни услуги/. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че от страна на доставчика не са представени документи, в т.ч. доказващи обезпеченост за извършване на доставката /наличие на материали за изработка на съответните артикули и необходимите трудови ресурси, наличие на обекти, ДМА/, информация къде са съхранявани материалите за изработка на рекламните артикули, къде и от кого са предадени същите, информация как са изработени и от кого, информация за чия сметка и как са транспортирани, както и документи, доказващи това обстоятелство /пътни листове, товарителници т.н./, ревизиращият екип е приел, че е налице само документално оформена сделка, без да е налице фактическо изработване на рекламни материали и тяхното приемо-предаване и реално осъществяване на доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, което води до липса на основание за начисляване на ДДС във фактурата, издадена от посоченото дружество. В резултат на гореизложеното и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.25, ал.2 и ал.6. т.1 от с.з., органите по приходите не са признали претендираното право на данъчен кредит по процесната фактура.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на ревизиращите за липсата на реална доставка не отговорят на установените по делото факти. Безспорно е че в случая са представени изискуемите по закон документи за осъществената сделка – фактура, приемо-предавателен протокол, договор. Липсата на реална доставка се базира на факти, като липса на кадрова обезпеченост на доставчика /не е сключвал трудови договори/, както и че не е доказано с какъв транспорт е осъществена доставката. Предмет на договора по процесната фактура е изработване на рекламна папка - календар. В конкретния случай е безспорно, че процесната фактура е включена в справките декларации на двете дружества за съответния период, че е налице реално заплащане на договорената цена, доколкото плащането е осъществено по банков път. Не звучи логично при една фиктивна сделка, каквато според ответника е налице, да е налице реално заплащане на такава голяма сума и по банков път, в изпълнение на изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Следва да се отбележи, че в представените документи от страна на ответника по делото не се установява доставчика „Платиниум юротрейд“ЕООД да не е платило дължимото ДДС за процесната фактура. Видно от справката за задълженията му към 07.11.2018 год. /лист 269/, публични задължения /за ДДС/ за периода 01.08.2016 год. – 31.08.2016 год., които е следвало да се декларират до 15.09.2016 год. няма. Налице са само задължения за неплатени лихви, но не и за дължима главница. Следователно дължимото ДДС е било платено и е налице правомерно ползване на данъчен кредит за тази фактура. В този смисъл звучи нелогично да не е налице право на данъчен кредит по сделка, за която е платен данъка, единствено и само поради това, че доставчика не е открит на адреса си и не е установено да е налице ресурс за изпълнението на сделката. В конкретния случай държавният фиск не е ощетен по никакъв начин. Като допълнителен аргумент, е необходимо да се тълкуват и клаузите на представеният договор, съгласно който транспорта е за сметка на Изпълнителят в лицето на „Платиниум юротрейд“ЕООД. Обстоятелството, че същото няма наети работници, както и няма регистриран собствен транспорт, не води автоматично за липсата на реална доставка. Същият би могъл да ползва чужд транспорт, за което да е платил и съответното възнаграждение.

Не води до обратен извод и заявлението на А.С., че не е давал съгласието си за регистрирането на такава фирма. Такава е била регистрирана, функционирала е, била е регистрирана по ДДС, е подавала справки-декларации, дори е плащала ДДС. Следователно същата е участвала в търговският оборот, а това, че Станоев не знае за нея, следва да се преценя и през призмата на качеството на самото заявление, което представлява частен документ.

Водим от горното съдът намира, че жалбата против ревизионният акт в частта против непризнат данъчен кредит по тази фактура е основателна.

По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 2 400.00 лв. по фактура №**********/31.08.2015 год. с предмет по проект „Дейности по информация и публичност, изготвяне и доставка на рекламни материали по проект ВО06-101 „Международен младежки център“ 1 бр., издадена от „Джи ар ви трейд“ ЕООД, гр. София, ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Данъчният кредит по издадената фактура е упражнен от ревизираното лице през месец 08.2016 год.

На въпросния доставчик е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен Протокол №П-22220518044639-141-001/20.04.2018 год. при ТД на НАП София. При проверката е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 23.07.2015 год. и дерегистрирано на 17.06.2016 год. при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Съставеното за целите на проверката ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Изисканите документи не са представени. При проверка в информационните системи на НАП е установено, че процесната фактура е отразена в дневника за продажби на дружеството с получател ревизираното лице през периода на нейното издаване. Дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 год., 2016 год. и 2017 год. С цел събиране на информация е извършена насрещна проверка на М.В.С., в качеството му на управител на посоченото дружество, приключила с Протокол №П-22220518158591-141-001/12.11.2018 год. На лицето е връчено ИПДПОЗЛ, по повод на което не са представени документи. Извършена е насрещна проверка и на Г.Р.В.управител на дружеството до 10.09.2016 год., приключила с Протокол №П-22221918157344-141-001 от 18.09.2018 год. Съставеното за целите на проверката ИПДПОЗЛ е връчено на лицето по електронен път. Представено е обяснение, с което лицето декларира, че не притежава документи на посочената фирма, както и че същата е прехвърлена на 10.09.2016 год. на М.В.С.. Органите по приходите са извършили проверка в информационните системи на НАП, при която е установено, че дружеството е дерегистрирано поради установени обстоятелства по чл.176, т.1 от ЗДДС, не са установени данни за сключени трудови договори и изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения, няма подадена за 2016 год. ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Има задължения към бюджета в значителни размери, има регистриран ЕКАФП в обект офис в гр. София. От страна на ревизираното лице са представени копия на фактурата и банково извлечение от 15.09.2015 год., хронологичен регистър, оборотна ведомост по партньори, хронологична ведомост аналитична по сметка 401. Съгласно представените счетоводни регистри, фактурата е осчетоводена по дебита на сметка 602 /Разходи за външни услуги/. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че от страна на доставчика не са представени документи, в т.ч. доказващи обезпеченост за извършване на доставката /наличие на материали за изработка на съответните артикули и необходимите трудови ресурси, наличие на действащ обект, наличие на ДМА/, информация къде са съхранявани материалите за изработка на рекламните артикули, къде и от кого са предадени същите, информация как са изработени и от кого. информация за чия сметка и как са транспортирани, както и документи, доказващи това обстоятелство /пътни листове, товарителници и т.н./, ревизиращият екип е приел, че е налице само документално оформена сделка, без да е налице фактическо изработване на рекламни материали и тяхното приемо-предаване и реално осъществяване на доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, което води до липса на основание за начисляване на ДДС във фактурата, издадена от посоченото дружество. В резултат на гореизложеното и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.25, ал.2 и ал.6, т.1 от с.з., органите по приходите не са признали претендираното право на данъчен кредит по процесната фактура.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на ревизиращите за липсата на реална доставка не отговорят на установените по делото факти. Безспорно е че в случая са представени изискуемите по закон документи за осъществената сделка – фактура /лист 1622 от делото/. Липсата на реална доставка се базира на факти, като липса на кадрова обезпеченост на доставчика /не е сключвал трудови договори/, както и че не е доказано с какъв транспорт е осъществена доставката. Предмет на договора по процесната фактура е по проект „Дейности по информация и публичност изготвяне и доставка на рекламни материали по проект BG 06-101 „Международен младежки център за работа с деца и младежи в риск в град Стара Загора“. В конкретния случай е безспорно, че процесната фактура е включена в справките декларации на двете дружества за съответния период, че е налице реално заплащане на договорената цена, доколкото плащането е осъществено по банков път. Не звучи логично при една фиктивна сделка, каквато според ответника е налице, да е налице реално заплащане на такава голяма сума и по банков път, в изпълнение на изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Следва да се отбележи, че в представените документи от страна на ответника по делото не се установява доставчика „Джи ар ви трейд“ЕООД да не е платило дължимото ДДС за процесната фактура. Видно от справката за задълженията му към 07.11.2018 год. /лист 212/, публични задължения /за ДДС/ за периода 01.08.2015 год. – 31.08.2015 год., които е следвало да се декларират до 15.09.2015 год. няма. Налице са само задължения за неплатени лихви, но не и за дължима главница. Следователно дължимото ДДС е било платено и е налице правомерно ползване на данъчен кредит за тази фактура. В този смисъл звучи нелогично да не е налице право на данъчен кредит по сделка, за която е платен данъка, единствено и само поради това, че доставчика не е открит на адреса си и не е установено да е налице ресурс за изпълнението на сделката. В конкретния случай държавният фиск не е ощетен по никакъв начин.

Водим от горното съдът намира, че жалбата против ревизионният акт в частта против непризнат данъчен кредит по тази фактура е основателна.

По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 2 000.00 лв. по фактура №8165/29.09.2017 год. с предмет печат на рекламни торбички за община Добрич 2000 бр., издадена от „Боми трейд“ЕООД. гр. София. ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Данъчният кредит по издадената фактура е упражнен от ревизираното лице през месец 09.2017 год.

На въпросния доставчик е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен Протокол №П-22221318045298-141-001/30.05.2018 год. при ТД на НАП София. При проверката е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 10.03.2017 год. и дерегистрирано на 24.11.2017 год. по реда на чл.176 от ЗДДС. Съставеното за целите на проверката ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Изисканите документи не са представени. Органите по приходите са извършили проверка в информационните системи на НАП, при която е установено, че дружеството е дерегистрирано поради установени обстоятелства по чл.176, т. 1 от ЗДДС. Не са установени данни за сключени трудови договори и изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения, няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 год., дружеството има задължения към бюджета в значителни размери, има регистриран ЕКАФП в обект офис в гр. София. От страна на ревизираното лице са представени копия на фактурата и банково извлечение от 04.10.2017 год,. копие на договор за изработка на 2000 бр. рекламни торбички с лого, приемо-предавателен протокол от 29.09.2017 год., копие на фактура от 13.10.2017 год., издадена от ревизираното лице с получател Община Добрич и приемо-предавателен протокол към нея от 13.10.2017 год. Видно от представената фактура, издадена от ревизираното лице за последваща продажба, фактурираните хартиени торбички са с ед. цена 0.70 лв., която е в пъти по-ниска от цената в оспорената фактура, където единичната стойност на печат на торбичка е 5.00 лв. Представени са още хронологичен регистър, оборотна ведомост по партньори, хронологична ведомост аналитична по сметка 401. Съгласно представените счетоводни регистри фактурата е осчетоводена по дебита на сметка 602 /Разходи за външни услуги/. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че от страна на доставчика не са представени документи, доказващи обезпеченост за извършване на доставката /наличие на материали и оборудване, необходими за печат на рекламните торбички, необходимите трудови ресурси, натичие на действащ обект/, информация къде са съхранявани материалите за изработка на рекламните артикули, къде и от кого са предадени същите, информация как и от кого са изработени, как и за чия сметка са транспортирани, както и документи, доказващи това обстоятелство /пътни листове, товарителници и т.н./, ревизиращият екип е приел, че е налице само документално оформена сделка, без да е налице фактическо извършване на доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, което води до липса на основание за начисляване на ДДС във фактурата, издадена от посоченото дружество. В резултат на гореизложеното и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.25, ал.2 и ал.6, т.1 от с.з., органите по приходите не са признали претендираното право на данъчен кредит по процесната фактура.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на ревизиращите за липсата на реална доставка отговорят на установените по делото факти. Безспорно е че в случая са представени изискуемите по закон документи за осъществената сделка – фактура, приемо-предавателен протокол, договор /лист 1671-1677/. Липсата на реална доставка се базира на факти, като липса на кадрова обезпеченост на доставчика /не е сключвал трудови договори/, както и че не е доказано с какъв транспорт е осъществена доставката. Предмет на доставка по процесната фактура е рекламни торбички за Община Добрич /2 000.00 бр./. В конкретния случай е безспорно, че процесната фактура е включена в справките декларации на двете дружества за съответния период, че е налице реално заплащане на договорената цена, доколкото плащането е осъществено по банков път. Действително в представените документи от страна на ответника по делото се установява, че доставчика „Боми трейд“ЕООД не е платило дължимото ДДС за процесната фактура за процесния период. Видно от представената справка за месец септември е налице установено задължение за ДДС в размер на 7266.84 лв. по подадена декларация от страна дружеството. Като аргумент, е необходимо да се тълкуват и клаузите на представеният договор, съгласно който транспорта е за сметка на Изпълнителят в лицето на „Боми трейд“ЕООД. Обстоятелството, че същото няма наети работници, както и няма регистриран собствен транспорт, не води автоматично за липсата на реална доставка. Същият би могъл да ползва чужд транспорт, за което да е платил и съответното възнаграждение.

Като доказателства от страна на жалбоподателят пред приходната агенция е бил представена и фактура №1354/13.10.2017 год. от Община Добрич /лист 1561/, съгласно която е фактурирано  изработката на 2 000.00 броя хартиени чанти, съгласно договор №ДОП-97/25.08.2017 год. В изпълнение на този договор е представен и приемо-предавателен протокол от 13.10.2015 год. /лист 1562/. Видно от тях, Община Добрич е получила 2 000.00 броя хартиени чанти. Видно от така представените доказателства, е налице проследима връзка между доставените от „Боми трейд“ЕООД стоки и тази доставени на Община Добрич. Обстоятелството обаче, че  цената на която са фактурирани стоките от страна на „Боми трейд“ЕООД, надвишават седем пъти от тези които са фактурирани от страна на Община Добрич, води до извод за наличието на умисъл от страна на жалбоподателят. Звучи нелогично от гледна точка на търговската практика, закупените хартиени торбички да се продадат на неколкократно по ниска цена от стойността на която са били придобити. Каква е целта на това действие е без значение.

Водим от горното съдът намира, че жалбата против ревизионният акт в частта против непризнат данъчен кредит по тази фактура е неоснователна.

По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 2 460.00 лв. по фактура №**********/24.11.2014 год. с предмет изработка и доставка на 8 бр. светлинни табла, издадена от „Ем фууд трейдинг“ ЕООД, гр. София, ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Данъчният кредит по издадената фактура е упражнен от ревизираното лице през месец 12.2014 год.

На въпросния доставчик е извършена насрещна проверка, приключила с Протокол №11-22221218045207-141-001/20.04.2018 год. при ТД на НАП София. При проверката е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 21.11.2014 год. и дерегистрирано по реда на чл.176 от ЗДДС на 08.08.2016 год. Съставеното за целите на насрещната проверка ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. При извършена проверка в програмните продукти на НАП е установено, че посочената фактура е отразена в дневника за продажби на дружеството за съответния данъчен период с получател ревизираното лице. Установено е още, че за периода 24.11.2014 год. - 24.12.2014 год. в дружеството няма назначени лица на трудов договор, а за 2014 год. няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения. Не са установени декларирани недвижими имоти и транспортни средства. При извършена проверка от органите по приходите в информационната база данни на НАП относно горепосоченото дружество е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, поради установени обстоятелства по реда на чл.176, т.3 от ЗДДС /не е подавало СД по ЗДДС/, няма установени данни за сключени трудови договори, действащи през проверявания период и за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 год. и има задължения към бюджета в значителни размери. От страна на ревизираното лице са представени копие на фактурата, копие на договор от 22.11.2014 год. за изработка на фактурираните светлинни табла, приемо-предавателен протокол от 24.12.2014 год., копие на 2 бр. фактури от 11.12.2013 год. за аванс и 1 бр. от 31.01.2014 год. за окончателно плащане, издадени от ревизираното дружество с получател Община Перник за закупуване на светещи постери и билбордове, уведомително писмо. Последното представлява финален доклад от ревизираното лице от 24.10.2014 год. според който монтажите на изработените билбордове и светещи постери приключват на 20.12.2013 год., което като дата предхожда датата на приемо-предавателния протокол /24.12.2014 год./, съставен към оспорената фактура, чиято дата е след изпълнението на поръчката по договор с Община Перник. Представени са също хронологичен регистър, оборотна ведомост по партньори, хронологична ведомост аналитична по сметка 401. Фактурата е осчетоводена по дебита на сметка 601 /Разходи за материали/, а плащането - по сметка 501 /Каса в левове/. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че от страна на доставчика не са представени документи, доказващи извършване на доставката /наличие на материали за изработка, респ. стока от същия вид, която да бъде продадена с обследваната фактура, трудов ресурс, наличие на обекти, оборудване, транспортни средства, информация къде са съхранявани светлинните табла до продажбата им. къде са предадени, информация за чия сметка и как са транспортирани, както и документи, доказващи това обстоятелство /пътни листове, товарителници и т.н./, ревизиращият екип е приел, че е налице само документално оформена сделка, без да е налице фактическо приемо-предаване на стоки и реално осъществяване на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, което води до липса на основание за начисляване на ДДС във фактурата, издадена от посоченото дружество. В резултат на гореизложеното и на основание чл.70. ал.5 от ЗДДС. във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.25, ал.2 и ал.6, т.1 от с.з., органите по приходите не са признали претендираното право на данъчен кредит по процесната фактура.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на ревизиращите за липсата на реална доставка не отговорят на установените по делото факти. Безспорно е че в случая са представени изискуемите по закон документи за осъществената сделка – фактура, договори приемо–предавателен протокол /лист 1605-1608 от делото/. Липсата на реална доставка се базира на факти, като липса на кадрова обезпеченост на доставчика /не е сключвал трудови договори/, както и че не е доказано с какъв транспорт е осъществена доставката. Предмет на договора по процесната фактура е доставка и монтаж на осем броя светлинни табла. В конкретния случай е безспорно, че процесната фактура е включена в справките декларации на двете дружества за съответния период, че е налице реално заплащане на договорената цена, доколкото плащането е осъществено по банков път. Не звучи логично при една фиктивна сделка, каквато според ответника е налице, да е налице реално заплащане на такава голяма сума и по банков път, в изпълнение на изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Следва да се отбележи, че в представените документи от страна на ответника по делото не се установява доставчика „Ем фууд трейдинг“ЕООД да не е платило дължимото ДДС за процесната фактура. Видно от справката за задълженията му към 07.11.2018 год. /лист 260/, публични задължения /за ДДС/ за периода 01.11.2014 год. – 30.11.2014 год., които е следвало да се декларират до 15.12.2015 год. няма – нито за дължима главница, нито за дължима лихва. Следователно дължимото ДДС е било платено и е налице правомерно ползване на данъчен кредит за тази фактура. В този смисъл звучи нелогично да не е налице право на данъчен кредит по сделка, за която е платен данъка, единствено и само поради това, че доставчика не е открит на адреса си и не е установено да е налице ресурс за изпълнението на сделката. В конкретния случай държавният фиск не е ощетен по никакъв начин.

Водим от горното съдът намира, че жалбата против ревизионният акт в частта против непризнат данъчен кредит по тази фактура е основателна.

По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 3 000.00 лв., в т.ч. 1 600.00 лв. по фактура №181114/29.01.2018 год. с предмет отпечатване на вложки за вестник 1 бр. и 1 400.00 лв. по фактура № 18122/29.01.2018 год. с предмет отпечатване на рекламни кутийки 700 бр., издадени от „Отиконс“ ЕООД, гр. София. ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Данъчният кредит по издадените фактури е упражнен от ревизираното лице през месец 01.2018 год.

На въпросния доставчик е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен Протокол №П-22221018044358-141-001/03.05.2018 год. при ТД на НАП София. При проверката е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 31.01.2014 год. Съставеното за целите на проверката ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Изисканите документи не са представени. При проверката е установено, че в дневниците за продажби и подадените СД по ЗДДС от дружеството е отразена само фактура 18114 с ДДС 1 400.00 лв. и посочен предмет „стоки“, а фактура с №18122 не е включена в отчетните регистри на дружеството. Органите по приходите са извършили проверка в информационните системи на НАП, при която е установено, че на дружеството е издаден акт за дерегистрация от 26.10.2018 год. поради установени обстоятелства по чл.176, т.6 от ЗДДС, не са установени данни за сключени трудови договори и изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения. В подадената за 2017 год. ГДД по чл.92 от ЗКПО дружеството декларира основна дейност „Други професионални дейности, некласифицирани другаде“. За периода на издаване на фактурите не са установени регистрирани МПС /регистриран е лек автомобил с дата на покупка 13.09.2018 год./, има регистриран ЕКАФП в офис в гр.София /без отчетен оборот/, дружеството има задължения към бюджета. От страна на ревизираното лице са представени копия на фактурите и банково извлечение от 07.02.2018 год. за превод на 800.00 лв. по фактура №18114 и 700.00 лв. по фактура №18122. копие на договор за изработка на 8 000 бр. рекламни кутийки, приемо-предавателен протокол от 29.01.2018 год., копие на договор за изработка на 700 бр. рекламни вложки за вестник, приемо-предавателен протокол от 24.01.2018 год., копие на фактура от 31.01.2018 год., издадена от ревизираното лице с получател „Агровестник“ООД за отпечатване на вътрешно тяло за януари 2018 год. за 4 седмици, количество 4, ед. цена 2 002.00 лв. Така представената фактура е с предмет, различен от обследваните доставки. Представени са още хронологичен регистър, оборотна ведомост по партньори, хронологична ведомост аналитична по сметка 401. Съгласно представените счетоводни регистри фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 602 /Разходи за външни услуги/. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че от страна на доставчика не са представени документи, доказващи обезпеченост за извършване на доставката /наличие на материали и оборудване, необходимите трудови ресурси, наличие на действащ обект/, информация къде са съхранявани материалите за изработка, къде и от кого са предадени готовите артикули, информация как и от кого са изработени, как и за чия сметка са транспортирани, както и документи, доказващи това обстоятелство /пътни листове, товарителници и т.н./, ревизиращият екип е приел, че е налице само документално оформена сделка, без да е налице фактическо извършване на доставка на услуга по смисъла на чл. 6, ал.1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, което води до липса на основание за начисляване на ДДС във фактурите, издадени от посоченото дружество. В резултат на гореизложеното и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.25, ал.2 и ал.6, т.1 от с.з., органите по приходите не са признали претендираното право на данъчен кредит по процесиите фактури.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на ревизиращите за липсата на реална доставка не отговорят на установените по делото факти по отношение на фактура с №18114/29.01.2018 год. Безспорно е че в случая са представени изискуемите по закон документи за осъществената сделка – фактура, договори приемо–предавателен протокол /лист 1563-1566 от делото/. Липсата на реална доставка се базира на факти, като липса на кадрова обезпеченост на доставчика /не е сключвал трудови договори/, както и че не е доказано с какъв транспорт е осъществена доставката. Предмет на договора по процесната фактура е отпечатване на вложки за вестник. В конкретния случай е безспорно, че процесната фактура е включена в справките декларации на двете дружества за съответния период, че е налице реално заплащане на договорената цена, доколкото плащането е осъществено по банков път. Следва да се отбележи, че в представените документи от страна на ответника по делото не се установява доставчика „Отиконс“ЕООД да не е платило дължимото ДДС за процесната фактура. Видно от справката за задълженията му към 07.11.2018 год. /лист 257/, публични задължения /за ДДС/ за периода 01.01.2018 год. – 31.01.2018 год., които е следвало да се декларират до 15.02.2018 год. няма – нито за дължима главница, нито за дължима лихва. Отразените задължения касаят се отнасят за месец септември 2018 год. Следователно дължимото ДДС е било платено и е налице правомерно ползване на данъчен кредит за тази фактура. В този смисъл звучи нелогично да не е налице право на данъчен кредит по сделка, за която е платен данъка, единствено и само поради това, че доставчика не е открит на адреса си и не е установено да е налице ресурс за изпълнението на сделката. В конкретния случай държавният фиск не е ощетен по никакъв начин.

Що се отнася до другата фактура, съдът намира, че изводите на ревизиращите за липсата на реална доставка отговорят на установените по делото факти. Безспорно е че в случая са представени изискуемите по закон документи за осъществената сделка – фактура, договори приемо–предавателен протокол /лист 1567-1572 от делото/. Липсата на реална доставка се базира на факти, като липса на кадрова обезпеченост на доставчика /не е сключвал трудови договори/, както и че не е доказано с какъв транспорт е осъществена доставката. Предмет на договора по процесната фактура е отпечатване на рекламни кутийки по проект. В конкретния случай е безспорно, че процесната фактура не е включена в справката декларация на „Отиконс“ЕООД. Действително е налице реално заплащане на сделката по банков път, видно от представените документи по делото. Това обаче не означава, че е налице реална доставка. Не са представени и други доказателства, доказващи по-нататъшната реализация на тези рекламни кутийки. Такава обвързаност не може да се направи и с представеният приемо-предавателен протокол с Община Хасково, поради несъвпадение на предмета на договорите.

Водим от горното съдът намира, че жалбата против ревизионният акт в частта против непризнат данъчен кредит по фактура №18114/24.01.2018 год. е основателна, а в частта против непризнат данъчен кредит по фактура №18112/29.01.2018 год. неоснователна

По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 2 021,01 лв. по фактура №**********/24.10.2014 год. с предмет хартия за принтер /420 бр./, консуматив за принтер /325 бр./, флаш карти /60 бр./ и флаш памет /100 бр./, издадени от „Смарт системс“ЕООД, гр. София, ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Данъчният кредит по издадената фактура е упражнен от ревизираното лице през месец 10.2014 год.

На въпросния доставчик е извършена насрещна проверка, приключила с Протокол №П-22220318044911-141-001/25.04.2018 год. при ТД на НАП София. При проверката е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 18.01.2006 год. и дерегистрирано по реда на чл.176 от ЗДДС на 29.12.2014 год. Съставеното за целите на насрещната проверка ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Документи по повод искането не са представени. При извършена проверка в програмните продукти на НАП е установено, че посочената фактура е отразена в дневника за продажби на дружеството за съответния данъчен период с получател ревизираното лице. С цел събиране на информация е извършена насрещна проверка на Н.И.Т., в качеството му на управител на посоченото дружество, документирана с Протокол №П-16002418158768-141-001 от 22.10.2018 год. По повод връчено ИПДПОЗЛ лицето е представило писмени обяснения, съгласно които на 29.01.2014 год. дяловете на дружеството са прехвърлени с договор за покупко-продажба на О.П.К., като заедно с това цялата документация на дружеството е предадена на купувача. За периода от създаването си до посочената дата основната дейност на дружеството е търговия с компютри, периферия и резервни части към тях. ремонт и поддръжка на същите. Органите по приходите са извършили насрещна проверка и на посоченото по-горе лице, документирана с Протокол №П-04000518158711-141-001 от 21.09.2018 год. По повод връчено ИПДПОЗЛ, в деловодството на офис Видин от О.К. е входирано писмено обяснение, с което декларира, че не притежава никакви документи на дружеството и заявява, че никога не е управлявала и организирала дейността на дружеството, не знае кой го е регистрирал и каква е дейността му, както и дали има извършени доставки и издадени фактури на ревизираното лице. При проверката е установено, че лицето, вписано за управител на горното дружество, участва в множество дружества със задължения в особено големи размери. При извършена проверка от органите по приходите в информационната база данни на НАП относно горепосоченото дружество е установено, че дружеството има назначени осем лица на трудови договори с длъжности монтьор компютърна апаратура, монтьор електрооборудване и продавач - консултант, като основна дейност е вписана търговия на дребно с компютри, периферни устройства за тях и програмни продукти. Не са установени изплатени суми по извънтрудови правоотношения, не е подадена и ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014 год., установени са регистрирани МПС, продадени преди датата на издаване на фактурата. Към посочената дата е установен регистриран ЕКАФП в гр. Стара Загора без стационарен обект. От страна на ревизираното лице са представени копие на фактурата, копие на касов бон, хронологичен регистър, оборотна ведомост по партньори, хронологична ведомост аналитична по сметка 401. Фактурата е осчетоводена по дебита на сметка 601 /Разходи за материали/. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че от страна на доставчика не са представени документи, доказващи извършване на доставката, в т.ч. наличие на стока от същия вид. която да бъде продадена с обследваната фактура, информация къде е съхранявана до продажбата й. къде е предадена, информация за чия сметка и как е транспортирана, както и документи, доказващи това обстоятелство /пътни листове, товарителници и т.н./. ревизиращият екип е приел, че е налице само документално оформена сделка, без да е налице фактическо приемо-предаване на стоки и реално осъществяване на доставка по смисъла на чл.6. ал.1 от ЗДДС. което води до липса на основание за начисляване на ДДС във фактурата, издадена от посоченото дружество. В резултат на гореизложеното и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68. ал. 1. т.1 и ал.2 и чл.25, ал.2 и ал.6, т.1 от с.з., органите по приходите не са признали претендираното право на данъчен кредит по процесната фактура.

            Настоящият съдебен състав намира, че изводите на ревизиращите за липсата на реална доставка не отговорят на установените по делото факти по отношение на фактура с №**********/24.10.2014 год. Безспорно е че в случая са представени изискуемите по закон документи за осъществената сделка – фактура, копие от фискален бон /лист 1618-1619 от делото/. По делото е установено, че в дружеството има назначени работници, както и че има регистриран касов апарат в Стара Загора. Предмет на договора по процесната фактура е доставка на хартия за принтер, консуматив за принтер, флаш карти и флаш памет. В конкретния случай е безспорно, че процесната фактура е включена в справките декларации на двете дружества за съответния период, че е налице реално заплащане на договорената цена, доколкото плащането е осъществено касово, за което е налице и издаден съответния фискален бон. Следва да се отбележи, че в представените документи от страна на ответника по делото се установява доставчика „Смарт системс“ЕООД не е платило дължимото ДДС за процесната фактура. Видно от справката за задълженията му към 07.11.2018 год. /лист 197-201/, публични задължения /за ДДС/ за периода 01.10.2014 год. – 31.10.2014 год., които е следвало да се декларират до 15.11.2018 год. са налице в размер на 35 140.00 лв., въз основа на подадена справка декларация от страна на доставчика. Доколкото обаче в случай, доставените стоки влизат в предмета на доставчика, закупени са от магазина му, за което е издаден и съответния фискален бон, декларирано е от двете дружества, води до извода за реалност на доставката.

Водим от горното съдът намира, че жалбата против ревизионният акт в частта против непризнат данъчен кредит по тази фактура е основателна.

Съгласно чл.68. ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл.69, ал.1, т.1 от с. з., когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави. Съгласно посочените норми, правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не само от наличието на фактури, а зависи и от това дали лицето, вписано в тях като доставчик, реално е предоставило отразените в издадените от него фактури, стоки и/или извършило фактурираните услуги. Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните последици по него могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. В закона няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък” по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, но по аргумент от противното, това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока по чл.6, ал.1 от ЗДДС или услуга по чл.9, ал.1 от с.з. е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока е „неправомерно” по смисъла на чл.70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване на данъчен кредит. Затова при преценката на органите по приходите дали за получателя по доставката е възникнало спорното право, те имат правомощието да проверят реално ли е осъществена доставката и дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникне правото на приспадане на данъчен кредит съгласно изискванията на чл. 68, ал.1, т.1 и чл.69. ал.1, т.1 от ЗДДС. Законовите норми на ЗДДС относно правото на приспадане на данъчен кредит за получен документ поставят задължително условие да е налице извършена доставка и вписаната в съответната фактура операция да отразява реални факти от обективната действителност, т.е. вписаното като доставчик лице реално да е доставило стоките и услугите, отразени в издадените от него документи.

Съгласно чл.11, ал.1 от ЗДДС, доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услугата. По смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Тоест, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоките именно между лицата, сочени като продавач и купувач по сделките. В конкретния случай, част от изследваните фактури документират продажби на стоки/материали, които по своя характер са вещи, определени по своя род. Според чл.24, ал.2 от ЗЗД, собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом те бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Всички документи, установяващи прехвърлянето на право на собственост върху процесиите стоки следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките и да установяват по един категоричен начин, че ревизираното лице е получател на стоките именно по фактурите, издадени от посочения доставчик, по които претендира данъчен кредит.

            Въз основа на изложените по-горе аргументи за реалност на доставките, съдът намира, че жалбата е основателна по отношение на фактурите, за които не е признат данъчен кредит и с издатели, както следва: „Дикиос трейд“ЕООД – 2 600.00 лв. данъчен кредит; „СФБ България“ЕООД – 4 828.00 лв. данъчен кредит; „Джеф ко ритейл“АД – 8 052.00 лв. данъчен кредит; „Платиниум юротрейд“ ЕООД – 9 110.00 лв. данъчен кредит; „Джи ар ви трейд“ЕООД – 2 400.00 лв. данъчен кредит; „Ем фууд трейдингс“ ЕООД – 2460.00 лв. данъчен кредит; фактура №18114/29.01.2014 год. на „Отиконс“ЕООД – 1 600.00 лв. данъчен кредит и „Смарт системс“ЕООД – 2021.01 лв. данъчен кредит, а е неоснователна по отношение на фактурите издадени от „Боми трейд“ЕООД – 2 000.00 лв. ползван данъчен кредит и „Отиконс“ЕООД – 1 400.00 лв. ползван данъчен кредит.

            Оспореният ревизионен акт №Р-16002418000916-091-001 от 11.12.2018 год., потвърден с Решение №132/05.03.2019 год. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с който на „Реклама консулт“ЕООД са установени задължения общо в размер на 48 650.12 лв., от които отговорност за данък върху добавената стойност по чл.70, ал.5 от ЗДДС в размер на 36 471.01 лв. и лихви за просрочия към тях, изчислени към 11.12.2018 год. в размер на 12 791.11 лв., като издаден при неправилно приложение на материалния закон, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на ревизионното производство, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен частично.

По делото е направено искане от страна на жалбоподателят и ответника за присъждане на направените разноски по делото. При този изход, основателно е това на ответника. При този изход на делото на жалбиподателят се дължат разноски в размер на 1 896.36 лв., от които 1 846.36 лв. възнаграждение за един адвокат съобразно уважената част от жалбата и 50.00 лв. платена държавна такса, а на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание  чл.161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 212.12 лева, съобразно отхвърлената част на жалбата.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ по жалба на „Реклама консулт“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Железни врата“ №18, ет.6, ап.25, представлявано от управителя П.И. Ж. Ревизионен акт №Р-16002418000916-091-001 от 11.12.2018 год., издаден от Т.В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.К.С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, в която на „Реклама консулт“ЕООД са установени задължения общо в размер на 33 071.01 лв., непризнат данъчен кредит по ЗДДС и лихви за просрочие, изчислени към 11.12.2018 год., в размер на 11 841.87 лв., потвърден с Решение №132/05.03.2019 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив.

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Реклама консулт“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Железни врата“ №18, ет.6, ап.25, представлявано от управителя П.И. Ж. Ревизионен акт №Р-16002418000916-091-001 от 11.12.2018 год., издаден от Т.В. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.К.С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, в която на „Реклама консулт“ЕООД са установени задължения общо в размер на 3 400.00 лв., непризнат данъчен кредит по ЗДДС и лихви за просрочие, изчислени към 11.12.2018 год., в размер на 337.24 лв., потвърден с Решение №132/05.03.2019 год. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, като неоснователна.

         ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати „Реклама консулт“ЕООД, представлявано от управителя П.И. Ж., сумата 1896.36 лв., представляваща сторените разноски по производството.

ОСЪЖДА „Реклама консулт“ЕООД, представлявано от управителя П.И. Ж. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата 212.21 лв., представляваща сторените разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                          

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: