РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. гр. Хасково, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201313 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г. И. К. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 20 – 1253 – 001180 от 07.10.2021 г. на Началник Сектор
„ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание: „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на
10.00 лева – за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
с нея наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателят не бил
извършил описаното в акта и в наказателното постановление нарушение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен представител по делото в
1
лицето на адв. И. П. от АК - Хасково поддържа жалбата и в хода по същество
навежда конкретни аргументи в подкрепа нейната основателност. Претендира
и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „ПП” при ОД
на МВР – Хасково редовно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо заявява становище по жалбата, която счита за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 14.09.2021 г., свидетелите П. А. П. и Б. С. Д., двамата на длъжност
„мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково били на работа и установени на ул.
„*****“ в град Хасково, когато младежи спрели до тях с автомобил и им
заявили, че някакъв човек с автомобил бил спрял на бул. „****“, консумирал
алкохол и биел куче. Двамата веднага тръгнали за проверка на сигнала и
установили превозното средство да се движи по бул. „****“ и на
кръстовището с бул. „*****“ да завива наляво в посока центъра на град
Хасково. След като подали светлинен сигнал спрели за проверка моторно
превозно средство – лек автомобил марка „*****“, модел „***“, рег. № ****,
собственост на П. Г. П. и установили самоличността на водача – Г. И. К., след
което потърсили съдействие от органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР.
Като част от екипа, изпратен да окаже съдействие по случая бил и свидетелят
К. М. М. на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Хасково, който след пристигане на място, извършил
проверка с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ARBA 0088 на водача
за употреба на алкохол, като уредът отчел 0.49 на хиляда алкохол. След това,
освен че му било служебно известно, проверил данните за водача в лицето на
жалбоподателя Г. И. К., на чието име, видно от приложената справка за
водач/нарушител било издадено СУМПС № *********, валидно до
21.04.2024 г., В хода на проверката било възприето, че жалбоподателят Г. И.
2
К. извършвала процесната дейност по управление на МПС, издаденото на
негово име свидетелство за управление на МПС било отнето. Въз основа на
тези констатации, на същата дата, на място, свид. К. М. М., съставил срещу
жалбоподателя, в негово присъствие, Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA, № 313165 за нарушение по чл. 150а,
ал. 1 ЗДвП, посочвайки, че виновното нарушение на цитираната разпоредба
се изразявало в управление на МПС, след като „СУМПС временно е отнето
по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП“, както и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй
като жалбоподателя не съумял да представи на контролните органи
Свидетелство за регистрация на МПС, част II. След предявяването му,
жалбоподателят подписал лично акта, като вписал в съответната графа, че
няма възражения. На същата дата му бил връчен и препис от АУАН, лично
срещу подпис, според отразеното в приложената разписка.
Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в
рамките на законоустановения срок.
Прието като писмено доказателство, след като е представено от
жалбоподателя, чрез процесуалния си представител е Медицинско
удостоверение № *** от 09.09.2020 г., издадено от „Център за психично
здраве Хасково“ ЕООД, град Хасково, видно от което на жалбоподателя Г. И.
К. е с поставена диагноза биполярно афективно разстройство, сегашен епизод
– маниен, без психотични симптоми.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
наложил на жалбоподателя процесните административни наказания.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. А. П. и Б. С. Д.
относно обстоятелствата, свързани предприетите от тях действия в хода на
извършената проверка и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. За последната
група факти, отнасяща се до процедурата по съставяне на АУАН, съдът дава
вяра отчасти на изложеното и от свид. К. М. М., който има опосредени
3
възприятия относно авторството на деянието.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По силата на чл.
177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. онзи, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. Според разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата, водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. По силата на чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно,
всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни
наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на НП съдът констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените в частта по т. 1.
Действително, актът за установяване на административно нарушение е
съставен от лице от състава на службите за контрол за спазване на правилата
за движение по пътищата, разполагащо с необходимата персонална
4
материална и териториална компетентност и в присъствието на лицето,
сочено в него като нарушител. Предявен е на жалбоподателя и е връчен лично
като е дадена възможност за възражения, от която не се е възползвала.
Процесният АУАН в частта по т. 1 обаче не отговаря на изискванията на чл.
42 от ЗАНН от гледна точка необходимите реквизити, които следва да
съдържа и конкретно на т. 4 от цитираната разпоредба, вменяваща
задължение да се опише нарушението. Изискванията на тези разпоредби не са
самоцел и предназначението им е да се въведе необходимото фактическо
описание на деянието по начин, който да обезпечи правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице в пълен
предоставен от закона обем като узнае всички факти от състава на
нарушение, което му се вменява. Това изискване би могло да бъде изпълнено,
само при положение, че описанието е точно, ясно и изчерпателно, като
твърденията дори да са лаконични, е необходимо да бъдат вътрешно
безпротиворечиви. В случая, съображенията на съда ще бъдат изложени най –
напред с отбелязване, че съставеният АУАН е пределно лаконичен откъм
описание на това деяние. Актосъставителят се е задоволил единствено с
констатацията, че водачът на моторно превозно средство, на посочените в
акта дата и час е управлявал, като след справка се установило, че СУМПС
било отнето „по реда на чл. 171, т. 1“. Липсват каквито и да е твърдения при
какви условия, на какво основание измежду изброените в цитираната
разпоредба /съвсем отделен е въпросът, че липсва означение и на самия
нормативен акт/ и с какъв акт е станало това отнемане. Това лишава от
необходимата фактическа основа преценката на актосъставителя и на
наказващия орган, която подлежи от своя страна на контрол за
законосъобразност от съда по същество, но за да бъда възможен той са
необходими ясни и изрични твърдения. Такива не може да се приеме, че са
изложени и доколкото този пропуск на актосъставителя е възпроизведен
изцяло в НП, санкционният акт подлежи на отмяна на процесуално
основание, без да се обсъждат аргументи по същество. За пълнота на
изложението обаче, следва да се отбележи, че по същество не са представени
доказателства, извън отбелязването в приложената справка за
водач/нарушител, но нейното съдържание, освен пределно лаконично, само
по себе си не може да замести дефицита в твърденията в наказателното
постановление. Така също, въпреки наличните данни още към момента на
5
образуване на административно наказателното производство, нито
актосъставителят, нито наказващият орган са предприели необходимите и
възможни действия за установяване дали се касае за
административнонаказателно отговорно лице или не, предвид данните за
здравословното състояние на лицето и определянето му в други случаи като
водещо до невменяемост. Действително този пропуск, въпреки
разпределението на доказателствената тежест у наказващия орган да установи
нарушението от обективна и субективна страна, би могъл да бъде отстранен и
от съда с надлежния за това способ, какъвто е назначаването на съдебно –
психиатрична експертиза, но прилагането му, поради извода за допуснато
процесуално нарушение от категорията на съществените по отношение на
деянието по пункт 1 от НП не е необходимо.
По съображения, изложени по – горе, се обосновава тезата на наличие на
основание за отмяна на НП в частта по т. 1 като незаконосъобразно и
издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
накърняване правото на защита на санкционираното лице, без да се обсъждат
аргументи по същество. Нещо, което до голяма степен се явява и
невъзможно, именно поради характера на процесуалния пропуск на
актосъставителя и наказващия орган по отношение на това деяние.
Поради необоснованост на констатациите пък относно деянието по чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, санкционния акт подлежи на отмяна и в тази част. По
отношение на това нарушение липсва каквато и да е конкретика в кой момент
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да представи свидетелство за
регистрация на МПС, част II – към момента на самото управление на
превозното средство, когато е бил действително длъжен да го носи, за да
може да го представи при извършване на проверка или в по – късен момент.
Всъщност, нито един от разпитаните свидетели не заяви никакви
обстоятелства във връзка с такъв пропуск на жалбоподателя, като водач на
МПС, поради което необосновани се явяват твърденията в съставения АУАН
въпреки презумптивната доказателствена сила на същия, разколебана от
липсата на ясни твърдения и в неговото съдържание, поради което издаденото
НП в тази част подлежи на отмяна и по този пункт.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш,
6
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени от страната
по делото, като не отправено искане от другата страна за намаляването му,
поради прекомерност, което да налага да се изследва въпросът за
съответствието с фактическата и права сложност на делото, но и данните за
неговия уговорен и платен размер не сочат на обратен извод.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 – 1253 – 001180 от
07.10.2021 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Г. И. К. от град Хасково,
ул. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН: ********** сумата в размер на 150
лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7