РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Благоевград, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100675 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: обл. ******, представлявано от ****, в качеството му
на управител, с адрес за призоваване и съобщения: гр. **** против М. О. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *****.
Ищецът твърди, че на 24.01.2021г. е сключен договор за предоставяне на обучение и
участие в реалити шоу между „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК *********, като „Агенция“
от една страна и М. О. А., ЕГН ********** от друга, за обучение на ****, като
едновременно с това М. О. А. се е задължила лично по този договор да заплати сумите,
подробно описани в чл. 5.4 от договора. Поддържа, че този договор е сключен между ,Девил
Синема Груп“ ЕООД и длъжникът М. О. А., като на родител на лицето ****, като М. О. А.,
ЕГН ********** отговаря за процесните задължения лично. Смята, че детето не е страна по
договора, макар същото да е обект на обучението. Излага, че договорът бил сключен в
изискуемата от закона форма-писмена, при следните условия относно продължителността
му: Агенцията следвало да предостави на Персонажа обучение в 5 (пет) модула, като
продължителността на всеки модул е 2 (два) месеца, организирани в 4 (четири) посещения
на месец, като място на провеждане на обучението е предвидено, същото да се осъществява
първоначално в гр. **** в залата за танци, находяща се на ет. 0, като ползването на залата
става по силата на Договор за заем за послужване от 15.01.2021г със Сдружение „Тенис клуб
СБС“, стопанисващ обекта, а от 08.09.2021г до 03.11.2021г по силата на Договор за наем с
„Куикфит 11“ЕООД - Спортна зала „Куикфит“; от 03.11.2021г - зала за спорт, находяща се в
гр.София, Лъвов мост, бул. „Сливница“ № 178 по силата на Договор за наем от 03.11.2021г с
„СИМДА“ ООД. Заявява, че със собствени кадри и по силата на Договор за сътрудничество
и съвместна дейност от 15.12.2020г с „ЛИ“ ЕООД, ищцовото дружество осигурило и наело
квалифицирани преподаватели, които да водят заниманията, а именно - *****. Излага, че
предвид усложнената епидемиологична обстановка в страната и на основание разпоредбите
на чл.1.3. (наличието на непредвидени и форсмажорни обстоятелства) във вр. с чл. 3, т.1 от
договора на някои от предварително определените дати не били проведени занимания по
независещи от „Девил Синема Груп“ ЕООД причини - на 21 и 28 март 2021г. предвид
наложените от MЗ ограничения във връзка с усложняване на епидемиологичната обстановка
1
в цялата страна и издадените заповеди от министъра на здравеопазването; на 10.07.2021г
във връзка с провеждането на парламентарните избори. Счита, че във връзка усложняването
на Епидемията от COVID-19 в страната и на основание чл. 3, т.1 от договора за обучение
(според който Агенцията има право да променя местата, датите и часовете на обучението,
както и всякакви други организационни детайли), „Девил Синема Груп“ ЕООД след
консултации с множество обучаващи се, респективно и с родители, както и след като се
взело предвид мнението на лекторите-преподаватели, било взето решение, за да се намали
риска от заразяване, обученията вместо всяка седмица да бъдат провеждани по еквивалент -
през една седмица в посочените часове и дни от уикенда в продължение на общо 20
посещения, всяко с продължителност от 120 до 180 минути, вместо с продължителност от 60
до 90 минути, като по този начин били наваксани пропуснатите занимания. Изразява
позиция, че предвид разпоредбата на чл. 1.3 от процесния договор срокът на обучението бил
определен на 10 /десет/ месеца, но предвид непредвидените обстоятелства, възникнали с
наложените ограничения от Епидемията от COVID-19 в страната, и с оглед необходимостта
от наваксването на пропуснати (по независещи от дружеството причини) обучението
продължило до края на месец януари 2022г. Сочи, че било уговорено при подписването на
този договор М. А. да заплати на Агенцията такса от 1020 лв. (хиляда и двадесет лева) за
участието на **** в „Изиграй го“ и проведения курс на обучение, като й била предоставена
възможност за избор на А. — дали да заплати еднократно таксата или на дванадесет равни
вноски от 85лв. в срок от 12 месеца след подписването на договора, при срокове и условия
подробно описани в чл. 5, ал. 4 от договора, като А. избрала втория начин на плащане, т.е. на
равни месечни вноски (нямащи отношение към броя или проведените занимания, в
конкретния месец, за който е платима вноската). Уговорено било, че Вноска № 1 в размер на
85 лв. (осемдесет и пет лева) ще бъде заплатена от страна на А. в срок от седем дни от
подписване на договора, като сумата била заплатена както следва: на 24.01.2021г. - 30 лв.
при подписването на договора и 55 лв. на 02.02.2021г по банков път. Поддържа, че от страна
на М. А. били заплатени четири такси от по 85 лева, които били заплатени със значително
закъснение. С оглед системните нарушенията на договора от страна, както на длъжника,
така и на обучаващия се, и разпоредбите на чл. 7, т. 3 от договора, подписан между страните,
на 02.08.2021г. посредством Покана за доброволно изпълнение и уведомление за
прекратяване на договор, изпратени на личния имейл адрес на длъжника (посочен от
длъжника в договора - **** „Девил Синема Груп“ ЕООД уведомил А., че счита процесния
договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от дата 24.01.2021г. за
прекратен, считано от 02.08.2021г. и подробно описал дължимите от А. суми по договора,
като я приканил да заплати дължимата сума доброволно по посочена банкова сметка. Излага,
че предвид разпоредбата на чл. 8.1. от договора, с едностранното прекратяване на договора
от страна на Агенцията, длъжникът дължи да заплати на ищеца освен незаплатените от него
месечни вноски до датата на прекратяване на договора 02.08.2021г., които са в общ размер
на 170 лв. (сто и седемдесет лева), представляваща незаплатени месечни вноски по договор
за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от 24.01.2021г., дължим до датата на
неговото прекратяване (02.08.2021 г.), както следва: 1) пета по ред вноска в размер на 85 лв.,
дължима от 01.06.2021г. до 05.06.2021г.; 2) шеста по ред вноска в размер на 85 лв., дължима
от 01.07.2021г до 05.07.2021г. и неустойка в размер на незаплатените вноски от стойността
обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Договора, което е в общ размер на 1020 лева в петдневен
срок от датата на развалянето на Договора на горепосоченото основание - сума от 510 лв.
(петстотин и десет лева) представляваща незаплатени суми - неустойка по договор за
предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от 24.01.2021г, както следва: 1) седма по
ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.08.2021г. до 05.08.2021г.; 2) осма по ред
вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.09.2021г. до 05.09.2021г.; 3) девета по ред
вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.10.2021г. до 05.10.2021г.; 4) десета по ред
вноска в размер на 85лева, дължима от 01.11.2021г. до 05.11.2021 г.; 5) единадесета по ред
2
вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.12.2021г. до 05.12.2021г.; 6) дванадесета по ред
вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.01.2022г. до 05.01.2022г., т.е. дължимата сума
към настоящия момент възлизат в общ размер на 680 лв. /шестстотин и осемдесет лева/,
предвид направените от Агенцията разходи, свързани с наемането на помещения за
провеждане на обучението, организирането на квалифициран преподавателски състав и
респ. заплащането на възнаграждения във връзка с провеждането на обучението, наемането
и осигуряването на снимачен екип и т.н. Навежда, че към настоящия момент А. не е
заплатила по описания по-горе договор от 24.01.2021г., дължима сума в общ размер на 680
лв., представляваща незаплатени месечни вноски и неустойка по договор за предоставяне на
обучение и участие в реалити шоу от 24.01.2021г., както същата дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва /мораторна лихва/ върху главницата от 680 лв. за периода
от 10.08.2021г. до 09.06.2023г. в размер на 126,37 лв. Поддържа, че предвид забавата от
страна на ответницата ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на 09.06.2023г. до Районен съд гр.Благоевград, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 1213/2023 г по описа на Районен съд
гр.Благоевград, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
14.06.2023г., която е била връчена на длъжника и същия в законоустановения срок е
депозирал писмено възражение.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Не оспорва, че на 24.01.2021г. между "Девил Синема Груп" ЕООД, като "Агенция" и
ответницата, в качеството й на законен представител - родител на непълнолетното дете ****
- „Персонаж“ е сключи писмен договор за предоставяне на обучение и участие в реалити
шоу /на ****/ при условия, описани в самия договор, както и че договорената между
страните такса била в размер на 1020 лв. за участие в реалити формат "Изиграй го" и
проведения курс на обучение, като тази сума трябвало да бъде заплатена от ответницата на
дванадесет равни вноски от по 85лв. в срок от 12 месеца след подписването на договора, при
срокове и условия подробно описани в чл. 5, ал. 4 от договора. Твърди, че заплатила четири
вноски, съгласно описаното в договора, въпреки че предоставеното обучение не отговаряло
на договореното, като плащала вноските, включително и за месеците, през които такова
обучение реално не се провеждало. Заявява, че по никакъв начин ищецът не е уведомил
ответницата за промяна в графиците на обученията, времетраене на занятията, местата на
които ще се провеждат, както и че е дала съгласие за тези промени. Сочи, че неизпълнение
на Договора от страна на ищеца има и по отношение на срока му, тъй като в договора било
поето задължение обучението да се проведе до януари 2022г., а не до месец март, което
удължаване сочи, че не е нито официално съгласувано с участниците, нито същите са
уведомени по съответния за това начин в писмен вид. Поддържа, че ищецът променил срока
на договора, графика и местата на провеждане на занятия, без писмено да уведоми
ответницата за това, поради което счита, че няма основания, да претендира заплащане за
обучение занапред. Излага, че на 10.05.2021г., обучаващата **** задала като задача на
обучаващите се, да заснемат видео, като темата е къпане под душа или във вана, като
посочила, че децата не трябва да са голи, след което уточнила, че който желае може да бъде
и гол, като ответницата след като изслушала гласовото съобщение забранила на дъщеря си
да изпълнява тази задача и след тази задача спряла дъщеря й да посещава обучението. По
отношение на претендираната неустойка в размер на 510 лв. се счита, че клаузата за
уговорената неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от Закона за защита
на потребителите, тъй като е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Оспорва се и
претендираната мораторна лихва в размер на 126,37 лв.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
3
следните установителни искови претенции:
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД -
относно вземането за сумата от 170 лв. /сто и седемдесет лева/ - представляваща
незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в реалити
шоу от 24.01.2021 г., дължими до датата на неговото прекратяване (02.08.2021г.), както
следва: 1) пета по ред вноска в размер на 85,00 лева., дължима от 01.06.2021 г. до 05.06.2021
г.; 2) шеста по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.07.2021 г. до 05.07.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 09.06.2023г., до
окончателното изплащане на дължимото.
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД - относно вземането за
сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/ - представляваща незаплатени суми по неустойка
по договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от 24.01.2021 г., както
следва: 1) седма по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.08.2021 г. до 05.08.2021
г.; 2) осма по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.09.2021 г. до 05.09.2021 г.; 3)
девета по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.10.2021 г. до 05.10.2021 г.; 4)
десета по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.11.2021 г. до 05.11.2021 г.; 5)
единадесета по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.12.2021 г. до 05.01.2022 г.;
6) дванадесета по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.01.2022г. до 05.01.2022г.
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - относно вземането
за сумата от 126,37 лв. /сто двадесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва /мораторна лихва/ върху
главницата от 680 лв., считано от 10.08.2021г. до 09.06.2023г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 544 от 14.06.2023г. по ч. гр. д. №
1213/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящата ответница, имаща качеството на длъжник в
заповедното производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
Безспорно е между страните, а и от приетия и представен по делото препис от договор за
предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 24.01.2021 г. се установява, че
процесният договор е сключен между ищеца „Девил Синема Груп“ ЕООД /Агенция/ и М. О.
А., действаща в качеството на законен представител/родител на **** /Персонаж./
Не се спори, че с договора Агенцията се е задължила да представи на Персонажа обучение
в пет модула, свързани с креативно мислене, импровизация, ритмика и вокал, пластика и
актьорско майсторство за кино, във връзка с участието на п.а в риалити формат „Изиграй
го“. Срещу това Персонажът е поел задължение да участва във всички мероприятия и
предварителни подготовки, осигурени от агенцията, както и да заплати възнаграждение по
договора в размер на 1020 лв., платими еднократно или на 12 броя равни месечни вноски по
85 лв. всяка, първата платима в срок от седем дни от подписване на договора, а следващите
на уговорени в договора дати.
Уговорено било, че договорът се прекратява със завършването на курса, по взаимно
съгласие, едностранно от Агенцията при системни нарушения от Персонажа с уведомление
по електронна поща, едностранно от Персонажа с писмено предизвестие или при настъпване
на обективна невъзможност за изпълнението му.
4
В чл. 8.1 от договора е уговорена неустойка, която персонажът дължи на агенцията при
прекратяване на договора при системни нарушения от негова страна или неплащане в срок
на дължимите вноски, която се формира от сбора на незаплатените вноски за обучението.
По делото е представено и прието писмено уведомление от 02.08.2021г. за прекратяване на
договора от 24.01.2021г. от „Девил Синема Груп“ ЕООД, изпратено чрез куриер и по
електронна поща на М. О. А., като законен представител на ****, поради системно
нарушение на правилата от страна на Персонажа ****. В уведомлението се съдържа и
покана за доброволно плащане на остатъка от цената по договора под формата на неустойка
в общ размер на 680 лв.
Страните не спорят, че са заплатени четири такси от по 85 лв., или общо 340 лв. по
договора.
И двете страни са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпита на по двама
свидетели: **** и ***** (доведени от ищеца); **** и **** (доведени от ответницата).
В показанията си свидетелките **** и ***** дават подробни сведения за обучението си,
проведено от ищеца „Девил Синема Груп“ ЕООД в периода от месец март 2021г. до
февруари 2022г. В тази връзка излагат възприятията си къде и как е протекло това обучение.
В показанията си свидетелките **** и **** също дават подробни сведения за обучението,
проведено от ищеца „Девил Синема Груп“ ЕООД в периода от месец март 2021г. до
февруари 2022г. Те също излагат възприятията си къде и как е протекло това обучение.
С оглед така установената фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По всеки един от предявените искове ищецът носи тежестта да докаже възникването на
договорни отношения с ответницата. По отношение на претендираната неустойка следва да
докаже и наличие на валидна клауза за неустойка с посоченото съдържание и размер и
настъпването на предпоставките, пораждащи изискуемост на вземането за неустойка в
претендирания размер.
В случая не се установява ответницата М. А. да е страна по процесния договор. Същата го
е подписала в качеството на законен представител на детето ****, като в договора изрично е
посочено, че тя подписва от името и за сметка на кандидата /Персонажа/ с цел поемане на
задължения от негова страна. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД договорът поражда действия между
страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Всички права и
задължения, уговорени в договора, касаят агенцията и Персонажа, каквото качество
ответницата М. А. не притежава по смисъла на разпоредбите от процесния договор, с оглед
на което тя не е пасивно материално легитимирана да отговаря за неизпълнението му,
включително и за акцесорното задължение за неустойка. В случая не е налице и договор в
полза на трето лице, както неправилно счита ищецът. Законът допуска да се договаря в
полза на трето лице, без обаче това лице да поема задължения. То не е "уговарящ" по
смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД и "кредитор" по смисъла на чл. 87 ЗЗД, а е само бенефициер по
този договор, които предпоставки в случая очевидно не са налице. Ето защо всички искове
следва да се отхвърлят изцяло.
За пълнота, трябва да се изтъкне и че претендираната неустойка е и нищожна поради
следните съображения:
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС),
съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от
съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността .
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
5
дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото
приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на
ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на
договора.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от
обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото
то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а
съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от
05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка
накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението,
за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или
процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението и
предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за
плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на
неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението;
принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии
(вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228
от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д.
№ 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о.
на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен
(продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под
формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото
прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя
ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията с добрите
нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. –
и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).
В сега разглежданата хипотеза в договора, сключен между страните, се съдържа уговорка,
че при прекратяване на същия поради причина у Персонажа преди изтичане на срока,
последният дължи заплащане на цялото възнаграждение, предвидено като цена на
обучението за целия срок на договора, независимо от остатъка от този срок и
обстоятелството, че Агенцията се освобождава за в бъдеще от задълженията си по този
договор. Таз неустоечна клауза е в противоречие с добрите нрави, доколкото претендираната
неустойка излиза извън присъщите й функции. Това е така, тъй като в този случай
Агенцията (обучител) по прекратения договор претендира, че има право да получи
имуществена облага в размер, който ищецът би получил, ако договорът не беше прекратен,
като същевременно е освободен от изпълнение на своите задължения по договора.
Последното създава значителна нееквивалентност в правоотношението между страните по
същото, нарушава принципите за справедливост и недопускане на неоснователно
обогатяване, който дисбаланс се явява в противоречие с добрите нрави, още повече
насрещната страна има качеството на потребител на услугите на ищеца в случая.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответницата,
която претендира такива в размер на 400 лв., представляващи заплатено по банков път
адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и
6
направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност за
претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира
възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък
размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са
определени минималните адвокатски възнаграждения. Ответницата претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като с оглед цената на исковете минималният размер на
адвокатския хонорар е именно 400 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата). Трябва да се
отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални
размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав,
постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС
вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на
разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната
наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски
възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В
конкретния случай не са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат
Ч.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна сложност. Правата на ответната
страна бяха защитени и в три открити заседания, като бяха разпитани общо четирима
свидетели. Следва да се изтъкне, че правещият възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар ищец също претендира адвокатско възнаграждение по делото в размер на 400 лв.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен състав преценява, че на
адвокат Ч. наистина се следва справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е
именно в размера, фигуриращ в представения от нея договор за правна защита и съдействие.
Ето защо ищецът „Девил Синема Груп“ ЕООД следва да заплати на ответницата М. А.
разноски в производството в размер на 400 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: обл. ******, представлявано от ****, в качеството му на управител, с
адрес за призоваване и съобщения: гр. **** против М. О. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. *****, с които се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422
ГПК, че ответницата дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на Заповед за
7
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 544 от 14.06.2023г., издадена по ч. гр. д. № 1213/2023г. на
Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 170 лв. /сто и седемдесет лева/ - представляваща незаплатени месечни вноски по договор
за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от 24.01.2021 г., дължими до датата на
неговото прекратяване (02.08.2021г.), както следва: 1) пета по ред вноска в размер на 85,00
лева., дължима от 01.06.2021 г. до 05.06.2021 г.; 2) шеста по ред вноска в размер на 85,00
лева, дължима от 01.07.2021 г. до 05.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК - 09.06.2023 г., до окончателното изплащане на
дължимото.
- 510 лв. /петстотин и десет лева/ - представляваща незаплатени суми по неустойка по
договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от 24.01.2021 г., както следва:
1) седма по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.08.2021 г. до 05.08.2021 г.; 2)
осма по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.09.2021 г. до 05.09.2021 г.; 3)
девета по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.10.2021 г. до 05.10.2021 г.; 4)
десета по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.11.2021 г. до 05.11.2021 г.; 5)
единадесета по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.12.2021 г. до 05.01.2022 г.;
6) дванадесета по ред вноска в размер на 85,00 лева, дължима от 01.01.2022г. до 05.01.2022г.
- 126,37 лв. /сто двадесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законна лихва /мораторна лихва/ върху главницата от 680
лв., считано от 10.08.2021г. до 09.06.2023г.
ОСЪЖДА „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: обл. ******, представлявано от ****, в качеството му на управител, с адрес за
призоваване и съобщения: гр. **** да заплати на М. О. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8