Р Е
Ш Е Н
И Е № 20
Гр.Бяла, 14.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД БЯЛА в открито
съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Пенка Цанкова, като разгледа НАХД №
297 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното :
Административнонаказателното
производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Н. *** от 12.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция на
горите гр.Русе, с което на основание чл.270 от Закона за горите /ЗГ/ му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 100лв, за това че: На 08.10.2019г. в с.К., обл.Р., не
съхранява превозните билети за постъпила дървесина в обект по чл.206 от ЗГ на
„ВНВ“ ЕООД, находящ се в с.К., обл.Р., ул.“В.“№.. - нарушение по чл.14, ал.1 от
Наредбата за контрола и опазване на горските територии /НКОГТ/.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, оспорва НП. Посочва в жалбата, че не е
извършил вмененото му нарушение. Оспорват фактическата обстановка, описана в
НП, считат същата за неизяснена. Молят да бъде отменено атакуваното НП. В
съдебно заседание жалбоподателят се явява с упълномощен процесуален
представител – адв.А.Н. ***. Поддържат жалбата. Не представят допълнителни
доказателства.
Въззиваемата
страна, редовно призовани,изпращат представител ст.юк. Р.Д., който оспорва
жалбата и представя допълнителни доказателства, част от административнонаказателната
преписка.
РП Бяла – редовно уведомени, не изпращат
представител, не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателствата, приема за установено
от фактическа страна следното :
На
08.10.2019г. в с.К., обл.Р., в обект по чл.206 от ЗГ, регистриран от „ВНВ“ ЕООД, с управител В.Н. ***, била извършена комплексна проверка от
Икономическа полиция и от служители на Регионална дирекция на горите/РДГ/ гр.Русе.
В проверката участвали актосъставителят У. и свидетелите Н. и С. -
служители на РДГ. Управителят на обекта – жалбоподателят В.Н. не присъствал по
време на проверката. По телефона бил потърсен и уведомен от св.Н.. На него
жалбоподателят обяснил, че се намира извън населеното място, в община Велинград
и не може да присъства на проверката, както и че в обекта не присъства
упълномощено от него лице. По време на проверката присъствали трима работници,
които товарели дървесина. Те обяснили, че жалбоподателят ги е изпратил да
натоварят дървесина в товарен автомобил, като за превозваната дървесина им дал
съответните превозни билети. По време на проверката контролните органи изискали
превозните билети за постъпилата и експедирана дървесина. Присъстващите
работници не представили такива. В кабината на един заключен камион
проверяващите видели един билет. Проверяващите влезли в помещения към обекта,
където също не открили превозни билети. По телефона от управителя В.Н. св.Н.
разбрал, че превозните билети не се намират в обекта. За установеното по време
на проверката бил съставен констативен протокол/л.11/, връчен на Валери Енчев,
който товарел един от камионите с
дървесина. В констативния протокол било
направено предписание в 14-дневен срок в РДГ Русе да бъдат представени превозните
билети. За извършената проверка св. Н. изготвил доклад/л.24/.
На
31.10.2019г. в РДГ Русе, в присъствието на св.Н., св.С. и на жалбоподателя В.Н.
актосъставителят У. съставил АУАН/л.10/ на жалбоподателя в качеството му на
управител за нарушение по чл.14, ал.1 от НКОГТ. АУАН бил връчен същия ден. В
него В.Н. написал възражение, че
превозните билети за постъпилата и експедирана дървесина се съхранява в обекта. Допълнителни възражения
не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на акта административно наказаващият
орган издал атакуваното НП/л.9/, в което изцяло възприел и отразил фактическата
обстановка от АУАН. На 18.11.2019г. НП било връчено по пощата с обратна
разписка/л.12/ на жалбоподателя, с което била ангажирана административно-наказателната
му отговорност.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства - АУАН, НП, констативен
протокол, обратна разписка, както и
от проведените в с.з. разпити на актосъставителя, св.Н. и св.С.. Съдът
кредитира събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя и
разпитаните свидетели като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се.
Действайки като въззивна инстанция и
подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Съдът
приема, че жалбата е процесуално
допустима - подадена е пред надлежния съд, от лице, което има право и интерес от обжалване, в преклузивния срок и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Разгледана
по същество жалбата е основателна. Първото и
основно основание за законосъобразността на всяко НП е то да бъде
издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича както
пряко от закона, така и да бъде делегирана.
Пред
настоящата въззивна инстанция не възниква съмнение относно компетентност на
актосъставителя, произтичаща по силата на закона – чл.274, ал.1, т.2 от
ЗГ. Административнонаказаващият орган
надлежно не е доказал делегираните му правомощия на наказващ орган от Министъра
на земеделието и храните, като не е представил по делото цитираната в НП Заповед № РД-49-199 от 16.05. 2011г., с която
е оправомощен да издава НП за нарушения по Закона за горите. Това принципно е
самостоятелно основание за отмяна на НП, поради недоказана компетентност на
наказващия орган. На съда е служебно известна цитираната Заповед № РД-49-199 от
16.05. 2011г. на Министъра на земеделието и храните, поради което приема, че
атакуваното НП е издадено от компетентен орган.
Обсъждайки
събраните доказателства, съдът намира, че фактическата обстановка в АУАН и в НП не са обосновани и не се
подкрепят от представените по делото доказателства. Няма спор, че по време на
проверката жалбоподателят не е присъствал, както и че по същото време в обекта
не се е намирало упълномощено от него лице, което да има достъп до
документацията и да извърши необходимите действия във връзка с проверката.
Според актосъставителя превозните билети в дружеството обичайно се издават от
управителя, който при проверка ги представя
заедно с електронния дневник. Към момента на проверката присъстващите в
обекта работници не са имали пълномощия,
задължение и възможност да вземат отношение и да предоставят исканите документи.
Неприсъствието на управителя и упълномощено от него лице поставят под съмнение
извода на проверяващите за липсата на превозни билети в проверявания обект.
Няма съмнение, че такива билети съществуват и същите са представени на
контролните органи при съставяне на акта. В този смисъл, обсъждайки
представените от въззиваемата страна доказателства, съдът намира, че описаното
нарушение в НП е недоказано, поради което е нарушена императивната разпоредба
на чл.57, т.5 от ЗАНН – обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
доказателствата, които го потвърждават.
Независимо
от горепосоченото съдът намира, че е налице и друго отменително основание, дори
да се приеме, че е налице извършено нарушение. Цитираната и действаща към
момента на извършване на нарушението разпоредба на чл.14, ал.1 от НКОГТ
предвижда : Дневникът за постъпилата, преработена и експедирана дървесина се
попълва от собственика/ползвателя на обекта или от упълномощено от него лице и
се съхранява в обекта, за който е издаден, заедно със съответните екземпляри на
превозните билети за експедираната и за постъпилата дървесина и
производствената марка. Същата норма, която е с редакция от ДВ, бр. 79 от 2015
г. е изменена с ДВ бр. 89 от 2019 г. и в сила от 13.05.2020 г. След изменението са
променени и намалени задълженията на собствениците и ползвателите на обекти по
чл. 206 от ЗГ, като в чл.14, ал.1 от НКОГТ е предвидено само: „Електронният
дневник се води от собственика/ползвателя на обекта по чл. 206 ЗГ или от
оправомощено от него лице.“ При сравнението на действащата към момента на
проверката редакция на нарушената норма и приетото й бъдещо изменение, е очевидно, че с
изменението на нарушената норма е отпаднало задължението на собствениците и
ползвателите на обекти по чл. 206 от ЗГ да съхраняват в обекта дневник за
постъпилата, преработена и експедирана дървесина, съответните екземпляри на
превозните билети за експедираната и за постъпилата дървесина и
производствената марка. При сравнението на двете норми се налага извода, че
последната редакция на чл.14, ал.1 от НКОГТ е по-благоприятна за нарушителя и
на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН същата следва да се приложи. Поради отпадане
занапред на задължението на собственици
на обекти по чл.206 от ЗГ за съхранение в
обекта на превозните билети за експедираната и за постъпилата дървесина в
процесния случай жалбоподателя не следва да понесе отговорността за това.
Само
за прецизност следва да се посочи, че административнонаказаващият орган
неправилно е приложил санкционната норма, предвидена за този вид нарушения.
Жалбоподателят е санкциониран по реда на общата разпоредба на чл.270 от ЗГ,
предвиждаща отговорност за физически лица, извършили нарушения по ЗГ и на подзаконовите актове по
прилагането му, в която е предвидено
наказание глоба от 50 до 500 лв. Административнонаказващият орган не е съобразил
особеното качество, което притежава нарушителят – управител на дружество,
собственик на обект по чл.206 от ЗГ, поради което и носи
дминистративнонаказателна отговорност за нарушение по ЗГ и произтичащите от него
поднормативни актове. Особеното качество на нарушителя прави приложима спрямо
него специалната разпоредба на чл.269 от ЗГ, предвиждаща отговорност за ръководителите
или възложителите, които са наредили или са допуснали да бъде извършено
административно нарушение по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации.
Предвид
изхода на делото, основателни са исканията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски в размер на 300лв
адвокатски хонорар. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в тежест на въззиваемата страна
следва да бъдат възложени и разноските за адвокатско възнаграждение, направени
от жалбоподателя.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 843 от 12.11.2019г., издадено от Директора
на Регионална дирекция по горите – Русе, с което за нарушение по чл.14, ал.1 от
Наредбата за контрола и опазване на горските територии на В.Н.Н. с ЕГН **********
***, на основание чл. 270 от Закона за горите е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лв/сто лева/, като
н е з а к о
н о с ъ о б р а з н о .
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Русе,гр.Р.,
бул.“С.“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Н.,
ЕГН ********** *** сумата 300лв./триста лв/ - направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Русе.
СЪДИЯ:
/п/