№ 10966
гр. С., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110102241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу Г. М. С., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3615,87 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва от 17.09.2021 г. до изплащане на вземането, 496,56 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2019 г. до
07.09.2021 г., 45,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.09.2021 г. до
изплащане на вземането, както и 9,65 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 07.09.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2021 г. по ч.гр.д. №
54263/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с Г. М. С. договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този
договор е доставил за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. на ответника топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. М., кв. „П.“, бл. 11, вх. 1, ет. 1, ап. 4, която
потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Р., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по размер. Поддържа, че начислените суми за
консумация на топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –м.04.2020 г. не кореспондирали на
реалното потребление в процесния имот, собственост на ответницата. Твърди, че нито
1
ответницата, нито трети лица са обитавали жилището, находящо се в гр. С., общ. М., кв.
„П.“, бл. 11, вх. 1, ет. 1, ап. 4, като не били ползвани топла и студена вода, освен няколко
пъти в годината, когато Г. С. посещавала имота, за да го нагледа. Начислената сума била
завишена, като не бил отчетен фактът, че жилището не се ползвало. Оспорва и предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с титулярство на вещно право на
ползване на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че Г. М. С. е собственик на
процесния имот, находящ се в гр. С., общ. М., кв. „П.“, бл. 11, вх. 1, ет. 1, ап. 4. Ето защо и
на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответницата e била потребител на топлинна енергия по
договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е
основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и Г. М. С. са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
2
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем Сървисис“ ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че в имота на ответницата през исковия период
е имало 3 броя радиатори в помещения: хол, кухня и стая, с монтирани ИРРО, и щранг-лира
в банята с размери 2 елемента с ф27, височина 2.6м, без техническа възможност за монтаж
на уред; за период 2018/2019 г. е осигурен достъп за отчет на 16.05.2019 г., като за щранг-
лирата има служебно изчисление, а отчета с подпис на потребител е представен на вещото
лице; за период 2019/2020 г. не е осигурен достъп, но не е представен протокол за
неосигурен достъп на двете дати за отчет; за периода 2019/2020 г. има служебно изчислена
ТЕ за 4-те отоплителни тела; през исковия период срадната инсталация е изчислявана по
съответната формула върху пълната отопляема кубатура от 159 куб.м., съгласно акт за
разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма
изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били
демонтирани на 16.11.1998 г.; в процесния период има монтиран един брой водомер за
топла вода, който е бил отчетен на 16.05.2019 г., като отчета с подпис на потребител е
представен на вещото лице; за периода 2019/2020 г. не е осигурен достъп за отчет, но не е
представен протокол от двете дати за отчет; поради неосигурения достъп до имота за
исковия период има служебно изчислена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на база прогнозни стойности от реалното потребление на топла вода от
2018/2019 г.; през процесния период във фактурите изготвени от „Топлофикация С.“ ЕАД
3
няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 2006 г.; технологичните
разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка
на топлофикационното дружество.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че от ответника не са постъпвали плащания за
погасяване на суми по претендираната от ищеца главница.
Предвид констатациите на вещото лице по допуснатата СТЕ, че не е представен
протокол за неосигурен достът от двете дати за отчет, настоящият съдебен състав приема, че
за част от периода – м.05.2019 г. до м.04.2020 г. е налице основание за отхвърляне на
претенциите, тъй като от заключението на СТЕ, което съообразно чл. 202 ГПК, съдът
кредитира, тъй като е изготвено обективно, компететно и добросъвестно се установява, че
вземанията са формирани на базата на "служебен отчет", поради неосигурен достъп.
Съгласно правилото на приложимата към процесния период разпоредба на чл. 70, ал. 2 и ал.
3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), всички клиенти са
длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.
1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от
етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделни Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство.
В случая за периода м.05.2019 г. до м.04.2020 г. подобни протоколи липсват, поради
което и не е установено пълно и главно обстоятелството, че са били налице основания за
формиране на сумите за този период на базата на "служебен отчет". Тоест, ищецът не е
спазил реда за формиране на задълженията, което води до неоснователност на претенцията в
тази й част за посочените в СТЕ суми – 773,18 лв. за битово горещо водоснабдяване и
1194,44 лв. за отопление на имот или общо 1967,62 лв.
По отношение на сумата от 133,85 лв. за сградна инсталация за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2019 г. титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата (в този смисъл и Тълкувателно решение
№ 2/2016г. на ОСГК на Върховния касационен съд).
Ето защо и при съобразяване на заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ,
настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответницата главница за ТЕ за
процесния период (01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.) възлиза в размер на 1596,74 лв., както и
сумата от 45,28 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумите. За
разликата над сумата от 1596,74 лв., представляваща главница за топлинна енергия, до
пълния предявен размер от 3615,87 лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
4
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху изчислената главница за топлинна енергия в общ размер на
1596,74 лв. за периода 15.09.2019 г. - 07.09.2021 г., определена от съда по реда на чл. 162
ГПК, възлиза в размер на 219,23 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 496,56 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част за сумата от 9,65 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 133,35 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 211,28 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за
СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ и 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт в исковото
производство, или общо 1144,63 лв. за заповедното и исковото производство. Намалени
съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 511,22 лв.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.,
съобразно представения по делото договор за правна помощ и защита от 07.03.2022 г.
Релевираното още с исковата молба от процесуалния представител на ищеца възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на
ответниците адвокатско възнаграждение е основателно, предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото, поради което същото следва да бъде намалено до сумата от
600 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, на ответника се следват разноски в размер на 332,02 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. М. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„П.“, бл. 11, вх. 1, ет. 1, ап. 4, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 1596,74 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2018
г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. М., кв. „П.“, бл. 11, вх. 1,
ет. 1, ап. 4, ведно със законната лихва от 17.09.2021 г. до изплащане на вземането; 219,23 лв.
- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
07.09.2021 г.; 45,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
5
за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.09.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2021 г. по ч.гр.д. № 54263/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1596,74 лв. до пълния предявен размер от 3615,87 лв.; за
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
219,23 лв. до пълния предявен размер от 496,56 лв., както и за мораторна лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2018 г.
до 07.09.2021 г. за сумата от 9,65 лв.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „П.“, бл. 11, вх. 1, ет. 1, ап. 4,
да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 511,22
лв. – разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на Г. М. С. , ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „П.“, бл. 11, вх. 1, ет. 1, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 332,02
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6