РЕШЕНИЕ
№ 1811
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря Д. Д. Н.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110133183 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „М. П.“ ЕООД, ЕИК
срещу „Н.-И.“ ЕАД, ЕИК с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1112,28
лв., представляваща главница за доставена електрическа енергия за обект, находящ се в
гр. София, ул. „“ № 25 за периода м.11.2017 г. – м.12.2017 г., придобити от ищеца по
силата на постановление за възлагане по т.д. № /2017 г. на СГС, VI-19 състав и сумата
от 333,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2018 г. до
15.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.02.2021 г. по ч.гр.д.
№ 8913/2021 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало между „Ф. Е.“
ООД и ответника въз основа на договор за продажба на електрическа енергия, от
11.11.2016 г., по силата на който през м.11.2017 г. и м.12.2017 г. „Ф. Е“ ООД продало
на ответника електрическа енергия и свързани с договора услуги на обща стойност
1112,28 лв., за което били издадени фактури. Сочи, че с постановление за възлагане от
06.01.2021 г., постановено по т.д. № 3343/2017 г. на СГС, VI-19 състав му били
възложени вземанията на „Ф. Е.“ ООД – в несъстоятелност, произтичащи от доставка
на електрическа енергия. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да плати
продажната цена на уговорения падеж, претендира и мораторна за периода от
15.01.2018 г. до 15.02.2021 г.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Оспорва „Ф.Е.“ ООД – в несъстоятелност да е доставило
претендираното количество електрическа енергия. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
1
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, чл. 98а,
ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между „Ф. Е.“ ООД и ответника, по силата на което е доставена
електрическа енергия в твърдените количества и достъп до разпределителната мрежа и
за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и придобиване на процесните вземания по силата на
постановление за възлагане. По наведеното възражение за изтекла погасителна
давност, в тежест на ищеца е да установи, че от изискуемостта на вземанията са
настъпили обстоятелства, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По делото е представен комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги №
FE3004429/11.11.2016 г., сключен между „Ф. Е.“ ООД и „Н.-И.“ АД, по силата на който
първият е поел задължение да продаде, а вторият да закупи и получи активна нетна
електрическа енергия, измерена в точките за измерване, в сроковете и при условията,
уговорени в договора. Съгласно клаузата на чл.9,ал.1 от договора клиентът се е
задължил да заплаща на търговеца цена за закупената и доставена електрическа
енергия в размер на 77 лв./МВтч за количествата, отчетени съгласно средството за
измерване в точките на присъединяване, като според ал.3 търговецът начислява
допълнително акциз, ДДС, такса за задължения към обществото и други нормативно
определени такси. Видно от клаузите на чл.17 и чл.18,ал.2 договорът влиза в сила от
01.12.2016 г. и е с действие за срок от една година, след което се трансформира в
безсрочен в случай, че никоя от страните не предприеме действие по прекратяването
му. Договорът представлява частен диспозитивен документ, носещ подписа и на двете
страни, поради което се ползва с формална доказателствена сила, респ. задължава съда
да приеме, че обективираните в договора волеизявления изхождат именно от лицата, за
които е посочено, че са ги направили. Следователно, съдът намира, че е налице
валидно облигационно отношение между „Ф. П.“ ООД и „Н.-И.“ АД с предмет
доставка на електрическа енергия.
Представено е по делото постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № /2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, от което се
установява, че на ищеца „М. п.“ ЕООД са възложени имуществени права от масата на
несъстоятелността на „.Ф Е.“ ООД, а именно: вземания към клиенти за доставена на
електрическа енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182, 24 лв.,
съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка. Отразено е, че постановлението е
влязло в сила на 29.01.2021 г.
Съгласно чл.717з,ал.1 и 2 ТЗ когато лицето, обявено за купувач, внесе
своевременно дължимата сума, съдът с постановление му възлага вещта или правото в
деня, следващ деня на плащането. От датата на издаване на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имущественото право. Правата, които трети лица са придобили върху имущественото
право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се
противопоставят на длъжника. Доколкото постановлението за възлагане на вземане
2
има сходен ефект на този по чл. 510 ГПК /възлагането на вземането за събиране/, т.
нар. принудителна цесия, то ответникът може да черпи права срещу цесионера,
каквито е имал срещу цедента – арг. чл. 99 ЗЗД. От друга страна, одобреният от съда
по несъстоятелност списък на приетите вземания не формира сила на присъдено нещо,
а има характера на частен документ и се цени от исковия съд по вътрешно убеждение с
оглед всички обстоятелства по делото. Ето защо ищецът, който е придобил вземане от
такъв списък по реда на чл. 717з ТЗ следва на общо основание да докаже пред исковия
съд при условията на пълно и главно доказване, че това вземане касае именно
доставена на ответника ел. енергия за исковия период 01.11.2017 г. – 01.12.2017 г.
Същевременно съдът намира, че по делото не се установява ищецът да е
придобил процесното вземане срещу ответника. Представената по делото пазарна
оценка на вземанията на Ф. Е. ООД съдът не намира за годно доказателствено
средство. На първо място този документ не носи печат или подпис и няма никаква
яснота от кого е изготвен – документът единствено е заверен от ищеца, а освен това не
е представен в цялост /представени са само стр.12, 60 и 84 от списъка/. По изложените
съображения съдът не може да приеме, че представената „пазарна оценка“
представлява опис на възложените в полза на ищеца вземания с постановление за
възлагане № /06.01.2021 г., постановено по гр. д. № /2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-19
състав. Ето защо и недоказано се явява придобиването от ищеца на твърдяното
вземане.
На следващо място, съдът намира, че по делото не се доказа и възникване на
процесното вземане. За установяване количеството доставена електрическа енергия по
искане на ищеца съдът е изискал по реда на чл.192 ГПК справка от
електроразпределителното дружество „Ч. Р.“ АД, като с писмо с изх. № CD-DOC-
13305/02.12.2021 г. са получени в табличен вид данни за точките на доставка на
електрическа енергия за обекти на ответника „Н.-И.“ ЕАД и информация за отчетените
количества електрическа енергия от средствата за търговско измерване за периода от
м.11.2017 г. до м.12.2017 г. с посочен доставчик „Ф. Е.“ ООД. В справката е посочено,
че на името на ответника е регистриран един обект с № 32Z1030001975034, за който
обект е доставено количество електрическа енергия от „Ф. Е.“ ООД за м.11.2017 г. в
размер на 7634 кВтч. и за м.12.2017 г. в размер на 339 кВтч. Посочената справка
представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, а същевременно отразеното в
справката количество електрическа енергия не съответства на нито едно друго
доказателство по делото. В този смисъл при преобразуване на посочената в справката
ел. енергия от кВтч. в МВтч. и умножаването й по уговорената в договора цена не дава
като резултат твърдяната от ищеца като потребена ел. енергия. По делото не са
представени и издадените фактури за стойността на доставената ел. енергия.
Ищецът не ангажира други доказателства за доставката и съответното
количество електрическа енергия. При тези данни съдът намира, че ищецът не успя да
установи при условията на пълно и главно доказване реално доставеното количество
електрическа енергия. Ето защо предявеният главен иск следва да се отхвърли като
недоказан.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на
3
ответника в забава.
В тежест на ответника по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед акцесорния характер на вземането за мораторна лихва и предвид извода
на съда за липса на главен дълг, следва да се отхвърли и претенцията за лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл.78,ал.3 ГПК в размер от 400
лв. за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М. П.“ ЕООД, ЕИК против „Н. И." ЕАД, ЕИК
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1112,28 лв.,
представляваща главница за доставена електрическа енергия за обект, находящ се в гр.
София, ул. „М.“ № 25 за периода м.11.2017 г. – м.12.2017 г., придобити от ищеца по
силата на постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017 г. на СГС, VI-19 състав и
сумата от 333,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2018 г. до
15.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.02.2021 г. по ч.гр.д.
№ 8913/2021 г. по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА „М. П.“ ЕООД, ЕИК да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на „Н.-
И.“ ЕАД, ЕИК , разноски в размер от 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4