Р Е Ш Е Н И Е
№ 424/27.6.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на тридесети май, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 354 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР и е образувано по
жалбата на Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната Д.С.,
с адрес ***, против Решение с изх. № 17-106 от 13.03.2023 г. на Началника на
СГКК гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материалноправните норми и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Моли се да бъде уважена жалбата,
съответно отменено оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от Г. Т. – държавен
експерт-юрист в Дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната“, която по
изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното
решение. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на СГКК гр. Пазарджик,
редовно призован, моли съда да отхвърли като неоснователна подадената жалба и
потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение.
Заинтересованата страна – ТП ДГС – Пазарджик, редовно
призована, не се представляват в съдебно заседание. По делото е постъпила
писмена молба с вх. № 4351/22.05.2023 г., в която е изразено становище, че
жалбата е неоснователна, неправилна и необоснована. Моли се да бъде оставена
без уважение. Претендират се направените по делото разноски.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на оспорване е Решение с изх. №
17-106/13.03.2023 г. на Началника на СГКК гр. Пазарджик, с което е отказано
изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти, поискано със заявление
№ 01-7804/09.01.2023 г. на Министерство на отбраната. Решението е редовно
връчено на 20.03.2023 г., видно от известие за доставяне (л. 41), като в
законоустановения срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд
– Пазарджик.
Решението е издадено по повод на подадено заявление с
вх. № 01-7804/09.01.2023 г. от Министерство на отбраната, на основание чл. 51,
ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., с
което е поискано да бъде извършено нанасяне на промени в кадастралния регистър
на недвижимите имоти за поземлени имоти с идентификатор 66439.18.189 и
идентификатор 66439.18.190, с адрес: с. Симеоновец, м. „Милеви скали“ на
одобрените по ЗКИР и влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на
с. Симеоновец, одобрена със Заповед № РД-18-1038/02.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, изменение на КККР, засягащо поземления имот: Заповед № 18-12646/28.11.2022
г. на Началника на СГКК – Пазарджик. Към заявлението са приложени: Писмо изх. №
0409-98/15.09.2022 г. на Министъра на земеделието, Акт за публична държавна
собственост № 2074/18.01.2018 г., Скица № КА01614 от 27.09.2017 г., издадена от
Общинска служба по земеделие гр. Септември, протокол от 24.06.1971 г., скица на
терена, издадена от Сектор „Земеустройство“ гр. Сливен, становище на директора
на Дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната“ към Писмо рег. № 106 от
08.03.2022 г. и др. Заявена е услуга „Нанасяне на промени в кадастралния
регистър на недвижимите имоти“ за посочените по-горе имоти, за които като
собственик е записан МЗ-ДГС – Пазарджик без документ за собственост и носители
на други вещни права: Държавата – Министерство на отбраната с право на ползване
на основание Заповед № 49/21.04.1791 г. на Министерство на горите и горската
промишленост. Със заявлението се иска заличаване на МЗ-ДГС гр. Пазарджик и
записване на Министерство на отбраната като собственик.
В законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от АПК е постъпило възражение с
вх. № 07-5790/24.02.2023 г. от Директора на ТП ДГС – Пазарджик, с което
възразява срещу нанасяне на промените в поземлените имоти, като прилага Заповед
№ 49/21.04.1971 г. на Министерство на горите и горската промишленост, ведно със
скица към заповедта.
Административният орган е приел, че на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е
налице спор за материално право, предвид на разнопосочните твърдения на
страните.
По делото е представено копие от Акт за публична държавна собственост №
2074/18.01.2018 г. (л. 33), видно от който Министерство на отбраната е
собственик на пет броя сгради с обща застроена площ 292 кв. м., масивна
конструкция на един и два етажа, построени през 1975-1986 г. в землището на с.
Симеоновец, местност „Милеви скали“, ПИ 018014, съгласно Скица № КА01614 от
27.09.2017 г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган
и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила
и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Актът е издаден от компетентен
административен орган – началника на СГКК – Пазарджик, като компетентността му произтича
от разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, съгласно която измененията в кадастралната
карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота
или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография
и кадастър по местонахождение на имота. В настоящия случай процесните имоти се намират
на територията на Пазарджишка област, поради което и компетентен да одобри или да
откаже да одобри процесното изменение е именно началникът на СГКК – Пазарджик.
Решението е издадено в
предвидената от закона писмена форма, като съдържа изискуемите реквизити – наименование
на органа, наименование на акта, фактически и правни основания за издаването му,
разпоредителна част, дата на издаване и подпис на издателя на акта, указания относно
реда и срока за обжалване. Решението е мотивирано, а като правно основание за
издаването му е посочен текстът на чл. 59, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 70,
ал. 4 и чл. 72 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г.
При издаване на заповедта
не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание.
Правилно е приложен и материалният закон.
Производството по изменение на КККР
е регламентирано в Глава шеста ЗКИР – „Поддържане в актуално състояние на кадастралната
карта и кадастралните регистри“, чл. 51 и сл. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР,
кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние,
като се изменят при установяване на непълноти или грешки, в каквато насока са доводите
на жалбоподателя, относно предоставените документи за собственост. В конкретния
случай, жалбоподателят твърди, че вписаният като собственик – МЗ-ДГС –
Пазарджик, следва да бъде заличен, предвид на това, че не са представени
писмени документи за правото на собственост – титул за собственост. Счита, че
не е налице спор за материално право, тъй като по смисъла на чл. 70 и 71 от
Наредбата спор за материално право е налице, когато в проекта на изменение на
кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на
правата на собственост, но само съгласно представени писмени документи за тези
права. В случая, в административното производство, както и в съдебното такова,
не са представени документи за собственост от МЗ-ДГС – Пазарджик, а са налице
писмени доказателства за това, че имотите са били предоставени за нуждите на
Министерство на народната отбрана.
Съдът намира, че от представените
по делото доказателства се установява, че процесните имоти с идентификатор
66439.18.189 и идентификатор 66439.18.190, с адрес: с. Симеоновец, м. „Милеви скали“,
са с вид на територията „горска“ и собственик – МЗ-ДГС – Пазарджик, с учредено
право на ползване на Държавата – Министерство на отбраната, въз основа на
Заповед № 49/21.04.1971 г. на Министерство на горите и горската промишленост. В
посочената заповед е упоменато, че площта не се изключва от Държавния горски
фонд и не се предоставя правото на ползване на дървесината и други странични
ползувания от гората. Изрично е упоменато, че Министерство на народната отбрана
си запазва правото на собственост върху извършените от него строежи. По
отношение на добитата дървесина от изсичането на гората при провеждане на
строителството е предвидено същата да се предаде на горското стопанство за
изпълнение плана за лесосечния фонд. С посочената заповед на Министерство на
отбраната не е предоставена собствеността на територията на процесните имоти, а
същите се индивидуализират само и единствено като собственици на изградените в
тях постройки. За това свидетелства и АПДС № 2074/18.01.2018 г., в който са
упоменати видът и описанието на пет броя сгради, собственост на жалбоподателя.
С оглед на твърденията на
страните, относно правото им на собственост върху процесните имоти, съдът
намира, че е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен
преди нанасяне на промени в кадастралната карта и кадастралния регистър. Одобряването
на исканото изменение ще доведе до промяна в отразяването на собствеността на
процесните имоти. В случая е налице спор, в който едната страна противопоставя на
другата свои собственически права, като при липса на съгласие на всички собственици
на засегнатите имоти с процедираното изменение, както е в случая, тези права следва
да бъдат установени в друго съдебно производство, извън настоящото, а именно чрез
предявяване на иск за защита на материално право, който следва да бъде решен по
общия исков ред. Настоящото производство по своя характер е съдебно-административно
и в него е недопустимо да се решават спорове за собственост. Недопустимо е извършването
на такава преценка и от административния орган. Службата по геодезия,
картография и кадастър поддържа кадастралната карта и кадастралния регистър с
данни, за които са представени надлежни документи. В случая от страните не са
представени документи, които да предполагат настъпили изменения, които следва
да бъдат нанесени. След като е налице индиция за спор за материално право – в случая
спор за собственост, приложима е разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, съгласно
която, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право,
тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, и като е отказал одобряване
на предложеното от оспорващия изменение на кадастралната карта, ответникът е приложил
правилно материалния закон.
По изложените съображения съдът намира
оспореното решение за законосъобразен административен акт – издаден при отсъствие
на някое от отменителните основания по чл. 146 от АПК. Този извод обуславя неоснователност
на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.
Основателна при този изход на спора е претенцията на
заинтересованата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва
да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност
на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната Д.С., с адрес
***, против Решение с изх. № 17-106/13.03.2023 г. на Началника на СГКК гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната, представлявано от
министъра на отбраната Д.С., с адрес ***, да заплати на ТП ДГС – Пазарджик, направените
по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)