РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. П., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100234 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 415, ал. 3 ГПК и
е образувано по искова молба подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район В., ул. „О.“ № 260, представлявано от П.Н.Д. и Д. Ш. –
изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, чрез пълномощника им адв. С.
З., адвокат от САК, със съдебен адрес гр. С., ул. „Н.“ № 57, партер, срещу „С.“, ЕИК: ***,
представлявано от управителя Г.Я., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „М.“ № 3,
С. И. О., ЕГН: **********, от с. Л., ул. „И.“ № 10, общ. Г. и С. С. О., ЕГН: **********, от с.
Л., ул. „И.“ № 10, общ. Г..
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за банков кредит Продукт
„Бизнес овърдрафт“, по силата на който на ответниците е предоставен кредит в размер на
40 000 лева. Поради неизпълнение на задълженията на ответниците по посочения договор,
същият е обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост е връчено на „С.“ ЕООД по реда на чл.50, ал.4 от ГПК,уведомлението до С. С.
О. му е връчено лично, а уведомлението до С. И. Окиковски е връчено чрез сина му С. С. О.
със задължение да предаде задължението. Изложено е, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 11.08.2021 г. след достигане на волеизявлението на ищеца до всички
ответници.
Излагат се твърдения, че освен неиздължената главница, ответниците дължат на
банката и възнаградителна лихва, мораторна лихва, неиздължени такси по договора и такси
за връчване на нотариалните покани.
1
Посочено е, че с оглед обстоятелството, че кредитът станал предсрочно изискуем
ищцовата банка подала заявление по реда на чл.418 във вр. с чл.417 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателите, като с
разпореждане на съда заявлението било отхвърлено изцяло. В изпълнение на чл.415, ал.1,
т.3 ГПК от РС-П. е постановено разпореждане, с което на заявителя е указано да предяви
осъдителен иск за вземането си, с оглед на което възниква правния интерес от предявяване
на настоящия иск.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците
„С.“ ЕООД, ЕИК: ***, С. И. О., ЕГН: ********** и С. С. О., ЕГН: **********, да заплатят
солидарно на банката следните суми, дължими на основание сключения между страните
Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 18.09.2014 г., сума в
общ размер на 27 016,93 лева, от които: сума за главница в размер на 23 028,38 лева, сума за
възнаградителна лихва в размер на 2 194,95 лева за периода от 06.10.2020 г. до 11.08.2021 г.,
дължима на основание чл.5 от процесния договор за кредит; мораторна лихва в размер на
687,06 лева, за периода от 11.08.2021 г. до 04.10.2021 г., дължима на основание чл.6 от
процесния договор за кредит; неиздължени такси по договора в размер на 1 034,54 лева, за
периода от 21.09.2020 г. до 04.10.2021 г., дължими на основание чл.7, ал.5 от процесния
договор за кредит и съгласно Тарифа за таксите и комисионните на „Ю.Б.“ АД и
неиздължени такси за връчване на нотариалните покани в размер на 72 лева за периода от
29.09.2021 г. до 04.10.2021 г., дължими на основание чл.78 ЗЗД.
Претендират се сторените разноски в заповедното и настоящето производства.
В законоустановения срок от ответниците С. И. О. и С. С. О. е депозиран писмен
отговор, в който се навеждат доводи за нередовност на исковата молба. Навеждат доводи за
неоснователност на предявените претенции.
Отделно и в случай, че съдът приеме, че не са налице нередовностите по исковата
претенция се оспорват предявените искове, като неоснователни относно главница,
възнаградителна лихва, мораторна лихва и претендираните различни видове такси.
От ответното дружество „С.“ ЕООД, не е депозиран писмен отговор в
законоустановения срок.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, с нарочна
молба поддържа исковата молба. Представя оригинал на кредитното досие на ответниците
във връзка с направено искане в отговора на исковата молба от ответниците. Прави
доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е
уважил.
Ответниците С. И. О. и С. С. О., не се явяват, представляват от надлежно
упълномощен представител адвокат П., която поддържа предявения писмен отговор, ведно с
всички сторени възражения в него.
За ответното дружество „С.“ЕООД, не се явява законен или процесуален
представител.
2
Съдът е изслушал лично в съдебно заседание вещото лице, изготвило назначената
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Приобщено е към доказателствения
материал и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като разгледа приложените по делото писмени доказателства, както и
становищата на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно е от приложеното и прието ч. гр. д. № 1437 по описа на П.кия районен съд за
2021 г., че ищецът е подал заявление вх. № 2272/12.10.2021 г. по реда на чл. 417, т. 2 от
ГПК, като е поискал да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу солидарните длъжници "С.“, ЕООД, ЕИК: ***, С. И. О. и С. С. О.. В т. 9а от
заявлението е отразено, че се претендира сумата 27 016,93 лева, от която главница в размер
23 228,38 лева, възнаградителна лихва в размер на 2 194,95 лева, мораторна лихва в размер
на 687,06 лева, такси по договора в размер на 1 034,54 лева и нотариални такси в размер на
72 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2021 г. до изплащане на вземането.
С Разпореждане № 309 от 13.10.2021 г., постановено от заповедния съд, потвърдено с
Определение № 1324 от 21.12.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград по в. ч. гр. д. №
1024/2021 г., Районен съд – П. е отхвърлил изцяло подаденото заявление.
Представени и приети като доказателства по делото са оригинали на Договор за
банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 18.09.2014 г., Приложение към
Договор за банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 23.09.2014 г., молба-
искане за кредит/лизинг изх.№ 1107 от 12.09.2014 г., уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост до „С.“ ЕООД, разписка от 27.07.2021 г., Протокол за
удостоверяване връчване на книжа от 11.08.2021 г., уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост до С. С. О., разписка от 03.08.2021 г., уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост до С. И. О., разписка от 03.08.2021 г.
Като доказателства са ангажирани и справка по чл.366 от ГПК за задълженията на
кредитополучателите, Общи условия за отпускане и обслужване на кредити на физически
лица в „Ю.Б.“АД, Методология за определяне на референтен лихвен процент /прайм/ по
потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
По искане на ищцовата страна съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение кредитира като обосновано и изготвено от специалист, притежаващ
съответната компетентност. От заключението се установява, че многократно усвояваната
сума от ответниците по процесния договор за банков кредит е общо в размер на 199 200,52
лева, без да е превишаван кредитния лимит по договор от 40 000 лева, за периода от
24.09.2014 г. до 22.12.2014 г. Дължимата от ответниците главница по процесния Договор за
банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 18.09.2014 г. е в размер на
23 028,38 лева. Дължимата от ответниците възнаградителна лихва по процесния Договор за
банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 18.09.2014 г. за периода от
3
06.10.2014 г. до 11.08.2021 г. е в размер на 2 194,95 лева. Дължимата от ответниците
мораторна лихва по процесния Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ №
BL49464 от 18.09.2014 г. за периода от 11.08.2021 г. до 04.10.2021 г. е в размер на 687,06
лева. Дължимите от ответниците такси по процесния Договор за банков кредит Продукт
„Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 18.09.2014 г. са в размер на 1 034,54 лева. Дължимите от
ответниците нотариални такси за връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост по
Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 18.09.2014 г. са в
размер на 72 лева. Счетоводните записвания във връзка с процесния договор за банков
кредит са водени редовно при ищеца, като е спазена методологията при изчисляване размера
на задълженията на кредитополучателите, съобразно клаузите посочения в сключения
между страните Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от
18.09.2014 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално
допустими. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и
процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против
пасивно легитимирана такава.
При иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, легитимиран да
предяви иска е заявител, чието заявление е отхвърлено в заповедното производство по реда
на чл. 410 и сл. ГПК, а легитимиран ответник е лицето, против което е поискано да бъде
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.
Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и
надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран
в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за банков кредит и дадена въз основа на него
парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената
сума /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните
задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че
между страните са налице облигационни правоотношения, произтичащи от сключения
Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 18.09.2014 г.
Видно е от заключението по ССчЕ, че сумата по кредита е преведена по сметка на
ответното дружество "С.“ЕООД, като в периода от 24.09.2014 г. до 22.12.2014 г. сумата е
усвоявана многократно в рамките на разрешения кредитен лимит. Дължимата главница по
4
процесния договор е в размер на 23 028,38 лева, възнаградителната лихва е в размер на
2 194,95 лева, дължимата мораторна лихва е в размер на 687,06 лева, както и се дължат
такси по процесния договор в размер на 1 034,54 лева и такса за връчване на уведомленията
за предсрочна изискуемост в размер на 72 лева.
Поради неизпълнение на задължението за плащане на дължимите вноски, банката е
обявила задължението за предсрочно изискуемо, което е направено преди предявяване на
заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК. Ответниците са уведомени за обявената предсрочна
изискуемост.
От ответната страна не са ангажирани НИКАКВИ доказателства досежно
изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за банков кредит,
следователно вземането на кредитора за главница, лихви и такси следва да бъде уважено в
пълен размер така както е предявено, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от
датата на предявяване на иска – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
като основателен и доказан.
Настоящият съдебен състав намира възражението на процесуалния представител на
ответниците физически лица, че по отношение на тях не са приложими
общите условия към договора за кредит за ирелевантни към предмета на спора, тъй като в
исковата молба не се твърди, процесния договор за кредит да е сключен при условията на
приложими към него общи условия, както и не се твърди предсрочната изискуемост да е
обявена на основание общи условия, а се твърди настъпването на такава на основание
сключения Договор за банков кредит.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в исковото производство в общ размер на 1 304,91
лева, от които сумата от 540,33 лева, заплатена държавна такса, сумата от 78,28 лева,
доплатена държавна такса, сумата от 486,30 лева, адвокатско възнаграждение и заплатен
депозит за вещо лице в размер на 200 лева.
Претендира и сторените в заповедното производство разноски, от които сумата от
540,33 лева, заплатена държавна такса и 1 122,30 лева, адвокатско възнаграждение.
След като сега действащият ГПК даде възможност за предявяване на осъдителен иск
при отхвърляне на заявлението, то настоящият съдебен състав счита, че следва да се
произнесе по отговорността за разноските от заповедното производство като отчете
спецификите на този иск. На първо място от разпоредбата на чл. 415, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1,
т. 3 ГПК може да се направи извод, че и при отказ да бъде издадена заповед за изпълнение за
предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна такса. На практика следва да
се внесе държавна такса за осъдителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, която представлява
сбор от внесената такса в хода на заповедното и внесената в исковото производство такса.
При цялостната основателност на предявените искове, то съблюдавайки правилото на чл. 78,
ал. 1 ГПК съдът следва да присъди на ищеца и внесената в хода на заповедното
производство държавна такса.
5
Според съда отговорността за разноски следва да се разглежда като специфичен вид
деликтна отговорност, при която въпросът за вината не подлежи на изследване и при която
размерът на вредите е законово определен, като не се допуска обезщетяването на други
вреди, освен посочените в закона. За да е налице такава отговорност е необходимо: 1.
противоправно поведение на другата страна, изразяващо се в неоснователно предизвикан
правен спор; 2. вреди за страната, в чиято полза е решен правният спор, които са законово
определени (в чл. 78, ал. 1 ГПК) и представляват осъществените по делото разноски; 3.
причинна връзка - т.е. тези вреди да са причинени във връзка с водене на делото. В случая
ч.гр.д. № 1347/2021 г. по описа на РС-П. е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. С влязло в сила разпореждане от 13.10.2021 г. заявлението е
отхвърлено. От разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК може да се направи извод, че с акта си по
същество в заповедното производство съдът може да издаде заповед за изпълнение или да
откаже да издаде такава. Отказът да се издаде такава на практика представлява цялостно
отхвърляне на заявеното до съда искане. От друга страна правилата за разпределение на
отговорността за разноски изискват уважаване на съответното искане (арг. от чл. 78, ал.
1 ГПК). След като в заповедното производство такова уважаване не е налице, то на този етап
правният спор не е решен в полза на заявителя. Ето защо разноските от този етап от
производството не следва да му се присъждат. Именно поради отхвърляне на искането му са
предявени и осъдителни искове в настоящото производство. Единствената връзка, която
тези искове имат с развилото се заповедно производство, е с доплащане на дължимата такса
по смисъла на чл. 415, ал. 4 ГПК. След като по заповедното производство не е издадена
заповед за изпълнение, то на практика не съществува друга връзка между двете
производства, освен така очертаната от законодателя. Ето защо изходът на спора от
исковото производство има самостоятелно значение и на присъждане подлежат разноските
единствено от този спор. Изходът на спора в заповедното производство е отрицателен за
ищеца, поради което не му се дължат разноски за това производство, с изключение на
заплатената държавна такса - арг. от чл. 415, ал. 4 ГПК.
Предвид горното на ищеца за проведеното заповедно производство следва да се
присъди само внесената държавна такса, която възлиза в размер на 540,33 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците „С.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.М. № 3, представлявано от Г.Я., С. И. О., ЕГН: ********** с адрес с.Л., общ.Г.,
ул.И. № 10 и С. С. О., ЕГН: **********, с адрес с.Л., общ.Г., ул.И. № 10 , да заплатят
солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул.
„О.“ № 260, представлявано от П.Н.Д. и Д. Ш. – изпълнителни директори и членове на
Управителния съвет следните суми, дължими на основание сключения между страните
Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL49464 от 18.09.2014 г., сума в
6
общ размер на 27 016,93 /двадесет и седем хиляди и шестнадесет лева и деветдесет и три
стотинки/ лева, от които: сума за главница в размер на 23 028,38 /двадесет и три хиляди
двадесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/ лева, сума за възнаградителна лихва в
размер на 2 194,95 /две хиляди сто деветдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/
лева за периода от 06.10.2020 г. до 11.08.2021 г., дължима на основание чл.5 от процесния
договор за кредит; мораторна лихва в размер на 687,06 /шестстотин осемдесет и седем лева
и шест стотинки/лева, за периода от 11.08.2021 г. до 04.10.2021 г., дължима на основание
чл.6 от процесния договор за кредит; неиздължени такси по договора в размер на 1 034,54
/хиляда тридесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ лева, за периода от 21.09.2020
г. до 04.10.2021 г., дължими на основание чл.7, ал.5 от процесния договор за кредит и
съгласно Тарифа за таксите и комисионните на „Ю.Б.“ АД и неиздължени такси за връчване
на нотариалните покани в размер на 72 /седемдесет и два/ лева за периода от 29.09.2021 г. до
04.10.2021 г., дължими на основание чл.78 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от постъпването на исковата молба в съда /22.02.2022 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответниците „С.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.М. № 3, представлявано от Г.Я., С. И. О., ЕГН: ********** с адрес с.Л., общ.Г.,
ул.И. № 10 и С. С. О., ЕГН: **********, с адрес с.Л., общ.Г., ул.И. № 10 , да заплатят
солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул.
„О.“ № 260, представлявано от П.Н.Д. и Д. Ш. – изпълнителни директори и членове на
Управителния съвет, сумата от 1 304,91 /хиляда триста и четири лева и деветдесет и една
стотинки/ лева, представляваща сторени разноски в настоящето производство, както и
сумата от 540,33 /петстотин и четиридесет лева и тридесет и три стотинки/ лева,
представляваща заплатена държавна такса в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7