№ 2637
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. Б.А-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20251110200510 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******“ ЕООД чрез адв. А. срещу електронен фиш за
налагане на имуществена санкция серия Г № 0070859, издаден от СДВР, с който за
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461,
т. 1 от КЗ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2000.00 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш
и се претендира за неговата отмяна. Жалбоподателят се позовава на непълноти в словесното
описание на нарушението, както и разминаване с дадената му правна квалификация.
Намира, че в електронния фиш не се съдържа ясно описание на вмененото на дружеството
нарушение, което представлява съществено процесуално нарушение. Счита за неправилна и
дадената на нарушението правна квалификация.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща
законен представител. Адв. А. се явява, като поддържа жалбата и моли за отмяна на фиша по
изложените в жалбата съображения, както и за присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител, но от нея е
постъпило писмено становище по съществото на делото с молба за потвърждаване на
електронния фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
По делото не е приложена разписка за връчване на фиша на дружеството, но в справка
от ОПП СДВР, както и в жалбата е посочено, че фишът е връчен на дружеството-
жалбоподател на 13.12.2024 г., като жалбата е депозирана в СРС на 20.12.2024 г., поради
което съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
1
което същата е процесуално допустима.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От СДВР е издаден електронен фиш серия Г № 0070859 срещу ******* ЕООД, за
налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1,
вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховане – КЗ. Във
фиша е посочено, че на 21.11.2024 г. в 11:46 ч., в гр. София, в района на бул. История
Славянобългарска №4, с посока на движение от ул. Каменоделска към бул. Рожен с
автоматизирано техническо средство – АТСС MD1195, било заснето движението на МПС –
лек автомобил марка „*******”, модел „*******” с рег. № *******.
Лекият автомобил „*******” със същия регистрационен номер бил регистриран като
собственост на наказаното дружество - жалбоподател ******* ЕООД с ******* с управител
В. Б.. След извършен преглед на заснетите изображения от автоматичната система от
служител на ОПП СДВР, било установено, че за МПС лек автомобил марка „*******”,
модел „*******” с рег. № ******* към датата 21.11.2024 г. нямало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за което е представена и справка
от „Гаранционен фонд“. Такава застраховка била сключена на 11.12.2024 г., за което е
представена и съответната справка от „Гаранционен фонд“, служебно изготвена от съда.
От разпечатка от паметта на техническо средство с АТСС № MD1195, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява времето
и мястото на заснемане на автомобил с посочената марка и регистрационен номер.
По делото са представени доказателства за вида на използваната автоматична система,
за нейната техническа годност, както и преминатата техническа проверка.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; справки от
Гаранционен фонд относно наличието на застраховка ГО за автомобила; документи за
техническа проверка на АТСС.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който е видим и регистрационния номер на автомобила,
представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което би могло да установи извършеното
нарушение. В случая на изображението са записани датата и часа, както и конкретното
местоположение на заснетия автомобил, поради което съдът приема за доказано, че именно
на посочената дата и час МПС е било управлявано. Освен това съдът намира за достоверен
извода, че за автомобила към 21.11.2024 г. не е имало сключена застраховка ГО. Последното
обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
2
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия, съгласно КЗ, ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП
електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Като всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш, мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като са
посочени и индивидуализиращите белези на процесното МПС и неговия собственик. За
разлика от множество предходни фишове за идентични нарушения, в настоящия е описано и
самото изпълнително деяние на нарушението, като изрично е посочено, че на посочената
дата и място е установено движението на описаното МПС, което не само е регистрирано в
Република България, но и не е спряно от движение. Изрично е посочено и че за това МПС
собственикът му не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“. На нарушението е
дадена и съответната правна квалификация по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ. Поради изложеното
съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за липсващо описание на
нарушението и несъответна правна квалификация.
Съгласно чл.483, ал.1, т. 1 КЗ „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение“. В чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ се предвижда, че на юридическо лице, което притежава
МПС и не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 лв. Тази хипотеза е приложима единствено когато субектът на отговорността е и
собственик на МПС. Но ангажиране на отговорността на собственика на МПС е предвидено
и в ал. 4 на същия текст, именно когато „с автоматизирано техническо средство или система
е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите“. Като в процесния електронен фиш е налице позоваване на чл. 638, ал. 4
от КЗ, следователно е спазена процедурата за съставяне на фиша срещу ЮЛ – собственик на
автомобила, за който е установено, че не е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Тези разпоредби не са противоречащи или неясни, както се
твърди в жалбата, а се допълват, като изцяло съответстват на описанието на нарушението и
дадената му правна квалификация.
Съдът намира, че доколкото КЗ се явява специален закон по отношение на ЗДвП, в
случая е допустимо и юридическо лице да бъде санкционирано чрез издаването на
електронен фиш, ако са спазени останалите изисквания на закона. В случая не се поставя
въпросът за осъществяване на деянието от субективна страна, доколкото е ангажирана
отговорността на юридическо лице, на основание чл. 83 ЗАНН.
Както беше посочено по-горе, съдът намира, че е спазена и процедурата при
установяване на нарушението с техническо средство, съответно и за налагането на глобата с
издаване на електронен фиш, като съответно са приложими правилата на ЗДвП във връзка с
фишовете. По делото са представени и всички доказателства за техническата годност на
използваната автоматична система, като в случая същественото е, че с нея е заснето
движението на автомобила на посочената дата във фиша. А от приложената снимка се
установява регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посочения в справката
3
за неговия собственик и със справката от Гаранционния фонд относно липсващата
застраховка към процесния момент. По делото са представени и снимки от нарушението,
както и протокол за използването на АТСС процесния ден. От последния документ и
приложената снимка на техническото средство, се установява, че то е мобилно устройство,
тип „триножник“, което е било монтирано на вписаното в електронния фиш място, извън
автомобил, отстрани на пътното платно.
Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че техническо средство - АТСС
MD1195 представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала
необходимия периодичен преглед. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с
електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. Именно такъв е вида на използваното в случая техническо
средство, поради което и съдът приема, че доводите на жалбоподателя за противното, са
неоснователни.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол
същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира и включва, а след
преустановяване на контрола да го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна
практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът
намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно
автоматизирано техническо средство. Поради изложеното, съдът счита, че е допустимо
нарушение, установено с него, да бъде санкционирано чрез електронен фиш, при спазването
на останалите изисквания на закона.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на
07.09.2017 г. (преди датата на нарушението). Видно от представения Протокол за проверка
от 21.03.2024 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1195 е
била преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да
установяват, че АТСС е използвана неправомерно, в нарушение на предвидените за това
условия и ред, което да създаде съмнение във верността на посочената дата или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът
намира за несъмнено установени както датата и часа на изготвената снимка, така и
4
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Следователно, в случая е доказано извършването на нарушението от страна на
дружеството – собственик на автомобила, което не е сключило за него задължителна
застраховка ГО, но въпреки това същият автомобил е бил управляван в гр. София процесния
ден.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът обсъди и съответно не намери основания за прилагането чл. 28 от
ЗАНН като отчете характера и вида обществени отношения, охранявани от разпоредбата на
чл. 483 от КЗ. В конкретния случай извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. В този смисъл фактът на сключване на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” близо три седмици след извършване
на процесното деяние следва да се тълкува като смекчаващо отговорността на нарушителя
обстоятелство по смисъла на чл. 27, ал.2 ЗАНН, но не и като изключващо отговорността за
вече извършените нарушения при управление на процесния автомобил. Съдът взе предвид
за какъв период е продължило противоправното бездействие на собственика на автомобила
и факта, че не се сочат никакви уважителни причини за това. Съдът отчете, че за автомобила
е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” едва на 11.12.2024
г., след съставяне на електронният фиш, но преди неговото връчване. Следователно, за
период поне от около 3 седмици /от 21.11. до 11.12.2024 г./ за автомобила не е имало
сключена задължителна застраховка, а той не е бил спиран от движение. Следователно,
съдът приема, че нарушението е накърнило в достатъчна степен обществените отношения,
обект на защита от нормата на чл. 638 от КЗ. Освен това от жалбоподателя не се твърдят или
доказват каквито и да е извънредни обстоятелства, довели до несключване на застраховката
за този период. С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая не са налице основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно.
Съдът намира, че правилно е определен и размера на наложената на дружеството
имуществена санкция – 2000 лева, доколкото санкцията е в абсолютно установен размер
съгласно разпоредбата на чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ.
С оглед на изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и прие, че
електронният фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Поради това
се явява неоснователна и претенцията на адв. А. за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0070859, издаден от СДВР, с който за
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4 КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя ******* ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5