№ 681
гр. Велико Търново, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димо Колев
при участието на секретаря Силвия М. Т.а
като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело №
20244100100491 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на производство пред
ответния съд е висящо гр.д. № 8/2024г., първоначално образувано пред РС – Елена под
№ 454 по описа му за 2023г., което има за предмет оспорване на отказ на кмета на
Община Елена, обективиран в писмо от 11.12.2023г., за издаване на заповед по чл. 34
ЗСПЗЗ по подадено заявление с вх. № ФС.05.05.-436/30.11.2023г. относно
стопанисването на наследствени земи от трети лица без правно основание. Ищецът
изтъква, че в производството по оспорване на административния акт е нарушена
разумната продължителност на делото, тъй като не е санкциониран връчителят при РС
– Елена за несвоевременно връчване на призовки, не са конституирани останалите 20
заинтересовани наследници като страни, както и не е санкциониран кмета на Община
Елена за непредставяне на актуално удостоверение за наследници. Ищецът счита, че
по този начин е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок по § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, което му е причинило душевни болки и страдания,
изразяващи се в загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт, негативни
емоции и др. Ищецът смята, че за обезвредата на търпените от него болки и страдания
от нарушаването на § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС по спорното производство следва да му се
заплати обезщетение в размер на 26 000 лв. Предвид на това отправя искане до съда да
осъди ответника да му заплати тази сума като заместващо обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на жалбата в съда – 18.12.2023г. до
1
окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът заема становище за неоснователност
на иска. Счита, че неговата отговорност в случая може да се ангажира само за
действия или бездействия, извършени от или пред ГОРС и докато делото е било
висящо пред него. В тази връзка смята, че периода и движението на делото преди да
бъде образувано пред ГОРС и след изпращането му на ОС – В. Търново, поради отвод
на всички съдии от състава му са извън предмета на иска и не подлежат на
установяване в настоящият процес. Ответникът изтъква, че пред него делото е
образувано на 02.01.2024г. и има за предмет жалба на ищцата срещу отказ на кмета на
Община Елена да издаде заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ по нейно заявление. Допълва, че с
разпореждане от 04.01.2024г. жалбата е оставена без движение и е изискана
административната преписка, като с оглед на постъпилите от Община Елена писма, с
разпореждания от 12.01.2024г. и от 22.01.2024г. отново е изискана преписката, както и
данни за заинтересованите лица. Сочи, че на 29.01.2024г. делото е насрочено в открито
съдебно заседание за 19.03.2024г. и са конституирани страните в производството –
жалбоподател, ответник жалба и заинтересовани лица /8 на брой/. Ответникът
уточнява, че поради заболяване на пълномощника на жалбоподателя не е даден ход на
делото и същото е отложено за 31.05.2024г., в което заседание е констатирано, че
срещу ответният съд е заведено дело под № 1078/2024г. за вреди от забавено
правосъдие по гр.д. № 8/2024г. Ответникът посочва, че поради пряката зависимост
между двете производства е поставен отвод от съдията – докладчик на основание чл.
22 ал. 1 т. 6 ГПК, както и че с аналогични мотиви в периода 03.06.2024г. – 18.06.2024г.
са се отвели останалите съдии от състава на ГОРС. Допълва, че делото е било висящо
пред ГОРС до последната дата, когато е изпратено на горестоящия съд за определяне
на друг равен по степен съд, който да разгледа спора. Ответникът смята, че изложената
хронология, общата продължителност на производството пред него и предмета му не
могат да обосноват нарушаване на разумния срок по § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС. Възразява да
е налице несвоевременно призоваване на страните по делото, тъй като те са били
редовни призовани за първото по делото заседание на 19.03.2024г., на което не е даден
ход поради заболяване на пълномощника на жалбоподателя. Отделното от това
ответникът оспорва ищецът да е търпял каквито и да е вреди от неразумната
продължителност на гр.д. № 8/2024г. С тези доводи се иска от съда да отхвърли иска
като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът и ответникът не се явяват и не се представляват.
Представителят на ВТОП, участващ в процеса на основание чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ, заема
становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
2
На 18.12.2023г. ищецът е подал в РС – Елена жалба с правно основание чл. 34
ал. 2 ЗСПЗЗ, с която е атакувал отказа на кмета на Община Елена, обективиран в
писмо от 11.12.2023г. да изземе негови сънаследствени земеделски имоти от ползващи
ги без правно основание лица. В деня на постъпване на жалбата в РС – Елена е
образувано гр.д. № 454/2023г. и е определен съдия – докладчик, който се е отвел от
разглеждане на делото с определение от 18.12.2023г. на основание чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК.
С акт от същата дата от разглеждане на делото се е отвел и другия съдия от състава на
съда и делото е изпратено на Административен съд – В. Търново /ВТАдм.С/ за
произнасяне по реда на чл. 133 ал. 6 АПК. С определение от 22.12.2023г. ВТАдм.С е
изпратил делото за разглеждане на ГОРС, където на 02.01.2024г. е образувано гр.д. №
8 по описа на съда за 2024г. С разпореждане от 04.01.2024г. определеният чрез ЕИСС
съдия –докладчик е оставил без движение жалбата и е дал указания за поправянето й,
както и е изискал административната преписка от кмета на общината. На 12.01.2024г.
жалбоподателят е депозирал допълнителна молба във връзка с дадените му указания, а
във връзка с представените от общината на 11.01.2024г. документи по преписката,
съдът е изискал отново всички налични по нея материали. На 18.01.2024г. ответникът
по жалбата е представил списък на заинтересованите страни, а на 22.01.2024г., с оглед
на направените от жалбоподателя искания с молби от същата дата, ГОРС е изискал от
Община Елена пълен списък от заинтересованите лица, както и справки от ОСЗ гр.
Елена и от ОД „Земеделие“ гр. В. Търново. С определение от 29.01.2024г. съдът е
насрочил делото в открито съдебно заседание за 19.03.2024г., с което е конституирал
заинтересованите лица, дал им е14- дневен срок за отговор и се е произнесъл по
доказателствата. На 09.02.2024г. е постъпил отговор на жалбата от Община Елена, а в
периода от 15.02.2024г. до 26.02.2024г. жалбоподателят, чрез пълномощника си, е
депозирал пет молби с приложени писмени доказателства и направени
доказателствени искания. Във връзка с последните с разпореждане на съда от
27.02.2024г. са изискани допълнителни документи от трето неучастващо в спора лице.
На 15.03.2024г. ищцата е подала молба за отлагане на делото, поради заболяване на
пълномощника й, а на 18.03.2024г. е поискала отвода на съдията – докладчик, поради
това, че органа на съдебната власт, в който полага труд, е ответник по нейни искове.
На същата дата ищцата е депозирала и молба по чл. 255 ГПК за определяне на срок на
съдията – докладчик да се произнесе по искането за отвод. С разпореждане от
18.03.2023г. на ищцата са дадени указания да уточни обстоятелствата, на които
основава искането си за отвод. Насроченото за 19.03.2024г. открито съдебно заседание
по делото е отложено, поради заболяване на пълномощника на ищеца и е отсрочено за
31.05.2024г. На 15.04.2024г. ищцата е депозирала искане за разпит на свидетели и
същите са допуснати от съда с определение от 17.04.2024г., при условията на
призоваване след внасяне на депозит. С проведеното на 31.05.2024г. открито съдебно
заседание по делото, съдията докладчик се е отвел от разглеждането му, тъй като
3
жалбоподателката е подала иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ срещу ГОРС за
обезщетяване на вреди от забавено правосъдие по гр.д. № 8/2024г. На същото
основание в периода от 03.06.2024г. до 14.06.2024г. са се отвели и останалите съдии от
състава на ответния съд, като с разпореждане от 18.06.2024г. делото е изпратено на
ВТОС по реда на чл. 23 ал. 3 ГПК за определяне на друг равен по степен съд, който да
разгледа спора. Няма спор по настоящото производство, че към момента делото с
предмет жалба на ищцата по чл. 34 ал. 2 ЗСПЗЗ е висящо пред ВТРС под №
2001/2024г.
В настоящото производство по искане на ищцата е разпит като свидетел Кинка
Х. В., нейна сестра, която дава показания, че ищцата води дела, но не знае конкретни
номера. Знае, че е имало спор между наследниците за земеделски земи, собственост на
майка им, но няма решение за подялба и затова ищцата е тъжна.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е процесуално
допустим. Същият е изрично уреден в закона като вътрешноправно средство за защита
на гражданите и юридическите лица претърпели вреди от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.
Отговорността за репарирането на тези вреди е на държавата, която се реализира по
реда на специалния закон, а не на общо основание /арг. чл. 8 ал. 1 ЗОДОВ/.
Исковете по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема
предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Допустимостта на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ при приключено дело е обусловена от
проведена административна процедура по чл. 60а ЗСВ и липсата на постигнато
споразумение съответно ако делото все още е висящо изчерпването на
административния ред не е положителна процесуална предпоставка за надлежно
упражняване правото на иск. Висящността на делото, за което се твърди, че е налице
необосновано забавяне при разглеждането му, е релевантна към датата на предявяване
на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ и последващото му приключване не засяга
допустимостта на иска. В този смисъл решение № 153/13.06.2018г. по гр.д. №
4658/2017г. на IV г.о., на ВКС и цитираните в него актове.
В случая към 20.05.2024г., когато е предявен настоящият иск, гр.д. № 8/2024г. на
ГОРС е било висящо, поради което за допустимостта му провеждането на
административната процедура пред ИВСС не е било предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск.
4
За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, е
необходимо да се установи по делото, че ищецът е претърпял твърдените в исковата
молба неимуществени вреди, както и че тяхното настъпване е в причинна връзка с
поведението на ответника, действащ като процесуален субституент на държавата,
изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията. Отговорността по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е
обективна и не е обусловена от това дали лицата от състава на ответния съдебен орган
са действали респ. бездействали виновно. От значение е дали тяхното поведение или
това на другите участници в процеса обективно е довело до забавяне в разглеждане на
делото, без разбира се да се вземат предвид забавянията, дължащи се на поведението
на претендиращата обезщетение страна. Релевантна е общата продължителност на
делото, с оглед на неговата фактическа и правна сложност и дали същата обуславя
извод за нарушаване на разумния срок за разглеждането му. По иск с правно основание
чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ държавата се представлява от един или от повече съдебни органи,
в които делото е разглеждано, като е без значение, в кой от тях се сочи да е
осъществено забавянето.
При предявен иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за репариране на вреди от бавно
правосъдие по все още неприключило съдебно гражданско производство за критерия
обща продължителност на същото е релевантен периода от образуването му до датата
на предявяване на иска, като настъпилите след това факти, които са от значение за
спорното право, се вземат предвид от съда в съответствие с 235 ал. 3 ГПК, ако са
наведени от страните и за тяхното установяване са представени съответните
доказателства. С оглед принципа на диспозитивното начало и при липсата на
изключение от него в производството по иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, съдът нито има
задължение служебно да издирва факти и да следи дали висящността на считаното за
забавено дело продължава, нито служебно да събира доказателства в тази насока.
Същият е обвързан от фактическата рамка на спора дадена от ищеца с исковата молба
и от твърденията/възраженията на страните за настъпили след предявяване на иска
факти от значение за спорно право. Продължаващата след подаването на исковата
молба висящност на съдебния процес, ако не е релевирана от страните по иска по чл.
2б ал. 1 ЗОДОВ, няма да бъде обхваната от СНП по него и може да бъде основание за
нов иск, ако от това за ищеца са произлезли нови вреди респ. да бъде съобразена в
производството по иск с правно основание чл. 2б ал. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на
вреди от забавено правосъдие по вече приключило съдебно дело.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че релевантния
период, които съдът следва да преценява като обща продължителност на „забавеното“
производство е с начален момент 18.12.2023г., когато е подадена жалбата по чл. 34 ал.
2 ЗСПЗЗ, по която е образувано гр.д. № 454/2023г. на ЕРС и с краен момент
18.06.2024г., на която дата ответният съд е посочил в отговора на исковата молба, че е
5
изпратил гр.д. № 8/2024г. по неговия опис на ВТОС за провеждане на процедурата по
чл. 23 ал. 3 ГПК.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства сочи, че в този
седеммесечен период не е допусната фактическа забава при разглеждане на делото,
която да обоснове нарушаването на разумния срок по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС. Пред съда
сезиран с жалбата по чл. 34 ал. 2 ЗСПЗЗ делото е било висящо само един ден –
18.12.2023г., на която дата същото е било образувано, постановен е отвод от всички
съдии от състав на съда и е изпратено на ВТАдм.С за определяне на друг компетентен
съд по реда на чл. 133 ал. 6 АПК. Административният съд се е произнесъл в рамките
на два дни от постъпване на делото с определение от 22.12.2023г. и е изпратил делото
на ответния съд, където то е продължило от 02.01.2024г. Към този момент всеки от
посочените съдилища се е произнасял по делото в изключително кратък срок, с
нужната експедитивност и бързина, което изключва каквото и да е забавяне на хода му.
Не се констатира закъснение и в процесуалната дейност на ответния съд, която да
обуславя неразумна продължителност на производството. В близо 6 месечния срок, в
който делото е било висящо пред него, ГОРС е обездвижил подадена жалба, като е дал
подробни указания за поправянето й, своевременно се е произнасял по всички искания
и възражения на жалбоподателя в деня на постъпването им или най – късно на
следващия ден. С нужната бързина съдът е издирил и конституирал заинтересованите
лица в процеса и е насрочил делото в открито съдебно заседание. Наличието на 10
правни субекта, които са страни в производството разкрива по – голямата фактическа
сложност на процесното дело. Оплакването на ищеца, че има несвоевременно
връчване на призовки по делото, което да е забавило разглеждането му е напълно
неоснователно. За насроченото първо съдебно заседание е налице редовно призоваване
на всички страните по делото, при спазване на едноседмичния срок преди датата на
заседанието. Другите оплаквания на ищеца, че не са конституирани останалите 20
заинтересовани наследници като страни в процеса, както и че не е санкциониран кмета
на Община Елена за непредставяне на актуално удостоверение за наследници са по
съществото на спора по чл. 34 ал. 2 ЗСПЗЗ и нямат отношение към настоящото
производство, имащо за предмет дали този спор е разгледан в разумен срок. Първото
по делото заседание е отложено единствено и само поради поведението на ищцовата
страна, доколкото пълномощника й е направил искане в тази насока, поради негово
заболяване. Последното е установено с представени от процесуалния представител
нарочни доказателства и представлява внезапна и уважителна пречка по чл. 142 ал. 2
ГПК. Следователно отсрочването на делото за друга дата, доколкото се дължи на
претендиращата обезщетението страна не може да се вземат предвид и да се отчита
във връзка с нарушаване на разумния срок за разглеждането му. Постановените от
съдиите от състава на ответния съд отводи от разглеждане на спора по чл. 34 ал. 2
ЗСПЗЗ също не са довели до забавяне на производството по него. Отводите са
6
постановени в рамките на 2 седмици, като всеки съдия своевременно и надлежно е
излагал обстоятелствата, обуславящи отвеждането му от спора. Изтъкнатото от всеки
съдия основание за отвод по чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК не може да се квалифицира като
необосновано отстраняване от разглеждане на делото, което да е довело до нарушаване
на разумния срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. От една страна тези отводи са направени
по искане на самата страна, а от друга поради факта, че същата е завела настоящото
дело срещу ответния съд за забавено правосъдие по гр.д. № 8/2024г. на ГОРС. В тази
връзка следва да се има предвид, че безпристрастността на съда, като израз на
обективна и субективна липса на предубеденост и заинтересованост от изхода на
спора, следва да е видима и несъмнена за страните по конкретното дело. Задължение,
а не право на съда е, да се отведе от разглеждането на спор, при който неговата
обективност е поставена под съмнение, дори и само поради факта, че е ответник по
иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, имащ за предмет друго висящо пред него
производство. В тази връзка, след като отводите на районните съдии в случая не могат
да се възприемат като необосновани и след като същите са постановявани в кратки
срокове от разпределянето на делото, липсват основания да се направи извод, че тези
отводи и времето, през което са направени са предпоставили производството да е
висящо неразумно дълго. Такъв извод не може да бъде направен и относно датата за
насрочване и отстрочване на делото, макар и те да са извън рамките на обичайно
установения за това месечен срок. От една страна за първото съдебно заседание по –
дългия срок за насрочването му е съответен на по – големия брой страни в
производството, на необходимостта същите да бъдат редовно призовани и на големия
брой писмени доказателства, които следва да се съберат от различни ведомства и
учреждения. Събирането на доказателства във връзка с основателността на жалбата по
чл. 34 ал. 2 ЗСПЗЗ, вкл. чрез разпит на свидетели в режим на призоваване обосновава
отсрочване на следващото съдебно заседание за срок по – дълг от един месец. Числото
на свидетелите, фактическо необходимото време за призоваването им, предхождано от
срок за внасяне на депозит, изискват значително по – дълъг период от време сравнение
с нормално необходимия.
Мотивиран от изложеното, при отчитане на релевантна продължителност на
спора по чл. 34 ал. 2 ЗСПЗЗ /около седем месеца/ и при съобразяване на неговия
предмет от фактическа и правна страна и изтъкнатото поведение на ищеца по делото,
съдът намира, че не е налице забавяне в разглеждането му, което да представлява
нарушаване на разумния срок по чл. 6 § 1 от Конвенцията. По делото не се установи с
категоричност, че съдилищата пред които спора по ЗСПЗЗ е бил висящ, вкл. и пред
конкретния в случая ответник, са допуснали забавяне в разглеждането му, което може
да ангажира обективна отговорност на държавата за вреди от неразумна
продължителност на съдебно производство. Липсата на забавяне на производството
води до несъществуването на един от задължителните елементи от фактическия състав
7
на отговорността по чл. 2б ЗОДОВ. Това обстоятелство прави ненужно обсъждането
на факта дали ищцата действително е претърпяла вреди. Такива междувпрочем не се
доказват по делото. Разпитаният свидетел е дал показания, че същата е изпитвала
тревожност от съдебния спор по отношение на сънаследствените й имоти с другите
съсобственици, но не и от продължителността на разглеждане на делото по чл. 34 ал. 2
ЗСПЗЗ.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че следва да
отхвърли предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на
26000 лв. като неоснователен и недоказан.
При този изхода на делото претенцията на ищеца за разноски се явява
неоснователна. Ответната страна не е претендирала такива, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Г., ЕГН: ********** от гр. Елена, ул.
„Костовска“ № 9А против РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА с адрес гр. Г.
Оряховица, пл. „Хр. Ботев“ № 2, иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, причинени й от нарушаване правото на разглеждане на гр.д. №
8/2024г. по описа на ГОРС в разумен срок, съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от 18.12.2023г. до
окончателното изплащане на главницата.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския апелативен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
8