РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. Благоевград, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102494 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от С. Б. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
****, чрез пълномощника си - адвокат А. Д., срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от ******.
Ищецът е предявил иск срещу ответното дружество за прогласяване за нищожен на
договор № 1255743 от 21.04.2023г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен
между С. Б. Р., ЕГН ********** в качеството и на Кредитополучател и "ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ***** в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от
ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответното дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, която оспорва ищцовата претенция. В отговора на исковата молба е обективиран и
насрещен иск, който съдът с разпореждане от 05.01.2024 година е оставил без движение,
поради констатирани от съда нередовности. Съобщението е връчено на ответника на
22.01.2024 година.
Поради неотстраняване на констатираните от съда нередовности, съдът с Определение №
315/09.02.2024 година е върнал насрещната искова молба, с вх. № 224/04.01.2024г. подадена
от ответника "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД (ищец по предявения насрещен иск) срещу
ищеца С. Б. Р. (ответник по предявения насрещен иск) и е прекратил производството по гр.
д. № 2494/2023г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, в частта относно подадената
насрещна искова молба.
Ищецът твърди, че на 21.04.2023 г. между него и ответното Дружество е сключен договор
№ 1255743 за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като ответното дружество е
предоставило на ищцата сумата от 2500.00 лв. Твърди, че е трябвало да върне общо сумата
от 3375 лв., която представлява сбор от главница в размер на 2500.00лв. и лихва в размер на
875 лв., при лихвен процент 35%. Сочи, че плащанията по договора трябвало да бъдат
извършвани на 18 вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора, като
според погасителния план и според договора първото плащане е трябвало да бъде
1
извършено на 21.05.2023 г. (първа падежна дата на вноска), а последното на 12.10.2024г.
(крайна падежна дата на вноска), като съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на
разходите по кредите е в размер на 49.66%. Заявява, че съгласно чл. 5 от Договора кредитът
се обезпечава с Поръчителство предоставено от „Multitude Bank“ в полза на Дружеството, с
одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението. Излага, че със сключването на настоящия договор
Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено
е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице,
така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в
процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят е декларирал, че е запознат,
че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя
да получи кредит при едни и същи търговски условия. Поддържа, че изложеното в чл.5 от
договора е обективно невярно, като след направена справка в сайта на ответното дружество
(https://www.ferratum.bg/) се установило, че няма как да бъде попълнен и подаден формуляр
за отпускане на потребителски кредит без да бъде дадено съгласие кредита да бъде
обезпечен с поръчителство от дружество Гарант. Излага, че е била принудена да сключи
договор за гаранция, за да обезпечи задълженията си по процесния договор за
потребителски кредит, като дружеството гарант е Multitude Bank. Навежда, че към датата на
подаването на исковата молба ищцата е платила около 1 131,56 лева, като общият размер на
дълга на ищцата възлиза на 5 900 лева, като ответното дружество претендирало от ищцата
4768,44 лв. към 24.10.2023 г. Счита, че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е
действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Смята, че
Договор № 1255743 за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочено кои точно
разходи формират ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. На следващо място заявява, че
възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят
няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е
задължително условие за получаване на кредита. Ищецът не е могъл да избира между
няколко варианта - или да предложи избрано от него физическо лице, което да обезпечени
задълженията му към "Фератум България" ЕООД или да се обърне към услугите, които
предоставя Поръчителя или друго лице, което дружество да гарантира изпълнението на
Договора за кредит. По своя собствена преценка ищцата е решила да сключи договор за
гаранция с Поръчителя, като дружеството бъде гарант за изпълнение на задълженията по
процесния договор за кредит, поради което сключване на договор за поръчителство е
задължително условие при отпускане на кредита. Счита, че договорът за поръчителство е
нищожен, като поръчителството е недействително, т.к. договорът не може да съществува без
него, поради което и целият договор се иска от съда да обяви за недействителен. Дори и да
приемете, че договорът за поръчителство е самостоятелен договор и евентуално би бил
действителен на собствено основание, ищецът иска от съда да вземе предвид, че поради
нищожността на кредитната сделка (ако счетете, че такава е налице), то акцесорната сделка
(договорът за поръчителство) не била произвела правен ефект, защото договорът за
поръчителство е с акцесорен характер и той може да съществува валидно единствено при
условие че съществува действителен главен дълг, доколкото обаче договорът за
потребителски кредит би се оказал нищожен, то нищожна следва да е обезпечителната
сделка. Няма посочен лихвен процент на ден, като е налице нарушение на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в договора нито ОУ, има посочен лихвен процент на
ден. Сочи, че са посочени лихвени проценти, но те са на годишна база, и за нито един от тях
не е посочен лихвен процент на ден. А чл. 11, т. 20 от ЗПК изрично предвижда при
2
посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е
посочен лихвения процент на ден.
Ответникът оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи,
че съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор
за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на
потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит, която информация е била предоставена на електронната
поща на ищеца във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и същият се е
запознал. В процесния договор за кредит ясно е посочен твърд лихвен процент, поради което
възраженията на ищеца се считат за изцяло неоснователни. Неоснователни били
твърденията на ищеца за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като към договора за
кредит е приложен погасителен план, в който ясно и точно са описани всички дължими
вноски, техните размери и падежи, съответно размер на главница и лихва. Неоснователно е
твърдението на ищеца, че в договора за кредит не било ясно как е изчислен ГПР, тъй като
ЗПК изисква посочване на изчисления по правилата на Приложение № 1 ГПР в договора за
кредит, с оглед яснота на потребителя за цялостното оскъпяване на кредита, което според
ответника в процесния случай е сторено. Кредитодателят не само не е бил длъжен да
включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в
ГПР по кредита, но съгласно пap. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това, като се посочва,
че тази сума не е била известна на кредитодателя преди потребителят да избере именно
Мултитюд Банк (Малта) като поръчител. В случай че кредитът бил обезпечен по друг начин,
чрез поръчителство от физическо лице, то кредитодателят не би имал информация за
размера на евентуално възнаграждение, като то се уговаря между потребителя и трето за
кредитното правоотношение лице, поради което се посочва, че не отговаря на
предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на nap. 1 от ДР на
ЗПК. По отношение твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с
Мултитюд Банк (Малта) има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по
кредита се сочи, че това твърдение е напълно неоснователно, тъй като необходимостта от
обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на
кредитоспособността на потребителя и има за цел да гарантира финансовия риск, който
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД носи от възможността да има неизпълнение от страна на
ищеца. „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има интерес от получаването на обезпечение
именно за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника.
Посоченият ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, като възнаграждението за предоставената от Мултитюд Банк (Малта) услуга за
гаранция, от своя страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за
сключването на Договора за кредит. Всеки кредитополучател, включително ищецът в
настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант
(поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да
посочи поръчител, избран от него. Сключването на договор за гаранция от
Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не
увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него
размер и при предлаганите от Кредитора условия. Не е налице твърдяната от ищеца
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП, като по никакъв начин и с
нито едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно условията
по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от
ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. Неоснователни са и
твърденията, че е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, тъй като в клаузата на чл. 5 от
процесния договор за кредит ясно е посочена избраната от самия ищец опция за поръчител,
като дори на този етап същият не е задължен да сключи договора. Напълно невярно било
3
твърдението на ищеца, че договорът за кредит не е можел да бъде сключен без
обезпечаването му чрез поръчителство от горепосоченото юридическо лице. Смята, че не е
налице и заобикаляне на закона, тъй като дължимото на трето лице възнаграждение, не
следва да се включи при изчисляване размера на ГПР.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
иск за нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255743 от
21.04.2023г. (с правна квалификация чл.26, ал. 2, предл.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19,
ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).
Уважаването на исковата претенция за прогласяване на нищожността на договора е
детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителки кредит
противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал.
2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП,
както и че същият накърнява добрите нрави.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие
на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и с че
договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че
сключената сделка е валидна.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, че между ищеца С. Б. Р. (като кредитополучател и
потребител) и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД (като заемодател и кредитор) е бил
сключен на 21.04.2023г. процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит с №
1255743. Фактът на сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен
препис от самия процесен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1255743,
Общите условия /ОУ/, Погасителни планове към него и заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза. Става ясно от това заключение също така, че
ответното дружество реално е предоставило на ищеца заемната сума по процесния договор в
размер на 2500 лв.
От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на
заемното правоотношение, а именно: главница в размер на 2500 лв.; годишен процент на
разходите /ГПР/ – 49,66 %; лихвен процент – 35 % и общата дължима сума по кредита в
размер на 3375 лв.; срок на кредита – 18 месеца, като кредитополучателят се е задължил да
плати сумите по кредита на 18 месечни вноски съгласно Погасителен план, който е
неразделна част от договора.
В чл. 5 от процесния договор за кредит било предвидено, че заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от "Multitude Bank" в полза на дружеството, като договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С
одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на заема.
Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 3, т. 4.3 е посочено, че
размерът на разходите за гарант ще бъде 2525 лв., като посочените разходи не се включват в
ГПР.
В Общите условия /ОУ/ на „Фератум България“ ЕООД към Договор за потребителски
кредит, представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е
4
начинът за сключване и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение
/годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за
кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва
известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите условия.
Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател дължи на
кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор. Съгласно
чл. 16.2 ОУ в случай че дружеството получи плащане от кредитополучателя, което не е
предназначено за него има право в случай, че идентифицира за кого е предназначена
плащането да го преведе директно на получателя като уведоми за това кредитополучателя.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 255,86 %,
а не посоченият неправилно в договора 49,16 % В тази връзка от заключението на вещото
лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата за поръчителство в
размер на 2525 лв. общата сума на разходите по кредита става 3400 лв. (875 лв. за договорна
лихва + 2525 лв. за поръчителство). При това положение действителният ГПР надвишава
допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в
действителност е 255,86 %. Става ясно от заключението, че общата сума, която е била
заплатена във връзка с процесния договор, е 1311,56 лв.
С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в договора
ГПР /49,66 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно
договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният
ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 21.04.2023 г. е
нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да
върне само чистия размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или
други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в
сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение и на нормата на чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения
и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя"
е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по
този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на
договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за
кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
5
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Стана ясно по делото, че посоченият в договора ГПР от 49,11 % е неточен и заблуждава
кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5 от Договора,
условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по
него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен
случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР,
което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило
на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 5 от
Договора, получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея
се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл. 19, ал. 4
от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще
надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва.
Съдът смята, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на чл. 5 от договора,
предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство с "Мултитюд Банк".
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници на информация, да
оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е
лоша, той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор. В
случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по кредита в Договора за
предоставяне на потребителски кредит, чрез поръчителство на посочено и одобрено от
кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана
предвижда чл. 26, ал. 1 ЗЗД. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника
върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на чл. 5 от договора за
кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от кредитополучателя е сключена в
условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради
противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а също и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника "Фератум България" ЕООД, че няма нищо
общо с третото за делото лице "Мултитюд Банк". В действителност то е самостоятелно
юридическо лице, регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на
Република България, въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под № 178 в
публичния регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят се установява
от факта, че „Multitude Bank“ фигурира /както твърди и самия ответник/ в предварително
определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри. Това от своя
страна показва, че двете дружества се намират в икономическа свързаност, сочеща
недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения между двата сключени
договора /този за потребителски кредит и този за поръчителство/, което на практика
6
представлява разделяне на приходите по кредите между двете формално отделни
юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.
Възражението на ответника, че сключването на договор за поръчителство не е задължително
условия за получаване на кредита, тъй като ищецът е могъл да посочи избрано от него лице
за поръчител, е неоснователно. Действително от събраните по делото доказателства се
установи, че има възможност за посочване на гарант и друго лице. Отказът обаче да бъде
сключен договор за поръчителство, може да доведе до отказ да бъде сключен договора за
потребителски кредит от страна на кредитора. Единствената "привилегия", която е била
предоставена на кредитополучателя е това, че той е могъл да избере физическо или
юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да бъде предварително одобрено от
кредитора. Фактът, че ищецът е избрал поръчителя да бъде предварително одобреното от
кредитодателя лице и договорът за кредит да бъде сключен при предоставено от това лице
поръчителство не променя извода, че сключване на договор за поръчителство е
задължително условие за получаване на кредита.
От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК - "Обща сума, дължима от потребителя"
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 3375 лв., но в нея не е включено
допълнителното плащане от 2525 лв. по договора за гаранция, който, както бе посочено по-
горе, е задължително условие за предоставянето на заема. С това допълнително плащане се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид посочения от ответника размер, което се установи и от
съдебно-счетоводната експертиза.
Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
С оглед изложените съображение предявеният установителен иск за обявяване на
нищожен на процесния договор за кредит е основателен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер на 150 лв. - заплатено
възнаграждение за съдебно- счетоводна експертиза, която ответникът следва да бъде осъден
да заплати.
Направено е и искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния
представител на ищеца - адв. А. Д. да се присъди възнаграждение за осъществената правна
7
услуга.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адвокат А. Д. е
предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
/изрично вписано в договора/. Видно още от представените по делото доказателства, че
адвокат Д. е регистриран по ДДС. В тази връзка съдът намира, че следва да бъде присъдено
възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ.
По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на
адвокат Д. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017
г. по съединени дела C- 427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното
Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1
ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Съобразявайки решение на СЕС по дело С-438/2022, настоящият
състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на
адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските
възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране.
Настоящият съдебен състав съобразявайки предмета на делото, обжалваемия материален
интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, правната и
фактическа сложност на делото, обстоятелството, както и че се касае за иск, част от заведени
голям брой еднотипни дела /включително от настоящия ищец в РС-Благоевград/, по които
има формирана трайна съдебна практика, намира, че обоснован и справедлив съобразно
критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 400 лв. Възнаграждението в
размер на 400 лв. следва да се присъди с включен ДДС. В практиката на ВКС, обективирана
в определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г., определение
по ч. т. д. № 2559/2016 г., Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр.д. № 20228002104236 по
описа за 2022 година на ВКС, Определение № 50017/26.02.2024 г. по т.д. № 1873/2023г. по
описа на ВКС, Определение № 303/13.02.2024 г. по т.д. № 2204/2022 г. по описа на ВКС и
редица други се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане
по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска
помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по
см. на ЗДДС; поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
8
адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да включва ДДС.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаването на
ищцовата претенция в размер на 100 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1255743 от 21.04.2023г., сключен между С. Б. Р.,
ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, представлявано от ******.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от ****** да заплати на С.
Б. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща сторени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от ****** да заплати на
адв. А. Д. сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ с включен ДДС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от ******, да заплати по
сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
държавна такса, дължима за производството по гр. д. № 2494/2023г. на РС – гр. Благоевград.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9