№ 162
гр. П., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500181 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Н.Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора гр. П. ,против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ гр. С. .
С Решение № 1127/ 15. 12.2021г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1805/2021г. по описа на същия
съд, предявените искове са отхвърлени,като неоснователни.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Н.Н.
А., ЕГН ********** ,чрез назначения особен представител на страната. Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията „ гр. С. . В отговора се оспорва въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено
решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено
следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
1
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Районният съд е сезиран с два обективно съединени иска:
иск за установяване на нарушение по Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./;
иск за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-
нататъшни нарушения;
Исковете са положителни установителни ,с правно основание на исковете по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 71
ал.1 т.1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация/ ЗЗДискр./
1.Какви обстоятелства са изложени в исковата молба по отношение на сочените нарушения ?
В исковата молба ищеца е посочено,че от 14. 04. 2014г. е настанен в затвора гр. П. , където изтърпява наказание
„ доживотен затвор без право на замяна „. Посочено е ,че няколко пъти е правил искания до администрацията на
затвора в гр.П. да му бъде разрешено да ползва в килията си котлон, малка фурна и парти -грил,но всеки път му е
било отказвано. Твърди се,че на лишените от свобода с доживотна присъда без право на замяна в затворите в
гр.С.З.,П.в и С. е разрешено да ползват в килията си котлон и малка фурна . Твърди се ,че спрямо него
администрацията на затвора в гр.П. е упражнила пряка и непряка форма на дискриминация спрямо лишените от
свобода с доживотна присъда без право на замяна в затворите в гр.С.З. ,П.в и С. , на принципа на „лично
положение“.
2.Нормативна уредба на поставените въпроси в казуса и разрешения на съдебната практика по тези
въпроси.
В чл.2 т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. е посочено,че целта на закона е да осигури на всяко лице равенство пред закона, равенство в
третирането и възможност за участие в обществения живот;
В чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. примерно са изброени признаците на пряка или непряка дискриминация. Един от тези
признаци е дискриминация на основата на „лично положение“. Текстът препраща към всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор,по който РБ е страна.
В чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. са дадени легални определения на понятията „пряка дискриминация „ и
„непряка дискриминация“.
„Пряката дискриминация“ е определена ,като поставянето на едно лице ,на основата на признаците по чл. 4 ал.1 от Закона
,в по-неблагоприятно положение( по –неблагоприятно третиране) в сравнение с друго лице или лица при сходни
обстоятелства.
„Непряката дискриминация“ е определена,като по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено
неблагоприятно положение,произтичащо от привидно неутрални разпоредби, критерий или практики.
В Параграф1 т.7 на ДР на ЗЗДискр. е пояснено какво означава „ неблагоприятно третиране“,като е казано,че това
представлява всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо
друго ,на основата на признаците по чл. 4 ал. 1, или могат да поставят едно лице в особено неблагоприятно положение в сравнение
с други лица или лице .
В чл. 9 от ЗЗДискр. е посочено,че в производството по защита от дискриминация страната,която твърди,че е
дискриминирана следва да представи факти,въз основа на които може да се направи предположение,че е налице дискриминация.
След представянето на такива факти ответната страна трябва да докаже,че принципа на равно третиране не е нарушен.
При така посочената правна уредба обоснован и законосъобразен е извода на районния съд ,че в конкретния
казус се касае до форма на „пряка дискриминация“,а не „непряка дискриминация „.
В исковата молба са изложени обстоятелства за по-неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение със
затворници от други затвори,на принципа на „лично положение“. Не са изложени обстоятелства за това,че по-
неблагоприятното третиране се основава на привидно неутрални разпоредби , критерий или практики.
В съдебната си практика ВКС многократно се е произнасял по въпросите за същността и правните
характеристики на дискриминационните признаци по чл. 4 ал.1 от ЗЗДискр. , както и по въпросите за пряката и
непряката дискриминация по чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. (виж Р. № 3 /22. 07. 2013г. по гр. д. № 534/2012г. на ІV-то
гр.отд. на ВКС; Р. № 153 /14. 06. 2010г. по гр. д. № 6/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС; Р. № 244 /14. 08. 2012г. по гр. д. № 777/2011г. на
2
ІV-то гр.отд. на ВКС; Р. № 428 /13. 05. 2010г. по гр. д. № 1207/2009г. на ІV-то гр.отд. на ВКС;) Приема се ,че дискриминация по
признака“ лично или обществено положение „ ,представлява обективен, същностен за личността белег,позволяващ да бъде прилаган
еднакво.
3.Правни изводи.
В Решение № 511 от 27. 07. 2010г. по гр. д. № 587/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС е направен анализ на правната
норма на чл. 9 от ЗЗДискр.Прието е следното : Нормата има процесуален характер и разпределя доказателствената
тежест в производство за защита от дискриминация. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен
да докаже фактите ,от които може да се направи обосновано предположение,че налице дискриминация . Само в този случай
законът възлага доказателствената тежест на ответника, който следва да установи и докаже,че принципа на равно третиране
не нарушен. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно
основание за отхвърляне на иска. С нормата на чл. 9 от ЗЗДискр. е въведен облекчен доказателствен режим по
отношение на ответника по иска в сравнение с режима по чл. 154 ал.1 от ГПК. Ответникът следва да докаже
възраженията си против иска за това,че принципа на равно третиране не е нарушен,само в случай,че ищеца
представи доказателства от които може да се презумира вероятната основателност на иска.
В текста на чл. 122 ал. 1 от ЗИНЗС е посочено ,че Министъра на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и
предмети , които осъдените и задържаните могат да държат при себе си и да ползват.
По делото е представен препис от Заповед № ЛС -04-602/ 04. 04. 2014г. на зам.-министъра на правосъдието, с
която на основание чл. 122 ал.1 от ЗИНЗС и чл. 82 ал.7от ППЗИНЗС е утвърден списък на разрешените лични
вещи, предмети и хранителни продукти,които лишените от свобода могат да получават , ползват и държат при
себе си или на определените за това места. В списъка липсва разрешение за получаване и ползване на
електрически котлон, малка фурна и парти – грил.
Такъв списък е утвърден и със Заповед № ЛС -04-605/ 07. 04. 2017г . на министъра на правосъдието.
В списъка липсва разрешение за получаване и ползване на електрически котлон , малка фурна и парти – грил .
Такъв списък е утвърден и със Заповед № ЛС -04-1365/ 16. 08. 2017г. на министъра на правосъдието.
В списъка е разрешено ползването на котлон и малка фурна ,но само за общо ползване. Тези вещи следва да се
съхраняват в специално определени помещения и да се ползват по ред, определен от началника на затвора.
Правни норми относно битовите условия на лишените от свобода се съдържат и в Препоръка Rec(2006)2 на
Комитета на министрите на държавите- членки, относно Европейските правила за затворите.
В част І-ва „Основни принципи“ е посочено,че :
Ограниченията ,налагани на лишените от свобода не бива да превишават минимално необходимите ;
Животът в затвора трябва максимално да се доближава до положителните аспекти на живота в обществото ;
В раздел „Хранене“ е посочено ,че:
на затворниците трябва да се осигурява питателна храна,като се взема предвид тяхната възраст,здравословно и
физическо състояние,религия и естеството на тяхната работа;
изискванията към питателната храна, включително минималното енергийно и протеиново съдържание се определят от
националното законодателство ;
необходимо е да има три хранения на ден с разумни интервали между тях.;
В раздел „Лично имущество на затворниците „ е посочено,че личното имущество,което лишените от свобода нямат
право да задържат се определя от вътрешния правилник на затвора.
Въз основа на установената фактическа страна на спора въззивната инстанция прави извода,че действията на
администрацията на затвора в гр. П. и на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията „ гр. С. по
отношение исканията на ищеца да притежава и ползва електрически котлон,малка фурна и парти-грил в килията
си не могат да се определят,като дискриминационно поведение( пряка дискриминация ) на основата на признака
„лично положение“.
Установено е по делото,че ползването на вещите електрически котлон и малка фурна в килиите на лишените от
свобода , в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода „ в РБ е поставено под разрешителен
3
режим, който не се определя от международни правни норми , а от националното законодателство на РБ. Според
този разрешителен режим лишените от свобода могат да ползват котлон и малка фурна,но не в килиите си , а за
общо ползване , в специално определени помещения в затвора и по ред определен от началника на затвора. Това
право те имат от 16. 08. 2017г. До този момент те въобще не са имали право да притежават и ползват
посоченште вещи.
Въз основа на приетата нормативна уредба и създадения разрешителен режим съвсем правилно
администрацията на затвора в гр. П. и администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. С. са отказали на
ищеца да му разрешат ползването на електрически котлон , малка фурна и парти – грил в килията му, каквото е
искането на ищеца . Ищецът не иска да ползва тези вещи общо с другите затворници , в специално определени
за това помещения в затвора и по ред определен от началника на затвора,а иска да притежава и ползва вещите
лично в килията си . Това е недопустимо според действащия в момента разрешителен режим ,определен със
заповед на министъра на правосъдието.
Дискриминационно поведение от страна на администрацията на затвора,при хипотезата на чл. 4 ал.1 от
ЗЗД(пряка дискриминация) ,въз основа на признака“лично положение „ , щеше да има ,ако при създадения
разрешителен режим на ищеца не се разрешаваше да ползва общо с останалите затворници в специално
определени помещения и по ред определен от началника на затвора електрически котлон и малка фурна,а
това се разрешаваше на останалите затворници в затвора в гр. П..
Обстоятелството ,че на определени затворници в затворите в гр. С.З. ,П.в и С. е разрешено да ползват в килиите
си електрически котлон и малка фурна не може да послужи ,като основание за извод за наличието на пряка
дискриминация спрямо ищеца от страна на администрацията на затвора в гр. П., на основата на признака „лично
положение“. Това е така, тъй като ползването на тези вещи до 16. 08. 2017г. се е извършвало без съществуването
на разрешителен режим и на личната отговорност на началниците на съответните затвори. След 16. 08. 2017г.
ползването на тези вещи би следвало да се приведе в съответствие със създадения разрешителен режим.
Няма нарушение и на международните правни норми ,регламентиращи статута на лишените от свобода в
затворите. Според Препоръка Rec(2006)2 на Комитета на министрите на държавите- членки, относно
Европейските правила за затворите ,личното имущество , което лишените от свобода имат право да държат при
себе си се определя от вътрешните правила на затворите. В молбите на ищеца до администрацията на затвора в гр.
П. няма оплакване за неосигуряването на питателна храна ,съобразно възрастта ,здравословното и физическото
състояние на ищеца,нито че не му е осигурен съответния брой хранения на ден.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1127/ 15. 12.2021г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1805/2021г. по
описа на същия съд
На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4