Решение по дело №1561/2012 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

                               

град Ловеч, 14.01.2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в публично заседание на осемнадесети декември, две хиляди и дванадесета  година в състав:

       

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

 

при секретаря: В.Д.

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХД №1561 по описа на ЛРС за 2012 година и за да се  произнесе, съобрази:

      

            Производство по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.

      

            С постановление от 21.11.2012 год. по дознание №52/2010 год. по описа на ОД на МВР Ловеч, Венцислав Василев  –  зам. районен прокурор при Районна прокуратура - Ловеч е направил предложение на основание чл.375 от НПК до Ловешки районен съд да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК, М.С.С.,*** за престъпление по чл.309, ал.1, пр.1 – во във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

            По внесеното постановление е образувано НАХД № 1561/2012 год. на Ловешки районен съд. С разпореждане от 21.11.2012 год. е насрочено делото при условията на чл. 376 от НПК.

            В съдебно заседание обв. С., редовно призован  се явява лично и с адв. Г. от ЛАК. Обв. С. излага, че върху договора за ипотека, където фигурирал неговия подпис бил негов, и че последния положил след обаждането на банков служител от банка „Пиреос” Ловеч, а не както твърдял банковия служител, че договора за ипотека бил изнесен от него. Излага, че  след входящо обаждане на банковия служител се явил в офиса на банката с личната си карата за удостоверяване на самоличността си и в присъствието на Бисер Вълчев Петков  от гр. Ловеч, живущ *** положил подписа си срещу своето име в присъствието на банковия служител, след което напуснал района на банката, придружен от Бисер Петков, като не бил подписвал искане и не си спомнял за такива документи. Излага, че са лъжливи обвиненията, особено тези от брат му Станимир С. на базата на които били изфабрикувани и показанията на банковата служителка Митева, а именно, че документите по кредита са изнесени от офиса на банката, което било прецедент. Излага, че няма умисъл, и че бил изпълнявал разпорежданията на банковия служител в района на банката и в присъствието на банков  служител от банка „Пиреос” офис Ловеч. Защитникът му адв. Г. излага, че делото било приключено при неизяснена фактическа обстановка и при нарушаване на основния принцип залегнал в НПК, че същото е публично, и че съдът извършва проверка на събраните на ДП писмени и гласни доказателства. Излага, че тази фаза на  наказателното производство била изключително важна, с оглед именно извършване на такава проверка на тези доказателства, и че по този начин изключително се затруднявала защитата на дееца, още повече че същият отричал изложените в постановлението на РП-Ловеч факти и обстоятелства. Излага, че оспорвал както показанията на свидетели С. и Митева, така и заключенията на извършените по делото графически експертизи. Излага, че не можели да се възползват от процесуалния способ за проверка на доказателства, а именно извършване на очна ставка при наличие на сериозни противоречия между неговите обяснения и показанията на свидетелите дадени на ДП, както и от възможността за събиране на допълнителни  такива доказателства  свързани с евентуални показания на посочения от него свидетел. Излага, че при тези данни  обвинението, което било предявено на обв. С. *** било недоказано по един безспорен и несъмнен начин, и в тази връзка моли съда да  постанови решение, с което да оправдае същия.

РП - Ловеч, редовно призована не изпраща представител.

Съдът, за да постанови решението си, приема за установена следната фактическа обстановка:

С Постановление от 25.05.2010 година, РП Ловеч образувала досъдебно производство - Дознание № 52/2010 година по опис на ОД на МВР Ловеч, срещу ПОЛИКСЕНИЯ ГЕОРГИЕВА МИТЕВА от гр. Ловеч, ЕГН **********, затова че на 31.05.2007г. в гр. Ловеч, в качеството си на длъжностно лице - Управител на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, в кръга на службата си съставила неистински официален документ /Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1903/R/31.05.2007 г. от името на Станимир С.С. от гр. Варна като солидарен длъжник по отпуснат на М.С. ***, кредит/, с цел да бъде използван пред служител /касиер/ на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч - престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК и срещу М.С. ***, ЕГН **********, затова че, на 06.06.2007 г. в гр. Ловеч, пред служител /касиер/ на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, съзнателно се ползвал от неистински официален документ /Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1903/R/31.05.2007г. на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч/ като от него, за самото съставяне, не може да се търси наказателна отговорност -престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 310, ал.1 и чл. 308, ал.1 от НК.

Установило се, че Митева и С. се познавали помежду си. От началото на 2007 година Митева работела в Банка „Пиреос България" АД и заемала длъжността Управител на клон в гр. Ловеч. С. работел като полицай І – степен - Старши надзирател в Затвора Ловеч.

Към края на м. май 2007 година М.С. предприел действия за кредитиране чрез Банка Пиреос България АД клон Ловеч. В тази връзка установил контакт с Митева и пред банката първоначално били депозирани Искане декларация за ипотечен кредит от името на С. като кредитоискател, а също и от името на Станимир С. - негов брат като солидарен длъжник. След проведена процедура по проучване на кредитоискателя и представяне необходимият пакет от документи, последвало одобрение и на 31.05.2007 година Банка Пиреос България АД клон Ловеч представлявана от Поликсения Георгиева Митева в качеството  й на управител на клон и по силата на предоставени й пълномощия, сключила с М.С.С. в качеството му на кредитополучател и солидарно със Станимир С.С. в качеството му на солидарен длъжник, Договор за кредит обезпечен с ипотека № 1903/R/31.05.2007 година. Предмет на договора било предоставяне от банката на кредитополучателя банков кредит в размер на 112 000,00 лв. за покупка на недвижим имот - поземлен имот в урбанизирана територия с жилищно предназначение на с. Скобелево, обл. Ловешка, с подробно кадастрално описание. Обезпечението по договора предвиждало учредяване в полза на банката първа по ред ипотека върху въпросният недвижим имот, а крайният срок за издължаване на кредита визирал дата 31.05.2040 година. Договора регламентирал подробно правата и задълженията на страните, като в частност предвиждал солидарният длъжник да остава задължен до погасяване на всички задължения на кредитополучателя.

Така сключеният договор съдържал подписи на страните - Митева за банката, - М.С. за кредитополучател и Станимир С. за солидарен длъжник. На всяка една от страниците по договора в долната част под текста били положени подписи за същите лица, като едновременно с това присъствал и отпечатък от щемпел с текстово съдържание „подписите проверени".

Във връзка с договора за кредит на 04.08.2007 година бил съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130 том 5 peг. № 4537 дело № 659/2007 година на нотариус Найда Тодорова - peг. № 481 с район за PC Ловеч с който М.С. закупувал урегулиран поземлен имот в с. Скобелево, обл. Ловешка с подробно кадастрално описание, за сумата от 112 000,00 лв. която ще бъде изплатена на продавачите чрез отпуснатият кредит на Банка Пиреос България АД клон Ловеч, след вписване на законна ипотека върху имота предмет на сделката. С молба от Поликсения Митева като управител на Банка Пиреос България АД клон Ловеч нотариалният акт бил представен за вписване на законна ипотека пред Агенция по вписванията - Служба по вписваният – Ловеч.

На 06.06.2007 година сумата по кредита била преведена с преводно нареждане по сметка на продавача.

В хода на проведени експертизи, чрез графологическо изследване на подписите в Договора за кредит обезпечен с ипотека № 1903/R/31.05.2007 година, и в Искане декларация за ипотечен кредит № 88/29.05.2007 година от името на Станимир С. се установило, че подписите за последния в качеството му на солидарен длъжник не са положени от него. Изпълнени са от едно и също лице и техен автор е М.С.. Същевременно подписите от името на Митева за Управител на банката и тези за М.С. като кредитополучател са положени от тях самите. Също така техническото изследване на документи установило, че отпечатъците от печат и щемпел присъстващи в Договора съответстват на тези на Банката.

В показанията си като свидетел Станимир С. заявил, че не е бил в известност, относно вписването му като солидарен длъжник по договора за ипотечен кредит, не е полагал подписи от свое име и в такова качество, Твърди, че в последствие е научил за тези обстоятелства, като отрича да е давал съгласието си.

Спрямо Поликсения Георгиева Митева било повдигнато обвинение за престъпление по чл.311, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал. 1 от НК, а М.С.С. бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 311, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и чл.26, ал.1 от НК. Преценката на доказателствата в тази насока мотивирали Постановление на РП Ловеч от 18.10.2012 година, влязло в законна сила на 21.11.2012 година, с което наказателното производство спрямо Митева и С. в частта по така повдигнатите обвинения било прекратено.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че обвиняемият М.С. е неосъждан.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на свидетеля Станимир С. и от заключението на вещите лица, съставили комплексна / графическа и техническа / експертиза по делото и другите писмени доказателства, прочетени  на основание чл.283 от НПК в съдебно заседание.

От така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че обв. М.С.С., е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.309, ал.1, предл. 1 - во, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като през периода 29.05.2007 година - 31.05.2007 година в гр. Ловеч, при условията на продължавано престъпление, съставил неистински частни документи - Искане декларация за ипотечен кредит № 88/29.05.2007 година от името на Станимир С.С. от гр. Варна и Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1903/К/31.05.2007 година на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, в частта му на „солидарен длъжник" - Станимир С.С. от гр. Варна, и ги употребил пред "Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, за да докаже, че съществува задължение за Станимир С.С. от гр. Варна в качеството му на „солидарен длъжник" по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1903/К/31.05.2007 година на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, до погасяване на всички задължения на кредитополучателя по договора.

Съгласно разпоредбата на чл.309, ал.1 от НК изпълнителното деяние се изразява в съставяне сам или чрез другиго на неистински частен документ /както е в конкретния случай/ и употребяването му с цел да се докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правоотношение. Неистински е онзи документ, съгласно чл.93, т.6 от НК, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това което действително го е съставило. От прочита на тези две правни норми, следва извода, че обвиняемият следва да е съставил документ, на който е придал вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това което действително го е съставило.

 В конкретния случай от обективна страна безспорно е установено, че обвиняемият С. при условията на продължавано престъпление е съставил неистински частни документи, а именно:  Искане декларация за ипотечен кредит № 88/29.05.2007 година от името на Станимир С.С. от гр. Варна и Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1903/К/31.05.2007 година на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, в частта му на „солидарен длъжник" - Станимир С.С. от гр. Варна. Безспорно е, че подписите в Договора за кредит обезпечен с ипотека № 1903/R/31.05.2007 година, и в Искане декларация за ипотечен кредит № 88/29.05.2007 година от името на Станимир С. в качеството му на солидарен длъжник не са положени от Станимир С., че са изпълнени от едно и също лице и техен автор е обв. М.С.. И двата документа са били подписани от обвиняемият С., за да може да бъдат използвани от него пред "Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, за да може да докаже, че съществува задължение за Станимир С.С. от гр. Варна в качеството му на „солидарен длъжник" по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1903/К/31.05.2007 година на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, до погасяване на всички задължения на кредитополучателя по договора. Касае се за извършено резултатно престъпление, като престъпният му резултат се свежда до това подправеното Искане декларация за ипотечен кредит № 88/29.05.2007 година от името на Станимир С.С. от гр. Варна и Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1903/К/31.05.2007 година на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, в частта му на „солидарен длъжник" - Станимир С.С. от гр. Варна, да бъдат дадени пред "Банка Пиреос България" АД – София. С действията си по съставяне на Искане декларация за ипотечен кредит № 88/29.05.2007 година от името на Станимир С.С. от гр. Варна и Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1903/К/31.05.2007 година на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, в частта му на „солидарен длъжник" - Станимир С.С. от гр. Варна, и представянето им пред Банка Пиреос България" АД – София за удостоверяване на включените в тях факти обвиняемият С. е осъществил състава на чл.309, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. 

За тези изводи съдът се позовава на първо място на констатациите на комплексна / графическа и техническа / експертиза, която приема за компетентна, безпристрастна, убедителна и научно обоснована и показанията на св. Станимир С.. Съдът намира, че комплексна / графическа и техническа / експертиза е изготвена изцяло и само въз основа на обективни данни и находки, както и, че същата е пълна и почива на професионалния опит и теоретическите познания на изготвилите я в.л.

От субективна страна обвиняемият С. е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал противоправния характер на извършеното, неговите общественоопасни последици, и е искал и целял настъпването на тези последици. Обвиняемият С. е съзнавал обстоятелството, че съставя Искане декларация за ипотечен кредит № 88/29.05.2007 година от името на Станимир С.С. от гр. Варна и Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1903/К/31.05.2007 година на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, в частта му на „солидарен длъжник" - Станимир С.С. от гр. Варна, за да докаже, че съществува правното отношение, а именно, че съществува задължение за Станимир С.С. от гр. Варна в качеството му на „солидарен длъжник" по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1903/К/31.05.2007 година на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, до погасяване на всички задължения на кредитополучателя по договора, като обвиняемият С. е подправил сам и двата частни документа, за да ги полза сам и същевременно е съзнавал и допускал настъпването на противоправните последици.

Обстоятелството, че деянията са извършени от обв. С. през непродължителен период от време – през периода от 29.05.2007г. – 31.05.2007г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, дава основание на съда да приеме, че в случая извършените от последният престъпления по чл.309, ал.1, пр.1 от НК са при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Съдът намира, дадените от обв. С. обяснения, че не е виновен, и че не е извършил престъплението за което е направено искане да бъде освободен от наказателна отговорност, за недостоверни, и явяващи се негова явна и обяснима защитна  теза. Съдът стигна до този извод съпоставяйки обясненията на обв. С. със събраните по делото писмени доказателства, и с показанията на разпитаният в хода на ДП свидетел – Станимир С. /който е дал показания включително и пред съдия  - л. 31-32 от ДП/, от показанията на когото се установява, че не е бил в известност, относно вписването му като солидарен длъжник по договора за ипотечен кредит, че не е давал съгласието си, че не е полагал подписи от свое име и в такова качество, и че последствие е научил за тези обстоятелства. Съдът изцяло дава вяра на показанията на цитираният по горе свидетел, които са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на събраните по делото писмени доказателства и най – вече на изготвената в хода на досъдебното производство  комплексна /графическа и техническа/ експертиза, която по категоричен и недвусмислен начин установява авторството на деянието.

Настоящата инстанция намира, възражението на адв. Г., че делото е приключено при неизяснена фактическа обстановка за неоснователно, предвид обстоятелството, че производството е по реда на Глава 28 от НПК, и с оглед разпоредбата на закона съдът прави преценка на събраните по делото в хода на ДП доказателства. Преценката дали да се събират нови доказателства, съгласно разпоредбата на чл.378, ал.2 от НПК е изцяло в правомощията на съдът. С оглед повдигнатото на обв. Саров обвинение за престъпление по чл.309, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и предвид обстоятелството, че съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на РП Ловеч, като и като взе предвид събраните в хода на ДП писмени и гласни доказателства и изготвени експертизи, при събирането и изготвянето на които са спазени разпоредбите на НПК, както и като взе предвид, че съдът с оглед разпоредбата на закона прави преценка на същите без да е нужно приповтарянето на последните в хода на съдебното следствие, съдът прецени, че е неоснователно искането на обвиняемия и защитата му за провеждането на разпит на св. С., Поликсения Митева и лицето Бисер Петков в с.з., и че последното цели единствено отлагане на делото и предпоставка за неприключването на последното в разумен срок. Съдът взе предвид и обстоятелството, че представителят на РП Ловеч за да обоснове наличието на извършено от страна на обв. С. на престъпление по чл.309, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, видно от описаното в самото Постановление, се е позовал само на показанията на св. С. и заключението на комплексна / графическа и техническа / експертиза, поради което намери за неоснователно, а освен това и за излизащо от рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, искането за призоваването на Поликсения Митева, на св. Станимир С. и на Бисер Петков и провеждането на разпит на тези лица в с.з., както и осъществяването на очна ставка между Поликсения Митева и обв. С., каквато видно от събраните на ДП доказателства е била проведена.

            С постановлението Районна прокуратура - Ловеч правилно е приела, че обв. С. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава осма от НК, както и  че се касае за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, като от него няма причинени имуществени вреди, поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

            Съдът като взе предвид фактическите обстоятелства по постановлението на Районна прокуратура - Ловеч, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, данните за личността на извършителя, чисто съдебно минало, и че за престъплението е предвидено наказание - до две години лишаване от свобода, както и че с деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, прие, че са налице условията на чл.78а от НК.

            Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще действа предупредително и възпиращо и ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

            Съдът, като отчете изложените обстоятелства намира, че М.С.С., следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание - глоба в размер на 800,00 лева, за престъплението по чл.309, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК, като съобрази предмета на престъплението, личността на обвиняемият, семейното и имотното му състояние, изминалия сравнително дълъг период от време от  датата на извършване на деянието, и че ще се постигнат целите на наказанието.

            Съдът намира, че мярката за неотклонение "Подписка" взета на досъдебното производство по отношение на М.С.С., следва да бъде отменена.   Съдът намира, че при този изход на процеса следва да бъде осъден  М.С.С., да заплати ½ от направените в хода на ДП и съдебното следствие разноски, както следва:  по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 214,38 лева за в.л и сумата от 290, 50 лева по сметка на ЛРС за свидетели.

            На основание чл. 24, ал.1, т.8 от НПК наказателното производство по досъдебно производство - дознание № 52/2010 год. по описа на ОД на МВР Ловеч, следва да бъде прекратено.   

Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а от НК, съдът

                                               

 

                                        Р    Е    Ш    И :

 

 

  ПРИЗНАВА М.С.С. – род. на *** ***, ЕГН **********, български гражданин, с  висше образование, неженен, безработен, неосъждан.

ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода 29.05.2007 година - 31.05.2007 година в гр. Ловеч, при условията на продължавано престъпление, съставил неистински частни документи - Искане декларация за ипотечен кредит № 88/29.05.2007 година от името на Станимир С.С. от гр. Варна и Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1903/К/31.05.2007 година на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, в частта му на „солидарен длъжник" - Станимир С.С. от гр. Варна, и ги употребил пред "Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, за да докаже, че съществува задължение за Станимир С.С. от гр. Варна в качеството му на „солидарен длъжник" по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1903/К/31.05.2007 година на „Банка Пиреос България" АД - София, клон Ловеч, до погасяване на всички задължения на кредитополучателя по договора, поради което и на основание чл.78а във връзка с чл.309, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 800,00 /осемстотин/ лева, която да заплати в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт.

            ОТМЕНЯ мярката за неотклонение "Подписка" взета на досъдебното производство по отношение на М.С.С., с горната самоличност.

            ОСЪЖДА М.С.С., с горната самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 214,38 лева за в.л и сумата от 290, 50 лева по сметка на ЛРС за свидетели.

ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по досъдебно производство – дознание № 52/2010 год. по описа на ОД на МВР Ловеч.   

            Решението може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: