Определение по дело №360/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение №10153/30.12.2011г., постановено по гр.д. №1192/2011г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Ж. А., адвокат от АК-Б., в качеството му на пълномощник на П. П. В., ЕГН *, от град Б., ул.”Т. А.” , О. 1., в частта му, в която съдът е признал за недействително по отношение на въззиваемите – М. Д. А., взискател по ИД № 462/2009г. на ЧСИ А. Ц. извършеното на 07.08.2009г. в полза на П. П. В. от Б. Й. В., длъжник по същото изпълнително дело, с Нотариален акт № 72, том ІІІ, рег.№ 7182, дело № 431/2009г. на Нотариус К. М., разпореждане/продажба/ на 1/ 4 идеална част от самостоятелен обект в сграда, описан в нотариалния акт, както и в частта на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 440 ал. 1 и 2 от ГПК, предявен досежно възбраната на 07.09.2009г. на 1/ 4 идеална част от описания в нотариалния акт имот – гараж, срещу който е насочено изпълнението по ИД № 462/2009г. на ЧСИ А. Ц.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и оплакване че същото е постановено при съществено процесуално нарушение. Твърди се в жалбата, че първоинстанционния съд превратно е интерпертирал установените въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства. Това е довело и до погрешни правни изводи при формирането на волята на съда при произнасянето по съществото на делото, от което се извежда и оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение. Наведени са конкретни оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд, доколкото същият е счел за меродавен за спора единствено въпросът за поредността на двете вписвания, а съобразно чл. 34 ал.2 от Правилника по вписванията, доколкото искането за вписването на възбраната е под № 3, а искането за вписване на прехвърлителната сделка под № 11, следва да се приеме че вписването на възбраната предхожда, предхожда вписването на прехвърлителната сделка. Наведено е оплакване с въззивната жалба, че първоинстанционният съд е игнорирал и факта, че върху процесния имот има в писана възбрана под № 192/03.09.2009г. от Б. Й. В., с която същата е обезпечила сключването на сделката от 07.09.2009г. Следователно възбраната по искане на ЧСИ А. Ц. е втора и не следва да има действие спрямо жалбоподателя. Оспорено е с въззивната жалба решението и в частта, в която съдът е приел за разглеждане и се е произнесъл по насрещен иск. Възразява се, че с оглед на предмета на така предявеното искане, то не съставлява насрещен иск, а може да бъде само отговор на исковата молба. С така приетия за разглеждане насрещен иск се въвежда нов предмет на делото, поради което този иск има за цел да усложни и натовари процеса, без да се стигне до постигането на правен резултат. От въззивния съд се иска с жалбата, да бъде отменен съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, пред първоинстанционния съд е постъпил отговор по подадената въззивна жалба, от М. Д. А.. С писмения отговор другата страна моли съда да остави въззивната жалба без уважение, тъй като обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Възразява се срещу оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционния съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до неверни правни изводи, като е счел за меродавен за спора единствено въпроса за поредността на двете вписвания, а не е съобразил разпоредбата на чл. 34 ал.2 от ПВ. В писмения отговор се акцентира, че възражението за наличието на предходна възбрана не се подкрепя от събраните доказателства, тъй като за периода от 01.01.1992г. до 09.12.2009г. вписването на друга възбрана не е отбелязано в службата по вписванията. Изразява се в писмения отговор на въззивната жалба и становище, че предявеният насрещен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК отговаря на всички изисквания на закона съобразно чл. 212 от ГПК, като съдът правилно го е допуснал до разглеждани и правилно и законосъобразно се е произнесъл по него.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 440 от ГПК. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото приложение, поради което съда не дава указания по въпросите, визирани в чл.146 ГПК, тъй като по тези възражения ще се произнесе по съществото на делото с решението си.

С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 07.06.2012г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: