РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. гр.Мадан, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100233 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от от
Д. М. Ч. против Сити Кеш ООД, ЕИК *** за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 214 лева представляваща недължимо платени
суми по Договор за потребителски кредит № *** към искане № *** г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2022 г. между Д. М. Ч. като
кредитополучател и Сити Кеш ООД като кредитор бил сключен Договор за
потребителски кредит № *** към искане № ***, при следните параметри:
Размер на кредита: 500,00 лева, Размер на погасителна вноска: 1x3,89 лв. и
13x40,49 лв., Ден на плащане: сряда, Вид вноска: седмична, Годишен процент
на разходите: 49,83 %, Брой вноски: 14, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %,
Дата на първо плащане: 13.07.2022 ., Обезпечение - поръчител или банкова
гаранция - по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане:
27.06.2022 г., Обща сума за плащане: 531,56 лв. Въпреки, че в т.3.12 от
договора за заем било посочено, че общата сума за плащане е в размер на
531,56 лв, сумата, която кредитополучателят трябвало да заплати на
кредитора по този договор била в размер на 714 лева - на основание чл. 11 ал.
1 от договора била начислена неустойка в размер на 182,44 лева за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за
заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду
тези, изброени в чл.5. Ищецът счита, че неустойката е нищожна на основание
чл.26 ал.1 ЗЗД, както и по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите
във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП. В случая в чл.11 ал.1 от договора формално била
уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя,
но фактически се дължала не неустойка, а договорна лихва, представляваща
1
допълнителна печалба на кредитора. Ищецът се позовава на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като сочи, че уговорената
неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и
обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е
уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.
Счита ,че посочената клауза е договорена във вреда на потребителя и цели
единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на
вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този
извод се подкрепял от обстоятелството, че е изначално предвидено
неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи
изпълнението й. Счита, че вземането в следва да участва в лихвения процент
по договора, тъй като представлявало сигурна печалба за кредитора.
Посоченото вземане следвало да бъде включено и в ГПР. Договорът бил
сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което следвало да
бъде приет за недействителен чл.22 ЗПК. В изпълнение на договора Д. М. Ч. е
заплатила на ответното дружество сумата от 714 лева, на 5 плащания
извършени в периода от 15.07.2022 г. до 15.09.2022 г. Поради
недействителността на договора за заем за ищцата било възникнало
задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него -
500,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между
заплатената сума до дължимата била платена при начална липса на основание
и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че между
ищцата и ответника е сключен посочения в исковата молба договор за
паричен заем, по който ищецът е получил в заем сумата от 500 лева. Оспорва
въведените в исковата молба възражения за нищожност на договора за
кредит. Счита, че не са състоятелни твърденията на ищеца, че в договора на
кредит не са посочени условията за прилагане и размера на лихвения процент.
Неправилно било твърдението не е посочена обща сума за плащане, дължима
от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит –
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР били посочени всички допускания, взети
предвид от кредитора, а размерът от 49,83% бил изчислен по формула,
съгласно Приложение № 1. Оспорва възражението на ищеца, че клаузата за
неустойка в договора е нищожна. Счита, че обезщетението на задължението е
съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед
обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира правата си
срещу трето лице или банка-гарант в случаите на неизпълнение на
задълженията на потребителя. В случай че ищецът изначално е бил наясно, че
не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият
очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12
ЗЗД. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между Д. М. Ч. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за
2
потребителски кредит № ** към искане № ** г., по силата на който ищцата
получила в заем сумата от 500 лева, при следните параметри: Размер на
погасителна вноска: 1x3,89 лв. и 13x40,49 лв., Ден на плащане: сряда, Вид
вноска: седмична, Годишен процент на разходите: 49,83 %, Брой вноски: 14,
Фиксиран лихвен процент: 40,05 %, Дата на първо плащане: 13.07.2022,
Обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на
кредитополучателя; Дата на последно плащане: 12.10.2022 г., Обща сума за
плащане: 531,56 лв. В чл. 3, ал. 2 от договора е посочено, че размерът на ГПР
е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК съгласно
формулата по приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената
възнаградителна лихва. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора страните се
споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от посочените
обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане
на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата, сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва
или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: При един поръчител – осигурителният
доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната
работна заплата за страната; При двама поръчители: размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко
от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не са поръчители по
други договори за кредит, сключени с кредитора; Да не са кредитополучатели
по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице
неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ;
удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Според чл. 5, ал. 2 от
договора страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави
посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на
договора. Според чл. 11, ал. 1 от договора с подписването му
кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че
ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 182,44 лева. Според чл. 11, ал. 2
страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата
неустойка ще бъде заплатена разсрочено - съобразно посочения в
Приложение 1 към договора за кредит начин.
От ищеца са представени приходен касов ордер от 15.07.2022 г. за
сумата от 102 лева, приходен касов ордер от 28.07.2022 г. за сумата от 102
лева, приходен касов ордер от 31.08.2022 г. за сумата от 50 лева, приходен
касов ордер от 15.08.2022 г. за сумата от 105 лева, разписка от ИЗИ ПЕЙ АД
за сумата от 102 лева, които суми са заплатени в полза на ответника по
процесния договор. Представено е извлечение по сметка по договор за заем №
** г. от ответника, съгласно което общо заплатената сума от ищцата по
процесния договор възлиза на 714 лева.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба са релевирани основания за недействителност на
договора заем и договора за предоставяне на допълнителни услуги към него,
свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че
в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за
недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са
неразривно свързани с клаузата чл. 11 от договора, предвиждаща
заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на
заемополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 5 от договора.
Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето
й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че
по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Така въведените изисквания в чл. 5 от договора за вида обезпечение по избор
на кредитополучателя, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията,
които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика
4
неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се
счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури
банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора
за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема, или физически лица-поръчители, отговарящ на
многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях, при положение,
че кандидатства за отпускане на кредит в неголям размер от 500 лева. Тоест,
поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към
договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в
договора ГПР 49,83 %, включващ единствено договорената възнаградителна
лихва между страните, размера на отпуснатия кредит – 500 лева, срока на
договора от 14 седмици, както и размера на неустойката от 182,44 лева.
Предвидено е неустойката да се разсрочи съобразно погасителния план по
договора, като по този начин на практика се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка,
на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в
годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора
лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните,
което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, без да е
необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.
На осн. чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата
5
стойност на кредита възлиза на 500 лева, а от представената от ответника
справка се установява, че ищцата е заплатила сумата от 714 лева по договора,
с оглед на което сумата от 214 лева е заплатена без основание и подлежи на
връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното предявеният
иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло. На осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 50
лева – представляваща заплатена държавна такса в производството. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като същото възлиза в размер от 400 лева, която сума следва да се присъди
директно в полза на пълномощника, доколкото това не представляват
направени от страната разноски, а определени от съда такива на неговия
адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК. Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да
заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. сумата от
214 лева (двеста и четиринадесет лева)- главница, представляваща недължимо
платени суми по Договор за потребителски кредит № ** към искане № ** г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
11.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да
заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. сумата от
50 лева (петдесет лева) – направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да
заплати на адв. М. М. О., АК Смолян, служебен адрес гр. Р., бул. „Б., Булстат
*** сумата от 400 лева (четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6