№ 990
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100108139 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на повдигането на обвинение за престъпления, за които в последствие е
бил оправдан с влязла в сила присъда.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 345а, ал. 3 от НК. Обвинителният акт е бил внесен
в съда през 2018 г., като е образувано НОХД № 258/2018 г. на СРС, 109 състав. С
постановената по делото присъда ищецът бил признат за невиновен и оправдан за
повдигнатото обвинение. Твърди, че от воденото срещу него наказателно
производство е претърпял неимуществени вреди, чието обезщетяване иска.
Неимуществените вреди се свързват с притеснение, накърняване на
достойнството, доброто му име в обществото, срам, ограничаване на социалните и
професионалните контакти, изпаднал в депресия. Претендира разноски.
Ответната страна, в подадения по делото отговор, оспорва предявения иск по
основание и размер. Намира за недоказано настъпването на неимуществените
вреди за ищеца. Твърди, че вредите, за които се претендира обезщетение, не са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Оспорва размера на
1
обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен с оглед
твърдените вреди.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 04.06.2017 г. с постановление за привличане на обвиняем и
постановление за вземане на мярка за неотклонение ищецът бил привлечен в
качеството си на обвиняем по ДП № 1047/2017 г. по описа на 09 РУ-СДВР – град
София, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предложение второ, точка 1,
предложение първо от НК, като по отношение на същия била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за срок до 72 часа.
С влязло в сила протоколно определение от 13.06.2017 г. на СРС, НО, 112-ти
състав, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ на основание чл. 64,
ал. 1 от НПК.
С последващо постановление от 04.07.2017 г. за привличане на обвиняем
ищецът отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.
1 от НК.
На 05.01.2018 г. бил внесен обвинителен акт в Софийски районен съд, по
който било образувано НОХД № 258/2018 г.
С протоколно определение от 25.01.2018 г. била изменена мярката за
отклонение на обвиняемия от „задържане под стража“ в по-леката мярка –
„подписка“.
С влязла в сила на 17.07.2019 г. присъда, постановена по делото, ищецът е
признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения за престъпление по чл.
345а, ал. 3, т. 1 от НК, като присъдата била потвърдена с решение № 649 от
17.07.2019 г. на СГС, НО, III въззивен състав.
От приложената по делото електронна справка за съдимост се установява, че
ищецът е осъждан и преди влизане в сила на оправдателната присъда. С
протоколно определение е одобрено влязло в сила на 01.07.2016 г. споразумение по
НОХД 11679/2016 г. на СРС, с което ищецът се признава за виновен в
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, т. 1 от НК, за което е наложено наказание
лишаване от свобода за шест месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. С
влязла в сила присъда от 30.11.2016 г. по НОХД № 890/2016 г. на СГС същият е
признат за виновен в престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и пр. 5, като
отново е отложено наложеното наказание лишаване от свобода за една година по
2
реда на чл. 66 от НК.
Съгласно удостоверение от 16.01.2025 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“
към МП С. Е. П. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП №
1047/2017 г. по описа на 09 РУ СДВР (пр. пр. № 21680/2017 г. по описа на СРП),
преобразувано в НОХД № 258/2017 г. по описа на СРС, за периода от 04.06.2017 г.
до 25.01.2018 г., като е пребивавал в ареста от 04.06.2017 г. до 09.01.2018 г. и в
затвора от 09.01.2018 г. до 25.01.2018 г., когато е освободен поради изменение на
мярката му.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н.К., които съдът не
намира основание да не цени, се установява, че след излизането си от ареста
ищецът се отдръпнал от приятелите си, както и те от него, мотивацията му
намаляла, изпитвал страх да не бъде осъден, не искал да излиза от дома си.
Родителите му били ядосани след случилото се, като това влошило отношенията с
баща му.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда
от задържане под стража, когато е било отменено, както и от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, освен наличие
на влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да докаже и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между
вредите и незаконното обвинение. В настоящия случай всички предпоставки са
налице.
Установено бе по делото, че ищецът бил привлечен като обвиняем за
извършени престъпления, като образуваното наказателно производство е
завършило с влязла в сила оправдателна присъда, и по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, а в последствие „подписка“,
обуславящи ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответния орган,
с който длъжностното лице, което е пряк причинител на вредата, е в служебни
отношения.
Съдът приема за установен и факта на причиняване на конкретните
неимуществени вреди от извършените действия от държавния орган.
Във връзка с претърпените неимуществени вреди следва да бъде посочено,
че воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство
3
безспорно е създало за него отрицателни преживявания, изразяващи се в
притеснения и отрицателни емоции, които са инициирани именно от образуваното
наказателно производство и които са в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение за извършено престъпление, при което претенцията за обезвреда е
доказана по основание. Самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че
определено негово право е нарушено и че то е подложено на ограничения в
правната му сфера, представлява негативно преживяване и само по себе си
подлежи на обезщетяване.
На основание чл. 52 от ЗЗД, който следва да намери аналогично приложение,
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по
справедливост.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност,
какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по
разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху
ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др.
В настоящия случай наказателното производство е продължило близо две
години и един месец - от 04.06.2017 г. до 17.07.2019 г., повдигнатото обвинение е
било за тежко умишлено престъпление, наказуемо с от една до шест години
лишаване от свобода и кумулативно налагане на глоба от две хиляди до шест
хиляди лева, като в периода на воденото наказателно производство по отношение
на ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”,
изтърпявана за повече от 7 месеца – от 04.06.2017 г. до 25.01.2018 г., като в
4
последствие същата е била изменена в най-леката – „подписка“. Установено е по
делото с кредитираните свидетелски показания, че както в периода на задържане,
така и след това, ищецът е изпитвал негативни емоции – притеснения, страх и
безпокойство.
Съгласно трайно установеното разбиране в съдебната практика наред с
останалите обстоятелства съдът следва да отчете съдебното минало и наличието
на други предишни осъждания при преценката на личността на ищеца, които
обуславят интензитета на усещането за накърнено лично достойнство и чувство за
справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления,
интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по
отношение на което за първи път се подвига обвинение / в т.вр. Решение № 146 от
07.10.2020 г. по гр. д. № 4129/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 270 от
16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 60 от
14.05.2019 г. по гр. д. № 2324/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 145 от
27.09.2022 г. по гр. д. № 3365/2021 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др./
В този смисъл следва да се отчете установеното по делото обстоятелство от
съдебното минало на ищеца, а именно, че същият е осъждан с влязло в сила
протоколно определение, с което е одобрено споразумение, от 01.07.2016 г. и с
влязла в сила присъда на 30.11.2016 г. Ищецът бил осъден на лишаване от свобода,
като изтърпяването на наказанието било отложено по реда на чл. 66 от НК. С оглед
на това съдът приема, че интензитетът на страданията му е в по-малка степен от
тези на лице, по отношение на което за пръв път се повдига обвинение.
При всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефекта, които
оказват върху цялостния начин на живот на ищеца, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определено
съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 3 000 лв. По делото не бе установен по-висок
интензитет на негативно въздействие върху психиката на ищеца, в т.ч.и влошаване
на здравословното му състояние, който да обуслови и по-висок размер на
обезщетението. Отчетено бе обстоятелството, че производството не е продължило
прекомерно дълго, както и това, че ищецът има две предишни осъждания на
лишаване от свобода. Поради това искът за обезщетение за неимуществени вреди
от незаконно повдигнато обвинение, следва да се уважи до размера от 3 000 лева, а
за разликата до предявения размер от 80 000 лева - да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на претендираната от ищеца законна лихва върху
5
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 17.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането следва да се приеме за основателно
своевременно наведеното възражение на ответника за погасяване на част от
претенцията по давност. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземането за лихви се
погасява с кратката тригодишна давност. Исковата молба е подадена на
15.07.2024г., поради което погасени по давност са вземанията за лихва, чиято
изискуемост е настъпила три години преди това, т.е – станалите изискуеми преди
15.07.2021г. Поради това претенцията за лихва следва да бъде уважена след тази
дата до окончателното плащане. Доколкото претенцията за присъждане на
законната лихва за забава до окончателното плащане на главниците, представлява
материалноправна последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен
диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на увреждането.
В тежест на ответника по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал.1
ГПК, следва да се възложи сумата от 10.00 лева – заплатена държавна такса.
Ответникът дължи и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Според практиката на ВКС /така Определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч.
гр. д. № 532/2022 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 60338 от 07.10.2021 г. по
ч. т. д. № 1226/2021 г., т. к., І т. о. на ВКС и др./ за уважаването на претенцията за
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е необходимо по делото да е
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер
на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената помощ е
договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това
заявление; както и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл. 78 ГПК. По делото липсва договор за правна помощ, но в
приложеното по делото пълномощно се съдържа клауза за определяне на
възнаграждението на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, поради което същото е
дължимо. При определяне на неговия размер, съдът съобрази наведеното
възражение от ответника за прекомерност, и определи същото на 1 000 лева,
съобразен с уважената част на претенцията, липсата на фактическа и правна
сложност на делото, както и извършените от процесуалния представител на ищеца
действия – подаване на ИМ, явяване в 2 съдебни заседания, и депозиране на
писмени бележки. Адвокатското възнаграждение е платимо на процесуалния
представител, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, ул. „Витоша“ № 2, да заплати на С. Е. П.,
ЕГН **********, сумата от 3 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, от
повдигането обвинение на 04.06.2017 г. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от
НК, за което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 17.07.2019 г., постановена
по НОХД № 258/2018 г. на СРС, 109 състав, ведно със законната лихва върху
сумата от 15.07.2021г. до окончателната плащане, както и 10.00 лева – разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 80 000 лева, като
неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - гр. София, ул. „Витоша“ № 2, да заплати на адвокат
Д.И.Д., личен номер *******, със съдебен адрес гр. София, ул. „******* сумата от
1 000 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7