Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260013
гр. ВРАЦА, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 04.04.2022 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА П.ПЕТРОВА
Мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на секретар МИГЛЕНА
КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА в.гр.дело N 448 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Областна дирекция на МВР, гр.Враца, чрез главен юрисконсулт Д.П.,
против Решение № 151/05.08.2020 г. по гр.д.№ 380/2020 г. на Районен съд-Мездра,
с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР да заплати на Н.Ц.В., ЕГН **********, сумата от 1756.45 лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2020 г. до окончателното
и изплащане, сумата от 221.84 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от
01.03.2017 г. до 15.05.2020 г., както и сумата от 400 лв., представляваща
направени деловодни разноски, както и на основание чл.
78 ал. 6 ГПК да
заплати в полза на МзРС
сумата 120.26 лв. - държавна такса и 150.00 лв. - възнаграждение за вещо лице.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради
нарушение на материалния закон, и е необосновано. Жалбоподателят счита, че
районният съд неправилно е приел, че е налице празнота в нормативната уредба,
касаеща МВР, и следва да бъде приложено общото гражданско законодателство като
положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Навеждат се доводи, че ищецът е държавен служител - полицейски орган по смисъла
на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и по аргумент от т.2 на същата законова разпоредба
неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР, а не с нормите
на общото законодателство като ЗДСл и КТ. Посочва се, че в чл.178, ал.1 ЗМВР
изчерпателно са изброени дължимите допълнителни възнаграждения, а в чл.179,
ал.1 и ал.2 от същия закон е предвидено, че се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 часа и за
полагане на труд по време на официални празници и за времето на разположение
при условия и ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
Развиват се съображения, че съгласно ЗМВР на служителите на МВР е разрешено да
полагат по 8 часа нощен труд на смяна за разлика от лицата, работещи по трудови
правоотношения, и от държавните служители по ЗДСл, на които е разрешено
полагането на 7 часа нощен труд, поради което при служителите на МВР
съотношението между дневен и нощен труд е равно на 1 и е недопустимо
прилагането на коефициент 1,143, тъй като по този начин би се достигнало до
дублирано заплащане на положените часове нощен труд - веднъж с изплатеното
допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на част и втори път - с направената
трансформация. Жалбоподателят счита, че по делото не са събрани доказателства,
че ищецът е работил над рамките на установеното за него работно време по
график, поради което не може да иска заплащане на извънреден труд. Изтъква, че
дори и да се приеме, че за положения нощен труд следва да бъде извършено
преизчисление в дневен с коефициент 1,143, то това би дало основание да се
претендира възнаграждение в увеличен размер, каквото обаче не поискано, тъй
като е предявен иск за заплащане на извънреден труд. В жалбата се изразява
несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд за поставяне на служителите от
МВР в неравнопоставено положение спрямо тези по КТ, като се сочи, че първата
група служители има множество привилегии, с каквито втората група не разполага.
Навеждат се и доводи, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима по отношение на нощния труд, полаган от
служителите на МВР, тъй като не са налице кумулативно изброените предпоставки
за увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Развиват се съображения,
че при евентуално приложение на общото гражданско законодателство, следва да
бъде приложена и разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските в редакцията му - ДВ бр.41/2017 г., тъй като за точното
приложение на закона съдът следи служебно. Изложените в жалбата доводи се
подкрепят с позоваване на практиката на районни и окръжни съдилища. Въззивникът
моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата
от насрещната страна Н.Ц.В., чрез пълномощника му адв.С.Г., в който се оспорва
основателността на въззивната жалба. Навеждат се доводи, че в законодателството
няма забрана за приложението на чл.9, ал.1 НСОРЗ по отношение възможността за
преизчисляване на положените часове нощен труд от служители на МВР. Посочва се,
че тази възможност следва и от международни актове, по които РБ е страна и
които не допускат различно третиране на гражданите по отношение правото им на
труд - напр. чл.52 от Хартата за основните права на ЕС. Посочва се, че
възприемането на становището на въззивника означава поставянето на служителите
на МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите работници и служители.
Извършва се позоваване на мотивите към т.23 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№
6/2012 г., ОСГТК на ВКС, както и на практика на районни и окръжни съдилища в
страната. Въззиваемият моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция, съгласно инкорпориран в отговора списък по чл.80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
След извършена служебна проверка по реда на чл.269 ГПК,
настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Обжалваното решение е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите на същото.
В отговор на наведените във
въззивната жалба доводи е
необходимо да се добави и следното:
Между страните не се спори, че през
процесния период – от 01.03.2017 г.
до 31.03.2020 г. са били обвързани от валидно
служебно правоотношение, по силата на което ищецът Н.Ц.В. е изпълнявал длъжността
"***" в РУ на МВР Мездра към ОД на МВР Враца, както и че е полагал труд на
смени с продължителност 12
часа при 5-дневна работна седмица от 8 работни часа на ден, като е полагал и
нощен труд от 22:00 часа до 06:00 часа.
Основният спорен въпрос е
свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са
приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове.
Съгласно
разпоредбата на чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Определението
за извънреден труд се съдържа в нормата на чл.
143, ал. 1 КТ, според която това е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време.
Следователно
при извършването на преценката дали е положен
извънреден труд следва да се изходи от това
каква е законовоустановената нормална
продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има качеството на
държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което нормалната продължителност на работното
му време се определя от същия закон. Съгласно
приложимата редакция на чл.
187, ал. 1 ЗМВР към процесния
период (изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г.), нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22:00
ч. и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. В чл.
179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 ч. до 6:00 ч., а в чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал.
6 ЗМВР (приложима
редакция– изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г.)
е предвидено, че работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Както
бе посочено по-горе, в действащата за периода разпоредба на чл. 187, ал. 3 МВР
е предвидено, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта
между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. От анализа на тази разпоредба става ясно, че
посочените в нея 8 часа труд са максимално допустимите за работа през нощта и
същите не са определени като нормална продължителност на работното време през
нощта, тъй като законодателят е използвал именно термина "средно 8
часа" за всеки 24-часов период. Поради това, не могат да бъдат споделени
доводите на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители по ЗМВР е била 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време. Съдът намира, че за процесния период
в ЗМВР не е имало фиксирана такава нормална продължителност на работното време
през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че едва след изменението на чл.
187, ал. 1 ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта от 8 часа.
По
отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредби на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл.
187, ал. 9 ЗМВР (сега ал. 10).
През
процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ,
бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г.,
в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В
чл. 3, ал. 3 от Наредбата
е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00
ч. и 06:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл.
31 – че отработеното време между 22:00
ч. и 06:00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило
за трансформиране на нощния труд в дневен (за разлика от предходната уредба в чл.
31 на Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 ч. и 06:00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период). Настоящият
съдебен състав намира, че тази липса не следва да се
тълкува като въведена забрана или изключение от правилото за трансформиране,
установено в КТ и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, а като празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
Да се приеме противното означава служителите на МВР да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителни възнаграждения. Това тълкуване е в съответствие с
основния принцип на равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия
всички служители, полагащи труд.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира,
че включеният нощен труд в рамките на дежурствата на ищеца следва да
бъде приравнен на дневно работно време, на която основа следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период.
По
отношение на работещите по трудови правоотношения, уредба относно механизма, по
който се извършва това приравняване при , се съдържа в Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл.
9, ал. 2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното – 7
часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1.143. Разпоредбата
на чл.
9а, ал. 4 НРВПО предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд, с коефициента по чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Съответно чл. 9г
НРВПО предвижда отработените часове от работника/служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден
труд по реда на чл.
149 КТ пред инспекцията по труда. Разпоредбата на чл. 9г
НРВПО е в сила от 01.01.2018 г., но разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ е с това съдържание от 2007 г., когато е приета и не следва
да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО.
Както
бе посочено, подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата
делегация на чл.
187, ал. 9 ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014 г., не съдържат
регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени
по КТ и по-конкретно НСОРЗ. Ето защо и поради липсата на законова норма,
уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители (до изменението на закона през 2020 г.), вкл. и тези по чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, настоящият съд намира, че за неуредените случаи
следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта (чл.
46, ал. 2 ЗНА). В случая става дума за непълнота, както изрично е посочено
в цитираната разпоредба на Закона
за нормативните актове.
Предвид
горното и с оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители,
то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия
закон, а именно Закона
за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на
ВКС, дадени в ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които
ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него,
тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, както е било в
отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, съгласно чл.
67, ал. 3 ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по
нива и степени за държавните служители, на допълнителните възнаграждения и
редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство, като чл.
50а, ал. 2 ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд.
Предвид
горното и при безспорната липса на изрична уредба за процесния период в
специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в случая субсидиарно
приложение намира чл.
140, ал. 1 КТ относно нормалната продължителност на работното време през
нощта – 7 часа при 5-дневна работна седмица, както и правилата на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на районния съд са
правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни. Съгласно
чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1.143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения и доводи относно
неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в нормата
на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
Тези
изводи на настоящия съдебен състав не се променят от постановеното Решение на СЕС от
24.02.2022 г по дело С-262/20, образувано по преюдициалното запитване,
отправено от РС-Луковит. В решението е прието, че чл. 8
и чл.
12, б. "а" от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. В тази връзка е прието от СЕС, че във
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд. В случая, в българското законодателство до 2020 г. не съществува
норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция, което е
изложено по-горе в мотивите. От друга страна, съдът намира, че предвиденото
заплащане на нощния труд от 0.25 лв. за всеки отработен час, на което се
позовава въззивника, не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по
смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената
ставка от 0. 25 лв. е определена и в чл. 8
НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители
в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране
на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни, което означава, че посоченото допълнително заплащане от 0.25 лв. на час
не съставлява компенсаторен механизъм за служителите в МВР по начин, различен
от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Ето защо се налага извод
за липсата на такъв механизъм за гарантиране защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР с оглед по-голямата продължителност на
нощния труд. Останалите придобивки – ранно пенсиониране, безплатна храна,
униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в
по-голям размер и др., не могат да бъдат възприети от съда като такива,
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Изложените по-горе
изводи на настоящия съд не се променят и от приетото по т. 2 в решението на
СЕС, че чл. 20 и чл. 31 ХОПЕС допускат определената в законодателството на
държава-членка нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел. Тук следва
отново да се има предвид, че до 2020 г няма определена нормална продължителност
на нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно. Специфичният
характер на работата на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий,
свързан с допустима от закона цел, с който се обосновава различното третиране и
неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Показателен
в тази връзка е фактът, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР
са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му
след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори и
да се приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено по-горе в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената
тежест на положения нощен труд.
С
оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният
съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание. По отношение размера на претенцията, съдът съобрази заключението на
вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, че през процесния период ищецът е положил нощен
труд в размер на 1 662
часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно
време възлизат на 1 900
часа. Възнаграждението за разликата от 238
часа /между положен нощен
труд и преизчисления с коефицент 1.143/,
е в общ размер на 1 756,45
лева, а обезщетението за забава в размер на законната лихва е 221,84 лева.
В
обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че предявените
искове за главница и мораторна лихва са изцяло основателни и доказани в
увеличения им размер, съгласно допуснатото в първата инстанция с протоколно определение от 20.07.2020 г. изменение
на исковете на основание чл.214, ал.1 ГПК. Като е достигнал до същите изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено изцяло.
С
оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемия следва
да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лв.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 151/05.08.2020 г. по
гр.д.№ 380/2020 г. на Районен съд-Мездра.
ОСЪЖДА на основание чл. 273,
вр. чл.
78, ал. 1 ГПК Областна дирекция на МВР, гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400
/четиристотин/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........