№ 926
гр. София, 14.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601066 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК.
Производството е образувано по частен протест на СГП от 30.09.2022 г.
срещу постановено на 29.09.2022 г. определение за прекратяване на
производството по НОХД № 422/2015 г. по описа на СГС, НО, 31 състав, за
привеждане в изпълнение на отложено по реда на чл. 68 от НК наказание на
подсъдимия Т. В. М. по НОХД № 10264/2009 г. по описа на СРС, НО, 93
състав и по НОХД № И-2922/2008 г. по описа на СРС, НО, 9 състав. Прави се
искане определението на СГС да бъде отменено като неправилно и
законосъобразно и да бъде прието за основателно становището на СГП, че в
настоящия случай СГС, НО, 31 състав е компетентен да разгледа
предложението на СГС от 16.06.2022 г., на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от
НПК и чл. 68, ал. 1 от НК, като прокурорът навежда подробни аргументи.
Към протеста е приложено и Решение № 290/04.01.2018 г. по н.д. № 976/2017
г. по описа на ВКС, I НО.
По делото не са постъпили жалби от защитата и осъденото лице, както
и възражения срещу протеста на прокуратурата.
Протестът е депозиран в срока по чл. 319, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3 от
НПК, съгласно указанията на СГС в съдебния си акт.
Настоящата въззивна инстанция приема, че следва да се произнесе по
реда на глава 22 от НПК в закрито съдебно заседание, поради следните
съображения:
От мотивите на първоинстанционният съд е видно, че СГС се е
1
произнесъл по допустимостта на направеното искане на СГП за привеждане в
изпълнение на основание чл. 68 от НК на определеното общо наказание на
осъдения по НОХД № 10264/2009 г. по описа на СРС, НО, 93 състав и по
НОХД № И-2922/2008 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, лишаване от свобода
за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 66 от НК е отложено за
изпитателен срок от 3/години/ и съответно не се е произнесъл по направеното
предположение по същество.
С оглед изложените мотиви на съда и съдържанието на протеста на
СГП, предмет на настоящата въззивна проверка е прекратяването на
производството пред СГС. Следователно определението, с което се
прекратява производството по НОХД № 422/2015 г. по описа на СГС подлежи
на обжалване в 7-дневен срок, въпреки че в съдебния протокол е посочено, че
определението подлежи на обжалване в 15-дневен срок по реда на глава 21 от
НПК.
С оглед на гореизложените съображения, въззивният съд се произнася
в закрито заседание.
Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото,
установи следното:
С протоколно определение от 29.09.2022 г. СГС е прекратил
производството по НОХД № 422/2015 г., образувано по предложение на
прокурор при СГП за привеждане в изпълнение на отложеното по реда на чл.
68 от НК наказание на подсъдимия Т. В. М. по НОХД № 10264/2009 г. по
описа на СРС, НО, 93 състав и по НОХД № И-2922/2008 г. по описа на СРС,
НО, 9 състав. В мотивите си СГС излага доводи за некомпетентност да се
произнесе по това искане на прокуратурата, доколкото законодателят в чл.
306, ал. 1, т. 3 от НПК е регламентирал, че произнасянето за наличие на
предпоставките на чл. 68 от НК е от компетентността на първоинстанционния
съд, а именно – Софийски районен съд. В допълнение отбелязва, че в
свидетелството за съдимост на подсъдимия е отразено, че същият по
осъжданията си по НОХД № 10264/2009 г. по описа на СРС, НО, 93 състав и
по НОХД № И-2922/2008 г. по описа на СРС, НО, 9 състав е реабилитиран по
право на основание чл. 86 от НК.
Депозираният срещу определението на СГС от 29.09.2022 г. по НОХД
№ 422/2015 г. частен протест настоящата инстанция приема за основателен
поради следните съображения:
Т. В. М. е осъден по НОХД № И-2922/2008 по описа на СРС, за
извършено на 20.08.2008 г. в гр. София престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
за което му е наложени наказания лишаване от свобода за срок от 3 /три/
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от 3
/три/ години и лишаване от право за управлява МПС за срок от 8/осем/
месеца. Същият е осъден и по НОХД № 10264/2009 г. по описа на СРС, като с
одобрено споразумение за извършено на 20.08.2008 г. в гр. София
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е
определено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, чието
2
изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от 3/три/ години. В
същото производство на основание чл. 23 от НК му е определено едно общо
наказание измежду наложените по НОХД № 10264/2009 г. по описа на СРС,
НО, 93 състав и по НОХД № И-2922/2008 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, в
размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 1
/една/ година, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок
от 3 /три/ години.
Т. М. е осъден и за това, че от неустановена дата до 28.02.2011 г. в гр.
София е извършил престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2 от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години,
което следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
Настоящата инстанция приема, че въпросът с кумулирането на двете
наказания на осъдения М. в производствата пред СРС е решен и не подлежи
на последващ съдебен контрол. По отношение на осъждането от СГС,
същият следва да се произнесе по наличието на предпоставките за
приложението на чл. 68 от НК като съдебен състав, участвал при последно
постановения акт срещу осъдения М.. СГС в производството по допустимост
на направеното искане от страна на СГП неправилно се е позовал на
разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК и е посочил, че компетентен е
Софийския районен съд. На първо място, законодателят е посочил, че
компетентен да се произнесе по приложението на чл. 68 от НК в
производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК е съставът, който се е произнесъл с
присъда (по аргумент от чл. 306, ал. 1, т. 3, вр. чл. 301, ал. 1, т. 8 от НПК).
Единствено изключение е изведено от законодателят по отношение на
приложението на чл. 68, ал. 3 от НК, по което е компетентен
първоинстанционният съд, който е определил пробационните мерки,
неизпълнявани от осъдения, и на чл. 70, ал. 3 от НК, по което е компетентен
окръжният съд, постановил условното предсрочно освобождаване. В
конкретния случай се касае за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК – а именно
осъденият М. в определения му изпитателен срок от СРС е извършил
умишлено престъпление от общ характер, за което има постановена присъда
по НОХД № 422/2015 г. по описа на СГС, с която му е и наложено наказание
„лишаване от свобода“.
Наред с това, СГС, прекратявайки производството по чл. 306, ал. 1, т. 3
от НПК, не се е съобразил с дадените указания от ВКС с Решение №
290/04.01.2018 г. за провеждане на отделно производство за приложението на
чл. 68 от НК по отношение на осъдения М., а именно че с очертания предмет
на втората въззивна проверка с Решение № 47/03.04.2017г. се е отнема
възможността на САС да се произнесе по приложението на чл. 68 от НК в
първоинстанционната присъда.
Поради тези съображения, настоящата въззивна инстанция приема, че
частният протест е основателен и че неправилно и незаконосъобразно СГС,
НО, 31 състав е прекратил производството по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК и го е
изпратил по компетентност на СРС.
3
Предвид обстоятелството, че СГС, НО 31 състав не се е произнесъл по
същество по предложението на СГП за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК по
отношение на осъдения М., АС-София приема, че същото следва да бъде
разгледано от СГС, НО, 31 състав и не е необходимо делото да бъде
разпределяно за разглеждане от друг състав на СГС.
В допълнение следва да бъде посочено, че при направена служебна
проверка Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото,
констатира, че първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл.
325 от НПК е изпратил материалите по делото, преди изтичане срока на
обжалване. Макар производството да се разглежда по реда на глава 22 от
НПК, съдебната практика е константна по отношение на посочения срок за
обжалване от контролираната инстанция, а именно – че страните не следва да
бъдат санкционирани за нередовност на депозираните жалби, респ. протест,
поради изтекъл законов срок, когато е посочен по-дълъг такъв в обжалвания
акт. Първоинстанционният съд е посочил, че актът му подлежи на обжалване
по реда на глава 21 от НПК, поради което съобразно разпоредбата на чл. 319,
ал. 1 от НПК е 15-дневен. СГС е постановил определението си на 29.09.2022
г., а материалите по делото са изпратени на АС-София на 06.10.2022г., като не
е отчетено, че същото подлежи на жалба и протест до 14.10.2022 г.
включително. По този начин е възпрепятствана възможността на осъдения и
неговия защитник за депозиране на жалба срещу определението за
прекратяване на производството по чл. 306, ал. 1 от НПК на СГС по НОХД №
422/2015 г. или на възражение срещу частния протеста на СГП.
За пълнота следва да бъде посочено, че и сроковете по чл. 342, ал. 1 и
ал. 2, вр. чл. 325 от НПК също не са спазени, тъй като делото е изпратено в
Апелативен съд – София в последния ден – 06.10.2022 г., в който страните са
имали възможност да депозират жалби, а по отношение на срока за
депозиране на възражения срещу протеста на СГП – същият изтича на
12.10.2022 г., поради което делото е следвало да бъде изпратено в Апелативен
съд – София най-рано на 13.10.2022 г.
С оглед на гореизложеното и съблюдаването на правата на страните,
следва делото да се изпрати на първоинстанционния съд, постановил
последното осъждане, за произнасяне по направеното предложение от
прокурор при СГП относно наличието на законовите предпоставки на чл. 68,
ал. 1 от НК по отношение на осъдения Т. В. М. в производство по чл. 306, ал.
1, т. 3 от НПК.
Поради гореизложеното и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СГС от 29.09.2022 г. по НОХД № 422/2015
година по описа на СГС, НО, 31 състав.
4
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за произнасяне по същество по
направеното предложение на СГП.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5