№ 8278
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110144035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД срещу К. К. М. за сумата от 3518,69 лева – цена за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г. вкл., до имот на адрес: гр. София, район „Н*“, ж.к. „С*“, бл.**,
ведно със законната лихва от 26.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 804,42 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. – 04.08.2021г., за сумата от
11,90 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.07.2018г. – м.04.2019г., вкл., ведно
със законната лихва от 26.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 2,84 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода 31.08.2018г. - 04.08.2021г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49805 по описа за 2021 г.
на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва, че през процесния период е бил клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, както и че е ползвал доставяната от ищеца топлинна
енергия и че не е погасил задълженията си. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираните суми за периода м.05.2017г. - м.06.2018г. Прави възражение
относно представения от ищеца договор № 48 от 01.10.2002 г., като посочва, че същият не е
представен в цялост. Оспорва приложените към исковата молба протокол от Общото събрание на
1
етажните собственици от 20.08.2002 г. и списък на живущите в процесната сграда като неотносими
към настоящия спор, оспорва същите като неавтентични и с невярно съдържание. Оспорва
истинността на представените съобщения към фактури и извлечение от фактури, като твърди, че
не са годни да служат като доказателства в гражданския процес, доколкото нямат посочено
авторство и подпис на ангажирано с достоверността им лице. Оспорва и че посоченото в
упоменатите документи не отговаря на действителното фактическо положение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
От приетия като доказателства по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 03.08.1972г. се
установява, че процесният имот е придобит от К.Ш.Ш.. От приетото като доказателство писмо от
Столична община – район „Н*“ с изх. № РД – 7000 – 101/24.03.2010Г. (л.33) и приложен препис от
акт за смърт се установява, че К.Ш.Ш. е починал на 02.09.1992г., със семейно положение –
разведен, като негов единствен наследник е синът му – ответникът по делото К. К. М.. Процесният
имот е деклариран от ответника, придобит по наследство, в приетата като доказателство по делото
декларация по чл.14 ЗМДТ от 16.09.1998г. (л.76 и сл. от делото). По делото няма твърдения и
данни след придобиване на имота по наследствено правоприемство ответникът да се е
разпореждал със същия или на друго основание да е губил правото си на собственост. При това
съдът приема, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот и поради
това има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ.
От това следва, че страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за
продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ,
като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
От изслушаното заключение по съдебно – техническа експертиза, прието без възражения,
което се кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение
съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач.
Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се
формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на
средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя
изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното
количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния
отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно
начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или
сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Вещото лице е посочило, че през процесния период е била начислявана топлинна енергия (ТЕ)
за отопление на имот, ТЕ за доставка на битово горещо водоснабдяване (БГВ) и ТЕ, отдадена от
сградната инсталация. В имота е имало 3 бр. радиатора, на които са монтирани уреди за отчитане
на ТЕ. ТЕ за БГВ е отчитана на база служебен отчет за потребление на 2 лица поради неосигурен
достъп за отчет при нормативно установен разход за денонощие в размер на 140 л. на лице. ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, е определяна съобразно изискванията на нормативната уредба,
действаща през процесния период.
2
При изслушване на заключението вещото лице е посочило, че информацията за това, че в
имота живеят две лица фирмата за дялово разпределение е почерпила от управителя на етажната
собственост. Предвид това и при липса на доказателства, които категорично да опровергават
данните, че в имота живеят 2 лица, съдът приема, че няма нарушения при изчисляване на
количеството ТЕ за БГВ на база служебен отчет за потребление от 2 бр. лица.
Според заключението на вещото лице стойността на реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 3518,70 лева, формирана като сбор
между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 3277,61 лева и
резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 241,09
лева.
В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че е изискал от ищеца свидетелство за
метрологична проверка относно общия топломер за 2016г. и 2018г., в които години е следвало да
се извърши съответната проверка. Изисканото свидетелство е било представено само за едната
година, в която е трябвало да се направи задължителна проверка. В случая по делото липсват
данни за повреда в общия топломер или за допуснати нарушения при отчитане и изчисляване на
доставеното количество ТЕ, поради което липсата на свидетелство за метрологична проверка не
разколебава извода за правилно изчисляване на доставеното количество ТЕ в имота.
Ирелеватен относно предмета на делото – цена за доставка на ТЕ в процесния имот, е
въпросът дали дружеството, извършващо дялово разпределение в сградата по местонахождение на
процесния имот - „Техем Сървисис“ ЕООД, е било избрано по надлежния ред, доколкото не се
установиха нарушения при извършване на дяловото разпределение.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентите на ТЕ са изпаднали в забава за плащане на задълженията за цена
за топлинна енергия. Определен на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 804,42
лева.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
3
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
26.08.2021г. (чл.422, ал.1 ГПК), поради което погасени по давност са вземанията за периода
м.05.2017г. – м.06.2018г., вкл. Непогасеното по давност вземане за периода м.07.2018г. –
м.04.2019г., вкл. възлиза на сумата от 1823,35 лева, определено на база заключението на вещото
лице.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното
вземане върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното
вземане възлиза на сумата от 348,96 лева за периода 16.09.2019г. – 04.08.2021г., определено от
съда на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. чл.ПМС № 426/18.12.2014г.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1823,35 лева за
периода м.07.2018г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен, до окончателното плащане и
да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. Искът за
акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 348,96 лева за периода 16.09.2019г. –
04.08.2021г. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Техем Сървисис“ ЕООД, което се установява от заключението
на вещото лице и приетите като доказателства изравнителни сметки за периода, представени с
молба от 03.11.2023г. от третото лице – помагач.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие
да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ
в сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ. От изложеното следва, че топлопреносното предприятие или
доставчикът на ТЕ, които извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, възлагат извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи
цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а,
ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното
предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата,
като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното
предприятие събира тази цена от клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето
защо не се касае за предявяване на чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на
задължение, следващо от договорните отношения между страните.
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали
към процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията
си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират
4
цената на услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че
цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от исковете. За настоящото
производство от разноски в общ размер от 436,76 лева (д. такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото)
на ищеца се следват разноски в размер на 219,92 лева. За заповедното производство на ищеца се
следват разноски от 68,86 лева.
Ответникът е поискал присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 750
лева за адвокатско възнаграждение, плащането на което е доказано посредством представения
договор за правна защита и съдействие, в който е обективирана и разписка за платената сума.
Неоснователно е възражението за неговата прекомерност, защото същото незначително надвишава
минималния размер от 733,79 лева, определен на основание чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ. При това съдът
приема, че съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски за
настоящото производство в размер на 372,36 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че К. К. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. София, ул. „Алабин“ № 33, Търговски дом, вх. Б, ет.4, кантора 418 – адв. В. В.,
дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД
сумата от 1823,35 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.07.2018г. – м.04.2019г.,
вкл., до имот на адрес: гр. София, район „Н*“, ж.к. „С*“, бл. 20, вх. Г, ет. 4, ап. 65, ведно със
законната лихва от 26.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 348,96 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 16.09.2019г. – 04.08.2021г., сумата от 11,90
лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.07.2018г. – м.04.2019г., вкл., ведно със
законната лихва от 26.08.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 3518,69 лева и за периода м.05.2017г. –
м.06.2018г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за
доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 804,42 лева и за периода
15.09.2018г. – 15.09.2019г., както и изцяло иска за сумата от 2,84 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата
31.08.2018г. - 04.08.2021г.
ОСЪЖДА К. К. М., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Алабин“ № 33,
Търговски дом, вх. Б, ет.4, кантора 418 – адв. В. В., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 219,92 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 68,86
лева – разноски за заповедното производство.
5
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на К. К. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес : гр. София, ул. „Алабин“ № 33, Търговски дом, вх. Б, ет.4, кантора 418 – адв. В. В., на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 372,36 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6