№ 20057
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110108893 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон
за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „КЕМ“ ЕООД твърди, че на 01.08.2014 г. сключил, в качеството си на комсионер
с Етажна собственост „КСС“, в качеството си на комитент с адрес: гр. София, район „Т“, ул.
„ЕС“ № 2А Договор № КЕМ-К-38, с който комисионерът се задължавал да закупува
необходимото количество природен газ и електрическа енергия за захранване на котелните
инсталации и чилъри, отопляващи общите части на ЕС и да разпределя ежемесечно
индивидуалните разходи на всеки етажен собственик, да фактурира същите. Списъкът с
етажните собственици бил неразделна част от договора като Приложение № 2. Един от тези
собственици е ответникът, който е собственик на апартамент № 3, намиращ се в сградата на
описания административен адрес. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 6.3 и чл.
11, ал. 3 от договора, всеки собственик в ЕС, между които е и ответникът се задължавал да
заплаща на ищцовото дружество стойността на разпределеното му индивидуално количество
природен газ и електрическа енергия, както и възнаграждение за ежемесечно извършвана
услуга за отчитането на показателите на измервателните уреди на котелната станция и на
индивидуалните имоти. За периода 01.09.2022 г. – 28.02.2023 г. ответникът не ползвал
топлинна енергия за отопление и охлаждане, а само за топлинна и електрическа енергия за
битово горещо водоснабдяване. Имал задължението да заплаща разпределеното му
количество природен газ и електрическа енергия, необходимо за производството на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Това разпределение между етажните
собственици се основавало на договорка между страните, съдържаща се в чл. 11, ал. 3 от
договора. В Приложение № 3 към договора бил посочен отопляемият обем на имота на
всеки един от собствениците, като за този на ответника той бил в размер на 313,3 куб.м.
Отопляемият обем имал значение за определяне на количество природен газ и електрическа
енергия, необходими за производството на топлинната енергия, отдадени от сградната
инсталация при извършване на изчисленията по чл.11, ал. 3 от договора. Задължението на
ответника за заплащането на топлинна енергия възниквало на основание чл. 3, ал. 3 от
договора в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на потребление. Било предвидено
за потребителя възможност да предяви възражение срещу начислените му суми – чл. 4.4 от
договора. Подаването на подобно възражение не го освобождавало от заплащане на
дължимите суми – чл. 13, ал. 4 от договора. Поради спиране на плащанията от страна на
1
ответника след дата 22.09.2022 г. незаплатените от него задължения били в общ размер на
2 608, 10 лв. – главница по следните: Фактури № **********/11.10.2022 г.; Фактура №
*********/11.11.2022 г.; Фактура № **********/10.12.2022 г.;Фактура №
**********/13.01.2023 г; Фактура №**********/10.02.2023 г.и Фактура
**********/10.03.2023 г. За периода 21.10.2022 г. – 10.03.2023 г. била начислена лихва за
забава в размер на 66, 79 лв. на основание чл. 14, ал. 10 от договора. По този начин общото
задължение на ответника било в размер на 2 674, 89 лв. За този сума било подадено
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парична сума по чл. 410 ГПК с вх. №
103809/13.04.2023 г., по което било образувано ч. гр. дело № 19797/13.04.2023 г. в рамките
на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
12237/27.04.2023 г. Срещу нея постъпило възражение въз основа на което бил подаден и
искът, дал повод за образуване на настоящето дело.
Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи следните суми: 2 608,10 лева, представляваща главница за ползвани, но
незаплатени услуги за периода от 01.09.2022г. до 28.02.2023г. за апартамент № 9/3, намиращ
се в гр. София, ул. „ЕС“ № 2 А по Договор № КЕМ-К-38 от 01.08.2014г., сключен между
„КЕМ“ ЕООД и етажните собственици на блок 9 в „КСС“, находящ се в гр. София, район Т,
ул. „ЕС“ № 2А, страна по който, в качеството си на етажен собственик, е и ответникът, и
сумата от 66,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2022 г. до
10.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 13.04.2023 г., до окончателно изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.04.2023 г. по ч.гр.д. № 19797/2023г. по
описа на СРС, 175-ти състав. Иска установяването на дължимостта на държавна такса в
размер на 54 лв. за образуване на заповедното производство и на сумата от 360 лв. –
дължимо адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
Ответникът А. А. К. оспорва предявените искове. Поддържа, че има неяснота относно
начинът по който е определен размерът на претенциите, като развива подробни съображения
в тази насока. Твърди, че на 30.01.2023г. между страните бил подписан двустранен протокол
за пломбиране на находящите се топломер и водомери в апартамента му, както и че считано
от тази дата не е ползвал топлинна енергия и топла вода, доставяни от ищеца. Сочи, че
претендираните суми от ищеца били прекомерни. Оспорва и акцесорната претенция за
лихва. Оспорва като нищожни и неравноправни клаузите на чл. 11, ал. 4 и ал. 6, както и на
чл. 12 от договора. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е приет Договор № КЕМ-К-38/01.08.2014 г. сключен между Етажна
собственост „КСС“ с адрес: гр. София, район „Т“, ул. „ЕС“ № 2А /комитент/ и „КЕМ“ ЕООД
/комисионер/.
Етажната собственост възложила на комисионера да закупува от свое име и за сметка на
членовете й необходимото количество природен газ и електрическа енергия за захранване на
общите на всички етажни собственици на Комплекса котелни инсталации и чилъри. Второто
задължение било ежемесечно да разпределя между етажните съсобственици индивидуалните
разходи на всеки от тях за потребените за производството на топлинна енергия в комплекса
природен газ и електрическа енергия, чрез отчитане на произведената в котелните
инсталации и потребената във всеки от индивидуалките имоти толлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване /БГВ/, както и на индивидуалните разходи за
електрическа енергия, необходима за производство на енергия за охлаждане и потребявана
от общите на етажните собственици на комппекса чилъри, чрез отчитане на потребеното във
всеки индивидуален имот количество енергия за охлаждане. Третото задължение било да
издава индивидуални месечни фактури на всеки от етажните съсобственици эа
разпределения му индивидуален разход за природен газ и електрическа енергия, потребени
от котелната инсталация за производството на топлинната енергия в комплекса и
електрическа енергия, потребена от чилърите за производство на енергия за охлаждане в
2
комплекса, на база разпределението на разходите – чл. 1, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 от договора.
Горепосочените задължения възниквали от датата на сключване на договора и били
дължими до края му, уговорен между страните с дата 31.12.2014 г. – чл. 2, ал. 1. Било
предвидено автоматичното му продължаване със срок от една година при липса на
предизвествие за прекратяването му, като това автоматично удължаване могло да бъде
прилагано многократно. Срокът за заплащане на месечните задължения бил до двадесето
число на месеца, следващ месеца на потреблението. Заплащането било заедно с
възнаграждението за комисионера, което било в размер на 10 лв. без ДДС, договорено от
страните в чл. 3, ал. 2 от договора. Възнаграждението се актуализирало ежегодно от първи
януари на всяка година, като се завишавало с официалният процент на годишната инфлация
в Б за изтеклата година. Тази корекция се извършвала автоматично без да било необходимо
подписването на нов анекс – чл. 3, ал. 5 от договора.
В разпоредбата на чл.4.1 било договорено в срок до десето число на всеки месец
индивидуалният собственик на имота да получава от комисионера индивидуално месечни
фактури за разпределени индивидуални разходи эа природен газ и електрическа енергия,
придружени с индивидуални месечни справки: а/. за измереното количество природен газ и
електрическа енергия, потребени от котелните инсталации; б/. за измереното количество
електрическа енергия, потребена от чилърите; в/. за измереното количество топлинна
енергия в котелните помещения; г/. за измереното количество енергия за охлаждане,
произведена от чилърите; д/. за отчетените количества топлинна за БГВ и енергия за
охлаждане на индивидуалния имот е/. за разпределение индивидуалните разходи за
природен газ и електрическа енергия за производството на отчетените количества топлинна
енергия за отопление и БГВ на индивидуалния имот на съответния собственик. На това
право на комитентите било договорено задължението на комисионера да го изпълни със
същото съдържание – чл. 9, т. 4 от договора. Било договорено в т. 4 от цитираната договорна
разпоредба всеки индивидуален собственик да има право на възражение по отчитането на
доставените количества, тяхното остойностяване и фактуриране.
Едно от задълженията на индивидуалните собственици на обекти в комплекса било да
заплащат в срок възникналите към комисионера задължения – чл. 6, т. 3 от договора.
В чл. 11, ал. 4 било договорено, че при липса или повреда на топлостуденомер или
неосигураване на достъп за извършване на отчитането по чл. 10 от даден комитент,
количеството топлинна енергия и енергия за охлаждане за съответния индивидуален имот се
определя като произведение на обема на този индивидуален имот и максималния
специфичен разход /МСР/ на комплекса за отчетения период. МСР представлява най-
голямото частно на отчетената за индивидуалния имот в комплекса топлинна енергия или
енергия за охлаждане и обема на индивидуалния имот. В чл. 11, ал. 6 било договорено, че
при липса или повреда на топлостуденомер или неосигураване на достъп за извършване на
отчитането по чл. 10 от даден комитент, количеството гореща вода за обитател от
индивидуалния имот на този комитент се определял при разходна норма от 140 л. за едно
денонощие, като определената на тази база топлинна енергия за БГВ не можела да бъде по-
голяма от произведението на специфичния разход за подгряване на 1 куб. м. вода за БГВ в
комплекса за отчетения период по отчетената разлика между показанията на общия и
индивидуалните водомери.
В чл. 12 било договорено, че всеки от комитентите чрез упъпномощения представител
има право да съобщи на комисионера за открити от него грешки при отчитането, дефекти
или други недостатъци на общите или индивидуалните топлостудомери и водомери, като
едновременно с това е длъжен да организира проверката им в седемдневен срок от
уведомяването. Разходите за проверката на индивидуалните топлостудомери и водомери са
за сметка на съответния комитент, а тези за общите - на етажната собственост на сградата.
Грешките при отчитане на топлостудомер или водомер се считат за допустими, ако не
излизат извън границите на допустимите грешкн, съгласно стандарта на съответния уред. В
този случай, не се прави преизчисление на разходите. Ако установените при проверката
3
грешки в измерването са по-гопеми от допустимите по стандарта за съответния уред,
комисионерът преизчислява индивидуалните разходите на природен газ и електрическа
енергия за периода на последното отчитане, предхождащо датата на получаване от
комисионера на информацията за установените грешки. При повреда на индивидуален
топлостудомер или водомер, съответният комитент е длъжен да го замени за своя сметка, а
при повреда на общ топлостудомер ипи водомер замяната се извършва за сметка на
етажните собственици на сградата.
В чл. 14, ал. 10 е предвидено от страните, че при неизпълнение на задълженията на всеки
комитент, изпаднал в забава, дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавянето до момента на заплащането на дължимата сума на основание чл. 86
ЗЗД. Изпадането в забава е от първия работен ден след изтичане на срока за плащане.
По делото е прието като неразделна част от договора Приложение № 2, представляващо
списък на индивидуалните имоти в сградата, които потребяват топлинна енергия за
отопление и за БГВ. Имотът на ответника е посочен под № 3 от списъка с отопляема
кубатура в размер на 313, 30 куб.м.
По делото е приет Протокол от ОС на ЕС на бл. 9 от комплекс „Силвър сити“, проведено
на 14.07.2014 г., на което е взето решение за сключването на договор за отопление на
сградата с „КЕМ“ ЕООД.
По делото е прието извлечение от сметките на „КЕМ“ ЕООД за потребител на топлинна
енергия-неизправен длъжник, в което е посочено, че лицето А. К. дължи сума в общ размер
на 2 674, 89 лв. по фактури с падежни дати в периода 21.10.2022 г. – 20.03.2023 г.
Представени са подробни справки за всеки един от месеците, за които ищцовото дружество
твърди, че липсва издължаване.
По делото са приети: Фактура № **********/11.10.2022 г., издадена от „КЕМ“ ЕООД с
получател А. К. за сума в размер на 509, 33 лв., дължима за доставката на природен газ.
Данък добавена стойност е в размер на 45, 84 лв. или общо дължимата сума е в размер на
628, 45 лв. Неустойката за просрочие е в размер на 0, 29 лв.; Фактура №
**********/11.11.2022 г., издадена от „КЕМ“ ЕООД с получател А. К. за сума в размер на
450, 85 лв., дължима за доставката на природен газ. Данък добавена стойност е в размер на
40, 58 лв. или общо дължимата сума е в размер на 579, 34 лв. Неустойката за просрочие е в
размер на 3,49 лв.; Фактура № **********/10.12.2022 г., издадена от „КЕМ“ ЕООД с
получател А. К. за сума в размер на 275, 91 лв., дължима за доставката на природен газ.
Данък добавена стойност е в размер на 24, 83 лв. или общо дължимата сума е в размер на
403, 12 лв. Неустойката за просрочие е в размер на 8,64 лв.; Фактура №
**********/13.01.2023 г., издадена от „КЕМ“ ЕООД с получател А. К. за сума в размер на
319, 50 лв., дължима за доставката на природен газ. Данък добавена стойност е в размер на
28, 76 лв. или общо дължимата сума е в размер на 447, 58 лв. Неустойката за просрочие е в
размер на 15, 87 лв. Фактура № **********/10.02.2023 г., издадена от „КЕМ“ ЕООД с
получател А. К. за сума в размер на 304, 50 лв., дължима за доставката на природен газ.
Данък добавена стойност е в размер на 27, 41 лв. или общо дължимата сума е в размер на
437, 76 лв. Неустойката за просрочие е в размер на 16, 92 лв.; Фактура №
**********/11.03.2023 г., издадена от „КЕМ“ ЕООД с получател А. К. за сума в размер на
65, 13 лв., дължима за доставката на природен газ. Данък добавена стойност е в размер на 5,
86 лв. или общо дължимата сума е в размер на 111, 85 лв. Неустойката за просрочие е в
размер на 21, 58 лв.
По делото е приет протокол от 30.01.2023 г. за пломбиране на топломер № 83941411;
Водомер № 03333096 и Водомер № 04850791. Протоколът е подписан от А. К. от една
страна и от И. Бонеков за „КЕМ“ ООД.
По делото е изслушана и приета СТЕ, в чието заключение е посочено, че комплексът на
ул. „ЕС“ № 2А се състои от девет болка, които се захранват с топлинна енергия от четири
котелни помещения. Блок три, в който се намира апартамента на ответника се захранва от
котелно № 2. Доставката и отчитането на природния газ се отчита в една точка за целия
4
комплекс. Количеството доставена до всеки имот топлинна енергия се отчита от
индивидуални топломери. За периода 01.09.2022 г. – 28.02.2023 г. отчитането ставало
съгласно договореното в сключения между страните договор. Било отчетено количеството за
подгряване на топла вода и топлинната енергия от сградната инсталация.
По делото е изслушана ССчЕ в чието заключение е посочено, че за периода 01.09.2022 г.
– 28.02.2023 г. начислените суми за ползвана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, разпределение количеството природен газ и електрическа енергия,
отдадени от сградната инсталация за процесния имот е в размер на 2 608, 10 лв. За доставка
на природен газ – 2 098, 52 лв. За природен газ и други компоненти 286, 06 лв. Електрическа
енерегия за производство на топлинна енергия – 151, 51 лв. За разпределение на
индивидуални разходи за природен газ – 72 лв. С тези компоненти общо формираната сума е
в размер на 2 608, 10 лв. Липсват данни както в счетоводството на ищцовото дружество,
така и в кориците на делото, че има заплатени суми от посоченото общо задължение.
Липсват данни за извършено прихващане с внесеното от потребителя на основание чл. 3, ал.
9 от договора обезпечение, което е в размер на 653 лв. Ищцовото дружество от своя страна е
заплатило на доставчика „Овергаз мрежи“ АД консумираното от комплекса количество
природен газ. Посочено е, че ищцовото дружество е регистрирано по ЗДДС. Обезщетението
за забава за отделните суми по издадените фактури е в общ размер на 90, 78 лв.
От правна страна съдът намира следното.
Предявеният иск е частично допустим по следните съображения:
В исковата молба ищцовото дружество „КЕМ“ ЕООД е поискала да се признае за
установено, че ответникът му дължи сума в размер на 54 лв. – държавна такса за
заповедното производство и 360 лв. – адвокатско възнагарждение. В т. 10в от Тълкувателно
решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че липсват процесуални предпоставки за
допустимост на иска по реда на чл. 422 ГПК, когато с него се иска установяване
съществуване на вземане за разноските, направени в заповедното производство. Ето защо в
тази му част производството по делото се явява недопустимо и същото следва да бъде
прекратено.
По същността на спора:
В доказателствена тежест на ищеца бе указано да установи по иска за главница, че между
страните съществува договорно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че е изпълнил задълженията си по договора, а по акцесорния иск за мораторна
лихва, че съществува главен дълг и неговия размер, както и изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава. Ответникът следваше да докаже погасяването
на дълга и наведените от него възражения.
С Определение № 51847/20.12.2024 г. съдът е обявил за безспорно, че между ищеца и
етажните собственици на „КСС“, блок 9, находящ се в гр. София, район Т, ул. „ЕС“ №2А,
страна по който в качеството си на етажен собственик е и ответникът, е сключен Договор №
KEM-K-38 от 01.08.2014г. със съдържанието, посочено в исковата молба.
На първо място следва да бъдат разгледани възраженията на ответника за наличието на
неравноправни клаузи в договора, който го обвързва с ищцовото дружество.
Неоснователно е възражението на ответника за неравноправен характер на разпоредбата
на чл. 12 от договора. Аргументите му са, че в тежест на потребителя е да установява
открити грешки при отчитането, дефекти или други недостатъци на общите и
индивидуалните топлостуденомери и водомери, както и да заплати разходите за проверката
на индивидуалните уреди. На първо място е договорено право на потребителя на
индивидуалната услуга да съобщи за констатирани от него нередности при отчитането на
уредите. Това не е изключително негово задължение, а е възможност. При прилагане на
критерия за тълкуване на разпоредбите на договорите една с друга, посочен в чл. 20 ЗЗД
съдът установява, че съобразно предмета на договора, посочен в чл. 1 ищцовото дружество
няма задължението да извършва монтиране и поддръжка на топлостуденомерите в
индивидуалните имоти. Нещо повече в чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че такава дейност
5
подлежи на допълнително договаряне и заплащане, в частност е посочено, че с отделно
споразумение и срещу допълнително възнаграждение по актуалния ценоразпис на
комисионера, комитентите могат да възложат на последния дa извършва проверки и да
пломбира общия топлостудомер или водомер в котелното помещение, както и
индивидуалните топлостудономери или водомери в имотите на комитентите; да извършва
профилактнка на съоръженията и настройки на горивните уредби; да осъществява дейности
за поддръжка и ремонт на инсталациите и съоръжения в котелното помещение,
представляващи етажна собственост; да представя справка за ефективността на котелната
инсталация, специфичния разход за подгряване на гореща вода и технологичните разходи на
топлинна енергия в комплекса; да представя анализ на работата на котелната инсталация.
Допълнителен аргумент за изложеното е разпоредбата на чл. 6, т. 1 от договора, където
индивидуалните собственици са се задължили сами да осигурят наличието на индивидуални
топлостуденомери и водомери в имота си, както и да извършват метрологичната им
проверка в съответствие на българското законодателство.
Неоснователно е възражението на ответника за неравноправност на клаузата на чл. 12,
ал. 3. Посоченото в нея отклонение е свързано с техническото отклонение за съответния
уред. Липсват данни в договора, че ищцовото дружество е поело задължението да монтира
такива уреди в комплекса, респ. в жилищата индивидуална собственост. Ето защо не би
могло да се конкретизира параметрите на отклонението, тъй като не са посочени
измервателните уреди във всеки един имот, но е даден критерии за допустимото отклонение
и то е съобразно техническото отклонение за всеки уред.
Поради горните аргументи липсва неравноправност на разпоредбата на чл. 12 от
договора.
Неоснователно е възражението за неравноправност на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от
договора. В цитираната клауза са посочени три хипотези за посоченото в нея таксуване на
потребената енергия: а/. липса на топлостуденомер; б/. повреда на топлостудономер и в/.
неосигурен достъп за отчитане. Наличието на топлостудономер и неговата изправност са
свързани със задължения на потребителя да монтира такъв и да следи за неговата изправност
предвид вече цитираната разпоредба на чл. 1, ал. 3 от договора.
Неоснователно е възражението на ответника за неравноправен характер на клаузата на
чл. 11, ал. 6 от договора, тъй като същата е съобразена изцяло с чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба №
Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Предвид констатираната липса на неравноправни клаузи в Договор № КЕМ-К-
38/01.08.2014 г. следва да се извърши преценка за изпълнение на задължението на ответника
спрямо ищцовото дружество. Цитираният договор е обвързвал страните за процесния период
01.09.2022 г. – 28.02.2023 г., тъй като в чл. 2, ал. 2 от него страните са договорили
автоматичното му подновяване при липсата на изрично волеизявлеление от една от тях за
неговото прекратяване.
От изслушаната по делото ССчЕ се доказа, че ответникът не е извършвал плащания за
периода 21.10.2022 г. до 10.02.2023 г. Липсва и възражение срещу това твърдение на ищеца
в отговора на исковата молба.
По делото липсва спор, видно от признанието на ищцовото дружество в негова Молба с
вх. № 54090/14.02.2025 г., че на 30.01.2023 г. са пломбирани два водомера в жилището на
ответника. Посочената от ищеца дата 31.01.2023 г. съдът отчита като техническа грешка и
поради това възприема датата на самия двустранен протокол, представен от ответника и
неоспорен от ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника, че след пломбиране на водомерите той не
дължал нищо за месеците след това. Следва да се припомни, че според чл. 6, т. 3 от договора
всеки потребител на топлинна енергия е задължен да заплаща задължението си в срок до 20-
то число на месеца следващ този на фискалното събитие.
Въпреки че на 30.01.2023 г. са пломбирани водомерите в дома на ответника, то
формираното задължение за месец януари 2023 г. е остойностено с Фактура №
6
**********/10.02.2023 г. Ето защо не следва да се уважава възражението на ответника
направено в първото по делото открито съдебно заседание с дата 18.02.2025 г. за
изключването й от делото.
Неоснователно е възражението на ответника за неизпълнение на разпоредбата на чл. 4, т.
1 от договора, конкретно за липсата на индивидуална справка за количеството на
потребената енергия. При коректния прочит на фактурите се установява, че същата се
съдържа в тях в табличен вид. От друга страна ответникът твърди, че не било ясно каква
сума му е начислена за отопление на имота. Изрично в исковата молба е посочено, че
търсените от ищцовото дружество суми са за топлинна енергия за БГВ. В подкрепа на това
твърдение е и подписания от ответника двустранен протокол, в който е посочено, че
Топломер с № 83941411 е неработещ.
По отношение на размер на дължимата главница съдът взема предвид представените от
ищцовото дружество фактури и изслушаната по делото ССчЕ, в която е посочено, че
незаплатената от ответника за периода 01.09.2022 г. – 28.02.2023 г. главница е в размер на
2 608, 10 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсват доказателства ищецът да го е
поставял в забава по отношение на всяка една от сумите, поради което се явявал недоказан
искът за заплащането на сумата от 66,79 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
21.10.2022 г. до 10.03.2023 г. По аргумент на чл. 69, ал. 1 ЗЗД страните могат да определят
задължението да бъде изпълнено в точно определен ден. В конкретния случай страните са
договорили в чл. 3, ал. 3 от договора заплащането на дължимите суми да става до 20-то
число на месеца, следващ този на потреблението. След изтичането на този срок длъжникът
изпада в забава. За поставянето на длъжника в забава не е необходимо да бъде предприемано
допълнително действие, тъй като в този случай срокът кани. Допълнително чл. 14, ал. 10 е
предвидено от страните, че при неизпълнение на задълженията на всеки комитент, изпаднал
в забава, дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавянето до момента на заплащането на дължимата сума на основание чл. 86 ЗЗД.
Размерът на сумата, формираща обезщетението за забавено плащане съдът счита за
доказан от ищеца. В приетата по делото ССчЕ е посочено, че дължимата сума за забава е в
общ размер на 90, 78 лв. Съобразно принципа на диспозитивното начало съдът следва да
уважи иска до размера предявен от ищцовото дружество - сумата от 66,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2022 г. до 10.03.2023 г.
При този изход на делото право на разноски има ищецът „КЕМ“ ЕООД.
В исковата молба се претендира заплащането на следните суми: 54 лв. – държавна такса
за исковото производство и 360 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство.
В о.с.з. с дата 30.09.2025 г. ищецът е поискал и присъждане на сума в размер на 400 лв. –
внесен депозит и изплатен като възнаграждение за допуснатата СТЕ и 350 лв. – за СТЕ. На
ищеца се дължат и разноски за заповедното производство 54 лв. – държавна такса и 360 лв.
– адвокатско възнаграждение, които са законна последица от уважаването на иска. Ето защо
ответникът А. К. следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „КЕМ“
ЕООД следните суми: 414 лв. – разноски в заповедното производство и 1 1 64 лв. – разноски
в исковото производство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения по реда на чл. 422 ГПК
от „КЕМ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Т“, бул. „Б“ № 49А, ет. 4, офис 36 иск за признаване на установено, че А. А. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „ЕС“ № 2а, бл. 9, ап. 3 му дължи сума в размер на 54 лв.,
представляваща заплатената държавна такса в заповедното производство и сума в размер на
7
360 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че А. А. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „ЕС“ № 2а, бл. 9, ап. 3, дължи на „КЕМ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Т“, бул. „Б“ № 49А, ет. 4, офис 36, сумата от 2
608,10 лева, представляваща главница за ползвани, но незаплатени услуги за периода от
01.09.2022 г. до 28.02.2023 г. за апартамент № 9/3, намиращ се в гр. София, ул. „ЕС“ № 2 А
по Договор № КЕМ-К-38 от 01.08.2014 г., сключен между „КЕМ“ ЕООД и етажните
собственици на блок 9 в „КСС“, находящ се в гр. София, район Т, ул. „ЕС“ № 2А, страна по
който, в качеството си на етажен собственик е и А. А. К., и сумата от 66,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.10.2022 г. до
10.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 13.04.2023 г., до окончателно изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.04.2023 г. по ч.гр.д. № 19797/2023г. по
описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА А. А. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „ЕС“ № 2а, бл. 9, ап. 3 да
заплати на КЕМ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Т“, бул. „Б“ № 49А, ет. 4, офис 36 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: 414
лв. – разноски в заповедното производство и 1 1 64 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8