№ 6971
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20241100510608 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 10491/03.06.2024 г., постановено по гр. д. № 67855/23 г. по описа на
Софийски районен съд, 148 състав, са уважени предявените от Б. А. А., ЕГН **********,
срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с БУЛСТАТ *********, осъдителни искове
с правна квалификация чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за сумата от 4280 лева,
представляваща левовата равностойност на дължимата й за периода от 01.04.2021г. до
11.12.2023г. неосигурена храна в размер на по 120 лв. за всеки месец ведно със законната
лихва от месец март 2021г. до ноември 2023г. по изпълняваната от нея длъжност
"счетоводител" в сектор "Счетоводна дейност" към отдел "Финансово осигуряване" при
ответника Столична дирекция на вътрешните работи ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.12.2023 и за сумата от 626, 59 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от 4280,00 лв. за периода от 01.04.2021 г. до 11.12.2023 г.
вкл. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото
производство на основание чл. 78 ГПК, като е присъдил в полза на ищцата разноски в
размер на 1128лв. за адвокатско възнаграждение и в полза на СРС сумата 196,26лв. дължима
държавна такса и 300лв. разноски за вещо лице.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника СДВР, с която обжалва
решението изцяло. Въззиваемият го намира за неправилно и незаконосъобразно,
1
постановено при противоречие на материалния закон. Моли въззивният съд да го отмени и
отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищцата в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за
правилност на съдебното решение. Иска се то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна
страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По основателността на иска.
Страните не спорят, че от 8.03.2021г. и до предявяване на иска ищцата е в служебно
правоотношение със СДВР, като първоначално е заемала длъжността "счетоводител" в
сектор "Счетоводна дейност" към отдел "Финансово осигуряване", а от 09.01.2023г. заема
длъжността „старши експерт“ в сектор „Труд и работна заплата“ в същия отдел. Чл.142 ал.1
т.1 – 3 от ЗМВР урежда статута на работещите в МВР като: т.1 - държавни служители –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; т.2-държавни
служители; и т.3 - лица, работещи по трудово правоотношение. Като счетоводител и
впоследствие като „старши експерт“ в сектор „Труд и работна заплата“, ищцата попада във
втората категория по т.2 – държавен служител.
Съгласно разпоредбата на чл.181 ал.1 от ЗМВР, на служителите на МВР се осигурява
храна или левовата й равностойност.
По делото не се спори, че за исковия период 1.04.2021г. -11.12.2023г. ответникът не е
осигурявал на ищцата безплатна храна или левовата й равностойност. За 2021г. и 2022г.
левовата равностойност на храната е била по 120лв. месечно, а за 2023г . – по 200лв.
месечно.
Спори се дали като държавен служител ищцата попада в категорията служители по чл.181
ал.3 от ЗМВР, които имат право на безплатна храна или паричната й равностойност. Ищцата
твърди, че независимо че е държавен служител, тя е служител на МВР и, като такъв, има
право на безплатна храна или паричната равностойност. Ответникът твърди, че ищцата няма
право на безплатна храна, тъй като съдържанието на служебното й правоотношение се
урежда със Закон за държавния служител, който не предвижда в полза на служителите на
държавна служба безплатна храна или нейната парична равностойност.
Спорът е изцяло правен и в хода на развилото се по него съдебно производство е решен
със задължителна съдебна практика, ТР №1/24 по т.д.№ 1/2024г., ОСГК, ВКС. Съгласно
посоченото ТР от 27.11.2024г., държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за
2
Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния
служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й
равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи. В същото решение се посочва, че обстоятелството, че правният статут
на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда и от ЗДСл, а не само в ЗМВР, не
означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата извън
останалите, които изпълняват държавна служба в МВР. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР
предоставя правото на безплатна храна на всички служители на МВР. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 181, ал. 4 ЗМВР и на специалната Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г.
за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на
Министерството на вътрешните работи, посочващи, че размерът на сумите и доволствията
се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, като законът не
делегира на министъра на вътрешните работи с тази заповед да може да определя и кои лица
следва да получават храна или парична равностойност. На държавните служители в МВР,
чийто статут се урежда и от ЗДСл, не е отречено правото да са със статут на служители на
държавна служба в МВР, чието функциониране е свързано с упражняването на държавна
власт.
Независимо, че посоченото тълкувателно решение е прието след предявяване на иска,
даденото задължително тълкуване има ретроактивно действие. Приема се, че съдържанието
на тълкуваната разпоредба е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване,
още от момента на приемането й /повече за това в ТР №3/20 по тълкувателно дело № 3 по
описа за 2020 г. на ОСГТК, ВКС/.
Като държавен служител по см. на чл.142 ал.1 т.2 от ЗМВР, ищцата има право на
безплатна храна или нейната парична равностойност, на основание чл.181 ал.1 от ЗМВР.
Ответникът не й е осигурил такава. Равностойността на неосигурената храна за процесния
период от 33 месеца, от март 2021г. до ноември 2023г. е 4280лв. Съгласно приетата съдебна
икономическа експертиза, мораторната лихва за всяка дължима месечна сума е общо
626,59лв.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, на въззивницата се следват направените от нея разноски пред
тази инстанция. На въззиваемата страна разноски не се следват. Въззивницата е представила
списък по чл.80 от ГПК, видно от който претендира разноски за платен адвокатски хонорар в
размер на 800лв. без ДДС. Към списъка е представен договор за правна защита и съдействие
от 28.08.2024г. за платени в брой 800лв. Тъй като в договора за правна защита и съдействие
не е указано дали в сумата 800лв. се включва или не се включва ДДС, съдът приема, че без
изрично отбелязване, в сумата се включва ДДС. На въззивницата се следват разноски в
размер на 800лв. за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийски градски съд:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10491/03.06.2024 г., постановено по гр. д. № 67885/23 г. по
описа на Софийски районен съд, 148 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична дирекция на вътрешните работи,
БУЛСТАТ *********, да заплати на Б. А. А., ЕГН **********, сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4