Решение по дело №1911/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е       N

град Русе, 23.04.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав,

            в  публично заседание на 01.03.2021год., в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. НЕЙЧЕВА

            при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

            разгледа докладваното от съдията АНД N1911,

            по описа за 2020год. на Русенски районен съд

            и за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от ЕТ „ПОЛИ - КАМЕН ЧАКАЛОВ", ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Райко Даскалов" № 21, вх. Б, ет. 2, ап. 2, представлявано от К.С.Ч. с ЕГН: **********, против НП №18-001520/2020г. на Директора на Инспекция по труда – Русе, с което за нарушение на чл.3, ал. 1, т. 1, б. „в" от Наредла № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ, в качеството му на работодател му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000лв. Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като търговецът нямал ТПО с работника Л.П.И..

            РРП не взема становище по жалбата.

            Представителят на ОИТ - Русе поддържа наказателното постановление.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

            На 28.07.2020 г. контролни органи към Инспекция по труда – гр.Русе, между които св.С. Л. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места на строителен обект - жилищна сграда с общественообслужващи партер и подземен гараж, находящ се в гр. Русе, пл. „Света Троица" № 3, в гр.Русе, осъществяван от ЕТ „ПОЛИ- КАМЕН ЧАКАЛОВ”. Проверката била провокирана от от жалба на работника Л.П.И., че работи при търговеца без трудов договор. Установили, че действително работникът Л.П.И.полага труд в обекта, като общ работник и няма сключен писмен трудов договор с работодателя ЕТ „ПОЛИ- КАМЕН ЧАКАЛОВ". Последният попълнил декларация, удостоверяваща това.  На основание чл. 405а, ал. 1 от КТ  било издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 28.07.2020г. между работодателя ЕТ „ПОЛИ- КАМЕН ЧАКАЛОВ" и Л.П.И., с което на основание чл.405а, ал, 4 от КТ контролните органи дали предписание работодателят - ЕТ „ПОЛИ-КАМЕН ЧАКАЛОВ" да предложи на работника Л.П.И.сключване на трудов договор. Предписанието било със срок на изпълнение 30.07.2020г. Издаденото постановлението не било обжалвано в законоустановения срок и влязло в сила.

С писмо с изх. №20067866/17.09.2020г.,  на основание чл. 402, ал.1, т.2 от КТ контролните органи поискали от ЕТ „ПОЛИ- КАМЕН ЧАКАЛОВ"доказателства за сключването на трудов договор с работника Л.П.И.. Писмото било получено от Камен Чакалов на 17.09.2020г, като в указания срок той не представил доказателства за сключването на писмен трудов с Л.П.И..

Съобразявайки разпоредбата на чл. 405а, ал. 6, във вр. с ал. 4 от КТ, съгласно която когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5- дневна работна седмица и 8- часов работен ден, кнтролните органи преценили, че в 3-дневен срок от издаване на постановлението по реда на чл. 405а от КТ работодателят ЕТ„ПОЛИ- КАМЕН ЧАКАЛОВ" бил длъжен да изпрати уведомление за това до ТД на НАП. Извършили справка в регистъра на уведомления за трудови договори, която установила, че работодателят ЕТ „ПОЛИ- КАМЕН ЧАКАЛОВ" не бил подал уведомление за издаденото постановление на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ.

Предвид установеното на 23.09.20год. св.Я. съставила акт № 18 – 001520, в присъствие на представителя на търговеца, с който го обвинила  за нарушение на чл.3, ал.1, бук.”В” от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. Акта подписал без възражение. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.414 ал.1 от КТ му било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000лв.           

            Съдът, като съобрази доводите в жалбата, приложените към преписката писмени доказателства и приетите такива в съдебно заседание, както и  установеното с разпита на свидетелите, констатира:

            Жалбата е  процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.

При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че описаната в процесните АУАН и НП фактическа обстановка е доказана по безспорен начин. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Л. и Я., служители на дирекция "Инспекция по труда"-Русе, извършили процесната проверка, доколкото възпроизведеното от тях е последователно, логично, взаимно допълващо се и непротиворечиво помежду си, както и с останалия събран по делото доказателствен материал. Подкрепа на уличаващите доказателства са и тези на св.А.М., работник при търговеца който не отрича, че Л.М.работел на обекта, но допълва, че друго лице – „Велико”, работещо при търговеца му плащало. В тази част показанията му съдът не кредитира с доверие, тъй като те противоречат на предходните гласни доказателства и установеното с попълнената от работника Л.М.декларация. Показанията на св.Ст.Ч. съдът не кредитира с доверие по същите причини, както и защото свидетелят е заинтересован от изхода на делото.   От показанията на св.Я. се установява, че работодателят не изпратил уведомление за сключения трудов договор с Л. Митев в НАП – Русе.

Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

            Административното нарушение съдът намира за безспорно доказано, но издаденото наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради неправилна правна квалификация както на административното нарушение, така и на приложената санкционната разпоредба.

Несъмнено, дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател съгласно § 1, т. 1 от ДР към КТ, не изпратил уведомление до ТД-Русе на НАП в 3-дневен срок от издаване на постановление за обявяване на трудово правоотношение от 28.07.2020г, съгласно императивното изискване на чл. 62, ал. 3 от КТ. За това поведение на работодателя е предвидена санкция в чл. 414, ал. 3 от КТ. Вместо това обаче св.Я. съставил АУАН за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, бук.В от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ /Наредбата/, като за същото административно нарушение, със същата квалификация е и издаденото наказателно постановление - НП № 11-0001128/12.08.2019 г.  Съдът отбелязва, че посочената разпоредба от Наредбата е относима за данните, които следва да се съдържат в уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, и редът за неговото изпращане до съответната ТД на НАП, съгласно законовата делегация с чл. 62, ал. 5 от КТ, но не предвижда задължение за неговото изпращане, нито урежда сроковете за това, което е сторено в чл. 62, ал. 3 от КТ. Следователно, макар фактите да са били установени правилно от длъжностните лица при ОИТ – Русе, същите са квалифицирани неправилно, в резултат на което материалният закон е приложен неправилно и административно - наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател била ангажирана на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, вместо по чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ.

В допълнение съдът отбелязва, че е могло неточната правна квалификация на административното нарушение - по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ - да бъде коригирана при издаването на наказателното постановление по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, което в случая обаче не е сторено, като наказателното постановление е издадено със същата непълна правна квалификация - посочена е за нарушена единствено разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, вместо относимата разпоредба на чл. 62, ал. 3 от КТ.

Неправилното посочване на нарушена разпоредба от материалния закон, особено като се има предвид, че нарушението е следвало да се квалифицира като такова по чл. 62, ал. 3 от КТ, вместо което е квалифицирано по разпоредба на Наредба /подзаконов нормативен акт/, е довело и до неправилно приложение на санкционна разпоредба в наказателното постановление, предвид това, че за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ е предвидена изрична специална санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ. Ето защо неправилното квалифициране на нарушената материална разпоредба в АУАН и НП е довело и до неправилно санкциониране по разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ /която е обща такава/, вместо по относимата разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ /която е специална норма за конкретното административно нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ/ и именно специалната санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ е следвало да бъде посочена в наказателното постановление.

            Предвид гореизложеното НП се явява незаконосъобразно и като такова  следва да бъде отменено

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е направил изрично искане за присъждане на сторените по делото разноски. Към жалбата е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е заплатено изцяло и в брой. Процесуалният представител на административнонаказващият орган не е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато административното наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. В случая, изчислено по този ред, при наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., адвокатското възнаграждение възлиза на 370 лв., който размер следва да бъде присъден на жалбоподателя, доколкото делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Поради изложеното следва Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. София, в чиято структура се намира издателят на наказателното постановление, да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.

Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1, пр.1  ЗАНН, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-001520/2020г. на Директора на Инспекция по труда – Русе, с което за нарушение на чл.3, ал. 1, т. 1, б. „в" от Наредла № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ, на ЕТ „ПОЛИ- КАМЕН ЧАКАЛОВ", ЕИК:*********, представлявано от К.С.Ч., с ЕГН: **********, в качеството му на работодател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. София ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ПОЛИ- КАМЕН ЧАКАЛОВ", ЕИК:*********, представлявано от К.С.Ч., с ЕГН: **********, сумата от 370 (тириста и седемдесет) лева, разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно облжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................