Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
гр.
Габрово, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в публично съдебно заседание на тринадесети август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря
КРАСИМИРА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 770
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 44,
т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК.
Ищецът Х.П.П. излага, че с
ответницата А.Б.П. са сключили брак на 31.08.1997 г., от който брак имат родено едно дете, което е
навършило пълнолетие. Излага, че ответницата се е изнесла от семейното жилище,
находящо се в гр. Габрово, ул. „*******.” № 23
като нямала намерение да се завръща. Сочи, че впоследствие разбрал, че
съпругата му имала извънбрачна връзка. Също така ответницата, без знание на
ищеца, изтеглила множество кредити, средствата от които ползвала за собствени
нужди, като не участвала в разходите за семейството. Поради изложеното моли съда да прекрати брака
между страните без да се произнася относно вината за разстройството на
брака, желае ползването на семейното жилище да се предостави на него. Не
възразява след развода ответницата да продължи да носи фамилното име П. и няма
претенции за издръжка от нея.
В срока за отговор на
исковата молба от ответницата е постъпил такъв, с който счита предявения иск за
развод за допустим и основателен. Също не
желае съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака и
не възразява ползването на семейното жилище да се предостави на ищеца.
Ответницата желае след развода да продължи да носи фамилното име П. и също няма
претенции за издръжка от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за граждански брак от
31.08.1997 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община
Габрово, на 31.08.1997 г. в гр. Габрово, Х.П.П., ЕГН ********** и А.Б. Т., ЕГН **********,
са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилното име на своя
съпруг – П., за което е съставен акт за граждански брак № 228 от същата дата.
В производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Х.В.К., показанията на когото
в една част съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, последователни и
основани на личните му възприятия за осъществени в правната действителност
факти. Въз основа на показанията, се установява, че последните месеци докато
живеели заедно страните се отчуждили и преустановили контактите по между си,
като впоследствие съпругата си събрала багажа и заминала да живее и работи на
морето като нямала намерение да се завръща в семейното жилище. В останалата
част разпитаният свидетел Колев възпроизвежда твърденията на ищеца, поради
което показанията му не могат да бъдат кредитирани, тъй като не се основават на
лично възприети факти.
Страните не спорят и с протоколно определение
от 13.08.2020 г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
помежду им е отделен факта, че съпрузите живеят разделено от 17.05.2020 г..
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл.49, ал.1 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите
може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото
на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и
факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което
тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е
правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи,
независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на
принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на
развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, съдът приема, че между страните липсва изискваната от чл.14 СК
взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на
взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Сложилото се на 17.05.2020
г. разделно живеене на съпрузите, сочи че бракът е опразнен от съдържанието,
което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата
раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на
физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ
ГО), което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите
изисквания на чл. 15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че
са налице “важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на
страните.
Продължителната фактическа раздяла между
страните сочи на липсата на всякакви съпружески отношения – прекъснати са
всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно
раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната
общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и
непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което,
като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо
състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на
решение за развод на страните.
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е
сезиран и не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка – чл.49, ал.3 СК.
По отношение на искането с правна квалификация чл.56 СК.
Чл. 56, ал.1, изр.1 СК предвижда при допускане
на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът да го предостави за ползване на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда, като при ненавършили пълнолетие родени от брака деца,
съдът дължи служебно произнасяне. Страните не спорят, че семейното жилище се
намира в гр. Габрово, ул.
„Тотьо И.” № 23,
като 1/6 идеална част от правото на собственост върху него принадлежи на ищеца.
От друга страна, ответницата не е направила
искане за предоставяне ползването на семейното жилище, като не оспорва претенцията
на ищеца, ето защо безусловно ползването се предоставя на него, защото
конкуренция между страните няма /в този смисъл решение № 1327 от 17.09.1994 г
по гр.д.№ 649 за 1994 г на ІІ г.о.на ВС/.
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК.
Съгласно нормата на чл.53 СК след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Тълкуването на
разпоредбата налага извод, че съдът следва да е сезиран с искане
съпругът, който при сключване на брака е променил фамилното си име да възстанови
предбрачната си фамилия. При липсата на такова искане и с оглед нормата на
чл. 326 ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за
фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови съпругата А.Б.П.
да продължи да носи брачното си фамилно име. Обстоятелството, че
ответницата е направила изрично искане за запазване на фамилното си име, при
приложимия СК, е ирелевантно.
Предвид изхода на спора и липсата на
произнасяне относно вината, всеки от съпрузите следва да заплати по сметка на
РС Габрово, на основание чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК вр. с чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата 25
лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, като направените
от ищцата разноски за производството остават в нейна тежест.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен с Акт за граждански брак № 228/31.08.1997 г. на Община Габрово,
между Х.П.П., ЕГН ********** и
А.Б.П.,
ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на Х.П.П., ЕГН ********** ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. Габрово, ул. „******.”
№ 23.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК вр.
чл.326 ГПК, след прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име П..
ОСЪЖДА Х.П.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и
пет) лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и 5
(пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Б.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет)
лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и 5 (пет)
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: