№ 144
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503209 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№78361/03.08.2020 г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД, чрез адв. Д. С., срещу Решение №4291 от 16.07.2020 г.
по гр.д.№13971/2017 г. на СГС, I г.о., 3-ти състав, с което жалбоподателят е бил осъден
на основание на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, да заплати на ищцата В.
С. М., в качеството на правоприемник на починалия в хода на процеса първоначален
ищец К. Е. М., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., а на
ищцата Х. К. С. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.,
претърпени от ищците в резултат от ПТП, осъществило се на 20.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху обезщетенията, за периода от датата на увреждането 20.12.2016
г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението
в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 от ЗЗД, и
чл.52 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения, както и за
необоснованост на крайните изводи на съда. Определени са обезщетения в
несправедливо завишен размер, в нарушение на чл.52 от ЗЗД – съдът е пренебрегнал
данните за изключително влошеното здравословно състояние на ищеца К. Е. М. преди
процесното ПТП и липсата на причинна връзка на влошаването на заболяванията и
последвалата му смърт с процесното ПТП; присъденото обезщетение на ищцата Х. К.
С. също е необосновано завишено – същата е отказала хоспитализация, няма данни да
е получила мозъчно сътресение, и каквито и да е травми при процесното ПТП. Дори да
се приеме, че е получила лека телесна повреда, обезщетението на тази ищца не следва
да надхвърля 2000-3000 лв. Неправилно е отхвърлено възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалите, чрез непоставяне на обезопасителни колани.
Съдът не е обсъдил гласните доказателства при условията на заинтересованост на
1
свидетелите. Настоява се за отмяна решението в осъдителните му части, с които
ответникът е осъден да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди общо
120 000 лв., включително в частта за присъдените лихви върху обезщетенията,
разноски и адвокатско възнаграждение, и да се постанови ново решение по съществото
на спора, с което изцяло да бъдат отхвърлени предявените искови претенции като
неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност – да се намалят
присъдените обезщетения в полза на двамата ищци. Заявява се претенция за
присъждане на разноските за производството.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№262346/21.09.2020 г.,
подаден от Х. К. С. и В. С. М., чрез адв.М.Я., в който се застъпва становище за
неоснователност на въззивната жалба. Изложени са подробни съображения по
съществото на спора в подкрепа на изводите на съда. Настоява се за потвърждаване на
обжалваната осъдителна част на първоинстанционното решение. Заявява се претенция
за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба страните не са представили
нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред
въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Искът е
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.
По спорните между страните въпроси, във връзка със заявените оплаквания във
въззивните жалби и изложените от страните доводи и възражения, и на доказателствата
по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:
От приетия по делото Протокол от 26.10.2017 г. по АНД №703/2017 г. на РС –
Тутракан /на л.100-104/ се установява, че с Решение №231/26.10.2017 г. по АНД
№703/2017 г. на РС – Тутракан, влязло в сила на 13.11.2017 г.А. С. Р., с ЕГН
**********, е признат за виновен в това, че на 20.12.2016 г., по главен път II-21, на 330
м. от табелата за населено място с. Богданци, обл. Силистра, движейки се по прав
участък от пътя в посока от гр. Русе, към гр. Силистра, управлявайки автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.№***, нарушил правилата за движение,
установени в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не се съобразил с обстоятелството, че пътната
настилка била заледена, поради което загубил контрол над управляваното от него
МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал ПТП, блъскайки се в
л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег.№***, и по непредпезливост причинил средна
телесна повреда на пътника в автомобила „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег.№*** –
К. Е. М. от гр. ***, изразяваща се в съчетана травма при ПТП, клинично изразен
травматичен шок – контузия на гръден кош, контузия на белите дробове, контузия на
корема, руптура на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина, с което подсъдимият
е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2 във вр. чл.342, ал.1, предл.3 от
2
НК, и на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му
налага административно наказание глоба в размер на 1000 лв., както и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца.
За установяване на механизма на процесното ПТП, по делото е приета съдебна
Автотехническа експертиза вх.№67015/22.05.2019 г./на л.475-480/, от която се
установява, че на 20.12.2016 г. около 15.00 ч. лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№***
с водач Л. Г., се движела по път II – 21 /Силистра-Тутракан/ с посока към гр. Тутракан,
със скорост 83 км.ч. В същото време, в обратна посока, в своята лента за движение, се
движел микробус „Мерцедес Спринтер“ рег.№*** с водач А. Р., със скорост на
движение около 70 км./ч., при максимално допустима скорост в участъка на ПТП от 90
км./ч. На около 300 метра преди табелата за начало на с. Богданци, в зоната на прав
пътен участък, с лек наклон, с широчина на пътя 7,7 м., с по една лента за движение за
всяка посока, разделени от единична прекъсната линия, водачът на микробуса загубил
контрол върху управлението на превозното средство, микробусът поднесъл, завъртял
се по посока обратна на часовниковата стрелка, и навлязъл в лентата за насрещно
движение. Последвал удар между двата автомобила - между челната част на
л.а.“Тойота“ и дясната странична част на микробуса „Мерцедес“, зад предна дясна
гума. Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на лекия автомобил „Тойота“,
като непосредствено преди удара микробусът „Мерцедес“ се е завъртял обратно на
посоката на движение на часовниковата стрелка, и е застанал напречно на пътя,
наполовина в насрещната лента, с предната си дясна част към удрящия автомобил. В
резултат от удара са пострадали пътниците в микробуса „Мерцедес“ – К. М. и Х.С..
Причината за произшествието е загубата на контрол от водача на микробуса
„Мерцедес“, който не се е съобразил с пътната обстановка – леко заледено пътно
платно, валеж от дъжд, премесен със сняг, необходимост от плавно и с по-малка сила
боравене с органите за управление и по-ниска скорост. Няма данни по делото дали
пострадалите ищци са били с поставени обезопасителни колани. В случая ударът е бил
дясностраничен за микробуса „Мерцедес“, поради което ефективността на
обезопасителните колани е значително по-ниска. Не може да се определи от
техническа гледна точка дали при правилно поставени обезопасителни колани
уврежданията на ищците биха били по-леки.
По делото са събрани гласни доказателства за претърпените от ищцата Х. К. С. и
от първоначалния ищец К. Е. М. неимуществени вреди.
От показанията на св. М. /етърва на ищцата/ се установява, че ищцата
претърпяла процесното ПТП през м. декември, 2016 г., когато пътувала на връщане от
Германия. След процесното ПТП ищцата била хоспитализирана в Неврологично
отделение на МБАЛ-Добрич, за около десетина дни. Свидетелката видяла ищцата на
следващия ден след катастрофата. Ищцата имала мозъчно сътресение, силно
главоболие, повръщала. След изписването от болницата оплакванията на Х. от
главоболие продължили, като продължавали и към момента на разпита на свидетелката
/на 01.04.2019 г./. Впоследствие Х. била двукратно хоспитализирана в психиатрично
отделение. Казвала, че след претърпяното ПТП понякога чува гласове, сякаш някой е
вика и тропа. Не се е възстановила. Не може да се грижи добре за себе си и за децата си
– като пие хапчета само лежи и нищо не може да свърши.
От показанията на св. Х. М. се установява, че свидетелят бил съсед и колега на
починалият първоначален ищец К. Е. М., и съсед на ищцата Х.. Чул, че К. М. е
3
катастрофирал на връщане от Германия. Бил хоспитализиран в болница в гр. Силистра,
където бил в кома около 10 дни. Свидетелят видял К. М., след като го изписали от
болницата в Силистра, и го докарали в дома му. Казали, че има увреждане на черния
дроб, белия дроб и сърцето. Нямал травми на главата, но психически не бил добре –
държал се зле към децата, викал по тях, крещял на близките си, не допускал до себе си
друг, освен съпругата си. Претърпял сериозна операция в областта на стомаха и
гръдната област. Впоследствие оперативната рана се отворила. Пет пъти идвали
линейки за него, и го карали отново в болницата, за да го лекуват. През това време
съпругата му се грижела за него – хранела го, сменяла му памперсите, миела го, къпела
го, грижела се за всичко. К. М. бил така зле до смъртта си. Преди процесното ПТП К.
М. бил здрав човек.
От показанията на св. Г. Н. /съсед на ищците/ се установява, че К. М. работел в
строителството, бил здрав, издържал семейството си. Когато с дъщеря му Х. се
връщали от Германия, катастрофирали около гр. Силистра. Съпругата на К. М. излязла
от дома им, и съобщила на свидетелката, че са катастрофирали, и започнала да плаче.
Когато се върнали в дома си, Х. била като замаяна, а К. бил докаран с количка – бил в
лошо състояние, не можел сам да се обслужва, съпругата му се грижела за него, тъй
като му била необходима постоянна помощ. Х. се движела внимателно, психически
била разстроена, имала психически проблеми – била нервна, викала, но можела да се
обслужва. К. пък лежал вкъщи, но викал, крещял, дразнел се от шума, карал се на
съседите. Впоследствие К. М. починал. Казали, че дробовете му били в много лошо
състояние, сърцето също не било добре. Главата също не била добре – почти през
цялото време спял. Състоянието му било такова в резултат от катастрофата – преди
това бил здрав. Х. също не била добре и се налагало майка ѝ да ѝ помага.
По делото е прието и Комплексна съдебномедицинска експертиза вх.
№141455/15.11.2019 г. /на л.500-513/, от която се установява относно ищеца К. Е. М.,
че непосредствено след процесното ПТП на 20.12.2016 г. същият е бил хоспитализиран
по спешност в МБАЛ – гр. Силистра, с ИЗ №14950/20.12.2016 г. – 23.12.2016 г. При
проведените образни изследвания са констатирани разкъсване на черния дроб
/контузия с руптура на паренхима/, както и наличието на свободна течност в малкия
таз. Извършена е оперативна интервенция по спешност на 20.12.2016 г. /оперативен
протокол №1231/, като по време на операцията е установено множество сраствания от
предходна лапаротомия, наличие на 1 л. кръв и съсиреци в коремната кухина, тежка
одрозърнеста цироза на черния дроб, а в областта на 7-ми сегмент по долния ръб и
диофрагмална посока – десерозация на капсулата на площ около 15 кв.см.,
травматична исура с дължина и дълбочина около 3-4 см. Поради шоковото състояние
на пациента е поставена хемостатична мрежа, тампонада с марлени компреси,
извършена е промивка на коремната кухина, поставени са тръбни дренове, а
оперативният разрез е оставен на лапаростома. Настанен е в реанимация и е проведено
медикаментозно лечение с вливане на солеви и глюкозни разтвори, антибиотици,
аналгетици, преливане на кръв и плазма, хепатопротектор и кардиомедикаменти. След
стабилизиране на състоянието му е поставена окончателна диагноза: „Травматичен
шок. Съчетана травма – гърди, корем. Контузия на гръдния кош. Контузия на бял дроб.
Контузия на коремната стена. Хемаскос. Травма на черния дроб или жлъчния мехур,
без открита рана в коремната кухина. Остра постхеморагична анемия. Придружаващи
заболявания: Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Ляв бедрен
блок, неуточнен. Наличие на коронарен ангиопластичен трансплантант. Друга и
4
неуточнена цироза на черен дроб.“ С посочената диагноза е приведен за лечение в
Хирургично отделение с ИЗ№15039/23.12.2016-10.01.2017 г. На 23.12.2016 г. отново е
опериран, като е отстранено лапаростомното платно, а при ревизията е установено
необилно капилярно кървене от чернодробната лезия в областта на 7-ми сегмент.
Извършено е обшиване с „П“-образни шевове и е взет материал за хистологично
изследване. Ретгенологично е установено наличието на бронхопневмония. Проведено е
медикаментозно и инфузионно лечение. От хистологичното изследване е установен
стеатохепатит с преход към цироза. Следоперативния период е описан като гладък,
при добре зарастваща оперативна рана, като е поставена окончателна диагноза:
„Руптура хепатис (разкъсване на черния дроб). Хемаскус (кръв в коремната кухина).
Придружаващи заболявания: ИБС – ст. стенокардия. PCI стенд. ЛББ,
Бронхопневмония.“ Впоследствие, на 16.02.2017 г., К. Е. М. отново е хоспитализиран
по спешност, по повод пристъпно сърцебиене, опресия и тежест в гърдите, в Отделение
по кардиология при „МБАЛ – Добрич“ АД, където е проведено лечение и е
възстановен синусовият ритъм. Прието е, че се касае за епизод на камерна тахикардия
и е изписан на 18.02.2017 г. (ИЗ № 2243/16.02.2017 г.-18.02.2017 г.) с окончателна
диагноза: „РН – ширококомплексна тахикардия. ПЛББ. САП III фк. Състояние след
PCI с имплантация на два стента (2014 г.). Хипертонична болест III стадий с умерена
степен сърдечна форма. Хипертонично сърце. Чернодробна цироза.“ По повод
оплаквания от обща отпадналост, астено-адинамия, тежест и билки в долен коремен
етаж и дясно подребрие, гадене и повръщане, датиращи от няколко седмици, К. Е. М. е
приет във Вътрешно отделение на „МБАЛ – Добрич“ АД. При извършеното
ехографско изследване е установено дифузно чернодробно увреждане, метастази в
черния дроб, уголемена слезка, а при извършеното компютърно томографско
изследване - метастази в черния дроб, спленомегалия (уголемена слезка), асцит
(течност в корема). Проведено е лечение с хепатопротективни медикаменти, и е
изписан на 03.11.2017 г. с окончателна диагноза: „Мета хепатис. Обс. Хепатоцелуларен
карцином“ (ИЗ №14618/25.10.2017 г. – 03.11.2017 г.). На 12.02.2018 г. К. Е. М. отново е
хоспитализиран по спешност в Отделение медицинска онкология при „МБАЛ –
Добрич“ АД, с оплаквания от около седмица с обща отпадналост, болка в горен етаж на
корема, пожълтяване на кожата и видимите лигавици и силен сърбеж. Бил в увредено
общо състояние с данни за голямо количество асцит в корема, а черният дроб е бил на
4 см. под ребрената дъга (при норма – на ребрената дъга), с уплътнена консистенция и
неравна повърхност. Проведено е лечение с хепапротективни медикаменти,диуретик и
обезболяващи. Изписан е на 19.02.2018 г. с окончателна диагноза: „Палиативни грижи.
Карцином с неизвестна първична локализация. Множествени чернодробни метастаци.
Иктер. Карциномна интоксикация. Хипопротеинемия.“ /ИЗ №2226/12.02.2018 г. –
19.02.2018 г./. Видно от препис-извлечение от Акт за смърт, същият е починал на
08.04.2018 г. Експертизата приема, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на
20.12.2016 г., пострадалият К. Е. М. е получил травматични увреждания, изразяващи се
в: съчетана травма с клинично изявен травматичен шок; контузия на гръдния кош с
контузия на белите дробове; контузия на корема с разкъсване на черния дроб и излив
на кръв в коремната кухина (над 1 литър). При пострадалия не е настъпило
възстановяване от претърпените травми, като същият е починал на 08.04.2018 г., като
от последната епикриза от ИЗ №2226/12.02.2018 г. може да бъде обоснован извод, че
при него е било налично авансирало онкологично заболяване, което неминуемо е със
смъртен изход. При К. Е. М. е било налично отпреди процесното ПТП увреждане на
черния дроб в резултат на чернодробна цироза с вирусна етиология – в резултат от
заболяване вирусен Хепатит В, като между чернодробната цироза и травматичната
5
руптура на черния дроб няма причинно-следствена връзка. Налице е съмнение за
наличие на първичен целуларен карцином на черния дроб, чието първично огнище не е
било установено. Липсата на аутопсионен протокол не позволява да се даде
категоричен отговор дали се касае за първичен чернодробен карцином, или за
метастази на фона на чернодробната цироза. Руптурата на черния дроб не може да има
съществено отражение върху хроничното протичане на заболяването чернодробна
цироза. К. М. е страдал от сърдечни заболявания – артериална хипертония с
дългогодишна давност, и исхемична болест на сърцето, която е била диагностицирана
в Германия през 2014 г., когато са му били имплантирани стентове, като заболяването
е съществувало няколко години преди диагностицирането му. При К. М. са били
регистрирани два пристъпа на ширококомплексна тахикардия, за които е бил
двукратно хоспитализиран – през м.февруари и м. септември, 2017 г. Артериалната
хипертония е хронично заболяване, като е било лекувано с антихипертензивни
медикаменти. ИБС е представена от коронарна атеросклероза, изразяваща се в
стеснение на просвета на епикардните коронарни артерии. Лечението е
интервенционално с имплантиране на стентове и медикаментозно. От приложената
епикриза от Хирургично отделение се установява, че при консултирането на
пострадалия от кардиолог, не е установен влошен кардиологичен статус и е
препоръчано продължаване на предписаната отнапред медикаментозна терапия. Няма
причинна връзка между пристъпите на ширококомплексна тахикардия, реализирани
през м.февруари и м. септември, 2017 г., и процесното ПТП на 20.12.2016 г. Няма
медицински данни, които да обосноват извод съществуващите при К. Е. М. хронични
заболявания – артериална хипертония, ИББ, чернодробна цироза, да са усложнили или
забавили възстановителния процес на претърпяните травматични увреждания,
включително на руптуратта на черния дроб – следоперативния период е описан като
гладък, при добре зарастваща оперативна рана. Няма отразено и усложняване на
предходните сърдечно-съдови заболявания, както и на чернодробното заболяване, в
причинна връзка с травматичните увреждания.
Относно пострадалата Х. К. С. експертизата установява, че в пряка причинна
връзка с процесното ПТП на 20.12.2016 г. същата е получила травматични увреждания,
изразяващи се в: Контузия на главата с мозъчно сътресение и последва умерено
изразена церебрастенни симптоматика, както и контузия на гръдния кош . След
процесното ПТП, на 22.12.2016 г. същата е била прегледана в Спешно отделение на
„МБАЛ – Добрич“ АД, където е направена рентгенова снимка на глава, гръдни и
шийни прешлени, консултирана е с неврохирург, и е поставена диагноза: „Комоцио
церебри. Обс. Счупване на черепа.“. Предложена е хоспитализация, която е била
отказана. По повод на силно главоболие, и гадене с давност от няколко дни, Х.С. е
била приета в Неврологично отделение при „МБАЛ – Добрич“ АД. Видно от ИЗ
№486/11.01.2017 г. – 16.01.2017 г. на Неврологично отделение при „МБАЛ – Добрич“
АД, същата е развила церебрастенен синдром на базата на претърпяната контузия на
главата придружена с мозъчно сътресение. При направения неврологичен преглед не се
установява травматичен неврологичен дефицит. От направеното на 11.01.2017 г.
образно изследване – компютърна томография на глава, не се потвърждава
първоначалната диагноза „счупване на черепа“ (в изследването е отразено „на костен
прозорец – не личат фрактури“). След проведеното насочено лечение е изписана с
ясно съзнание, без травматичен неврологичен дефицит. При изслушването на
експертизата в о.с.з. на 25.11.2019 г. /протокол на л.521/, вещото лице пояснява, че най-
леката степен на мозъчно сътресение няма инструментални данни, с които може да
6
бъде доказано. Първоначално при извършения неврологичен преглед непосредствено
след процесното ПТП, не е установено нищо, и при направеното образно изследване –
скенер на глава, не са установени органични промени. Въпреки това, на пострадалата
е предложена хоспитализация, която тя е отказала първоначално. Впоследствие обаче,
при проявата на оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, главоболие, които
съставляват изразени симптоми на мозъчно сътресение, тя сама е отишла в
неврохирургично отделение, където е била приета. Впоследствие неколкократно е била
хоспитализирана по повод на психично заболяване, което е предмет на назначената по
делото Съдебно-психиатрична експертиза.
Експертизата установява още, че в медицинската документация, касаеща
двамата ищци – К. М. и Х.С., не са описани травматични увреждания по кожата на
тялото, които да отговарят да са получени от поставен предпазен колан, а самото
естество на травмите предполага, че най-вероятно К. М. и Х.С. не са били с поставен
предпазен колан. От друга страна обаче, при конкретния механизъм на ПТП, а именно
– страничен удар за микробуса „Мерцедес“, в който са пътували пострадалите, и при
общата резултатна скорост (според АТЕ около 70 км/ч. за микробуса „Мерцедес“, и
около 83 км/ч. за л.а. „Тойота“ – т.е. около 153 км/ч. в момента на удара), правилно
поставения предпазен колан е неефективен. При тази резултатна скорост, самите
предпазни колани биха могли да предизвикат тежки травматични увреди.
Съдът кредитира така приетото заключение на КСМЕ, като го намира подробно,
обосновано, кореспондиращо на представената по делото писмени доказателства –
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №379/21.12.2016 г. /на л.9/, Протокол
за оглед на местопроизшествие от 20.12.2016 г. /на л.115-120/, медицинска
документация – Епикриза от ИЗ№14950/20.12.2016 г. – 23.12.2016 г. /на л.23/,
Епикриза от ИЗ №142/23.12.2016 г. – 28.12.2016 г. /л.25-24/, медицинска документация
на ИЗ №14950, ИЗ №142/15039 /л.157-245/, Епикриза от ИЗ №2243/16.02.2017 г. –
18.02.2017 г. /на л.26/, Епикриза от ИЗ №13166/26.09.2017 г. – 28.09.2017 г. /на л.27/ и
медицинска документация от ИЗ №13166 /на л.271-290/, Епикриза от
ИЗ№2226/12.02.2018 г.-19.02.2018 г. /на л.111/, Епикриза от ИЗ №14618/25.10.2017 г. –
03.11.2018 г. /на л.112/ и медицинска документация от ИЗ №14618 /на л.291-317/,
Медицинско свидетелство №3558/05.12.2017 г./на л.53/, Епикриза от ИЗ
№486/11.01.2017 г. – 16.01.2017 г. /на л.32/ и медицинска документация от ИЗ №486
/на л.253-269/, Съдебномедицинско удостоверение №1834/2017 г. /на л.34/, Лист за
преглед на пациент в ДКБ/СО №29827/22.12.2016 г. /на л.35-36/, Резултати от образно
изследване /на л.336-337/ и Информирано решение за отказ от 22.12.2016 г. /на л.338/, и
приетата по делото АТЕ, поради което го кредитира изцяло.
От приетата по делото Съдебнопсихиатрична експертиза вх.№141084/15.11.2019
г. /на л.489 от делото на СГС/ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното
ПТП ищцата Х. К. С. е получила травматични увреждания, изразяващи се в: контузия
на главата, мозъчно сътресение, церебрастенен синдром. Възстановителния период за
тези увреждания е приключил в рамките на 6 месеца. Последващитите хоспитализации
на ищцата през месец юли, 2018 г. и през м. октомври, 2018 г., за лечение в ЦПЗ – гр.
Добрич, при които е лекувана първия път за „дисоциативно /конверзионно/
разстройство“ и с най-вероятна диагноза при втората хоспитализация „остро
полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптоми“, не са в причинна
връзка с процесното ПТП. Към момента на психиатричното изследване, извършено за
нуждите на експертизата на 15.05.2019 г., не се установява актуално психично
7
разстройство на ищцата. Няма категорични данни за това, откога датира
„шизофреноподобното разстройство“ при ищцата, но е сигурно, че то няма причинна
връзка с процесното ПТП на 20.12.2016 г.
Съдът намира така приетото заключение за компетентно изготвено, съобразено с
приложената по делото медицинска документация - Епикриза от ИЗ №486/11.01.2017 г.
– 16.01.2017 г. /на л.32/ и медицинска документация от ИЗ №486 /на л.253-269/,
Съдебномедицинско удостоверение №1834/2017 г. /на л.34/, Лист за преглед на
пациент в ДКБ/СО №29827/22.12.2016 г. /на л.35-36/, Резултати от образно изследване
/на л.336-337/ и Информирано решение за отказ от 22.12.2016 г. /на л.338/, Епикриза от
ИЗ №1208/238/18.07.2018 г. – 01.08.2018 г. /на л.344-346, л.359-378/, Епикриза от ИЗ
№1725/330/17.10.2018 г.-16.11.2018 г. /на л.383/ и медицинска документация от ИЗ
№1725 /на л.427-448/ събраните гласни доказателства, както и изготвено след проведен
личен преглед от вещото лице за нуждите на експертизата, поради което го кредитира.
При така събраните по делото доказателства - Решение №231/26.10.2017 г. по
АНД №703/2017 г. на РС – Тутракан, влязло в сила на 13.11.2017 г., Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №379/21.12.2016 г. /на л.9/, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 20.12.2016 г. /на л.115-120/, Съдебномедицинско удостоверение
№1834/2017 г. /на л.34/, съдът намира за установено от фактическа страна, че на
20.12.2016 г., А. С. Р., с ЕГН **********, като водач на автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер“, с рег.№***, по главен път II-21, на 330 м. от табелата за населено
място с. Богданци, обл. Силистра, движейки се по прав участък от пътя в посока от гр.
Русе, към гр. Силистра, нарушил правилата за движение, установени в чл.20, ал.2 от
ЗДвП, като не се съобразил с обстоятелството, че пътната настилка била заледена,
поради което загубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за
насрещно движение и предизвикал ПТП, блъскайки се в л.а. марка „Тойота“, модел
„Ярис“, с рег.№***, и по непредпазливост причинил травматични телесни увреждания
на пътниците в автомобила „Мерцедес“ модел „Спринтер“ с рег.№*** – К. Е. М., и Х.
К. С..
По делото не е било спорно, че гражданската отговорност на водача на
автомобила марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.№***, е била застрахована при
ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по валидна
застрахователна полица №BG/30/116002813176, с покритие към датата на ПТП.
Съдът намира за установено от фактическа страна /от Решение №231/26.10.2017
г. по АНД №703/2017 г. на РС – Тутракан, влязло в сила на 13.11.2017 г., Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №379/21.12.2016 г. /на л.9/, КСМЕ и медицинска
документация/, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 20.12.2016 г.,
първоначалният ищец К. Е. М. е получил травматични увреждания, изразяващи се в:
съчетана травма с клинично изявен травматичен шок; контузия на гръдния кош с
контузия на белите дробове; контузия на корема с разкъсване на черния дроб и излив
на кръв в коремната кухина (над 1 литър). За лечение на получените травматични
увреди той е бил хоспитализиран по спешност в МБАЛ – гр. Силистра, където е
извършена оперативна интервенция по спешност на 20.12.2016 г. След стабилизиране
на състоянието му е приведен за лечение в Хирургично отделение на същата болница,
където на 23.12.2016 г. отново е опериран. Ретгенологично е установено наличието на
бронхопневмония. Проведено е медикаментозно и инфузионно лечение. Бил е
8
хоспитализиран общо 9 дни в периода от 20.12.2016 г. до 28.12.2016 г. Не се установява
да са настъпили усложнения във възстановителния процес от травматичните увреди.
Впоследствие К. Е. М. е бил двукратно хоспитализиран през м.февруари и м.
септември, 2017 г., по повод два пристъпа на ширококомплексна тахикардия, както и е
бил хоспитализиран във Вътрешно отделение в периода 25.10.2017 г. – 03.11.2017 г.,
както и в Отделение по медицинска онкология в периода 12.02.2018 г. - 19.02.2018 г.,
които хоспитализации не са в причинна връзка с последиците от процесното ПТП.
Същият е починал на 08.04.2018 г., като не се установява по несъмнен начин смъртта
му да е в причинна връзка с процесното ПТП, а се установява причинна връзка с
налично авансирало онкологично заболяване, което е било с неминуем смъртен изход.
При К. Е. М. е било налично отпреди процесното ПТП увреждане на черния дроб в
резултат на чернодробна цироза, както и установени отпреди хронични сърдечно-
съдови заболявания - артериална хипертония и исхемична болест на сърцето, които са
без причинна връзка с травматичните увреди – травматичните увреди не са дали
съществено отражение върху хроничното протичане на заболяването чернодробна
цироза, артериална хипертония, и исхемична болест на сърцето, а също така не се
установява хроничните заболявания на К. М. да са усложнили или забавили
възстановителния процес от травматичните увреди. Не се установява причинна връзка
между пристъпите на ширококомплексна тахикардия, реализирани през м.февруари и
м. септември, 2017 г., и процесното ПТП на 20.12.2016 г. В тази връзка, макар съдът да
кредитира показанията на свидетелите, които установяват, че състоянието на
пострадалия К. М. до процесното ПТП е било добро, и същият е бил трудоспособен, а
след процесното ПТП здравословното му състояние е било силно влошено, и е
останало такова до смъртта му, съдът намира, че за установяване на причината за
влошеното здравословното състояние на К. М. са необходими специални знания,
каквито свидетелите не притежават, поради което в тази част съдът възприема
преценката на приетата по делото КСМЕ, че влошеното здравословно състояние на
ищеца след м. октомври, 2017 г. не е в причинна връзка с процесното ПТП.
От събраните по делото гласни доказателства съдът намира за установено също,
че преди катастрофата К. М. бил здрав, работел в Германия в строителството, издържал
семейството. След катастрофата той е бил на постелен режим, не е можел да се
самообслужва, и е имал нужда от чужда помощ за всички свои нужди – хранене,
физиологични нужди, поддържане на хигиената, която помощ е получавал от
съпругата си. Психическото и емоционалното му състояние също било влошено, бил
изнервен - викал, крещял, дразнел се от шума, карал се на съседите. Ищецът е търпял
болки и страдания в резултат от травматичните увреждания от процесното ПТП за
период от около 10 месеца, като за този период последиците от травматичните увреди
от процесното ПТП са отшумели. Съдът намира за установено от фактическа страна, че
здравето на ищеца е останало влошено и след изтичането на този период, но не се
установява по несъмнен начин последващите страданията на ищеца и неговата смърт
една година и четири месеца след процесното ПТП да са били в причинна връзка с
процесното ПТП – установява се, че смъртта на ищеца е настъпила в пряка причинна
връзка с чернодробен карценом, и е била неизбежна, а страданията след месец
октомври, 2017 г. са били без връзка с процесното ПТП, а е установена причинна
връзка с хронични страдания на ищеца, съществували отпреди увреждането.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за търпяните от К. Е. М. неимуществени
9
вреди – болки и страдания, за които е установена причинна връзка с процесното ПТП,
е в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, която сума според настоящият
съдебен състав е съобразена с характера и тежестта на травматичните увреждания,
получени при процесното ПТП, интензивността и продължителността на търпяните
болки и страдания във връзка с тези увреждания, възстановителния период, в който на
ищеца е била необходима чужда помощ, като същевременно съдът взема предвид, че
не се установява да са настъпили усложнения във възстановителния процес, както и не
се установява претърпените травматични увреждания да са в причинна връзка с
влошаване на хроничните заболявания на ищеца, нито пък да е налице забавяне на
възстановителния процес в резултат от хроничните заболявания на ищеца. Така
определеният размер на обезщетението съответства на икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, както и на установената съдебна практика по
сходни случаи.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата Х. К. С. е
получила травматични увреждания, изразяващи се в: контузия на главата, мозъчно
сътресение, церебрастенен синдром, контузия на гръдния кош . Имала силно
главоболие, гадене, повръщала, ходела внимателно, била замаяна. За лечение на
полученото травматично увреждане е била хоспитализирана в Неврологично отделение
за период от 6 дни, през които е била лекувана медикаментозно. Възстановителния
период за тези увреждания е приключил в рамките на 6 месеца. Съдът взема предвид
също така, че към момента на увреждането ищцата е била на 25 години – млад и
работоспособен човек /работела е като чистачка в Германия/, като има три малолетни
деца, за които, поради увреждането, не е можела да полага грижи. Последващите
хоспитализации на ищцата през месец юли, 2018 г. и през м. октомври, 2018 г., за
лечение в ЦПЗ – гр. Добрич, при които е лекувана първия път за „дисоциативно
/конверзионно/ разстройство“ и с най-вероятна диагноза при втората хоспитализация
„остро полиморфно психотично разстройство без шизофренни симптоми“, не са в
причинна връзка с процесното ПТП.
При така установените болки и страдания, търпени от ищцата, справедливото
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съобразно установените критерии с ППВС
№4/1968 г., следва да бъде определено в размер на 20 000 лв., който размер
кореспондира на действително претърпените от ищцата болки и страдания в причинна
връзка с травматичното увреждане при процесното ПТП, кореспондира на
продължителността на възстановителния период – 6 месеца, с икономическите условия
в страната към момента на увреждането и със съдебната практика при сходни случаи.
По релевираното от ответника възражение с правно основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД, за наличие на принос на пострадалите за уврежданията им при процесното ПТП,
чрез непоставянето на обезопасителен колан, съдът намира същото за неоснователно.
По делото се установява от приетите САТЕ и КСМЕ, че К. М. и Х.С. са били без
поставени обезопасителни колани, но при установения механизъм на ПТП – при
страничен удар за превозното средство, с което са пътували, и при установената висока
резултатна скорост, при която се е осъществил удара /около 153 км/ч./, експертизите
непротиворечиво установяват, че правилно поставените обезопасителни колани биха
били неефективни, и дори е било възможно да причинят тежки травматични
увреждания. Ето защо, съдът намира, че не е установено по несъмнен начин, че
непоставянето на обезопасителните колани е в причинна връзка с получените от
10
пострадалите травматични увреди.
По изложените съображения, решението на първостепенния съд в частта му по
предявеният от К. М. иск, се явява частично неправилно, и ще следва да се отмени за
разликата над 70 000 лв., до уважения размер от 100 000 лв., и в тази част ще следва да
се постанови ново решение по същество, с което предявеният от К. М., заместен в хода
на процеса от правоприемника си В. С. М., иск да се отхвърли за разликата над 70 000
лв. до 100 000 лв. В останалата част решението на първостепенния съд се явява
правилно и законосъобразно, и ще следва да се потвърди.
При този резултат, решението на първостепенния съд следва да се отмени
частично и в частта му за разноските, които ответникът е осъден да заплати. Съобразно
резултата от въззивната инстанция, ответникът дължи държавна такса в размер на 3600
лв., поради което над този размер, до размера от 4800 лв., решението на
първостепенния съд ще следва да се отмени. Съобразно предявения размер на
претенцията по предявения от К. М. иск, минималното адвокатско възнаграждение се
изчислява по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. в размер на 4530 лв., от
която сума в полза на процесуалния представител адв. М.Я. 7/15 части, или сумата от
2114 лв. Над тази сума, до присъдения размер от 3530 лв., решението на
първостепенния съд ще следва да се отмени.
При този изход от спора, в полза на въззивника, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, следва да се присъдят част от направените от него разноски за въззивната
инстанция. Същият е претендирал със списък по чл.80 от ГПК, присъждане на
разноски за държавна такса в размер на 2400 лв. Съобразно уваженият обжалваем
интерес на ответника, следва да му се присъдят ¼ от направените разноски за
въззивната инстанция – т.е. сумата от 600 лв., която ищцата В. С. М. ще следва да бъде
осъдена да му заплати.
В полза на въззивника следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК и
допълнителни разноски за първоинстанционното производство. Съобразно резултата
от въззивната инстанция, в полза на ответника следва да се присъдят 90 000/180 000
части (=1/2) от направените от него разноски за първоинстанционното производство.
Същият е претендирал със списък по чл.80 от ГПК разноски в размер на 790 лв., от
която сума следва да му бъде присъдена ½ част, ли и сумата от 395 лв. С решението на
първостепенния съд са му присъдени разноски в размер на 316 лв., поради което с
въззивното решение следва да му се присъдят още 79 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4291 от 16.07.2020 г., постановено по гр.д.№13971 по
описа за 2017 г. на Софийски градски съд, I г.о., 3-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която
ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е
осъден на основание на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, да заплати на
ищцата В. С. М., в качеството на правоприемник на починалия в хода на процеса
първоначален ищец К. Е. М., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от ПТП, осъществило се на 20.12.2016 г., за размера над 70 000 лв.
/седемдесет хиляди лева/ до размера от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, ведно със
11
законната лихва върху тази горница, за периода от датата на увреждането 20.12.2016 г.
до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която ответникът
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден на
основание чл.38 от ЗА да заплати на адвокат М.Я. сумата над размера от 2114 лв. /две
хиляди сто и четиринадесет лева/ до размера от 3530 лв. /три хиляди петстотин и
тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на В. С. М. в първоинстанционното производство, КАКТО И В
ЧАСТТА, в която ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД е осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
СГС сумата над размера от 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/ до размера от 4 800
лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Е. М., с ЕГН**********, починал в хода на
процеса, и заместен от правоприемника си В. С. М., с ЕГН**********, иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над размера от 70 000 лв. /седемдесет хиляди
лева/, до размера от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, осъществило се на 20.12.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4291 от 16.07.2020 г., постановено по гр.д.№13971
по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, I г.о., 3-ти състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА В. С. М., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №24, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Дианабад“,
ул.“Г.М.Димитров“ №1, на основание чл.78, ал.1 от ГПК - сумата от 600 в.
/шестстотин лева/, представляваща разноски за държавна такса за въззивната
инстанция, КАКТО И на основание чл.78, ал.3 от ГПК – сумата от 79 лв. /седемдесет и
девет лева/, представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12