Р Е Ш Е Н И Е
№
……… 20.11.2025 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На тридесети септември 2025 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: А.Т.
Секретар: Д.С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ А.Т.
гр.дело №1117 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот и движима вещ с правно
основание чл.34 ЗС във връзка с чл.341 и сл. от ГПК, като производството е във
фаза след допускане на делбата.
С решение № 260021 от 18.10.2023г. на РС Ст.Загора, постановено по
настоящото гр.дело, е допусната съдебна делба между К.Т.П. и П.С.П., по отношение на:
САМОСТОЯТЕЛНА ЖИЛИЩНА
ДВУЕТАЖНА СГРАДА с мазе, представляваща „западен близнак“, построена в поземлен
имот, находящ се в ****, община Стара Загора, целият от 1685-хиляда шестстотин
осемдесет и пет кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот (парцел)
XII-307-дванадесети-триста и седем, в квартал 27-двадесет и седем по плана на ****,
общ. Стара Загора, която къща е със застроена площ 43,75-четиридесет и три цяло
седемдесет и пет стотни кв.м., състояща се от: мазе в приземен етаж, стълбищна клетка, на първи етаж-всекидневна с кухненски
бокс, баня и тоалетна, на втори етаж-килер, две спални, коридор и тераса, при
граници север-двор; изток-калкан; юг-двор; запад-двор, и второстепенна
сграда-НАВЕС от северна страна на жилищната сграда, построен в същото това
дворно място, при квоти: 4/6 ид.ч.
за К.Т.П. и 2/6 ид.ч. за П.С.П.;
ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка и
модел „****“ с peг. № ****, рама № ****, двигател № ****,
цвят: БЯЛ, брой места: 4+1, при квоти:
1/2 ид.ч. за К.Т.П. и 1/2 ид.ч. за П.С.П.;
Направено е искане от К.Т.П. против П.С.П. на основание
чл.344 ал.2 ГПК, за да й бъде предоставено ползването на имота, предмет
на делбата до приключване на производството по делото.
Предявена е претенция по сметки от К.Т.П. против П.С.П., по чл.346 ГПК за присъждане обезщетение за лишаване от ползване за 2/3
ид.части на К.Т.П. от процесния имот за периода от 19.10.2022г.
до първото заседание на втората фаза на съдебната делба 11.03.2025г. в размер
на 300 лв.месечно, или общо 8700 лв., изменена на основание чл.214 ГПК с
протоколно определение от 03.06.2025г. на сумата от 8100 лв. за същия период –
19.10.2022г. до 11.03.2025г.
Предявена е претенция по сметки от П.С.П. против К.Т.П. на основание чл.346 ГПК, която е за сумата от 8408,00 лв., представляваща 2/3 ид.ч. от
стойността на ремонтите и подобренията в имота, с което се е увеличила неговата
стойност.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА
С решение №260021 от 18.10.2023г. на РС Ст.Загора, постановено по
настоящото гр.дело, е допусната съдебна делба между К.Т.П. и П.С.П., по
отношение на САМОСТОЯТЕЛНА ЖИЛИЩНА ДВУЕТАЖНА СГРАДА с мазе, представляваща
„западен близнак“, построена в поземлен имот, находящ се в ****, община Стара
Загора, целият от 1685-хиляда шестстотин осемдесет и пет кв.м., представляващ
урегулиран поземлен имот (парцел) XII-307-дванадесети-триста и седем, в квартал
27-двадесет и седем по плана на ****, общ. Стара Загора, която къща е със
застроена площ 43,75-четиридесет и три цяло седемдесет и пет стотни кв.м.,
състояща се от: мазе в приземен етаж, стълбищна
клетка, на първи етаж-всекидневна с кухненски бокс, баня и тоалетна, на втори
етаж-килер, две спални, коридор и тераса, при граници север-двор; изток-калкан;
юг-двор; запад-двор, и второстепенна сграда-НАВЕС от северна страна на
жилищната сграда, построен в същото това дворно място, при квоти: 4/6 ид.ч. за К.Т.П.
и 2/6 ид.ч. за П.С.П..
С оглед принципа за получаване на дял в натура от всеки съделител
по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която дава категорично заключение, което съдът възприема като добросъвестно и
компетентно, че допуснатия до делба имот е реално неподеляем
съобразно правата на съделителите и има средна
пазарна оценка 68 748 лв.
С цитираното решение между страните е допусната съдебна делба и по
отношение на ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка и модел „****“ с peг.
№ ****, рама № ****, двигател № ****, цвят: БЯЛ, брой места: 4+1, при квоти: 1/2 ид.ч. за К.Т.П. и 1/2
ид.ч. за П.С.П..
От заключението на
съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно се установява, че лекия автомобил е спрян от движение от около
три години, намира се на поляна в **** и е в следното състояние: без гуми, без
акумулатор, счупено задно стъкло, ръжда по каросерията, не е в състояние да
мине технически преглед и има стойност като вторична суровина (скраб) – 450 лв.
При така описаната фактическа обстановка съдът счита, че не е възможно
извършването на делба, като в дял на всеки от съделителите
да се постави реален дял от допуснатите до делба недвижим имот и МПС. Съдът
счита, че в случая делба не би могла да бъде извършена нито по реда на чл.352 ГПК чрез теглене на жребий, нито по реда на чл.353 ГПК чрез разпределение и
следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.348 ГПК, като допуснатите до
делба имот и МПС се изнесат на публична продан, при което максимално биха се
удовлетворили интересите на съделителите.
С оглед изнасянето на имота на публична продан за меродавна пазарна оценка
на същия към настоящия момент, предвид определянето на държавна такса, съдът приема
пазарна оценка, дадена в заключението на съдебно-техническата експертиза,
прието в с.з. на 03.06.2025г., която е в размер на 68 748 лв. С оглед изнасянето на МПС
на публична продан за меродавна пазарна оценка на същото към настоящия момент,
предвид определянето на държавна такса, съдът приема пазарна оценка, дадена в
заключението на съдебно-техническата експертиза, която е в размер на 450 лв.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ
Направено е искане от К.Т.П. против П.С.П. на основание чл.344 ал.2 ГПК, за
да й бъде предоставено ползването на имота, предмет на делбата до приключване
на производството по делото.
Предявена е и претенция по сметки от К.Т.П. против П.С.П., по чл.346 ГПК за
присъждане обезщетение за лишаване от ползване за 2/3 ид.части на К.Т.П. от
процесния имот за периода от 19.10.2022г. до първото заседание на втората фаза
на съдебната делба 11.03.2025г. в размер на 300 лв.месечно, или общо 8700 лв.,
изменена на основание чл.214 ГПК с протоколно определение от 03.06.2025г. на
сумата от 8100 лв. за същия период – 19.10.2022г. до 11.03.2025г.
Съгласно чл.344, ал.2 ГПК в решението, с което се допуска делбата или
по-късно, ако всички съделители не използват делбените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кой от съделителите от кои
имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми едните
трябва да плащат на другите срещу ползването. Актът на съда по чл. 344, ал.2 ГПК има характер на привременна мярка, уреждаща отношенията между
съсобствениците относно ползването на имотите, предмет на делбата, респ.
дължимите суми при неползване, докато трае делбения
процес и по точно в периода от постановяване на решението по допускане на
делбата до влизане в сила на решението за извършването й. Тази мярка се налага
когато имотите се ползват само от част от съделителите,
или когато установеното ползване не съответства на дяловете от съсобствеността.
В случая по делото не се спори, че процесният
недвижим имот се ползва от съделителя П.С.П.. Ползването му
е предоставено с решение по гр.дело №3096/2020г. по описа *** РС Ст.Загора, с
което е прекратен гражданския брак между страни по взаимно съгласие и е
одобрено постигнатото между тях споразумение, по силата на което процесния
недвижим имот, представляващ семейно жилище, е предоставен за ползване на П.С.П.,
срещу задължението да заплати на К.Т.П. за периода 14.08.2020г. до 25.11.2020г.
по 50 лв. месечно, както и да заплаща на К.Т.П., считано от 25.11.2020г.
месечен наем в размер на 50 лв. до настъпване на основание за прекратяване на
наемното правоотношение, като е договорено, че наемът се дължи до 5-то число на
месеца по посочена в решението банкова сметка на К.Т.П. в „Юробанк
България“ АД.
По делото са представени
платежни нареждания за периода м.12.2020г. до м.02.2025г., за наредени от П.С.П.
в полза на ищцата К.Т.П. плащания, всяко от които за по 50 лв. и с вписано
основание месечен наем за съответния месец.
Във връзка с възраженията
на ищцата К.Т.П. за извършени плащания на договорената наема цена в периода
19.10.2022г. до 11.03.2025г. е представено искане за закриване на банкова
сметка, *** К.Т.П. в „Юробанк България“ АД е закрита
на 20.11.2023г. и е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че при извършена проверка в счетоводната
система на „ЦКБ“ АД е установено, че ответникът П.С.П. има открита
разплащателна сметка в „ЦКБ“ АД, от която са нареждани преводи за суми в размер
на 50 лв. по сметка с титуляр К.Т.П. в „Юробанк
България“ АД в периода 01.11.2023г. до 28.02.2025г., като единствено превода от
01.11.2023г. е нареден и не е върнат от „Юробанк
България“ АД, тъй като сметката е била все още активна. Вещото лице сочи, че
останалите извършени преводи по 50 лв. месечно (общо 800 лв.) в периода
01.12.2023г. до 28.02.2025г. вкл. с наредител П.С.П.
са връщани от „Юробанк България“ АД по сметката на П.
в „ЦКБ“ АД с основание невалиден IBAN ***.
По делото е
представено от ищцата Предизвестие-покана от 31.08.2022г., с което същата
уведомява ответника, че след изтичането на едномесечно предизвестие прекратява
наемното правоотношение на процесния имот и отправя искане да й бъде предаден
за ползване, тъй като притежава 2/3 ид.ч. и по правилата на чл.32 ЗС съсобствената вещ се управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствената
вещ. Към Предизвестието са приложени
Известие за доставяне, съгласно което връчването на същото е извършено на
19.09.2022г. на лицето Биляна Тенева и второ Известие за доставяне, съгласно
което връчването е извършено лично на П.С.П. на 30.09.2022г.
Ищцата К.П. счита, че възникналото с решението за прекратяване на
гражданския брак наемно правоотношение по повод ползването на семейното жилище
е прекратено едностранно от нея с отправеното от нея Предизвестие-покана,
получено от ответника и изтичане на определения в предизвестието едномесечен
срок. Претендира да й бъде предоставено ползването на семейното жилище на
основание чл.344 ал.2 ГПК до окончателното извършване на делбата и да й бъде
присъдено обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за периода 19.10.2022г. до 11.03.2025г.,
като основава тези си претенции на твърдението, че възникналото по силата на
бракоразводното решение наемно правоотношение между страните е било прекратено
с Предизвестие – покана и с оглед прекратяването на това наемно правоотношение,
респ. отпадането на основанието за ползване на жилището от ответника и
обстоятелството, че той е продължил да ползва еднолично имота, то й дължи
обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в размер на пазарния наем за периода от
19.10.2022г. (прекратяване на наемното правоотношение с Предизвестие-покана) до
11.03.2025г. (предявяване на претенцията)
Това твърдение на ищцата не може да бъде споделено. В настоящия случай с
утвърденото между страните споразумение по чл. 51 от СК е уговорено процесното семейно жилище да се ползва от ответника
възмездно, срещу 50 лв. месечен наем. Видно от съдържанието на споразумението
така уговореното ползване не е ограничено с определен срок, нито е обвързано от
настъпването на някакви обстоятелства. Така възникналото по силата на
утвърденото с решението за развод споразумение наемно правоотношение на
основание чл. 57, ал. 1 от СК действа и към настоящия момент. Съгласно разпоредбата
на чл.56 от СК, уреждаща отношенията между бившите съпрузи във връзка с
ползването на семейното жилище след развода, съдът се произнася служебно за
ползването на семейното жилище единствено и само, когато от брака има
ненавършили пълнолетие лица. В останалите случай въпроса за ползването на
семейното жилище се разглежда, когато някой от съпрузите е поискал това и има
жилищна нужда, като закона не поставя ограничение за срока на ползването. Хипотезите,
в които ползването на семейното жилище след развода е обвързано с определен
срок са уредени в чл.56 ал.2 и ал.3 СК, и не са налице в настоящия случай. В
случая, както бе посочено, в постигнатото от страните споразумение при развода
не е уговорен краен срок на ползване на предоставеното на ответника семейно
жилище. След като в закона няма предвидено ограничение във времето на ползване
на семейното жилище и такова е уговорено между страните, възникналото между тях
наемно правоотношение е безсрочно. Постановеното с одобреното от съда
споразумение между съпрузите относно предоставянето на ползването на семейното
жилище и относно определения размер на дължимия наем, могат да бъдат променяни
по взаимно съгласие или при липса на съгласие между страните - по съдебен ред
при изменение на обстоятелствата –чл.56 ал 6 и чл.57 ал.2 изр.посл. от СК. В случая ищцата не е предявила иск за изменение
на определеното със съдебното решение ползване на семейното жилище по чл.56,
ал.5, респ. чл.57, ал.2 от СК, а е предявила претенция по чл.31, ал.2 от ЗС за
заплащане на обезщетение срещу ползването от страна на ответника в размер на
пазарния наем за периода от 19.10.2022г. до 11.03.2025г, основана на твърдение,
че възникналото по силата на бракоразводното решение наемно правоотношение е
било прекратено на 19.10.2022г. и след този момент ответника продължава да
ползва целия имот без основание. Съдът счита, че ищцата не може да претендира
такова обезщетение, тъй като в посочения период ответникът е ползвал целия имот
на правно основание – по силата на съществуващо наемно правоотношение,
възникнало по силата съдебното решение, с което му е предоставено ползването на
жилището на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 56, ал.5 от СК. Няма данни да е
налице съгласие между страните за промяна в ползването на семейното жилище или
определения наем, нито данни да е провеждано производство по чл.56 ал.6 или
чл.57 ал.2 изр. последно СК. Не са ангажирани доказателства за промяна в
обстоятелствата, при които ползването е било предоставено на ответника, нито са
налице доказателства за наличието на основание за прекратяване на ползването. С
оглед на това съдът счита, че искането на ищцата по чл.344 ал.2 ГПК следва да
бъде оставено без уважение.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че до
настоящия момент той добросъвестно нарежда от собствената си банкова сметка ***метка на ищцата суми за месечен наем, като ищцата е тази,
която не е дала необходимото съдействие за изпълнение на задължението на
ответника, тъй като е закрила посочената от нея сметка за заплащане на месечния
наем и не е уведомила ответника за това обстоятелство и съответно не е посочила
друг начин на плащане или друга сметка.
По изложените по-горе съображения претенцията на ищцата за заплащане на
обезщетение за лишаването й от ползване на процесния имот за периода 19.10.2022г.
до 11.03.2025г. следва да бъде отхвърлена.
В преклузивния срок по чл.346 ГПК е предявена
претенция от П.С.П. против К.Т.П. на основание чл.346 ГПК за сумата от 8408,00 лв., представляваща 2/3 ид.ч. от стойността на
ремонтите и подобренията в имота, с което се е увеличила неговата стойност.
В молбата си ответникът П.С.П. сочи, че на 14.12.2016г. получил средства от
продажба на наследствени земеделски земи в размер на 13854 лв. Тъй като процесната жилищна сграда, допусната до делба била в
изключително лошо състояние и се нуждаела от цялостен ремонт, той се заел с
това, като през 2017г., по време на брака и със съгласието на съпругата си
извършил изцяло с лични средства необходими и полезни подобрения, както следва:
1. Ремонт на покрива на къщата и двата навеса: На къщата – претърсване на
всички керемиди на покривната конструкция и подмяна на счупени керемиди общо 29
бр., подмазване на керемиди и капаци – 28 линейни метра, изграждане на разрушен
комин 1,5 м и подмазване на целия комин 4,2 кв.м.; На двата навеса - претърсване на всички
керемиди на покривната конструкция и подмяна на счупени керемиди общо 32 бр.,
смяна на всички капаци 26 бр. и подмазване.
2. Цялостен ремонт на ел. инсталацията на къщата – изкопаване на канала за
полагане на захранващ кабел на къщата: канал 30м, захранващ проводник – 32
линейни метра, четирижилен 10 кв.мм, добавяне на
осигурителен проводник за бойлера – 4 лин.м.
3. Цялостен ремонт на В и К инсталация на къщата – изграждане на питейна и
отходна канализация и изграждане на външна чешма в двора: полагане полиетиленови тръби 22 м за питейна вода ¾ цола,
поставяне на канализационна тръба 2,5м размер ф40, смяна на стари кранове с
нови – 4 бр. кранове и 1 бр. смесителна батерия в
къщата и 1бр. кран-канелка на чешмата в двора с мивка
и шкаф.
4. Изграждане на нова септична яма в двора и свързването й с къщата: размер
на ямата 3й3й4,8м, поставяне на едър чакъл, камък и гуми, прокопаване на канал
през навеса – 12 лин.м, поставяне на канализационна
тръба размер ф110 с дължина 12м за отвеждане на отходните води на къщата до
септичната яма.
5. Изграждане на обособено помещение баня – тоалетна в къщата с поставяне
на плочки, санитария, кранове, бойлер, фаянсови плочки – 4,6 кв.м., монтиране
на неръждаем плот до мивката, поставяне на тоалетна чиния.
6. Поставяне на подови плочки в жилищната сграда – коридори на първи и
втори етаж, на двете тераси и на стълбището, общо 30,6 кв.м.
7. Бетонно укрепване на навеса и жилищната сграда – заливане на бетон на
основния навес, на летния навес, около жилищната сграда и септичната яма – 36
кв.м. по 0,12м дебелина = 4,32 кв.м., арматурни скари в бетона с арматура ф8 –
36 кв.м.
Ищцата К.Т.П. оспорва така предявената претенция, като оспорва, че
посочените ремонтни дейности са извършени с лични средства и труд на ответника
с твърдението, че са извършвани само частични ремонти за поддръжка на имота,
извършвани са от двамата съпрузи по време на брака в периода преди 2017г.
Във връзка с така предявената претенция са
събрани гласни доказателства и е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно, се установява, че по отношение на претендираните
СМР по време на огледа на вещото лице е констатирано следното:
1. Ремонт на покрива: на къщата – установени
са подмазани капаци; не се установява
броя на сменените керемиди, както и дали коминът е бил разрушен. На навесите – установени
са подмазани капаци; не се установява
броя на сменените керемиди.
2. Ел. инсталация: скрита работа, не може
да се установи.
3. В и К инсталация: Полагане на полиетиленови тръби за изграждане на външна чешма –
изпълнено; Поставяне на тръба за канализация – изпълнено, тоалетната включена в
септичната яма; Подмяна на кранове, смесителна
батерия в банята, шкаф мивка за външната чешма и в кухнята - изпълнено е.
4. Септична яма и канализация, изграждане
на септична яма, тръба за канализация ф 110
- септичната яма е изпълнена, в къщата има канализация, която е включена в нея.
5. Изграждане на обособено помещение баня -
тоалетна с поставяне на плочки и монтиране на санитарни, монтиране на бойлер: в
банята са монтирани фаянсови плочки по всички стени с височина 2 м, монтиран е
бойлер, монтирана тоалетна чиния.
6. Поставяне на терокот
в коридорите, стълбите на ет.1 и 2, и на терасите на ет.2: изпълнено.
7. Армирана бетонова настилка в двора: в двора
е установена изпълнена бетонова настилка, не може да се установи, дали е
армирана, това е скрита работа.
Вещото лице дава заключение, че претендираните
СМР, изчислени на база единични цени за видове СМР, съгласно „Стройексперт СЕК“ а 2017г. е размер на 4960 лв.без ДДС.
От
показанията и на двете групи свидетели се установява, че в процесния недвижим
имот е извършван ремонт.
Свидетелят Д. П. (съсед на ответника в ****
и негов познат от около 2013-2014 година) сочи в показанията си, че преди около
12-13 години ответникът продал свои собствени ниви в Ямболско и с получените
средства направил ремонт, като сменил ВиК
инсталацията лично с полипропиленови тръби. За
Ел.инсталацията ползвал майстор. На първия етаж настилката била мозайка, а
стълбите към втория етаж – бетон. Ответникът сложил теракот
на първия и втория етаж, по терасите, по стълбите. Направил външна чешма. Също
така направил септичната яма, за което свидетелят му помагал. По сведение от
ответника ремонт бил направен и на покрива. Свидетелят заявява, че присъствал
на подмяната на ВиК от шахтата към чешмите, както и
на ремонта на септичната яма. За останалите неща разбрал от ответника, който се
похвалил. П. свидетелства също, че ответникът купувал материалите, К. не
участвала в тези ремонти, но когато били извършени страните живеели заедно в
къщата.
Св.С.С. заявява, че преди 7-8 години, още К. и П. били заедно,
уредил майстор (братовчед на свидетеля) да направи ремонт на покрива и лично
ходел да помага при ремонта. Заявява, че ремонта бил основен – керемиди, греди,
дъски, мембрани, опушване на комина, сменяне на капаци. Свидетелят сочи, че
други момчета ремонтирали в къщата – правели плочките, стълбището, площадките
отпред; банята била ремонтирана – сменени били
плочките, тоалетната чиния, казанчето, бойлер. Свидетелят знае, че
ел.инсталацията на къщата също била сменена. Направена била нова септична яма.
Св.З.К. заявява, че при първото й посещение
в имота 2007-2008г. с цел гостуване, къщата била съвсем нормална селска къща.
Стълбите към втория етаж били с черги, първият етаж бил нормално обзаведен,
имало баня-тоалетна с плочки и течаща вода; външна чешма. Около 2014г. при
гостуване страните споделили, че точно са направили цимента пред къщата. Сочи,
че страните не са споделяли за ремонти, просто имало някои нововъведения, като
навеса пред къщата, който бил направен от стари дограми и винилови
банери. Свидетелката споделя, че е посещавала първия етаж от къщата и описва
разположението и мебелите.
Св.И.Т. (вуйчо на К.П.) свидетелства, че
преди 2007г. поставял теракотни плочки на стълбите
между двата етажа. Сочи, че имало баня и тоалетна на първия етаж, но няма много
ясни спомени, тъй като след 2007г. повече не е посещавал имота.
От така
събраните гласни доказателства, които съдът възприема, тъй като не си
противоречат, а взаимно се допълват, съдът приема за безспорно установено, че
през различни периоди, по време на брака и съвместното съжителство на страните
в съсобствения имот са били извършени ремонт на септичната яма, покрива на
къщата, Ел. и ВиК инсталация, поставянето на подови
настилки, бетонова настилка в двора. В подкрепа на този извод е и заключението
на вещото лице.
Събраните писмени и гласни доказателства
обаче не установяват по безспорен и категоричен начин, че при ремонтните
дейности са вложени изцяло лични средства на ответника, каквото е твърдението
му. Липсват каквито и да било писмени доказателства в тази посока, а събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите на ответната страна са
неубедителни по отношение на това обстоятелство, тъй като никой от свидетелите
няма преки впечатления за това кой е закупувал материалите и кой е плащал на
ангажираните с ремонтите лица, още повече, че СМР са извършвани по време на
брака на страните и във времето, когато съвместно са обитавали процесния имот. Действително
страните не спорят, че ответникът е получил средства от продажбата на
наследствени имоти, но по делото е установено, че тези средства са вложени при
покупката на товарен автомобил „****“, за който на основание чл.23 ал.1 СК е
признато, че е собственост единствено на ответника, като закупен с негови лични
средства (решение №52/19.02.2024г. по възз.гр.дело
№4/2024г. по описа на Окръжен съд Ст.Загора).
Въпросът за характера на претенцията за
подобрения, извършени в чужд или в съсобствен имот, е развит в ППВС №6/1974г., в т.І.5 на което е прието,
че ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици,
отношенията му с тях за подобренията се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС.
Това принципно положение е развито в практиката на ВС и ВКС – решение
532/17.06.94г. по гр.д.№382/94г. на ВС, І ГО; решение №615/02г. по
гр.д.№93/02г. на ВКС, І ГО и др. В тях се приема, че когато съсобственикът
извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и
държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод
извършените подобрения се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 от ЗС, ако
подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва
такова съгласие – по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60
и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили – по
правилото на чл.59 от ЗЗД. От тези принципни постановки следва, че само, когато
съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на останалите
съсобственици, отношенията между тях по повод извършените в имота подобрения се
уреждат по правилата на чл.72 – чл.74 от ЗС. В този случай увеличената стойност
на имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно /съсобственикът
е придобил другите идеални части от имота по силата на годно правно основание,
без да знае, че праводателят му не е собственик/ или
при недобросъвестно владение, на основание чл.74, ал.2 от ЗС – когато другият
съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е
противопоставил на това. В останалите случаи, когато съсобственикът е владее
само своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите
съсобственици, той не може да претендира за увеличената стойност на имота при
извършване на подобрения, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по
начина, указан в т.І.5 на ППВС №6/1974г. и посочената практика на ВС и ВКС.
Единствено в хипотезата на чл.60, вр. чл.61, ал.2 от ЗЗД може да се присъди
увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи
за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера
на обогатяването.
В настоящия случай с оглед установеното по
делото, че ремонтни дейности са извършвани в процесния имот по време на брака
на страните, със знанието и без противопоставянето на ищцата, съдът намира, че
е налице хипотезата на чл.30 ал.3 ЗС, съгласно който всеки съсобственик участва
в ползите и тежестите на общата вещ съобразно дела си. Ответникът П.С.П. претендира установените СМР да са
извършвани от него и с негови лични средства, но не ангажира убедителни
доказателства за това. В производството е установено, че са били извършени СМР
/оценени от приетата съдебно-техническа експертиза/. Установи се, че ремонтите
в процесния имот са направени по време на брака на страните преди прекратяването
му с решение №№1037/30.11.2020г. по гр.дело №3096/2020г. по описа на РС
Ст.Загора. Не се доказа обаче по категоричен начин тези подобрения да са
правени с извънсемейни средства на ответника, или да
са извършени след прекратяване на брака или след фактическата раздяла на
страните. Съдебната практика е последователна относно това, че когато
фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически
връзки между съпрузите е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг на това имущество от другия.
Това се отнася и за подобренията, извършени от единия съпруг в имот -
съпружеска имуществена общност по време на фактическата раздяла, защото чрез
тях се запазва, съхранява или увеличава стойността на съсобствената
вещ. Когато за извършените подобрения, или разноски в имота – съпружеска
имуществена общност след трайна фактическа раздяла /която изключва приноса на
другия/ или след развода е платил само единия съпруг, той може по реда на чл.
346 ГПК да претендира съответната на квотата на другия съпруг част от
стойността на подобренията и необходимите разноски. В настоящия случай не са
налице сочените хипотези. Не се установи при условията на пълно и главно
доказване ищецът да е извършил със свой труд и средства ремонт в делбения имот.
Предвид изложеното съдът намира, че
претенцията на ответника за подобрения следва да бъде отхвърлена
На
основание чл.355 изр.І ГПК и
чл.71 ал.1 ГПК във вр. с чл.8 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата
по ГПК всяка от страните следва да заплати държавна такса в размер на 4% от
стойността на дела си.
Разноските, направени от страните по предявените от тях
претенции, с оглед отхвърлянето им, не следва да се присъждат.
Водим от гореизложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижим имот и МПС:
САМОСТОЯТЕЛНА ЖИЛИЩНА ДВУЕТАЖНА СГРАДА с мазе, представляваща „западен
близнак“, построена в поземлен имот, находящ се в ****, община Стара Загора,
целият от 1685 (хиляда шестстотин осемдесет и пет) кв.м., представляващ
урегулиран поземлен имот (парцел) XII-307 (дванадесети-триста и седем), в
квартал 27 (двадесет и седем) по плана на ****, общ.Стара Загора, която къща е
със застроена площ 43,75 (четиридесет и три цяло седемдесет и пет стотни) кв.м.,
състояща се от: мазе в приземен етаж, стълбищна
клетка, на първи етаж - всекидневна с кухненски бокс, баня и тоалетна, на втори
етаж - килер, две спални, коридор и тераса, при граници: север-двор;
изток-калкан; юг-двор; запад-двор, и второстепенна сграда - НАВЕС от северна
страна на жилищната сграда, построен в същото това дворно място, при права за съделителите: 4/6 ид.ч. за К.Т.П. и 2/6 ид.ч. за П.С.П.;
ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка и модел „****“ с peг.№ ****,
рама № ****, двигател № ****, цвят: бял, брой места: 4+1, при права за съделителите: 1/2 ид.ч. за К.Т.П. и 1/2 ид.ч. за П.С.П..
ОСЪЖДА К.Т.П., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати държавна такса върху стойността на дела си
от недвижимия имот и МПС в размер на 1842,28 лв. в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати държавна такса върху стойността на дела си
от недвижимия имот в размер на 925,64 лв. в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.344 ал.2 ГПК да й бъде предоставено ползването на имота, предмет на
делбата до приключване на производството по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** против П.С.П., ЕГН **********,
с адрес ***, иск по чл.346 ГПК за
сумата от 8100 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
нейните 2/3 ид.части от процесния имот за периода от 19.10.2022г. до
11.03.2025г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.П., ЕГН **********, с адрес *** против К.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, иск за сумата от 8408,00 лв., представляваща 2/3 ид.ч. от стойността на
ремонтите и подобренията в имота, с което се е увеличила неговата стойност,
като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчване му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора.
В частта по чл.344 ал.2 ГПК решението има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :