№ 12665
гр. София, 12.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110152684 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.318-чл.329 от ГПК.
Подадена е искова молба от Й. Т. И. срещу Ц. Б. И..
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен
с небрачен иск за промяна на фамилното име на съпругата.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак. От
брака нямат ненавършили пълнолетие деца. Излага се, че ответницата живее
извън територията на България от 2001 г. и отттогава страните не поддържат
контакт по между си. Поради изложеното се моли бракът да бъде прекратен
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, чрез
адв. Т. – особен представител – с който искът за прекратяване на гражданския
брак се оспорва като неоснователен.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 28.09.2001 г.,
издадено от община Брусарци, Й. Т. И. и Ц. Б. Пандурска са сключили граждански
брак, като след сключването на брака е посочено, че съпругата ще носи
фамилията на съпруга – И..
От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Николай Пламенов Бенчев се установява, че страните не живеят
съвместно от 2012 г., че от четири години съпругата преимуществено живее в
Англия и се прибира веднъж годишно в страната. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, който е запознат с живота на страните,незаинтересован е от изхода на
спора и дава правдива и последователна информация.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства съдът
1
счита, че предявеният иск за развод е основателен. Съобразно така установената
фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен.
Отчуждението между съпрузите, чиято проява е и съпружеската фактическа
раздяла, е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната
общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от
закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна,
следва да се прекрати.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните
отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката
между съпрузите и фамилното име. Съпрузите нямат ненавършили пълнолетие
деца.
Въпросът за фамилното име на съпрузите след развода се поставя, ако при
сключване на брака, някой от тях е приел фамилното име на другия, или го е
добавил към своето, съгласно чл. 12 СК. Новата уредба в чл. 53 СК - 2009 г., за
разлика от отменените в СК от 1968 г. /чл. 26, ал. 1 и ал. 2/ и СК от 1985 г. /чл.
103, ал. 1 и ал. 2/ не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята
/респ. разрешението/ на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на
брака. В този смисъл, с новия СК - 2009 г. е променено изходното начало на
уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на
брачното фамилно име. Нормата на чл. 53 СК предвижда, че съпругът може да
възстанови фамилното си име преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел
фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име,
той запазва брачната си фамилия. Съгласието или противопоставянето на съпруга
- първоначален титуляр на името, вече е ирелевантно за възможността след
развода другият съпруг да продължи да носи неговото име / Определение № 261
от 3.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1772/2014 г., IV г. о., ГК/. В настоящия
случай съпругата е променила фамилното си име при сключване на брака.
Направено е искане от нейна страна за промяна на фамилното име, поради което
съдът следва да постанови, че фамилията на съпругата се променя след
прекратяване на брака, като съпругата ще се именува с фамилното си име от
преди сключване на брака – Пандурска.
Предвид непроизнасянето на съда относно вината за разстройството на
брака (арг. от чл. 49, ал. 3 от СК), държавната такса при решаване на делото по
иска за развод в размер на 50 лева се дължи от двете страни поравно.
Предвид непроизнасянето на съда относно вината за разстройството на
брака (арг. от чл. 329, ал. 1 от ГПК) разноските остават в тежест на страните така,
както са ги направили.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 25.11.1973 г., за който е
съставен акт за граждански брак № 29/25.11.1973 г. на длъжностно лице по
гражданско състояние в Община Брусарци, между Й. Т. И., ЕГН: ********** и Ц.
Б. И., с ЕГН: **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ,
на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 от СК.
2
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Ц. Б. И. да носи фамилното
си име от преди сключване на гражданския брак - Пандурска - на основание чл.
326 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. Т. И. , ЕГН: ********** и Ц. Б. И., с ЕГН: **********, да
заплатят по сметка на СРС всеки от тях по 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3