Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260166, гр.Пловдив, 03.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XXVI н.с., в
публичното заседание на 14.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена Трайкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №7712/2020г. по описа на ПРС, XXVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №507972-F532335/23.04.2020г.
на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на
НАП-Пловдив, с което на „ЕКОПРИНТ 2017” ЕООД с ЕИК *********, представлявано
от Г. Н. А. на основание чл.179, ал.1
от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.125, ал.5, вр. ал. 3 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. М. атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Излага съображения, че в хода
на административно-наказателното производство има допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че дружеството
жалбоподател бил санкциониран за същото по вид нарушение. При условията на
евентуалност намира случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П., която счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди, като претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговото потвърждаване по следните съображения:
При извършена служебна проверка в ТД на НАП- Пловдив се установило, че
жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в
закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 ЗДДС в
ТД-НАП Пловдив за данъчен период 01.09.2019г.-30.09.2019г. Срокът бил до 14.10.2019г.
включително. Нарушението било отстранено на 19.12.2019г., тъй като същите били
подадени със заявление с вх. № 16004163421/19.12.2019 г. Дружеството е извършило
нарушението за първи път. За констатираното нарушение бил съставен АУАН на дата
23.12.2019г. от свидетелката М.П., която потвърди пред съда констатациите в
АУАН.
Съдът кредитира изцяло така депозираните
гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
Горната фактическа обстановка, по която не се спори, съдът прие за
установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал- АУАН,
оправомощителна заповед, удостоверения за връчени съобщенияпо,
пълномощно, както и от показанията на св. П., които изцяло кредитира.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед се
установява компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена
в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни
признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми, като следва да се
отбележи, че и дружеството жалбоподател не оспорва фактическата обстановка, а
единствено излага съображения за допуснати нарушения в хода на
административно-наказателното производство, както и че случаят е маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП
не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. По делото са налице изпратени два
броя покани до дружеството жалбоподател от 12.11.2019 г. и от 17.12.2019г. получени
на тези дати с указание да се яви за съставянето на АУАН. Едва след получаване
на втората покана се е явило упълномощено лице /видно от два броя пълномощни/
като в негово присъствие е бил съставен АУАН на 23.12.2019 г. По преписката е
налице и подадено възражение по същия от 23.12.2019 г.
Въз основа на правилно установена
фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно-наказващият орган
е счел, че с действията си дружеството жалбоподател е допуснал нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС, тъй като обективно е
пропуснат определеният в закона срок за подаване на отчетните регистри.
Приложена е и правилната санкционна норма
на чл. 179,ал. 1 ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в
минималния установен от закона размер - 500 лв.
Неоснователно
се явява наведеното възражение за допуснато нарушение в хода на
административно-наказателното производство изразяващо се в това, че нарушителят
бил санкциониран два пъти за едно и също нещо.
Според разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125
ал.1, декларацията по чл.125 ал.2 (обобщена декларация, използвана за целите на
контрола и обмена на информация между държавите членки на Европейския съюз
/VIES-декларация/), отчетните регистри по чл.124 от закона (дневник за
покупките и дневник за продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000
лв. А според разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС, декларациите и отчетните
регистри следва да бъдат подадени до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. В случая, до 14.10.2019 г., тъй като процесният данъчен период е периодът месец септември 2019
г. От своя страна, санкционната
разпоредба на чл.179 от ЗДДС предвижда няколко отделни състава не
неизпълнение на задължения за подаване на документи към данъчните органи, тоест
законодателят е предвидил санкции за няколко отделни нарушения, всяко от които
представлява отделно деяние, не се кумулира и не се
поглъща от останалите, съответно представлява отделен състав на нарушение и
подлежи на самостоятелно наказание. Анализът на горепосочените разпоредби
налага извода, че визираното нарушение е формално и се осъществява с
неподаването в срок на съответните данъчни документи, в частност на декларация
по чл.124 от ЗДДС..
Следователно,
по смисъла на чл.179 от ЗДДС, съставомерно е всяко
деяние, представляващо неизпълнение на което и да е от изброените задължения на
регистрираните лица или изпълнението на такова задължение след установения за
целта срок. В тази насока е Решение №
2148 от 26.11.2020 г. постановено КАНД № 2490 по описа на съда за 2020 г. по
описа на Административен съд гр. Пловдив.
Неоснователни са доводите в жалбата, че
случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение
на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен
случай на административно нарушение е налице, когато извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г.
на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган
за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените
вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива,
които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия
орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение,
доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не
съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия Случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по нищо
от останалите. Нарушението е било отстранено едва на 19.12.2019г., което е два
месеца и половина след извършването му и едва след изпращането на два броя
покани за съставяне на АУАН. Видно от обратните разписки за получените покани,
това е станало на 12.11.2019 г. и 17.12.2019 г. Нарушението фактически е
отстранено, след действие от страна на контролния орган, който е напомнил два
пъти на *** за задължението му по ЗДДС да подаде отчетни регистри за месец
септември, като го е поканил за съставяне на АУАН.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да
се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна
на ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за
налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на
определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с
което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.
В този изричен смисъл са Решение №
197 от 21.01.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.
№ 3833/2019 г. и Решение № 93 от 13.01.2014 г. на АдмС
- Пловдив по к. а. н. д. № 2898/2013 г.
На следващо място липсва един от
типичните белези на маловажния случай, а именно своевременно отстраняване на
нарушението. Същото е било отстранено близо два месеца и половина след
извършването му, а именно след изпращането на два броя покани за съставяне на
АУАН.
Наложената санкция в рамките за законоустановения минимум от 500 лева изцяло
съответства на продължителността на периода на забавяне за изпълнение на
задължението.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Национална
агенция по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева. Производството по делото, след даване на ход на съдебното
следствие продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, делото
не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80 лева.
Ето защо, Съдът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено и жалбоподателя осъден да заплати
юрисконсултско възнагаждение, поради което и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №507972-F532335/23.04.2020г. на Директор на дирекция „Обслужване”
в ТД на НАП-Пловдив, с което на „ЕКОПРИНТ 2017” ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Г. Н. А. на основание
чл.179, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр.
ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ЕКОПРИНТ 2017” ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Г. Н. А. да заплати на Национална агенция по приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд -
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.