Р Е Ш Е Н И Е
№ 473
19.06.2023 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на девети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор: Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдията
Петър Вунов административно дело № 600 по
описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 84, ал. 3, във вр.
с чл. 75,
ал. 1, т. 2
и т. 4 от Закон за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по
жалба на Ш.Б.М., гражданин на Ливан, против
Решение № 8143/25.04.2023 г. на
Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ
при МС), с което е отказано да му се предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут.
В
жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт, тъй като бил
постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и противоречал на материалния закон. Твърди се, че административният акт бил
издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, и на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, тъй като в
случая не била неизяснена фактическа обстановка и липсвал задълбочен анализ на
заявените обстоятелства. Освен това било налице несъответствие на формираните
от решаващия орган изводи с установените по административната преписка факти.
Интервюиращият орган само споменал, че съществува политическа партия Хизбула,
но не направил справка относно нейните действия и заплахата, която всъщност
представлявала за местното население, което не желаело да бъде техен член.
Изводът, че причините да напусне Ливан били от личен характер и икономически,
бил грешен. Водещата причина за това била опасността, в която се намирал
жалбоподателят. Поддържа се, че не била събрана подробна информация за
състоянието на сигурността в страната му на произход, от която да се направи
извод, че там били гарантирани основните човешки права и местната администрация
била в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани, а това било
законова гаранция за спазване на най-основния принцип в бежанското право (non
refoulement), уреден в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.
и възприет от чл. 4, ал. 3 ЗУБ.
Предвид изложеното
се иска да се отмени оспореното Решение № 8143/25.04.2023 г. на Заместник-председателя
на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.
Ответникът по жалбата – Заместник-председателя
на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт М. Х.,
счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в
писмени бележки, поради което моли да бъде отхвърлена.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
144 АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С 2 бр. Молби от
19.10.2022 г. до ДАБ при МС Ш.Б.М. е поискал закрила
от Република България.
На 19.10.2022 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП24642/20.10.2022 г. с горепосочените имена, гражданство - Ливан, етническа принадлежност -, роден на … г. в Ливан, с. ***, със същия постоянен адрес, професия – ***, образование -, религия - семейно положение - разведен.
На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.
Oт Протокол с рег. № УП24642/18.01.2023 г. се
установява, че на същата дата е проведено интервю с Ш.Б.М., с цел да се изяснят причините, поради
които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република
България, в което е посочил, че потвърждава всички данни, заявени от него при
регистрацията Споделил е, че има роднини в държава-членка на ЕС, а именно
майка, двама братя и две сестри в Германия, а бившата му съпруга и двете им
деца се намирали в Холандия. Преди няколко месеца напуснал Ливан и легално
преминал в Турция, където останал един ден. През месец октомври 2022 г. влязъл
легално на територията на Република България, с влак на който се качил от град
Истанбул, като при извършена проверка в град Свиленград, бил задържан от
българската полиция, а целта му била Холандия. Заявява, че бил роден в Ливан
през 1984 г., но когато бил на няколко месеца, заедно с родителите си заминали
за Германия, където притежавал „отворен статут" и там живял до 2000
година. Тогава бил отишъл на гости при свои роднини в Ливан, като в същия
период момент му изтекъл срокът на валидност на предоставения му статут от
Германия и след това от германското посолство в Ливан отказали да подновят
статута, поради което останал да живее в Ливан до 2022 г. Заявява и че не
притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС, и
освен в България, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не била
арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава, нямал и
проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група, нито заради
изповядваната религия. Не бил имал проблеми с официалните власти в страната си,
не членувал в политически партии или организации. Напуснал Ливан, защото имал
проблеми с партията Хизбула. Преди около две години хора от тази организация
искали да стане техен член, но той отказал, тъй като не обичал политиката, нито
партиите. Освен това им казал, че някои от проблемите в обществото се дължали
на тяхната партия. Твърди, че тогава се сбил с тези хора, но те били въоръжени,
ударили го в лицето и му счупили носа, след което му казали, че ще го убият.
След тази случка повече не идвали лично при него от Хизбула, но от хората разбрал, че са го заплашвали. За
проблема си с партия Хизбула не сигнализирал на органите на реда, защото
полицията нищо не правила. Подал молба за закрила в Република България, защото
искал да отиде при децата си в Холандия.
Протоколът от
проведеното интервю с Ш.Б.М. е подписан от него, от интервюиращ орган и от
присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът
му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували
комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма възражения по него.
В писмо с рег. №
М-23756/29.11.2023 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна
агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде
предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ гр.
Харманли към ДАБ-МС като Ш.Б.М., в случай че
отговаря на условията по ЗУБ.
В
административната преписка по издаването на оспорения акт е приобщени като
доказателство и Справка вх. № МД – 79/06.02.2023 г. на Директора на Дирекция
„Международна дейност“ ДАБ при МС относно Ливанска република.
Със становище
рег. № УП24642/24.02.2023 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка
на събраните по преписката доказателства, се предлага на Ш.Б.М. да се откаже
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение № 8143/25.04.2023
г. на Заместник - Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по
чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано
предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш.Б.М..
На 04.05.2023 г.
оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че
е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу
решението е подадена чрез органа на 12.05.2023
г.
По делото е приетa
като писмено доказателство и представена от ответника – Справка вх. № ЦУ
– 730/02.06.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна
дейност“ ДАБ при МС относно Ливан.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК
проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място,
тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентния орган, а именно Заместник-председателя на ДАБ при МС, който съгласно
чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, чл. 52 ЗУБ и представената по делото на Заповед № 03-15/03.05.2022
г. на Председателя на ДАБ при МС /л. 22 по делото/ има законоустановено
правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Същият се е
произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 8143/25.04.2023
г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е
уместно да се отбележи, че административният
орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде
предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като задълбочено е
обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и
обстановката в страната му на произход -
Ливан. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи
на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се
отказва международна закрила.
Съдът не констатира при издаване на оспореното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Oт
приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани
редовно в производството пред административния орган, се установява, че
производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на Ш.Б.М.
като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран
в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата,
която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от
неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните
лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална
помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване
на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". На
следващо място,
установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган,
отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на
разбираем за него арабски език и подписан от всички участници. В
законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил
становище, представено на Заместник - председателя на ДАБ при МС, който от своя
страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал
молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а
след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в
процесното Решение № 8143/25.04.2023 г. От съдържанието му не се
установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя
факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички
те, както и ситуацията в държавата му по произход, са подробно обсъдени и
анализирани, поради което направените от
жалбоподателя оплаквания за допуснато нарушение на нормите на чл. 35 и
чл. 36 АПК и на чл. 75, ал. 2 ЗУБ не могат да бъдат споделени.
Според настоящия
състав оспореното решение не
противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с
неговата цел.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е
дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права
на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните
права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като
съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или
психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително
наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на
деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват
с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни
данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В
настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при
проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било
осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за
предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни
обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от
преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Бежанската история относно инцидентно сбиване и „проблеми“ с
членове на организацията Хизбула, касае инцидент от типа на
хулиганска проява, а и отразява по - скоро предположения от страна на
жалбоподателя, без
конкретни данни за реални заплахи, насочени лично срещу него
или към семейството му, както и за предприето преследване, които да го препятстват да
живее в страната си по произход. Не се установяват и обстоятелствата, от които да се направи извод, че същият ще бъде преследван, ако се завърне в Ливан. Това е така, доколкото в интервюто самият той признава, че независимо от побоя и
заплахите, в продължение на две години е живял в град ***, като неговият отказ
за присъединяване към Хизбула е останал без последствия. Установява се и
че не е осъждан и не е бил преследван от официалните
власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини. Ето защо преценката на
административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на
страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно
обосновани. Член на неговото семейство няма признат в Република България
статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен
такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това
положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на Ш.Б.М.
за предоставяне на статут на бежанец се явява
законосъобразен.
На
следващо
място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните
предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това
е така, защото както вече се посочи по-горе в настоящата хипотеза не се
установява от събраните по делото доказателства, в
държавата си по произход жалбоподателят да е
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или
екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при
завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на
обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Накрая административният орган е извършил правилна преценка и
относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1,
т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на
субсидиарна закрила и в чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното
положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци
или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както
и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно задължителното
му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009
г. по дело C-465/07 на СЕС
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото
лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната
страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието
си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените
заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с
позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на
насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв
интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е
необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.
В съответствие с
информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Ливанската република, съдържаща се в
представената по делото справка вх. № МД – 79/06.02.2023 г., административният орган е приел, че Ливан не се намира в състояние на вътрешен или
международен конфликт до степен, която да обуславя наличие на заплаха спрямо
кандидата за статут поради самия факт на пребиваването му там, както и че няма данни насилието в тази държава да е
достигнало изключителна степен, което да налага предоставяне на статут. Тези
изводи се потвърждават и от представената по делото актуална Справка № ЦУ – 730/02.06.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“
ДАБ при МС относно общото положение в Ливан, актуалната
политическа и икономическа обстановка. От
същите не се установява и Ш.Б.М. да е в състояние на заплаха, определено с Решение от 30.01.2014 г. на
СЕС по дело С-285/2012 г., според което съществуването на въоръжен конфликт
трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б. "в" от
Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се
сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече
въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран
като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на
международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци,
равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на
конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие,
съществуващо на въпросната територия. В тази връзка е
уместно да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения
правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека, и изготвя и актуализира аналитични
доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни
държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по
делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на
правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват
официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена
сила, т.е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им
проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях, като в
случая тя не е оборена, доколкото от страна
на оспорващия не са представени никакви насрещни доказателства в защита на
неговата теза.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че в този смисъл е
и формираната
трайна практика на ВАС по сходни случаи, която се възприема и от настоящия
състав, а именно – вж. напр. Решение №
5670 от 12.05.2021 г. по адм. д. № 3301/2021 г., Решение № 13595 от 03.11.2020 г. по адм. д. № 6660/2020 г., Решение № 399 от 10.01.2018 г. по адм. д. № 7180/2016 г.
и други.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбата на Ш.Б.М. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е
законосъобразно, поради което направеното оспорване
следва да бъде отхвърлено.
Страните по делото не претендират разноски, поради което и с
оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът
не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ш.Б.М., гражданин на Ливан, роден на *** г., адрес: РПЦ гр.***,
ж. к. „***, против Решение № 8143/25.04.2023 г. на
Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/